Prehliadač alebo jeho nastavenia nie sú podporované.

Praktik.ai používa moderné webové technológie kvôli bezpečnosti, rýchlosti a spoľahlivému prihlasovaniu. Tento prehliadač ich nepodporuje alebo blokuje JavaScript, preto sa aplikácia nemusí správne načítať.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox alebo Safari na najnovšiu verziu a stránku potom obnovte.

Ak používate Windows 7, Windows 8 alebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusia ponúkať novú verziu. V takom prípade použite novšie zariadenie alebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Prohlížeč nebo jeho nastavení nejsou podporované.

Praktik.ai používá moderní webové technologie kvůli bezpečnosti, rychlosti a spolehlivému přihlašování. Tento prohlížeč je nepodporuje nebo blokuje JavaScript, proto se aplikace nemusí správně načíst.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox nebo Safari na nejnovější verzi a stránku potom obnovte.

Pokud používáte Windows 7, Windows 8 nebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusí nabízet novou verzi. V takovém případě použijte novější zařízení nebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Your browser or its settings are not supported.

Praktik.ai uses modern web technologies for security, speed, and reliable sign-in. This browser does not support them, or JavaScript is blocked, so the app may not load correctly.

Please update Chrome, Edge, Firefox, or Safari to the latest version and then reload this page.

If you use Windows 7, Windows 8, or Windows 8.1, Chrome and Edge may no longer offer a newer version. In that case, use a newer device or contact Praktik.ai support.

62025TJ0680

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори петчленен състав)

4 ноември 2026 година(*)

По дело T‑680/25

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния) с акт от 12 март 2025 г., постъпил в Съда на 15 септември 2025 г., в рамките на производство по дело

Mercedes-Benz AG

срещу

Ministerul Finanțelor — Direcția Generală de Soluționare a Contestațiilor,

Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice București — Administrația Fiscală pentru Contribuabili Nerezidenți,

ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав),

състоящ се от: N. Półtorak, председател, G. Hesse (докладчик), G. Steinfatt, D. Petrlík и I. Dimitrakopoulos, съдии,

генерален адвокат: M. Brkan,

секретар: T. Henze, изпълняващ функцията на секретар,

предвид това, че на 3 октомври 2025 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,

предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква а) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

– за Mercedes-Benz AG, от M. Bosa и R. Andrei, avocaţi,

– за румънското правителство, от B.‑I. Ciulacu, E. Gane и L. Popescu, в качеството на представители,

– за Европейската комисия, от P. Carlin и E. Stamate, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 26, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, и поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Mercedes-Benz AG (наричано по-нататък „MB“) и Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice București — Administrația Fiscală pentru Contribuabili Nerezidenți (Генерална регионална дирекция на публичните финанси Букурещ, Румъния — Данъчна администрация за чуждестранни данъкоплатци, Румъния) и Ministerul Finanelor — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor (Министерство на финансите — Генерална дирекция „Жалби“, Румъния) относно ревизионен акт, с който на MB е наложено задължение за плащане на данък върху добавената стойност (ДДС) за извършени за доставчици и подизпълнители доставки на оборудване и матрици (наричани по-нататък „спорното оборудване“).

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Член 2 от Директивата за ДДС предвижда:

„1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

a) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]

в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“.

4 Член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи:

„Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки“.

5 Член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи:

„Всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги:

a) употребата на стоки, които са част от стопанските активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи на изцяло или частично приспадане;

б) безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето“.

Румънското право

Данъчен кодекс

6 Член 271, параграф 1 и параграф 4, буква a) от Legea nr. 227/2015 privind Codul fiscal (Закон № 227/2015 за Данъчния кодекс) от 8 септември 2015 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 688 от 10 септември 2015 г., наричан по-нататък „Данъчният кодекс“), който транспонира в румънското право член 24, параграф 1 и член 26, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, предвижда:

„1. „Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки по смисъла на член 270.

[…]

4. Като възмездна доставка на услуги се третират:

a) употребата на стоки, различни от дълготрайните активи, които са част от активите, използвани в рамките на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице за лични нужди или за нуждите на неговия персонал, или с цел да бъдат предоставени безвъзмездно на други лица за цели, различни от осъществяването на стопанската му дейност, ако данъкът върху тези стоки е бил изцяло или частично приспаднат, с изключение на стоките, за чието придобиване се прилага ограничението от 50 % на правото на приспадане в съответствие с член 298“.

Правила за прилагане на Данъчния кодекс

7 Точка 8, параграф 7 от раздел 2 (озаглавен „Доставка на услуги“) от глава IV на дял VII от Normele metodologice de aplicare a Legii nr. 227/2015 privind Codul fiscal, aprobate prin Hotărârea Guvernului nr. 1/2016 (Правила за прилагане на Закон № 227/2015 за Данъчния кодекс, утвърдени с Решение на правителството № 1/2016) от 6 януари 2016 г. (Monitorul Oficial al României, част I, n°22 от 13 януари 2016 г.) гласи:

„Съгласно член 271, параграф 4 от Данъчния кодекс не се третират като възмездна доставка на услуги използването на стоки, различни от дълготрайни активи, които са част от актива, използван в рамките на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице, за да бъде предоставен безвъзмездно на други лица, както и безвъзмездната доставка на услуги за цели, свързани с упражняването на неговата стопанска дейност. Като възмездна доставка на услуги се третира употребата на стоки, които са част от актива, използван в рамките на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице, за лични нужди или безвъзмездното предоставяне на услуги от данъчнозадълженото лице за негови лични нужди, ако данъкът върху въпросните стоки е бил изцяло или частично приспаднат, с изключение на стоките, за чието придобиване се прилага ограничението от 50 % на правото на приспадане в съответствие с разпоредбите на член 298 от Данъчния кодекс.

[…]

Пример № 4: В случай на договори, при които данъчнозадължено лице, което е доставчик на стоки или услуги, използва за производството на стоки в полза на друго лице матрица или друго оборудване, предназначено за изпълнение на поръчките на клиента, могат да се разграничат следните ситуации в зависимост от естеството на договора:

a) ако собствеността върху матрицата или оборудването е прехвърлена от доставчика на лицето, с което той е сключил договор за производство на стоки, е налице доставка по смисъла на член 270 от Данъчния кодекс. Закупуването на такива матрици/оборудване се счита за извършено за целите на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице, което е сключило договор с доставчика за производството на стоки, дори ако тези стоки се използват от доставчика на стоките или услугите. Предоставянето на активите на доставчика е доставка на услуги, свързана с стопанската дейност на лицето, което безвъзмездно е предоставило активите на друго лице, която не се счита за възмездна, доколкото доставчикът използва активите за доставката на стоки или услуги единствено в полза на лицето, притежател на активите;

b) когато доставчикът не прехвърля собствеността върху матрицата или оборудването, но си възстановява равностойността им от лицето, с което е сключил договора за производство на стоките, се счита, че възстановяването на стойността на матриците/оборудването е акцесорно спрямо основната сделка, а именно доставката на стоки или услуги, и данъчният му режим е същият като този на основната сделка.

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

8 MB е със седалище в Германия и е регистрирано по ДДС в Румъния. На румънска територия то извършва дейност по производство на пътни превозни средства.

9 MB е придобило спорното оборудване през 2020 г. и твърди, че го е предоставило безвъзмездно на румънски производители, за да го използват за производството на предназначени за него автомобилни компоненти. След данъчна ревизия на 3 април 2023 г. данъчният орган издава ревизионен акт, с който задължава MB да заплати допълнителен ДДС в размер на 12 174 729 румънски леи (RON) (приблизително 2 398 932 евро) за предоставянето на спорно оборудване.

10 Според данъчния орган предоставянето на спорното оборудване трябва да се третира като възмездна доставка на услуги по смисъла на член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС, тъй като MB не е удостоверило с документи на кои производители на автомобилни компоненти го е предоставило и не е доказало, че е било използвано единствено за производството на предназначени за него компоненти. Според данъчния орган, за да може безвъзмездното предоставяне на спорното оборудване да не се третира като възмездна доставка на услуги, MB е трябвало да докаже, че това оборудване е било използвано в полза на икономическата му дейност, а не в полза на други данъчнозадължени лица.

11 MB подава жалба по административен ред срещу ревизионния акт от 3 април 2023 г., която е отхвърлена с решение от 15 ноември 2023 г. Компетентният орган приема, че за да не може безвъзмездното предоставяне на оборудване на производител на компоненти да се третира като възмездна доставка на услуги, последният трябва да използва това оборудване единствено за предоставянето на услуги в полза на собственика на оборудването. Този орган отбелязва например, че една част от спорното оборудване е предоставена на производител на компоненти, който е фактурирал произведените с нея стоки не на MB, а на доставчика на оборудването. Въз основа на това компетентният орган стига до извода, че пряката връзка, която трябва да съществува между безвъзмездното предоставяне на съответното оборудване и резултата от използването му единствено в полза на собствената дейност на MB, е прекъсната.

12 MB обжалва ревизионния акт от 3 април 2023 г. и решението за отхвърляне на жалбата му по административен ред от 15 ноември 2023 г. пред запитващата юрисдикция — Curtea de Apel Bucureéti (Апелативен съд Букурещ, Румъния). Според този съд ревизионният акт и решението за отхвърляне се основават на неправилно тълкуване на член 26 от Директивата за ДДС.

13 Запитващата юрисдикция отбелязва, че на MB е наложен допълнителен ДДС, тъй като произведените със спорното оборудване стоки са продадени на посредник или на различни от MB лица. С оглед на това тя счита, че спорът, с който е сезирана, налага да се установи дали, за да може безвъзмездна доставка на оборудване на производители на автомобилни компоненти да не се третира като възмездна доставка на услуги на основание член 26 от Директивата за ДДС, произведените с това оборудване стоки трябва да бъдат продадени от тези производители директно на собственика на това оборудване. Според запитващата юрисдикция тълкуването на тази разпоредба не е толкова очевидно, че да не оставя място за никакво основателно съмнение.

14 При тези обстоятелства Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) В специфичен контекст като разглеждания в главното производство, трябва ли [Директивата за ДДС] като цяло и по-специално член 26 от нея да се тълкува в смисъл, че безвъзмездното предоставяне на оборудване/матрица от техния собственик на определен доставчик, който на свой ред ги предоставя на един или повече поддоставчици (производители), които произвеждат в полза на собственика на матрицата части/компоненти, които продават на доставчика, който на свой ред ги препродава на собственика на матрицата, може да се счита за възмездна доставка на услуги?

2) Допуска ли [Директивата за ДДС] като цяло и по-специално член 26 от нея тълкуване на националното право, основано на съдебната практика, според което безвъзмездното предоставяне на оборудване/матрица на производителя/доставчика не се третира като възмездна доставка само когато производителят/доставчикът на частите/компонентите, за които е използвано оборудването/матрицата, ги доставя пряко на собственика на матрицата, с други думи дали това предполага наличието на пряко фактуриране между производителя на частите/компонентите и собственика на матрицата?“.

По допустимостта на преюдициалното запитване

15 Румънското правителство твърди, че преюдициалните въпроси са недопустими. Според него по същество първият въпрос се основава на хипотезата, че стоките, произведени с предоставеното оборудване, са доставени на собственика на това оборудване чрез посредничеството на трети дружества, а вторият въпрос се основава на хипотезата, че тези стоки са доставени пряко на този собственик. От една страна обаче, в случая запитващата юрисдикция не посочила получателя на произведените със спорното оборудване части. От друга страна, двете хипотези, на които се основават преюдициалните въпроси, си противоречели. Ето защо румънското правителство счита, че при липсата на ясно фактическо положение Общият съд не може да даде полезен отговор на тези въпроси и че поне един от тях е явно хипотетичен.

16 В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Европейския съюз и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на съда на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност (решение от 18 юни 2024 г., Bundesrepublik Deutschland (Действие на решение за предоставяне на статут на бежанец), C‑753/22, EU:C:2024:524, т. 44). Всъщност съдът на Съюза може да откаже да се произнесе по поставен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 28 и цитираната съдебна практика).

17 На второ място, трябва да се отбележи, че съгласно практиката на Съда (вж. в този смисъл решение от 6 март 2025 г., Aникови, C‑395/23, EU:C:2025:142, т. 32 и цитираната съдебна практика) запитващата юрисдикция излага достатъчно подробно фактическата обстановка по спора в главното производство, за да може Общият съд да даде полезен отговор на поставените въпроси, като посочва по-конкретно, че разглежданият в главното производство допълнителен ДДС е наложен в тежест на MB, тъй като продажбата на произведените със спорното оборудване стоки е извършена от посредник или че тези стоки са продадени на лица, различни от MB.

18 В това отношение по-конкретно не съществува противоречие между хипотезите в двата преюдициални въпроса, доколкото при първата сделката трябва да се третира като възмездна доставка на услуги по смисъла на член 26 от Директивата за ДДС, докато при втората такова третиране е изключено.

19 На трето място, от преписката, с която разполага Общият съд, не е очевидно, че поставените въпроси — които по същество се отнасят до случай, при който липсва пряко фактуриране между производителя на превозните средства и получилия от него оборудване производител на компоненти — нямат връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или че повдигат хипотетичен проблем.

20 От изложените съображения следва, че преюдициалното запитване е допустимо.

По преюдициалните въпроси

21 В рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и съда на Европейския съюз, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът на Съюза трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. За целта от всички предоставени от националната юрисдикция данни следва да се извлекат разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. решение от 6 октомври 2021 г., A (Преминаване на граници със спортна лодка), C‑35/20, EU:C:2021:813, т. 46 и цитираната съдебна практика).

22 Следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция се позовава на член 26 от Директивата за ДДС, без да уточни кой точно текст от него иска да бъде тълкуван, за да може да отговори на поставените въпроси. От мотивите на акта за преюдициално запитване обаче е видно, че въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят до тълкуването на член 26, параграф 1 от тази директива. По-конкретно от този акт става ясно, че съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят по същество до понятието „цели, различни от [икономическата дейност на лицето]“, което е общо за буква а) и буква б) от член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС. Следователно за отговора на преюдициалните въпроси не е необходимо да се прави разграничение между тези две разпоредби (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 1997 г., Fillibeck, C‑258/95, EU:C:1997:491, т. 20).

23 В това отношение член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда третиране на сделка като възмездна доставка на услуги в два случая. Първият е при употребата на стоки, които са част от стопанските активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи на изцяло или частично приспадане. Вторият случай, предвиден в член 26, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС е при безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице за негови лични нужди или за нуждите на неговия персонал или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето.

24 Ето защо следва да се приеме, че с двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че безвъзмездното предоставяне на оборудване от производител на автомобилни превозни средства на производител на автомобилни компоненти трябва да се третира като възмездна доставка на услуги, когато последният произвежда с това оборудване компонентите за производителя на превозни средства, но не му ги продава пряко, а чрез посредник, така че липсва пряко фактуриране между производителя на компонентите и производителя на превозните средства.

25 Следва да се припомни, че целта на член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС е да се осигури равно третиране между, от една страна, данъчнозадълженото лице, което употребява стоки или предоставя услуги за личните си нужди или за нуждите на своя персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата си дейност, и от друга страна, крайния потребител, който придобива стока или услуга от същия вид. С оглед на постигането на тази цел член 26, параграф 1, буква а) от тази директива възпрепятства възможността данъчнозадължено лице, което е могло да приспадне ДДС при покупката на стоки за стопанската си дейност, да избегне плащането на този данък, когато отделя посочените стоки за личните си нужди или за тези на своя персонал, като по този начин се ползва от неоправдано предимство пред обикновения потребител, който купува стоки и заплаща ДДС върху тях. Освен това член 26, параграф 1, буква б) от посочената директива не допуска и възможността данъчнозадължено лице или членове на неговия персонал да получат при освобождаване от данък, доставени от данъчнозадълженото лице услуги, за които дадено частно лице би трябвало да заплати ДДС (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2022 г., GE Aircraft Engine Services, C‑607/20, EU:C:2022:884, т. 25 и цитираната съдебна практика).

26 От съдебната практика следва, че дадена сделка не е извършена за цели, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице по смисъла на член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС, ако е насочена към доброто функциониране и рентабилността му (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2022 г., GE Aircraft Engine Services, C‑607/20, EU:C:2022:884, т. 33 и цитираната съдебна практика). Действия, извършени за нуждите и в интерес на дадено предприятие, не могат да се считат за извършени за цели, различни от икономическата му дейност (решение от 2 октомври 2025 г., Svilosa, C‑535/24, EU:C:2025:744, т. 30).

27 Следва да се отбележи, че в случая предоставянето на спорното оборудване не представлява възмездна сделка по смисъла на член 2, параграф 1, букви а) и в) от Директивата за ДДС. Безвъзмездният характер на това предоставяне обаче сам по себе си не е пречка за облагането му с ДДС. Всъщност такава сделка би могла да се третира като възмездна доставка на услуги в приложение на член 26, параграф 1 от тази директива, ако е извършена за цели, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.

28 Ето защо запитващата юрисдикция следва да установи дали предоставянето на спорното оборудване действително е служило за икономическата дейност на MB, като провери по-конкретно дали произведените с помощта на това оборудване компоненти са използвани единствено от MB.

29 В случай че компонентите, произведени с помощта на спорното оборудване, предоставено безвъзмездно от MB, се използват единствено от него, предоставянето на това оборудване на трети производители не може да се счита за сделка, извършена за цели, различни от икономическата му дейност, по смисъла на член 26, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС.

30 Всъщност MB е производител на пътни превозни средства. По принцип окомплектоването, тоест процесът на придобиване или производство на устройствата и съоръженията, необходими за производството на компоненти, е важен етап в производството на превозни средства. В случая от преписката, с която разполага Общият съд, е видно, че спорното оборудване служи за производството на компоненти, предназначени да бъдат вградени в пътните превозни средства на MB, което следователно има интерес тези компоненти да бъдат произведени в съответствие с точните му спецификации. Освен това MB закупува спорното оборудване, за да го предостави на производителите на компоненти, с цел да сведе до минимум финансовите рискове, като същевременно запази контрола върху това оборудване, чийто собственик остава.

31 Обстоятелството, че при продажбата на произведените със спорното оборудване стоки липсва фактуриране между производителя на пътните превозни средства, който притежава това оборудване и го е предоставил безвъзмездно, и производителя на компоненти, който е използвал това оборудване, не е определящо за преценката по член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС дали сделката е извършена за цели, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.

32 Следва все пак да се припомни, че обстоятелството, че тълкуването на националното право би могло да доведе до различен извод, не е определящо, доколкото Директивата за ДДС установява обща система на ДДС, основана по-конкретно на единно определяне на облагаемите сделки (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2013 г., Newey, C‑653/11, EU:C:2013:409, т. 39). Следователно е необходимо понятията от правото на Съюза да се прилагат по еднообразен начин, дори ако тези понятия са предмет на различни тълкувания в националното право.

33 С оглед на изложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че безвъзмездното предоставяне на оборудване от производител на автомобилни превозни средства на производител на автомобилни компоненти — като последният произвежда с това оборудване компоненти за производителя на превозни средства, но не му ги продава пряко, а чрез посредник, поради което между производителя на компоненти и производителя на превозни средства липсва пряко фактуриране — не трябва да се третира като възмездна доставка на услуги, ако компонентите се използват единствено от този производител на превозни средства.

По съдебните разноски

34 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Общия съд, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав)

реши:

Член 26, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

трябва да се тълкува в смисъл, че

безвъзмездното предоставяне на оборудване от производител на автомобилни превозни средства на производител на автомобилни компоненти — като последният произвежда с това оборудване компоненти за производителя на превозни средства, но не му ги продава пряко, а чрез посредник, поради което между производителя на компоненти и производителя на превозни средства липсва пряко фактуриране — не трябва да се третира като възмездна доставка на услуги, ако компонентите се използват единствено от този производител на превозни средства.

Półtorak

Hesse

Steinfatt

Petrlík

Dimitrakopoulos

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 ноември 2026 година.

Подписи

* Език на производството: румънски.