Details
ECLI
Source
Decision form
Issue date
Last update
File mark
Court
Jurisdiction
Judge
Žiadne známe citácie.
62025TO0886_fr.html
HTML · 36.3 KB
No categories available
62025TO0886
Неокончателна редакция
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
от 6 октомври 2026 година(*)
По дело T‑886/25,
Fabio De Masi, с местожителство в Берлин (Германия), представляван от C. Degenhart, професор,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от F. Erlbacher и M. Heller,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: K. Kowalik-Bańczyk, председател, R. da Silva Passos и T. Pavelin (докладчик), съдии,
секретар: V. Di Bucci,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, г‑н Fabio De Masi, иска отмяна на изпратения на 27 октомври 2025 г. от Европейската комисия отговор на парламентарния му въпрос с референтен номер E-10‑2025‑001110, зададен на 14 март 2025 г. на основание член 144 от Правилника за дейността на Европейския парламент, в частта, в която според жалбоподателя частично се отказва да се отговори на посочения парламентарен въпрос.
Обстоятелствата по спора
2 На 14 март 2025 г. жалбоподателят, в качеството си на евродепутат, отправя писмен въпрос до Комисията на основание член 144 от Правилника за дейността на Парламента (наричан по-нататък „парламентарният въпрос на жалбоподателя“).
3 На 27 октомври 2025 г. Комисията изпраща на Парламента съобщение, представено като отговор на парламентарния въпрос на жалбоподателя (наричано по-нататък „обжалваният акт“).
Искания на страните
4 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалвания акт,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
5 С подадена в секретариата на Общия съд на 9 март 2026 г. отделна молба Комисията повдига на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд възражение за недопустимост, като моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
6 В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят моли Общия съд да обяви жалбата за допустима.
От правна страна
7 Съгласно член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник Общият съд може по молба на някоя от страните да се произнесе по недопустимостта, без да разглежда спора по същество.
8 В случая, след като Комисията е поискала произнасяне по недопустимостта на жалбата, Общият съд, преценявайки, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, решава да се произнесе по тази молба, без да провежда докрай производството.
9 Във възражението си за недопустимост Комисията поддържа, че тъй като не поражда задължителни правни последици, обжалваният акт не може да бъде предмет на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС.
10 При условията на евентуалност Комисията изтъква, че обжалваният акт не засяга пряко жалбоподателя.
11 Жалбоподателят оспорва тези доводи.
12 Той поддържа по-специално, че обжалваният акт съдържа „мълчалив частичен отказ да се отговори“, тъй като Комисията отговорила само частично на парламентарния му въпрос, въпреки че била длъжна да даде пълен отговор.
13 В подкрепа на позицията си жалбоподателят изтъква, че член 230, втора алинея ДФЕС предоставя на евродепутатите субективно право да получат от Комисията пълен, точен и подробен отговор на парламентарните въпроси. Той добавя, че правото на парламентарно запитване би било изпразнено от съдържание, ако Комисията можеше да изпълни задължението си за отговор, като даде само непълен отговор и същевременно заобиколи основните аспекти на зададения парламентарен въпрос.
14 Съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна по член 263 ДФЕС може да се подава срещу всички приети от институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (вж. решение от 10 февруари 2026 г., WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните, C‑97/23 P, EU:C:2026:81, т. 66 и цитираната съдебна практика).
15 За да се определи дали даден акт поражда такива последици и следователно може да бъде предмет на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС, следва да се съобрази същността на този акт и съответните последици да се преценят с оглед на обективни критерии, например неговото съдържание, като евентуално се държи сметка за контекста на приемането му и за правомощията на издалата го институция, орган, служба или агенция (вж. решение от 10 февруари 2026 г., WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните, C‑97/23 P, EU:C:2026:81, т. 67 и цитираната съдебна практика).
16 Съгласно член 230, втора алинея ДФЕС „Комисията отговаря устно или писмено на въпроси, зададени ѝ от [Парламента] или от негови членове“.
17 Целта на тази разпоредба е да допринесе за упражняването на демократичен контрол върху Комисията от страна на избраните от гражданите на Съюза представители. Следователно тя е от съществено значение за гарантирането на прозрачност на работата на Комисията (член 15, параграф 1 ДФЕС), както и за институционалното равновесие и принципа на лоялно сътрудничество между институциите (член 13, параграф 2 ДЕС).
18 Самата Комисия признава, че по силата на член 230, втора алинея ДФЕС е длъжна да отговаря на въпросите, зададени ѝ от Парламента или от негови членове.
19 Впрочем, видно от съдебната практика, членовете на Парламента имат право съгласно член 230, втора алинея ДФЕС да задават на Комисията въпроси и да получават от нея отговори, включително, ако е нужно, поверителна информация и документи, с които тя разполага, доколкото същите са необходими за упражняването на парламентарния контрол (вж. определение от 7 юни 2017 г., De Masi/Комисия, T‑11/16, непубликувано, EU:T:2017:385, т. 63 и цитираната съдебна практика).
20 Следователно отказът на Комисията да отговори на парламентарен въпрос, слага край на процедурата по разглеждането му, произвежда задължителни правни последици по отношение на задалото този въпрос лице и съответно представлява обжалваем акт (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 24 октомври 2019 г., EPSU и Goudriaan/Комисия, T‑310/18, EU:T:2019:757, т. 27 и 28 и цитираната съдебна практика).
21 Несъмнено, както изтъква Комисията, от съдебната практика следва, че по своето естество отговорът на парламентарен въпрос не изразява никакво взето решение, а просто дава поискани от член на Парламента сведения. Следователно такъв отговор по принцип не поражда никакви задължителни правни последици и съответно не може да бъде предмет на жалба за отмяна (вж. в този смисъл определения от 6 юли 2011 г., Noko Ngele/Комисия, T‑105/11, непубликувано, EU:T:2011:332, т. 7, и от 15 септември 2016 г., Bagni Delfino di Paperini Stefano & C./Комисия, T‑667/15, EU:T:2016:511, т. 12 и 13).
22 Такава съдебна практика обаче не намира пряко приложение в хипотеза, при която, макар и под формата на отговор, съобщението на Комисията всъщност съдържа пълен или частичен отказ да се отговори на парламентарен въпрос на евродепутат. Всъщност в такава хипотеза, с оглед на направените в точки 16—20 по-горе констатации, и по-специално с оглед на правото на депутатите да получават отговори на зададените на Комисията парламентарни въпроси, пълният или частичен отказ да се отговори на парламентарен въпрос поражда правни последици по отношение на съответния евродепутат.
23 В случая жалбоподателят поддържа, че Комисията е отговорила само частично на парламентарния му въпрос. Всъщност тя не дала никакви сведения за проведените телефонни разговори и евентуални телефонни конференции или видеоконференции или електронни съобщения, разменени между председателката ѝ и оръжейни предприятия, а споменавайки, най-общо, получените поздравления, предоставила само непълна информация за кореспонденцията, разменена от председателката ѝ с въпросните предприятия.
24 При това положение в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 15 по-горе, следва да се провери дали с оглед по-специално на контекста, в който е приет, и на съдържанието си обжалваният акт може да се приравни на частичен отказ да се отговори на парламентарния въпрос на жалбоподателя.
25 На първо място, що се отнася до контекста, в който е приет обжалваният акт, следва да се отбележи, че парламентарният въпрос на жалбоподателя, входиран под референтен номер E-10‑2025‑001110, е формулиран по следния начин: „Какви контакти (присъствени срещи, телефонни разговори, видеоконференции, електронни съобщения и пощенски писма) е имала председателката [на Комисията] с оръжейни предприятия след изборите за [Парламент] през юни 2024 г.?“.
26 На второ място, що се отнася до съдържанието на обжалвания акт, важно е да се посочи, първо, че текстът му съдържа отбелязването „отговор, даден от председателката Фон дер Лайен от името на Комисията“, и препраща към парламентарен въпрос E‑10‑2025‑001110, така че този акт представлява отговор на парламентарния въпрос на жалбоподателя.
27 Второ, следва да се отбележи, че в обжалвания акт Комисията дава отговор, който съответства на предмета на парламентарния въпрос на жалбоподателя.
28 Всъщност в обжалвания акт Комисията посочва най-напред, че на 12 май 2025 г. председателката ѝ е била на среща с представителите на 15 оръжейни предприятия, както и на работен обяд с участието на членове на пет такива предприятия. По-нататък Комисията отбелязва, че чрез електронни съобщения или пощенски писма председателката ѝ е получила няколко покани за конференции по отбранителни въпроси, които покани е трябвало да отклони, както и поздравления от някои оръжейни предприятия във връзка с преизбирането си след европейските избори през юни 2024 г. Накрая се уточнява, че информация и протоколи от срещи между председателката на Комисията и представители на отбранителната промишленост са публикувани на уебсайта на Комисията и в регистъра за прозрачност, както и чрез други комуникационни канали. В отговора си Комисията добавя връзки към своя уебсайт и към уебсайта на регистъра за прозрачност.
29 Както следва от точка 25 по-горе, парламентарният въпрос на жалбоподателя се отнася общо до контактите на председателката на Комисията с оръжейни предприятия след изборите за Парламент през юни 2024 г. Всъщност въпросът е формулиран общо и отворено. Думите в скоби, а именно „присъствени срещи, телефонни разговори, видеоконференции, електронни съобщения и пощенски писма“, са различни примери за това кое може да се явява „контакт“. Такава формулировка не предполага непременно отделен и подробен отговор за всеки от посочените в скобите комуникационни способи, тъй като тези примери имат за цел единствено да онагледят различните форми, които могат да имат контактите, предмет на парламентарния въпрос на жалбоподателя.
30 Затова, като се има предвид използваната от жалбоподателя в парламентарния му въпрос формулировка „какви контакти“, съобщение, с което просто се дават сведения за контактите на председателката на Комисията с оръжейни предприятия през релевантния период, представлява отговор на посочения въпрос.
31 Трето, предвид формулировката на парламентарния въпрос на жалбоподателя (вж. т. 29 и 30 по-горе) обстоятелството, че обжалваният акт не съдържа никакво уточнение относно телефонни разговори или видеоконференции, не означава, че Комисията частично е отказала да отговори на парламентарния въпрос на жалбоподателя.
32 Всъщност преписката не съдържа никакви обективни данни, въз основа на които да се приеме, че съществува информация относно такива телефонни разговори или видеоконференции, която Комисията е отказала да предостави в отговора си на парламентарния въпрос.
33 От всички изложени по-горе съображения следва, че обжалваният акт не съдържа никакъв частичен отказ да се отговори на парламентарния въпрос на жалбоподателя, поради което не представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.
34 Затова жалбата трябва да се отхвърли като недопустима.
По съдебните разноски
35 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Осъжда г‑н Fabio de Masi да заплати съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 6 октомври 2026 година
Секретар
Председател
V. Di Bucci
K. Kowalik-Bańczyk
* Език на производството: немски.