Prehliadač alebo jeho nastavenia nie sú podporované.

Praktik.ai používa moderné webové technológie kvôli bezpečnosti, rýchlosti a spoľahlivému prihlasovaniu. Tento prehliadač ich nepodporuje alebo blokuje JavaScript, preto sa aplikácia nemusí správne načítať.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox alebo Safari na najnovšiu verziu a stránku potom obnovte.

Ak používate Windows 7, Windows 8 alebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusia ponúkať novú verziu. V takom prípade použite novšie zariadenie alebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Prohlížeč nebo jeho nastavení nejsou podporované.

Praktik.ai používá moderní webové technologie kvůli bezpečnosti, rychlosti a spolehlivému přihlašování. Tento prohlížeč je nepodporuje nebo blokuje JavaScript, proto se aplikace nemusí správně načíst.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox nebo Safari na nejnovější verzi a stránku potom obnovte.

Pokud používáte Windows 7, Windows 8 nebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusí nabízet novou verzi. V takovém případě použijte novější zařízení nebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Your browser or its settings are not supported.

Praktik.ai uses modern web technologies for security, speed, and reliable sign-in. This browser does not support them, or JavaScript is blocked, so the app may not load correctly.

Please update Chrome, Edge, Firefox, or Safari to the latest version and then reload this page.

If you use Windows 7, Windows 8, or Windows 8.1, Chrome and Edge may no longer offer a newer version. In that case, use a newer device or contact Praktik.ai support.

62025TJ0418

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

11 ноември 2026 година(*)

По дело T‑418/25,

KF, представляван от A. Cardinale, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от O. Dani и F. Moro, в качеството на представители,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: G. De Baere, председател, C. Mac Eochaidh и R. Meyer (докладчик), съдии,

секретар: T. Henze, изпълняващ функцията секретар,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като взе предвид, че в триседмичния срок от съобщението за приключването на писмената фаза на производството няма постъпило искане от страните за насрочване на съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателят, KF, иска по същество отмяна на решението на разплащателната служба на Общата здравноосигурителна схема на институциите на Европейските общности (ОЗОС), издадено под формата на справка-разбивка от 19 септември 2024 г., изменена със справка-разбивка от 20 март 2025 г., в частта му, в която на KF се отказва възстановяване на разходите за определени изследвания (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

Обстоятелствата по спора

2 Жалбоподателят е пенсионирано длъжностно лице на Европейската комисия и има право на пенсия за инвалидност от 1 юни 2005 г. Той съответно е осигурен по ОЗОС съгласно член 2, параграф 3 от Общите правила за здравното осигуряване на длъжностните лица на Европейските общности.

3 На 12 септември 2024 г. жалбоподателят извършва поредица от кръвни изследвания. Общата им цена възлиза на 5 480,55 полски злоти (PLN) (около 1 250 евро).

4 Същия ден той подава искане за възстановяване на разходите за въпросните кръвни изследвания, към което прилага фактура, издадена от доставчика на услугите. В тази фактура са посочени всички извършени изследвания и съответната им цена.

5 На 19 септември 2024 г. със справка-разбивка № 1419 разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел (Белгия) отхвърля частично въпросното искане със съображението, че медицинското ѝ лице е дало отрицателно становище за определени изследвания.

6 На 1 октомври 2024 г. жалбоподателят се обръща към Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) с искане за преразглеждане на справка-разбивка № 1419.

7 На 3 октомври 2024 г., след проверка от страна на медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел, PMO отговаря, че само определени кръвни изследвания отговарят на условията за възстановяване на разходите по тях. Разходите за другите кръвни изследвания не подлежали на възстановяване, тъй като тези изследвания представлявали неконвенционални медицински практики, които не били научно потвърдени.

8 На 19 декември 2024 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“) жалбоподателят подава срещу справка-разбивка № 1419 административна жалба до органа по назначаването.

9 На 20 март 2025 г. разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел изпраща на жалбоподателя справка-разбивка № 1573.

10 От тази справка-разбивка № 1573 е видно, че разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел решава някои първоначално невъзстановени съгласно справка-разбивка № 1419 разходи за изследвания да бъдат възстановени в размер на 85 %. Отказът за възстановяване обаче остава в сила по отношение на другите изследвания.

11 На 22 март 2025 г. жалбоподателят отново се обръща към PMO, този път с искане за разяснения относно справка-разбивка № 1573.

12 На 11 април 2025 г. жалбоподателят получава отговор от PMO, която, от една страна, го уведомява, че справка-разбивка № 1573 „коригира“ справка-разбивка № 1419 след извършена от медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел преоценка на всички изследвания, за които е поискал възстановяване на направените разходи.

13 От друга страна, PMO му обяснява, че искането за възстановяване на разходи не може да бъде уважено за изследвания № 1, 3, 4, 6, 8, 10, 11, 14, 15, 17, 20—23, 27—32, 38—40 и 45—50 съгласно номерацията в издадената от доставчика на услугите фактура.

14 На 31 март 2025 г. жалбоподателят получава становище № 004/2025 на управителния комитет на здравноосигурителната схема, издадено вследствие на административната жалба и в съответствие с член 35, параграф 2 от Общите правила за здравното осигуряване на длъжностните лица на Европейските общности. В това становище този комитет отбелязва, че с издаването на справка-разбивка № 1573 справка-разбивка № 1419 е изменена в полза на жалбоподателя. Той потвърждава и отрицателното становище по отношение на възстановяването на разходите за посочените в точка 13 по-горе изследвания.

15 Тъй като в четиримесечния срок, считано от датата на входирането ѝ, няма изричен отговор по подадената на 19 декември 2024 г. административна жалба, на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица следва да се счита, че на 23 април 2025 г. тя е мълчаливо отхвърлена.

Искания на страните

16 Жалбоподателят моли Общия съд:

– да отмени обжалваното решение,

– да отмени частичния мълчалив отказ да се уважи административната жалба,

– да осъди Комисията да му заплати сумата от 1 047,74 евро заедно с лихвите върху тази сума,

– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

17 Комисията моли Общия съд:

– да отхвърли жалбата,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По второто искане на жалбоподателя, а именно за отмяна на мълчаливия отказ да се уважи административната жалба

18 Съгласно постоянната съдебна практика, когато исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение за отхвърляне на административна жалба, сами по себе си нямат самостоятелно съдържание, Общият съд всъщност е сезиран да се произнесе по акта, срещу който е подадена тази административна жалба (вж. в този смисъл решения от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8, и от 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, EU:T:2006:110, т. 43)

19 В случая следва да се констатира, че искането за отмяна на мълчаливия отказ да се уважи подадената на 19 декември 2024 г. административна жалба, няма самостоятелно съдържание и следователно не е налице основание за произнасяне конкретно по това искане.

По третото искане на жалбоподателя, а именно Комисията да бъде осъдена да заплати сумата от 1 047,74 евро

20 Жалбоподателят по същество иска от Общия съд да задължи Комисията да му възстанови процесните медицински разноски, включително по реда за специално възстановяване на суми, предвиден в член 72 от Правилника за длъжностните лица.

21 В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато упражнява контрол за законосъобразност на основание член 91 от Правилника за длъжностните лица и член 270 ДФЕС, Общият съд не е компетентен да дава разпореждания на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Всъщност съгласно член 266, първа алинея ДФЕС предприемането на необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение е задължение на институцията, органа, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен (вж. решение от 14 декември 2022 г., SY/Комисия, T‑312/21, EU:T:2022:814, т. 31 (непубликувана) и цитираната съдебна практика).

22 От горното следва, че третото искане на жалбоподателя трябва да се отхвърли поради липса на компетентност.

По първото искане на жалбоподателя, а именно за отмяна на обжалваното решение

23 В подкрепа на това искане жалбоподателят изтъква по същество няколко основания, а именно неизпълнение на задължението за мотивиране, неизпълнение на задължението за полагане на грижа, несъответствие с предходната практика на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел, явна грешка в преценката и нарушение на приложимото законодателство.

24 Във връзка с твърдяното неизпълнение на задължението за мотивиране и на задължението за полагане на грижа жалбоподателят изтъква, че всяко решение трябва да излага ясно, точно и недвусмислено мотивите, на които се основава, тъй като в противен случай би било налице, по-специално, неизпълнение на задължението за полагане на грижа по отношение на осигурените по ОЗОС лица. Той също така посочва, че тези мотиви трябва да са налични към момента на приемането на решението, а не да бъдат формулирани впоследствие.

25 Жалбоподателят отбелязва, че в случая справка-разбивка № 1419 не съдържа никакво обяснение за отказа да се възстановят разходите за определени кръвни изследвания. Според него тази справка разбивка просто препраща към едно медицинско становище. Той подчертава, че в миналото разходи за такива кръвни изследвания вече са му били възстановявани.

26 На първо място, Комисията поддържа, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано и дава възможност на жалбоподателя да разбере причините, поради които искането за възстановяване на разходи е отхвърлено. По-специално, тя посочва, че дори кратки мотиви са допустими, когато адресатът на дадено решение познава нормативния му контекст. Такъв бил настоящият случай, тъй като жалбоподателят вече бил подавал сходни искания за възстановяване на разходи.

27 Според Комисията PMO е уведомила жалбоподателя за причината, поради която му е отказано възстановяване на разходите за определени кръвни изследвания. Предоставената на жалбоподателя информация му дала възможност да разбере кои кръвни изследвания не отговарят на условията за възстановяване на разходите.

28 Следва да се припомни, че задължението за мотивиране, въведено с член 296 ДФЕС и закрепено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, а също и в член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица, има за цел да даде на заинтересованите лица достатъчно данни, за да могат да преценят дали решенията с неблагоприятни последици са обосновани, или имат порок, поради който законосъобразността им може да се оспори, а на съда на Европейския съюз — възможност да упражни контрол за законосъобразност на тези решения (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2025 г., DH/Комисия, T‑171/24, непубликувано, EU:C:2025:150, т. 45 и цитираната съдебна практика).

29 Освен това, видно от постоянната съдебна практика, обхватът на задължението за мотивиране трябва във всеки отделен случай да се преценява не само с оглед на обжалваното решение, по-специално съдържанието на акта и естеството на изложените мотиви, но и в зависимост от съпътстващите това решение конкретни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2018 г., Di Bernardo/Комисия, T‑811/16, непубликувано, EU:T:2018:859, т. 36 и цитираната съдебна практика).

30 Дадено решение съответно е достатъчно мотивирано, когато е прието в познат на длъжностното лице контекст, който позволява на това лице да разбере обхвата на взетата спрямо него мярка (решение от 20 ноември 2018 г., Barata/Парламент, T‑854/16, непубликувано, EU:T:2018:809, т. 81).

31 В случая от обжалваното решение личи, че частичният отказ да се уважи искането за възстановяване на разходи, се обосновава с факта, че медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел е дало отрицателно становище за определени кръвни изследвания.

32 Жалбоподателят, който вече е подавал сходни искания за възстановяване на разходи, се е обърнал към PMO, която му е уточнила, че искането за възстановяване на разходи е разгледано от медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел и че това медицинско лице е приело, че определени изследвания „представляват неконвенционални медицински практики, които не са научно потвърдени, и разходите за тях следователно не подлежат на възстановяване“.

33 В основата на частичния отказ да се уважи въпросното искане, съответно стои обстоятелството, че медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел е окачествило кръвните изследвания като нефункционални. В това отношение следва да се отбележи, че с Решение C(2007) 3195 окончателен от 2 юли 2007 година за определяне на общи изпълнителни разпоредби, свързани с възстановяването на медицински разноски, изменено с Решение C(2023) 7673 final от 17 ноември 2023 г. (наричани по-нататък „ОИР“), Комисията приема правилата, уреждащи възстановяването на медицински разноски. В дял II, глава 6, точка 3 от ОИР се предвижда, че не подлежат на възстановяване разходите за изследвания и прегледи, които съгласно становището на медицинския съвет са нефункционални или ненужни.

34 Видно от дял II, глава 6, точка 3 от ОИР, за определен брой изследвания квалификацията „нефункционални“ е резултат от становището на медицинското лице на съответната разплащателна служба на ОЗОС. Следователно при такива обстоятелства това становище трябва да се разглежда като основния фактор, мотивирал обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 11 март 1999 г., Gaspari/Парламент, T‑66/98, EU:T:1999:56, т. 29).

35 Същевременно становището на медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел, в което ясно се излагат причините, поради които някои кръвни изследвания отговарят на условията за възстановяване на разходите по тях, а други — не, не е предоставено на жалбоподателя като приложение към съответните справки-разбивки. То не е изпратено и в отговор на исканията му за разяснения от 1 октомври 2024 и 22 март 2025 г., нито в отговор на административната жалба.

36 Тъй като не е имал достъп до становището на медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел и въпреки контекстуалните данни, с които разполага, жалбоподателят, по неговите твърдения, не е бил състояние да се запознае с причините, поради които кръвните изследвания са били преценени от въпросното медицинско лице като неконвенционални и съответно разходите за тях не са му били възстановени.

37 Освен това следва да се подчертае, че в рамките на ограничения контрол, който упражнява върху становищата на медицинските органи, Общият съд трябва да провери дали становището на медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС е издадено въз основа на конкретна и подробна проверка съобразно установените с ОИР критерии (вж. по аналогия решение от 8 май 2024 г., TG/Комисия, T‑755/22, непубликувано, EU:T:2024:305, т. 31 и 32).

38 Следователно осигуряваното по ОЗОС лице трябва да може да се запознае със становището на медицинското лице на съответната разплащателна служба на ОЗОС, което е в основата на решението за невъзстановяване на медицинските разноски, което това лице възнамерява да оспори, и за целта трябва да разполага с него към момента, в който подава жалбата си срещу посоченото решение.

39 Предвид изложените в обжалваното решение мотиви жалбоподателят съответно е трябвало да разполага, ако не със самото становище на медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел, то поне с точното съдържание на това становище относно непокриваните изследвания, така че към момента на подаване на жалбата си да има достатъчно данни, за да разбере на какво основание въпросните изследвания са преценени като неконвенционални (вж. в този смисъл решение от 11 март 1999 г., Gaspari/Парламент, T‑66/98, EU:T:1999:56, т. 32 и 33), и да е в състояние евентуално да оспори наличието на конкретна и подробна проверка от страна на това медицинско лице.

40 На второ място, Комисията изтъква, че отговорът, даден на жалбоподателя на 3 октомври 2024 г., представлява най-малкото „наченки на мотиви“, които е можела да допълни в писмената защита, позовавайки се на подробното становище на медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел от 15 януари 2025 г., което е било представено във връзка с административната жалба и е довело до последващото коригиране на справка-разбивка № 1419 посредством справка-разбивка № 1573.

41 В това отношение следва да се припомни, че по принцип мотивите трябва да бъдат съобщавани на заинтересованото лице едновременно с неблагоприятното за него решение и че липсата на мотиви не се преодолява с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на това решение в хода на производството пред съда на Съюза (решения от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 51, и от 12 февруари 2025 г., DH/Комисия, T‑171/24, непубликувано, EU:C:2025:150, т. 45).

42 Всъщност не съществува нито право на институциите на Съюза да поправят пред съда на Съюза недостатъчно мотивирани решения, нито задължение на същия съд да вземе предвид представените едва в хода на производството допълнителни обяснения на издателя на съответния акт, за да прецени дали е изпълнено задължението за мотивиране. Подобно правно положение би могло да размие разделението на правомощията между администрацията и съда на Съюза, да отслаби контрола за законосъобразност и да накърни упражняването на правото на обжалване (решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 58).

43 Само в изключителни случаи, по-специално когато се оказва, че за съответната институция на Съюза е било практически невъзможно да мотивира в достатъчна степен спорното решение, мотивите могат да бъдат допълвани с обяснения, представени от издателя на акта в хода на производството (решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 59).

44 Така в случай не на липса, а на непълнота на мотивите дадените в хода на производството обяснения могат в изключителни случаи да отстранят тази непълнота, така че свързаното с нея основание вече да не влече отмяна на съответното решение (решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 52).

45 Дори в тези редки хипотези обаче преодоляването на недостатъчната мотивираност на акта чрез обяснения, представени след подаването на жалбата, не е автоматично. Всъщност предвид неравнопоставеността между страните, до която може да доведе късното съобщаване на мотивите на обжалвания акт, съдът на Съюза трябва да провери още дали решението допълнителните мотиви да се приемат по изключение, не застрашава правото на защита (решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 59).

46 В случая отговорът на PMO от 3 октомври 2024 г. не може да се счита за „наченки на мотиви“, тъй като този отговор не позволява да се разберат мотивите, изложени в обжалваното решение.

47 Всъщност от точки 31—36 по-горе следва, че мотивите, предоставени на жалбоподателя преди подаването на разглежданата тук жалба, трябва да се считат за непълни, тъй като изобщо не му позволяват да разбере в контекста на приемането на обжалваното решение защо определени кръвни изследвания са преценени като неконвенционални от медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел, и надлежно да подаде жалба за отмяна на това решение.

48 Следователно в случая може да се констатира липса на мотиви, при все че обжалваното решение съдържа определени мотиви (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 55).

49 От друга страна, Комисията не е изтъкнала никаква извънредна хипотеза по смисъла на споменатата в точка 43 по-горе съдебна практика, която да оправдае това, че становището на медицинското лице на разплащателната служба на ОЗОС в Брюксел е предоставено едва на етапа на съдебното обжалване.

50 Важно е да се подчертае, че предвиденото в членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица производство по административно обжалване, което като етап предхожда подаването на жалба за отмяна в областта на публичната служба (решение от 20 май 2021 г., Dickmanns/EUIPO, C‑63/20 P, непубликувано, EU:C:2021:406, т. 29), дава възможност на администрацията да допълни мотивите си на етапа на решението за отхвърляне на административната жалба (вж. в този смисъл решение от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:C:2014:268, т. 35).

51 След като PMO годишно приема няколко милиона решения по искания за възстановяване на медицински разноски, съответно е допустимо мотивите на решение, издадено под формата на справка-разбивка, да са кратки, за да се гарантира разумен срок за разглеждане на тези искания. Същевременно администрацията е длъжна да мотивира решението за отхвърляне на подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица административна жалба, като мотивите на това отхвърлително решение следва да съвпадат с мотивите на решението, срещу което е била насочена административната жалба. Тези мотиви трябва да бъдат изложени най-късно при отхвърлянето на административната жалба (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2017 г., Paraskevaidis/Cedefop, T‑601/16, EU:C:2017:757, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).

52 В случая Комисията не се е възползвала от възможността, предоставена ѝ с членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, да допълни мотивите си при постановяването на изрично решение за отхвърляне на административната жалба.

53 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се констатира, че обжалваното решение не е надлежно мотивирано.

54 Ето защо следва да се приеме, че основанието, свързано с неизпълнение на задължението за мотивиране, е налице и обжалваното решение съответно да се отмени в частта, в която на жалбоподателя се отказва възстановяване на разходите за някои изследвания, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на настоящото искане.

По искането за събиране на доказателства

55 Жалбоподателят иска от Общия съд да предприеме действия по събиране на доказателства, от една страна, за да събере доказателствата за правото му на специално възстановяване на разходи, тоест съответно на пълно възстановяване в размер на 100 %, и от друга страна, за да изиска от ОЗОС да представи предходните справки-разбивки или други документи, удостоверяващи, че преди 12 септември 2024 г. ОЗОС е допускала възстановяване на медицински разноски от същия вид като тези, предмет на настоящия спор. Той също така иска от Общия съд да предприеме действия по събиране на доказателства с цел ОЗОС да представи цялата спомената в жалбата кореспонденция, както и съответните адресирани до него отговори.

56 Що се отнася до преценката на направените от страна по спора искания за събиране на доказателства, член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че последният единствен е компетентен да преценява дали за целите на разрешаването на спора са необходими действия по събиране на доказателства. Съответно се приема, че Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела. Следователно той трябва да прецени релевантността на искането за събиране на доказателства с оглед на предмета на спора и на необходимостта от извършването на съответните действия (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2024 г., UG/Комисия, C‑546/23 P, EU:C:2024:975, т. 127).

57 В случая, от една страна, Комисията е представила в писмената защита част от кореспонденцията с жалбоподателя. От друга страна, останалите поискани от жалбоподателя действия по събиране на доказателства не са нито необходими, нито от значение за разрешаването на спора.

58 Поради това искането на жалбоподателя за събиране на доказателства следва да се отхвърли.

По съдебните разноски

59 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

60 Тъй като е загубила делото в основната му част, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1) Отменя решението на разплащателната служба на Общата здравноосигурителна схема на институциите на Европейските общности (ОЗОС) в Брюксел (Белгия), издадено под формата на справка-разбивка от 19 септември 2024 г., изменена със справка-разбивка от 20 март 2025 г., в частта му, в която на KF се отказва възстановяване на разходите за определени изследвания.

2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

De Baere

Mac Eochaidh

Meyer

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 ноември 2026 г.

Подписи

* Език на производството: италиански.