Prehliadač alebo jeho nastavenia nie sú podporované.

Praktik.ai používa moderné webové technológie kvôli bezpečnosti, rýchlosti a spoľahlivému prihlasovaniu. Tento prehliadač ich nepodporuje alebo blokuje JavaScript, preto sa aplikácia nemusí správne načítať.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox alebo Safari na najnovšiu verziu a stránku potom obnovte.

Ak používate Windows 7, Windows 8 alebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusia ponúkať novú verziu. V takom prípade použite novšie zariadenie alebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Prohlížeč nebo jeho nastavení nejsou podporované.

Praktik.ai používá moderní webové technologie kvůli bezpečnosti, rychlosti a spolehlivému přihlašování. Tento prohlížeč je nepodporuje nebo blokuje JavaScript, proto se aplikace nemusí správně načíst.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox nebo Safari na nejnovější verzi a stránku potom obnovte.

Pokud používáte Windows 7, Windows 8 nebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusí nabízet novou verzi. V takovém případě použijte novější zařízení nebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Your browser or its settings are not supported.

Praktik.ai uses modern web technologies for security, speed, and reliable sign-in. This browser does not support them, or JavaScript is blocked, so the app may not load correctly.

Please update Chrome, Edge, Firefox, or Safari to the latest version and then reload this page.

If you use Windows 7, Windows 8, or Windows 8.1, Chrome and Edge may no longer offer a newer version. In that case, use a newer device or contact Praktik.ai support.

62025CJ0435

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)

5 ноември 2026 година(*)

По дело C‑435/25

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 18 юни 2025 г., постъпил в Съда на 2 юли 2025 г., в рамките на производство по дело

Verband Sozialer Wettbewerb eV

срещу

GUT GEKAUFT Reformhäuser GmbH,

при участието на:

M.E.G. Gottlieb Diaderman-Haus GmbH & Co. KG,

Korea Ginseng Vertriebs GmbH (KGV),

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: N. Fenger (докладчик), председател на състава, O. Spineanu-Matei и N. Piçarra, съдии,

генерален адвокат: R. Norkus,

секретар: E. Sartori, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 април 2026 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за GUT GEKAUFT Reformhäuser GmbH, от T. Winter, Rechtsanwalt,

– за M.E.G. Gottlieb Diaderman-Haus GmbH & Co. KG, от T. Winter, Rechtsanwalt,

– за гръцкото правителство, от Z. Chatzipavlou, V. Karra и S. Trekli, в качеството на представители,

– за Европейската комисия, от J. Flett и P. Kienapfel, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 9 юли 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 6, член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея, член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти (ОВ L 342, 2009 г., стр. 59), член 3, параграф 4, член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а) и член 6, параграф 1, буква б) от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22).

2 Запитването е отправено в рамките на иск за преустановяване на нарушение, предявен от Verband Sozialer Wettbewerb eV (наричано по-нататък „VSW“), германско дружество с предмет по-специално борбата с нелоялната конкуренция, срещу GUT GEKAUFT Reformhäuser GmbH (наричано по-нататък „Gut Gekauft“), германско дружество, което стопанисва магазин за диетични и природни продукти, с цел да се забрани на последното да рекламира козметичен продукт в рекламните си листовки, поради твърдение, съдържащо се в листовките и опаковката на този продукт по отношение на определени ефекти на екстракта от растение, съдържащ се в посочения продукт.

Правото на Съюза

Директива 2005/29

3 Съображения 7, 10, 11 и 14 от Директива 2005/29 гласят:

„7) Тази директива урежда търговски практики, пряко свързани с въздействието върху вземане на решения от потребителя отнасящи се до продукти […]

[…]

(10) Необходимо е да се гарантира приемственост между настоящата директива и съществуващото законодателството [на Съюза], особено там където подробни разпоредби за нелоялни търговски практики се прилагат спрямо определени отрасли. […] Настоящата директива съответно се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби [в правото на Съюза], регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например, информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Тя осигурява защита за потребителите там, където няма специфично секторно законодателство на равнище [на Европейския съюз] и забранява на търговците да създават невярна представа за естеството на стоките. […] Настоящата директива допълва достиженията на правото на [Съюза], приложимо към търговски практики увреждащи икономическите интереси на потребителите.

(11) […] Тази директива въвежда единна забрана на тези нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите. […]

[…]

(14) Желателно е заблуждаващите търговски практики да обхващат онези практики, включително заблуждаваща реклама, които чрез заблуждаващи действия не позволяват на потребителя да направи информиран и следователно ефективен избор. […] Тази директива не трябва да противоречи на съществуващото законодателство на [Съюза], което изрично разрешава на държавите членки да избират между няколко регулаторни подхода за защита на потребителите в областта на търговските практики […]“.

4 Член 2 от тази директива, озаглавен „Дефиниции“, гласи в буква г):

„За целите на настоящата директива:

[…]

г) „търговски практики от търговците към потребителите“ (наричани по-долу за краткост „търговски практики“) са всяко действие, бездействие поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на стока до потребители“.

5 Член 3 от посочената директива, озаглавен „Обхват“, гласи следното в параграфи 1 и 4:

„1. Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.

[…]

4. В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на [Съюза], уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти“.

6 Член 5 от същата директива, озаглавен „Забрана за нелоялни търговски практики“, гласи:

„1. Забраняват се нелоялните търговски практики.

[…]

4. По-специално търговските практики са нелоялни, когато:

а) са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7,

[…]“.

7 Член 6 от Директива 2005/29, озаглавен „Заблуждаващи действия“, предвижда:

„1. Заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел:

[…]

б) основните характеристики на продукта, като неговата наличност, преимущества, рискове, изпълнение, състав, принадлежности, сервизно обслужване на клиента и разглеждане на жалби, метод и дата на производство или предоставяне, доставка, срок на годност, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват при неговата употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху продукта;

[…]“.

Регламент № 1223/2009

8 Съображения 4, 11, 13, 51 и 71 от Регламент № 1223/2009 гласят:

„(4) Настоящият регламент хармонизира по изчерпателен начин правилата на [Европейския съюз] с цел постигане на вътрешен пазар на козметични продукти, като същевременно се осигурява висока степен на защита на човешкото здраве.

[…]

(11) С цел създаване на ясни отговорности всеки козметичен продукт следва да бъде свързан с отговорно лице, което е установено в [Съюза].

[…]

(13) Необходимо е да се определи при какви условия даден дистрибутор трябва да бъде считан за отговорно лице.

[…]

(51) Потребителят следва да е защитен срещу подвеждащи твърдения относно ефикасността и други характеристики на козметичните продукти. Приложима е по-специално [Директива 2005/29]. […]

(71) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно постигане на вътрешен пазар и висока степен на защита на човешкото здраве чрез привеждане в съответствие на козметичните продукти с изискванията, установени в настоящия регламент, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради мащаба на действието, може да бъде постигната по-добре на равнище [на Съюза], [Съюзът] може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. […]“.

9 Съгласно член 2 от този регламент, озаглавен „Определения“:

„1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

г) „производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда козметичен продукт или възлага проектирането или производството на такъв продукт и предлага този козметичен продукт на пазара със своето име или търговска марка;

д) „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производител или вносител, което предоставя козметичен продукт на пазара на [Съюза];“.

10 Член 4 от същия регламент, озаглавен „Отговорно лице“, предвижда:

„[…]

3. За козметични продукти, които са произведени в рамките на [Съюза] и които не са изнесени и отново внесени в [Съюза], отговорно лице е производителят, установен в [Съюза].

[…]

6. Дистрибуторът се явява отговорно лице, когато пуска на пазара козметичен продукт със своето име или търговска марка, или променя продукт, който вече е пуснат на пазара, по начин, който може да засегне спазването на приложимите изисквания.

[…]“.

11 Член 5 от същия регламент, озаглавен „Задължения на отговорното лице“, гласи в параграф 1:

„Отговорното лице гарантира спазването […] на членове 20 […]“.

12 Член 6 от Регламент № 1223/2009, озаглавен „Задължения на дистрибуторите“, гласи следното в параграфи 1—4:

„1. В рамките на своите дейности, когато предоставят на пазара козметичен продукт, дистрибуторите действат с дължимата грижа по отношение на приложимите изисквания.

2. Преди да предоставят на пазара козметичен продукт, дистрибуторите проверяват дали:

– е налице информацията на етикета, предвидена в член 19, параграф 1, букви а), д) и ж) и член 19, параграфи 3 и 4;

– са изпълнени изискванията по отношение на езика, предвидени в член 19, параграф 5;

– не е изтекъл минималният срок на трайност, посочен, когато е приложимо, съгласно член 19, параграф 1.

3. Ако дистрибуторите считат или имат основания да считат, че:

– козметичен продукт не съответства на изискванията, предвидени в настоящия регламент, те не предоставят на пазара продукта, докато продуктът не бъде приведен в съответствие с приложимите изисквания;

– козметичен продукт, който са предоставили на пазара, не е в съответствие с настоящия регламент, дистрибуторите се уверяват, че са предприети необходимите коригиращи мерки за привеждане на продукта в съответствие, за неговото изтегляне или изземване, ако е необходимо.

Освен това, ако козметичният продукт представлява риск за човешкото здраве, дистрибуторите незабавно информират отговорното лице и компетентните национални органи на държавите членки, в които предоставят на пазара продукта, като представят подробности, по-специално относно несъответствието и предприетите коригиращи мерки.

4. Дистрибуторите гарантират, че докато отговорността за даден продукт е тяхна, условията на складиране или транспорт не поставят под въпрос неговото съответствие с изискванията, определени в настоящия регламент“.

13 Член 20 от този регламент е озаглавен „Претенции на продуктите“ и предвижда в параграф 1:

„При етикетирането, предоставянето на пазара и рекламата на козметичните продукти не се използват текст, наименования, търговски марки, изображения, картини, фигури или други знаци, сочещи характеристики или функции, каквито продуктите нямат“.

Германското право

14 Съгласно член 3, параграф 1 от Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb (Закон срещу нелоялната конкуренция) от 3 юли 2004 г., изменен с Zweites Gesetz zur Änderung des Gesetzes gegen den unlauteren Wettbewerb (Втори закон за изменение на Закона срещу нелоялната конкуренция) от 2 декември 2015 г. (BGBl. 2015 I, стр. 2158) (наричан по-нататък „UWG“), който установява „забрана на нелоялните търговски практики“, нелоялните търговски практики се забраняват.

15 Член 3а от UWG, озаглавен „Нарушение на правото“, предвижда, че който нарушава законова разпоредба, предназначена в частност да регулира поведението на пазара в интерес на участниците на пазара, и нарушението може да засегне съществено интересите на потребители, на други участници на пазара или на конкуренти, извършва акт на нелоялна конкуренция.

16 Член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1 и параграф 2, точка 1 от UWG, с които се транспонират член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а), както и член 6, параграф 1, буква б) от Директива 2005/29 предвиждат, че рекламата на дистрибутор с подвеждаща информация за предимствата на продукт представлява нелоялна търговска практика на дистрибутора, която е забранена сама по себе си дори ако той е заимствал рекламата от производителя.

17 Съгласно член 8, параграф 1, първо изречение, втора хипотеза от UWG срещу този, който извършва недопустима по смисъла на член 3 от този закон търговска практика, може да бъде предявен иск за преустановяването ѝ при опасност от повторно извършване.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

18 Gut Gekauft стопанисва магазин, специализиран в продажбата на диетични и природни продукти.

19 В рекламната си брошура от ноември 2020 г. това дружество рекламира крем за лице с информация за определени положителни ефекти на съдържащия се в него екстракт от женшен.

20 От акта за преюдициално запитване е видно, че производителят на въпросния козметичен продукт, от една страна, предава на Gut Gekauft тази претенция, която също фигурира върху опаковката на продукта, и от друга страна, одобрява рекламната листовка преди публикуването ѝ.

21 VSW счита, че въпросното рекламно твърдение нарушава член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 и следователно е нелоялно, тъй като според него не е научно потвърдена ефективността на екстракта от женшен при външна употреба.

22 След покана за доброволно изпълнение от 17 ноември 2020 г., която остава без резултат, VSW предявява пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) иск за преустановяване на нарушение срещу Gut Gekauft, по-специално с искане да му бъде забранено да използва такава реклама. Посоченият съд уважава иска.

23 Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия), сезиран в качеството на въззивен съд, изменя първоинстанционното решение и отхвърля искането на VSW с мотива, че Gut Gekauft не носи отговорност за нарушаването на член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009. Посочената юрисдикция приема, че Gut Gekauft не е длъжно да следи за спазването на предписанията на тази разпоредба, като се има предвид, че въпросното дружество е възпроизвело без изменения и използвало в собствената си реклама рекламното твърдение на производителя, който е отговорното лице по смисъла на този регламент.

24 С ревизионната си жалба, подадена до Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), запитващата юрисдикция, VSW иска да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

25 Запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че рекламирането на въпросния продукт във връзка с оспореното твърдение представлява нарушение на член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009.

26 Тя иска да се установи, на първо място, дали Gut Gekauft, като дистрибутор на въпросния продукт, носи отговорност съгласно член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1223/2009 за нарушението на член 20, параграф 1 от посочения регламент, тъй като в рекламната си брошура, предназначена за предлагането на пазара на този продукт, това дружество е използвало, без да го провери, предоставено от производителя подвеждащо рекламно съобщение.

27 В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи дали задълженията на дистрибутора по член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от посочения регламент обхващат и задълженията, свързани с рекламирането на продукти, произтичащи от член 20, параграф 1 от същия регламент. При необходимост тя иска да се установи дали този дистрибутор трябва да отговаря за последиците от рекламно съобщение, което не съответства на последната разпоредба, което би означавало той да бъде задължен да провери възпроизведеното без промяна рекламно съобщение на производителя и да провери дали пуснатият на пазара продукт действително притежава твърдените ефекти.

28 На второ място, в случай че дистрибуторът не носи отговорност съгласно член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1223/2009 за последиците от реклама, която нарушава член 20, параграф 1 от Регламента, посочената юрисдикция иска да се установи дали този дистрибутор все пак трябва да носи отговорност за такава заблуждаваща реклама съгласно приложимите правила относно нелоялните търговски практики, произтичащи от Директива 2005/29.

29 В това отношение запитващата юрисдикция счита, че хармонизираните разпоредби на посочения регламент уреждат изчерпателно отговорността на дистрибуторите на козметични продукти. Следователно в случай на нелоялна търговска практика на такъв дистрибутор член 4, параграф 6 и член 6 от същия регламент, като lex specialis, не могат съгласно предвидената в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 стълкновителна норма да бъдат заобиколени чрез прилагане на евентуално противоречащите им общи принципи на правото в областта на конкуренцията.

30 Според запитващата юрисдикция положението би могло да е различно, ако отговорността на дистрибуторите на козметични продукти не беше уредена изчерпателно в Регламент № 1223/2009, който според нея по-специално не обхваща случая, когато такъв дистрибутор само заимства в рекламата си, без да го променя, рекламното съобщение на производителя.

31 По този начин уважаването на ревизионната жалба зависи от тълкуването на член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1223/2009, както и на член 3, параграф 4 от Директива 2005/29.

32 При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Има ли основания дистрибутор, който не е отговорно лице по смисъла на член 4, параграф 6 от [Регламент № 1223/2009], да счита съгласно член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от същия регламент, че рекламата на производител не съответства на изискванията по член 20, параграф 1 от посочения регламент, когато използва предоставената му от производителя реклама за собствени търговски цели, без да провери дали рекламираните функции на козметичния продукт са доказани в достатъчна степен? Или само при определени - ако е така, при какви - условия съгласно член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от [Регламент № 1223/2009] дистрибуторът има основания да счита, че използваната от него реклама на производителя не съответства на изискванията по член 20, параграф 1 от същия регламент, и трябва да провери дали рекламираните функции на козметичния продукт са доказани в достатъчна степен?

2) В съответствие с член 3, параграф 4 от [Директива 2005/29] изключват ли разпоредбите на член 4, параграф 6 и член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от [Регламент № 1223/2009] възможността рекламата на дистрибутор със заимствана от производителя подвеждаща претенция относно функциите на козметичен продукт да се счита за нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а) и член 6, параграф 1, буква б) от посочената директива?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

33 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че дистрибутор, който предоставя на пазара козметичен продукт с името или търговската марка на производителя, без да го променя, е длъжен да провери дали този продукт притежава функциите, приписани му в твърденията, включени в рекламните брошури на дистрибутора, дори когато тези твърдения са му предоставени от производителя на продукта, посочени са и на опаковката на продукта и като такива са заимствани от този дистрибутор.

34 В самото начало следва да се отбележи, че съгласно член 1 от Регламент № 1223/2009 последният „установява правила, с които трябва да бъде съобразен всеки козметичен продукт, предоставен на пазара, с цел да се гарантира функционирането на вътрешния пазар и висока степен на защита на човешкото здраве“.

35 Съгласно член 4, параграф 1 от този регламент на пазара се пускат единствено козметичните продукти, за които в рамките на Съюза дадено юридическо или физическо лице е определено като „отговорно лице“, което съгласно член 4, параграф 2 от посочения регламент гарантира за всеки козметичен продукт, пуснат на пазара, съответствието му с приложимите задължения, установени със същия регламент.

36 Съгласно член 4, параграф 3 от Регламент № 1223/2009 за продукт, който е произведен в рамките на Съюза и който не е изнесен и отново внесен в Съюза, отговорно лице е производителят, установен в Съюза. Що се отнася до дистрибутора, съгласно член 4, параграф 6 от същия регламент той се явява отговорно лице само когато пуска на пазара козметичен продукт със своето име или търговска марка или променя продукт, който вече е пуснат на пазара, по начин, който може да засегне спазването на приложимите изисквания.

37 В случая, както е видно от акта за преюдициално запитване, след като Gut Gekauft е предоставило разглеждания в главното производство козметичен продукт на пазара под името или марката на производителя, възпроизвеждайки твърденията на последния, без да ги променя, тази страна не може да се счита за „отговорно лице“ по смисъла на член 4, параграф 6 от посочения регламент.

38 При това положение следва да се определи до каква степен тълкуването на член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 позволява да се приеме, че дистрибутор, който рекламира козметичен продукт в собствената си рекламна листовка с търговски цели, като му приписва определени характеристики или определени функции, въпреки че е заимствал претенциите, които са му били предоставени от производителя на този продукт, без да ги променя, все пак е длъжен да извърши проверки на тези претенции, за да се увери, че посоченият продукт действително притежава тези характеристики или функции.

39 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика трябва да се вземат предвид не само текстът на тази разпоредба, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която е част (вж. по-специално решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 4 юни 2026 г., Dürr Dental, C‑10/24, EU:C:2026:443, т. 28 и цитираната съдебна практика).

40 Що се отнася до текста на посочените разпоредби, следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 в рамките на своята дейност, когато предоставят козметичен продукт на пазара, дистрибуторите трябва да действат с дължимата грижа по отношение на приложимите изисквания. Макар да съществуват терминологични несъответствия, произтичащи от разликите в текстовете на различните езици на член 6, параграф 1 от Регламент № 1223/2009, тези несъответствия не засягат смисъла на тази разпоредба, а именно че тя урежда предоставяне на пазара на козметичен продукт.

41 В член 6, параграф 3, първа алинея, първо тире от Регламент № 1223/2009 се уточнява, че когато дистрибуторите считат или имат основание да считат, че даден козметичен продукт не отговаря на изискванията, предвидени в този регламент, те могат да предоставят продукта на пазара само след като той е приведен в съответствие с приложимите изисквания. Член 6, параграф 3, първа алинея, второ тире от посочения регламент предвижда, че когато дистрибуторите считат или имат основание да считат, че козметичен продукт, който са предоставили на пазара, не съответства на същия регламент, те гарантират, че са предприети необходимите коригиращи мерки, за да приведат продукта в съответствие, да го изтеглят или да го изземат, според случая.

42 Претенциите относно козметичните продукти са специално уредени в член 20 от Регламент № 1223/2009, който уточнява в параграф 1, че при етикетирането, предоставянето на пазара и рекламата на тези продукти текстът, наименованията, марките, изображенията или други фигуративни или нефигуративни знаци не могат да се използват за придаване на характеристики или функции на посочените продукти, каквито те нямат.

43 Що се отнася, на първо място, до връзката между съответното приложно поле, от една страна, на член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1223/2009 и от друга страна, на член 20, параграф 1 от него, следва да се отбележи, че рекламната дейност е обичайна дейност на дистрибутор, който контролира начина, по който продуктът се представя на потребителите, така че рекламата на козметичните продукти, посочена в този член 20, попада в обхвата на понятието „дейности“ по смисъла на член 6, параграф 1 от посочения регламент.

44 Това тълкуване се подкрепя, най-напред, от тълкуването на член 4, параграф 6 от Регламент № 1223/2009 във връзка с Насоките относно Регламент (ЕС) № 655/2013 на Комисията от 10 юли 2013 година за установяване на общи критерии за обосноваване използването на претенции, отнасящи се до козметични продукти (ОВ L 190, 2013 г., стр. 31), който установява специални правила по отношение на „претенции, относно козметични продукти“, който също подкрепя тълкуване в смисъл, че рекламата на козметични продукти е част от „дейностите“ на дистрибутора по смисъла на член 6, параграф 1 от този регламент.

45 Всъщност в тези насоки се уточнява, че дистрибуторът трябва да преведе всички „рекламни твърдения“, предадени от отговорното лице, така че да запази същността им, тъй като в противен случай самият той ще се превърне в „отговорно лице“ по смисъла на член 4, параграф 6 от Регламент № 1223/2009. От това следва, че преводът на информация съгласно член 4, параграф 6 се отнася и до твърденията, съдържащи се в рекламните носители, и следователно този регламент предвижда, че рекламирането на продуктите е част от „дейностите“ на дистрибутора по смисъла на член 6, параграф 1 от посочения регламент.

46 По-нататък, следва да се отбележи, че както член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009, така и член 6, параграфи 1 и 3 от него се отнасят по-специално до „предоставянето на пазара“ на козметични продукти. Съгласно член 2, параграф 1, буква д) от този регламент дистрибуторът предоставя на пазара именно козметичните продукти, като това действие съгласно член 2, параграф 1, буква ж) от посочения регламент предполага всяка доставка на козметичен продукт за разпространение, потребление или употреба на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Рекламата на козметичните продукти обаче съпътства предоставянето на пазара от дистрибутора, който по този начин участва в доставката им в рамките на търговска дейност.

47 Накрая, важно е да се отбележи, че несъмнено член 6, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1223/2009 не се позовава изрично на рекламата на продукт, извършвана от дистрибутора, а член 20, параграф 1 от този регламент не посочва изрично дистрибуторите като адресати на забраната за извършване на заблуждаваща реклама. Впрочем съгласно член 5, параграф 1 от посочения регламент съответствието с член 20 от същия регламент трябва да бъде гарантирано от „отговорното лице“, което, както бе посочено в точка 36 от настоящото решение, по принцип е производителят.

48 Както обаче по същество отбелязва генералният адвокат в точка 97 от заключението си, понятието „приложими изисквания“ по член 6, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1223/2009, на които трябва да отговарят козметичните продукти, трябва да се тълкува в смисъл, че включва изискването за реклама на такива продукти, произтичащо от член 20, параграф 1 от този регламент.

49 Всъщност изискванията, посочени в член 6, параграфи 1 и 3, препращат към всички релевантни задължения по този регламент, доколкото се отнасят до дистрибутора. Освен това, като се има предвид, че в съответствие с преследваната от този регламент цел за защита на човешкото здраве член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 цели да попречи на въвеждането на потребителя в заблуждение, по-специално в областта на рекламата на козметични продукти, съдържащите се в тази разпоредба правила относно рекламата трябва да се тълкуват като попадащи в обхвата на понятието „приложими изисквания“, посочено във въпросния член 6, параграфи 1 и 3.

50 С оглед на тези съображения следва да се приеме, че задълженията на дистрибутора, произтичащи от член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1223/2009, могат по принцип да включват задълженията, свързани с рекламирането на продукти, произтичащи от член 20, параграф 1 от този регламент.

51 Що се отнася, на второ място, до обхвата на задълженията на дистрибуторите в областта на рекламата на козметични продукти, от текста на член 6, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1223/2009 следва, че задължението да не се пуска на пазара козметичен продукт или евентуално да се предприемат необходимите коригиращи мерки за изтегляне или изземване на този продукт, се ограничава до случаите, в които дистрибуторите „считат или имат основание да считат“, че продуктът не е в съответствие с този регламент, без тази разпоредба да налага на посочените дистрибутори общо задължение за систематична проверка на истинността на заимстваните от производителя твърдения.

52 Следователно задължението за полагане на дължима грижа, което дистрибуторът има по силата на член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1223/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че дистрибуторът е длъжен да осигури съответствието с член 20, параграф 1 от този регламент и по този начин да провери истинността на претенциите на производителя, до които прибягва при предоставянето на козметичен продукт на пазара, само ако знае за проблем и ако информацията, с която разполага, разкрива заблуждаващия характер на тези твърдения. (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2026 г., Dürr Dental, C‑10/24, EU:C:2026:443, т. 34 и 37).

53 Това тълкуване на текста на член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 се потвърждава от контекстуалното тълкуване на тези разпоредби.

54 В това отношение, както бе посочено в точка 36 от настоящото решение, от член 4, параграф 3 от Регламент № 1223/2009 следва, че по принцип именно производителят е отговорното лице. Всъщност именно производителят е този, който познава точно проектирането, функционирането и предназначението на своя продукт, като задължението за проверка на съответствието на този продукт с приложимата правна уредба по принцип попада в обхвата на неговата отговорност. Следователно нарушението на задължението за полагане на дължима грижа от страна на дистрибутора би трябвало да може да се констатира само когато грешката му в преценката относно истинността на твърдение относно посочения продукт е явна (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2026 г., Dürr Dental, C‑10/24, EU:C:2026:443, т. 32 и 39).

55 Освен това член 6, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 предвижда задължение за дистрибуторите да извършват някои изчерпателно изброени проверки във връзка с точните характеристики на козметичните продукти, преди да ги предоставят на пазара. Става въпрос обаче за формални изисквания, които не се отнасят до точността на заимстваните от производителя твърдения.

56 Накрая, възприетото в точки 49—55 от настоящото решение тълкуване на член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 е в съответствие с преследваната от този регламент цел, която, както е посочено в член 1 от него и както е отразено в съображение 71, е изграждането на вътрешния пазар, както и високо равнище на защита на човешкото здраве чрез съответствието на козметичните продукти с установените в посочения регламент изисквания.

57 Всъщност, от една страна, тълкуване, състоящо се в налагане на дистрибутора на задължение за полагане на дължима грижа, предвидено в член 6, параграф 1 от Регламент № 1223/2009, да проверява систематично точността на рекламните съобщения, свързани с козметични продукти, би създало непропорционална тежест за него, като по този начин рискува да застраши постигането на целта на този регламент, а именно да се осигури доброто функциониране на вътрешния пазар (вж. по аналогия решение от 4 юни 2026 г., Dürr Dental, C‑10/24, EU:C:2026:443, т. 60 и 63).

58 От друга страна, фактът, че при определени обстоятелства дистрибуторът е длъжен по силата на задължението си за полагане на дължима грижа да провери истинността на претенциите относно козметичните продукти, за да осигури съответствието на тези продукти, когато те се предоставят на пазара, с изискванията на член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009, допринася да се гарантира висока степен на защита на човешкото здраве.

59 Както е посочено в съображение 51 от този регламент, потребителят следва да е защитен срещу подвеждащи твърдения относно ефикасността и други характеристики на козметичните продукти. Тази цел обаче би била накърнена, ако козметичен продукт, чиято реклама не отговаря на изискванията на член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009, бъде предоставен на пазара от дистрибутора, без последният да е длъжен да извършва необходимите проверки, за да установи заблуждаващия характер на тази реклама.

60 С оглед на съображенията, изложени в точки 52—59 от настоящото решение, член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея във връзка с член 20 от Регламент № 1223/2009 не може да се тълкува в смисъл, че налага на дистрибутора задължение за систематична проверка на истинността на заимстваните от производителя твърдения относно козметичен продукт, който разпространява, а само в смисъл, че го задължава да извърши такава проверка, когато разполага с информация, от която ясно личи, че тези претенции са подвеждащи.

61 В случая, що се отнася до информацията, с която разполага Gut Gekauft, запитващата юрисдикция посочва, че публикуването на рекламната листовка за разпространения козметичен продукт е последвано от покана от VSW от 17 ноември 2020 г. за преустановяване на използването на подвеждащи твърдения в рекламата на този продукт. Така според тази юрисдикция дистрибуторът би могъл да има основание да смята, че твърдението, което производителят му е предоставил, не отговаря на изискванията на член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009, тъй като дистрибуторът е уведомен, че функциите на козметичния продукт, който той рекламира, не са доказани в достатъчна степен.

62 Съдът обаче вече е постановил, че дистрибуторът може да има основателни причини да се съмнява в съответствието на даден продукт с релевантната правна уредба, когато конкурент е отправил до него покана относно несъответствието на този продукт. Тази покана, която дистрибуторът трябва да вземе предвид, за да изпълни задължението си за полагане на дължима грижа, трябва да съдържа надлежно изложение на фактическите и правните основания, поради които заимстваните от дистрибутора претенции трябва да се считат за несъответстващи на член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2026 г., Dürr Dental, C‑10/24, EU:C:2026:443, т. 70 и 73).

63 Следователно дистрибутор, който счита и има основание да предполага, че даден козметичен продукт не е в съответствие с този регламент, е длъжен да реагира, преди продуктът да бъде предоставен на пазара, дори да не е отговорен за съответствието на продукта с приложимите правила (вж. по аналогия решение от 4 юни 2026 г., Dürr Dental, C‑10/24, EU:C:2026:443, т. 36). По същия начин по силата на член 6, параграф 3, първа алинея, второ тире от посочения регламент дистрибутор, който счита или има основание да предполага, че даден козметичен продукт не е в съответствие с този регламент, е длъжен да реагира и след предоставянето му на пазара, като се увери, че са предприети необходимите коригиращи мерки, за да приведе продукта в съответствие, да го изтегли или да го изземе, според случая.

64 Следва да се допълни, че в случай че дистрибуторът уведоми производителя за своите основания да смята, че продуктът, за който се отнася поканата за преустановяване на нарушението, не съответства на изискванията, и производителят изрази позиция, че твърдяното несъответствие не е налице, дистрибуторът не е длъжен да се съобрази с тази позиция, ако продължава да има съмнения в това отношение. Въпреки това дистрибуторът не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа, следвайки становището на производителя, освен ако това становище не изглежда явно неоснователно (вж. по аналогия решение от 4 юни 2026 г., Dürr Dental, C‑10/24, EU:C:2026:443, т. 71).

65 Запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на информацията, с която разполага Gut Gekauft, дали положените от него усилия са били достатъчни с оглед на задълженията му, произтичащи от член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009.

66 С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че дистрибутор, който предоставя козметичен продукт на пазара под името или марката на производителя, без да го променя, е длъжен по силата на задължението си за полагане на дължима грижа да провери дали този продукт притежава характеристиките или функциите, които са му приписани в съдържащите се в рекламните листовки към него твърдения, дори тези твърдения да са му предоставени от производителя на посочения продукт, да фигурират и върху опаковката на същия продукт и самите те да са заимствани от този дистрибутор, само когато дистрибуторът разполага с достатъчно информация, разкриваща явно заблуждаващия характер на посочените твърдения.

По втория въпрос

67 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 във връзка с член 4, параграф 6 и член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска рекламата на козметичен продукт, извършвана от дистрибутор, който предоставя този продукт на пазара под името или марката на производителя, основана на заблуждаващо твърдение относно функциите на компонент на този продукт, заимствано от производителя без промяна, да се счита за „нелоялна търговска практика“ по смисъла на член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а) и член 6, параграф 1, буква б) от Директива 2005/29.

68 В самото начало трябва да се припомни, че Директива 2005/29 цели да установи еднаква нормативна уредба относно нелоялните търговски практики на търговците към потребителите, за да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо равнище на защита на потребителите (решение от 25 юли 2018 г., Dyson, C‑632/16, EU:C:2018:599, т. 28 и цитираната съдебна практика).

69 Както се посочва в съображение 11 от нея, тази директива въвежда единна забрана на тези нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите. Тя има за цел постигането на високо ниво на защита на потребителите чрез цялостна хармонизация на правилата относно нелоялните търговски практики (решение от 16 април 2015 г., UPC Magyarország, C‑388/13, EU:C:2015:225, т. 32 и цитираната съдебна практика).

70 Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2005/29 тя се прилага по отношение на нелоялни търговски практики по смисъла на член 5 от тази директива от страна на търговците към потребителите, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока (решение от 2 февруари 2023 г., Towarzystwo Ubezpieczeń Ż (Заблуждаващи типови застрахователни договори), C‑208/21, EU:C:2023:64, т. 52).

71 От член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а) от тази директива следва, че нелоялните търговски практики са забранени и че са нелоялни по-специално търговските практики, които са заблуждаващи.

72 Член 6, параграф 1, буква б) от посочената директива уточнява, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, по-специално по отношение на основните характеристики на продукта, и в двата случая подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

73 Съдът вече е постановил, че Директива 2005/29 се характеризира с особено широко материалноправно приложно поле, тъй като законодателят на Съюза е определил много обширно схващане за понятието „търговска практика“ по смисъла на тази директива, при положение че член 2, буква г) от същата директива го определя като „всяко действие, бездействие поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец“. Ето защо единственият критерий, възприет в тази разпоредба, е, че практиката на продавача или доставчика трябва да е в пряка връзка по-специално с рекламата на стока сред потребителите (вж. в този смисъл решение от 16 април 2015 г., UPC Magyarország, C‑388/13, EU:C:2015:225, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).

74 В това отношение следва да се приеме, че практиката на посочване в рекламна листовка и върху опаковката на козметичен продукт на ефектите, от които се ползват някои компоненти на този продукт, представлява „търговска практика“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29 (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., Dyson, C‑632/16, EU:C:2018:599, т. 29).

75 От това следва, че по силата на задълженията, произтичащи от тази директива, стига тя да се прилага, дистрибуторите по принцип са длъжни да не извършват заблуждаваща и следователно нелоялна търговска практика, без следователно да е необходимо да се проверява дали посочените дистрибутори считат или имат основание да смятат, че разпространените рекламни твърдения са заблуждаващи.

76 Следователно, ако посочената директива се прилага, фактът, че дистрибутор е заимствал от производителя претенциите, свързани с козметичния продукт, без да ги променя, по принцип би могъл, когато тези претенции придават на продуктите свойства, които не притежават, да попадне в обхвата на забраната за заблуждаващи търговски практики, изброени в член 6, параграф 1, буква б) от Директива 2005/29, без да е необходимо да се проверява дали са изпълнени условията, предвидени в член 6, параграфи 1 и 3 във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009.

77 Съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2005/29 тя се прилага, без да засяга разпоредбите на Съюза относно здравеопазването и безопасността на стоките. Член 3, параграф 4 от тази директива съдържа клауза за изключване, според която „в случай на противоречие между разпоредбите на тази директива и други разпоредби на [Съюза], уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики, въпросните други разпоредби имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти“ (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г., A и др. (Застрахователни договори „unit-linked“), C‑143/20 и C‑213/20, EU:C:2022:118, т. 136).

78 Следователно при двойното условие, от една страна, Регламент № 1223/2009 да урежда специфични аспекти на нелоялните търговски практики и от друга страна, да е налице противоречие между релевантните разпоредби на този регламент и разпоредбите на посочената директива, тези специфични аспекти попадат изключително в приложното поле на разпоредбите на този регламент (вж. по аналогия решение от 30 април 2026 г., Lidl Italia (Нелоялни търговски практики относно храни), C‑301/25, EU:C:2026:357, т. 28).

79 С оглед на тези съображения следва да се определи, на първо място, дали, доколкото Регламент № 1223/2009 съдържа, по-специално в член 20, параграф 1, специфични правила относно претенциите относно козметичните продукти, които дистрибуторите са длъжни да спазват по силата на член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея от този регламент, тези правила могат да се считат за специални разпоредби, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики.

80 В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 83 от заключението си, член 4, параграф 6 и член 6, параграфи 1 и 3 във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 уреждат обхвата на задълженията на дистрибуторите в областта на рекламата на козметични продукти и следователно обхвата на специфичните аспекти на нелоялните търговски практики на дистрибутора. Следователно тези разпоредби представляват специални правила по отношение на общите правила относно заблуждаващите търговски практики, съдържащи се в Директива 2005/29.

81 Ето защо, на второ място, следва да се определи дали съгласно член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 е налице противоречие между, от една страна, член 4, параграф 6 и член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009 и от друга страна, член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а) и член 6, параграф 1, буква б) от тази директива.

82 В това отношение Съдът вече е постановил, че понятието „конфликт“ обозначава отношение между съответните разпоредби, надхвърлящо обикновеното несходство или различие, от което личи несъответствие, което не е възможно да бъде преодоляно чрез интегрираща формула, позволяваща съвместното съществуване на двете реалности, без да е необходимо да бъде променяна същността им (решение от 13 септември 2018 г., Wind Tre и Vodafone Italia, C‑54/17 и C‑55/17, EU:C:2018:710, т. 60).

83 Директива 2005/29 цели да постигне високо равнище на защита на потребителите и за тази цел да гарантира, че срещу нелоялните търговски практики ще се води ефективна борба в интерес на потребителите (решение от 30 януари 2025 г., Trenitalia, C‑510/23, EU:C:2025:41, т. 33). Член 6, параграф 1 от тази директива цели конкретно да гарантира подходяща защита на потребителите, що се отнася до информацията, която последните получават чрез рекламата на даден продукт. Както се посочва в съображение 14 от тази директива, желателно е заблуждаващите търговски практики да обхващат онези практики, включително заблуждаваща реклама, които чрез заблуждаващи действия не позволяват на потребителя да направи информиран и следователно ефективен избор.

84 Също така, както бе уточнено в точка 34 от настоящото решение, важно е да се отбележи, че целта на Регламент № 1223/2009, видно от член 1 от него, е да се гарантира висока степен на защита на човешкото здраве. Освен това съображение 51 от този регламент гласи, от една страна, че потребителят следва да е защитен срещу подвеждащи твърдения относно ефикасността и други характеристики на козметичните продукти и от друга страна, че се прилага Директива 2005/29.

85 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 87 от заключението си, макар тази директива и посоченият регламент да преследват обща цел, тази констатация не е достатъчна, за да се изключи систематично наличието на конфликт между задълженията на дистрибуторите във връзка с рекламните претенции за козметичен продукт на основание на посочената директива, от една страна, и на основание на същия регламент, от друга страна.

86 Всъщност в рамките на Регламент № 1223/2009 законодателят на Съюза е избрал да ограничи обхвата на задълженията на дистрибуторите, по-специално в областта на рекламата на козметични продукти, като ги разграничи от задълженията на производителите, като тези дистрибутори могат да носят отговорност за заблуждаваща реклама на козметичен продукт само при определени конкретни обстоятелства. За сметка на това, както вече бе отбелязано, разпоредбите на Директива 2005/29 от своя страна налагат на дистрибуторите обща забрана за разпространение на заблуждаваща реклама.

87 Следователно задълженията, наложени с Регламент № 1223/2009 на дистрибуторите в областта на рекламата на козметични продукти, и задълженията в областта на рекламата, наложени с Директива 2005/29, могат при определени обстоятелства да доведат до разминаване, което не може да бъде преодоляно чрез тълкуване на едната разпоредба във връзка с другата, тъй като паралелното им прилагане води до неутрализиране на действието на член 6, параграфи 1 и 3 във връзка с член 20, параграф 1 от този регламент, когато дистрибуторът не е нарушил тези разпоредби. Всъщност, ако дистрибуторът не е наясно със заблуждаващия характер на рекламата на козметичен продукт и е изпълнил изцяло задълженията, произтичащи от Регламент № 1223/2009 в това отношение, и няма други елементи или други търговски практики, които да попадат в приложното поле на Директива 2005/29, последната би могла да не се приложи.

88 От това следва, че когато дистрибутор, който заимства рекламните твърдения на производител, без да ги променя, действа в съответствие с изискванията на Регламент № 1223/2009, е възможно да възникне противоречие между тези изисквания и изискванията, произтичащи от Директива 2005/29.

89 От член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 обаче следва, че при това положение разпоредбите на Регламент № 1223/2009 трябва да имат предимство пред разпоредбите на тази директива.

90 Това важи в още по-голяма степен, тъй като от съображение 4 от Регламент № 1223/2009 следва, че последният изчерпателно хармонизира действащите правила в Съюза. Съдът също така вече е припомнил, че от съвместния прочит на разпоредбите на този регламент следва, че той има за цел да хармонизира по изчерпателен начин действащите в Съюза правила с цел постигане на вътрешен пазар на козметични продукти, като същевременно се осигурява висока степен на защита на човешкото здраве (решение от 15 септември 2022 г., Fédération des entreprises de la beauté, C‑4/21, EU:C:2022:681, т. 33 и 66 и цитираната съдебна практика).

91 Положението обаче е различно, когато дистрибуторът действа в нарушение на задължението си за полагане на дължима грижа и следователно на изискванията, произтичащи от член 6, параграфи 1 и 3 във връзка с член 20, параграф 1 от този регламент.

92 Всъщност, след като член 6, параграф 1, буква б) от Директива 2005/29 забранява заблуждаващото поведение на икономическите оператори в областта на рекламата, тази забрана задължително включва практиките, посочени в член 20, параграф 1 от Регламент № 1223/2009. Както по същество отбелязва Комисията, в такъв случай практиката на дистрибутор, противоречаща на член 6, параграфи 1 и 3 от този регламент, би била в противоречие и с член 6, параграф 1, буква б) от тази директива.

93 При това положение резултатът от прилагането на тези два акта от правото на Съюза е един и същ, а именно че предвид информацията, с която разполага, дистрибуторът съзнава заблуждаващия характер на рекламата и действа в нарушение на задължението си за полагане на дължима грижа.

94 Директива 2005/29 би могла да се прилага и когато дистрибуторът на козметичен продукт прилага практика, противоречаща на нейните разпоредби, която обаче не попада или не попада във всичките си аспекти в приложното поле на Регламент № 1223/2009. Всъщност задължения, които не попадат в приложното поле на този регламент, могат да бъдат възложени на дистрибуторите въз основа на други актове от правото на Съюза.

95 Доколкото разпоредбите на Директива 2005/29 уреждат аспекти, които не са обхванати от Регламент № 1223/2009, прилагането по отношение на дистрибуторите на по-строгите изисквания за реклама, произтичащи от тази директива, не лишава член 6, параграфи 1 и 3 във връзка с член 20, параграф 1 от този регламент от всякакво полезно действие. Такъв би бил случаят, ако дистрибутор рекламира козметичен продукт, като използва рекламно съобщение, без да знае, че то е подвеждащо, и освен това използва например агресивни търговски практики. В подобна хипотеза дистрибуторът би могъл да бъде упрекнат в нарушение на посочената директива по отношение на последните практики, макар да няма нарушение на въпросния регламент.

96 С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 във връзка с член 4, параграф 6, член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея и член 20 от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че:

– не допуска рекламата на козметичен продукт, извършена от дистрибутор, който го предоставя на пазара под името или марката на производителя, основана на заблуждаващо твърдение относно функциите на компонент на този продукт, заимствано от производителя без промяна, да се счита за „нелоялна търговска практика“ по смисъла на член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а) и член 6, параграф 1, буква б) от тази директива, когато този дистрибутор не разполага с информация, разкриваща явно заблуждаващия характер на това твърдение, и

– не допуска рекламата на козметичен продукт, извършена от дистрибутор, който го предоставя на пазара под името или марката на производителя, основана на заблуждаващо твърдение относно функциите на компонент на този продукт, заимствано от производителя без промяна, да се счита за „нелоялна търговска практика“ по смисъла на член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а) и член 6, параграф 1, буква б) от тази директива, когато този дистрибутор разполага с информация, разкриваща явно заблуждаващия характер на това твърдение.

По съдебните разноски

97 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

1) Член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея във връзка с член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти

трябва да се тълкува в смисъл, че

дистрибутор, който предоставя козметичен продукт на пазара под името или марката на производителя, без да го променя, е длъжен по силата на задължението си за полагане на дължима грижа да провери дали този продукт притежава характеристиките или функциите, които са му приписани в съдържащите се в рекламните листовки към него твърдения, дори тези твърдения да са му предоставени от производителя на посочения продукт, да фигурират и върху опаковката на същия продукт и самите те да са заимствани от този дистрибутор, само когато дистрибуторът разполага с достатъчно информация, разкриваща явно заблуждаващия характер на посочените твърдения.

2) Член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 4, параграф 6, член 6, параграф 1 и параграф 3, първа алинея и член 20 от Регламент № 1223/2009

трябва да се тълкува в смисъл, че:

– не допуска рекламата на козметичен продукт, извършена от дистрибутор, който го предоставя на пазара под името или марката на производителя, основана на заблуждаващо твърдение относно функциите на компонент на този продукт, заимствано от производителя без промяна, да се счита за „нелоялна търговска практика“ по смисъла на член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а) и член 6, параграф 1, буква б) от тази директива, когато този дистрибутор не разполага с информация, разкриваща явно заблуждаващия характер на това твърдение, и

– не допуска рекламата на козметичен продукт, извършена от дистрибутор, който го предоставя на пазара под името или марката на производителя, основана на заблуждаващо твърдение относно функциите на компонент на този продукт, заимствано от производителя без промяна, да се счита за „нелоялна търговска практика“ по смисъла на член 5, параграф 1 и параграф 4, буква а) и член 6, параграф 1, буква б) от тази директива, когато този дистрибутор разполага с информация, разкриваща явно заблуждаващия характер на това твърдение.

Подписи

* Език на производството: немски.