Details
ECLI
Source
Decision form
Issue date
Last update
File mark
Court
Jurisdiction
Judge
Žiadne známe citácie.
62024CJ0716_fr.html
HTML · 89.79 KB
No categories available
62024CJ0716
Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
5 ноември 2026 година(*)
По дело C‑716/24 [Ponner](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) с акт от 10 октомври 2024 г., постъпил в Съда на 22 октомври 2024 г., в рамките на производство по дело
EJ,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, R. Frendo, N. Jääskinen (докладчик), M. Condinanzi и Ал. Корнезов, съдии,
генерален адвокат: R. Norkus,
секретар: E. Sartori, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 декември 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Европейската комисия, от S. Noë и M. Wasmeier, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 март 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 2, буква в) във връзка със съображение 8, както и на член 14, параграф 1, първа алинея и параграф 3 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (OB L 189, 2014 г., стр. 59).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между EJ — лице с местоживеене в Германия, и DX NV — дружество, учредено по правото на Кюрасао и извършващо дейност по организиране на хазартни игри, относно, от една страна, молба от EJ на основание член 14 от Регламент № 655/2014 за получаване на информация относно евентуални банкови сметки на посоченото дружество в Кипър и от друга страна, молба от EJ на основание член 7 от същия регламент за издаване на заповед за запор с оглед на изпълнението на съдебното решение, с което посоченото дружество е осъдено да възстанови на EJ загуби от онлайн хазартни игри.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 655/2014
3 Съображения 1, 5, 8 и 20 от Регламент № 655/2014 гласят:
„(1) [Европейският съюз] си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което свободното движение на хора е гарантирано. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.
[…]
(5) Във всички държави членки съществуват национални процедури за налагане на обезпечителни мерки, като например заповеди за запор на банкови сметки, но условията за допускане на такива мерки и ефикасността на тяхното изпълнение се различават значително. Освен това прибягването до национални обезпечителни мерки може да се окаже тромаво в случаите, които имат трансгранични последици, и по-специално когато кредиторът се стреми да наложи запор на няколко банкови сметки в различни държави членки. Ето защо изглежда необходимо и подходящо да се приеме обвързващ и пряко приложим правен инструмент на Съюза, в който да се установи нова европейска процедура при трансгранични дела, която дава възможност за ефикасно и бързо запориране на средства по банкови сметки.
[…]
(8) Обхватът на настоящия регламент следва да включва всички граждански и търговски дела, с изключение на някои ясно определени въпроси. По-специално настоящият регламент не следва да се прилага за искове срещу длъжник в производство по несъстоятелност. Това следва да означава, че не може да бъде издадена заповед за запор срещу длъжник, след като срещу него вече е започнато производство по несъстоятелност по смисъла на [Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, 2000 г., стр. 1)]. От друга страна, изключването следва да позволява заповедта за запор да се използва за обезпечаване възстановяването на ощетяващи плащания, извършени от длъжника към трети страни.
[…]
(20) За преодоляване на съществуващите практически трудности за получаване на информация относно наличието на банкови сметки на длъжника в трансграничен контекст, в настоящия регламент следва да се установи механизъм, който да позволява на кредитора да поиска преди издаването на заповед за запор съдът да получи информацията, необходима за установяването на сметката на длъжника, от определения орган за предоставяне на информация на държавата членка, в която кредиторът смята, че длъжникът притежава сметка. […]
[…] Механизмът следва да се прилага само ако всички условия и изисквания за издаване на заповед за запор са изпълнени и ако кредиторът надлежно е обосновал в искането си причините да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в съответната държава членка, например поради факта, че длъжникът работи или упражнява професионална дейност в тази държава членка или има собственост там“.
4 Член 1 от този регламент е озаглавен „Предмет“ и гласи:
„1. С настоящия регламент се създава процедура на Съюза, която дава възможност на даден кредитор да получи европейска заповед за запор на банкова сметка („заповед за запор“ или „заповед“), с която се пречи на длъжника да застраши последващо изпълнение на иска на кредитора чрез прехвърляне или изтегляне на средства до посочения в заповедта размер, държани от длъжника или от негово име в банкова сметка в държава членка.
2. Заповедта за запор е достъпна за кредитора като алтернатива на мерки за запор, предвидени в национално право“.
5 Член 2 от този регламент е озаглавен „Обхват“ и в параграф 2, буква в) предвижда:
„Настоящият регламент не се прилага за:
[…]
в) искове срещу длъжник, по отношение на когото са образувани производства по обявяване в несъстоятелност, производства, свързани с прекратяване на дейността на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, по съдебни споразумения, конкордати или аналогични производства;
[…]“.
6 Член 7 от посочения регламент е озаглавен „Условия за издаване на заповед за запор“ и в параграф 1 предвижда:
„Съдът издава заповед за запор, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено“.
7 Член 14 от същия регламент е озаглавен „Искане за получаване на информация относно сметка“ и в параграфи 1—3 предвижда:
„1. Когато кредиторът е получил в държава членка подлежащо на изпълнение съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез който от длъжника се изисква да плати иска на кредитора, и кредиторът има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка, но не знае нито наименованието и/или адреса на банката, нито IBAN, BIC, нито друг банков номер, позволяващ да бъде установена банката, кредиторът може да поиска от съда, в който е подадена молбата за заповедта за запор, да поиска от информационния орган на държавата членка по изпълнение да получи информацията, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или сметките на длъжника.
[…]
2. Кредиторът отправя искането, посочено в параграф 1, в молбата за издаване на заповед за запор. Кредиторът обосновава защо счита, че длъжникът има една или повече сметки в банка във въпросната държава членка, и предоставя цялата значима информация, с която разполага, относно длъжника и сметката или сметките, които подлежат на запориране. Ако съдът, в който е подадена молбата за издаване на заповед за запор, счита, че молбата на кредитора не е достатъчно обоснована, той я отхвърля.
3. Когато съдът е удовлетворен, че молбата на кредитора е добре обоснована и всички условия и изисквания за издаването на заповед за запор са спазени, […] съдът предава искането за информация на информационния орган на държавата членка по изпълнение […]“.
8 Член 46 от Регламент № 655/2014 е озаглавен „Връзка с националното процесуално право“ и гласи:
„1. Всички процесуални въпроси, които не са изрично уредени в настоящия регламент, се уреждат от правото на държавата членка, в която се извършва процедурата.
2. Последиците от откриването на производство по несъстоятелност върху отделни изпълнителни производства, като изпълнение на заповед за запор, се уреждат от правото на държавата членка, в която е открито производство по несъстоятелност“.
Регламент (ЕС) 2015/848
9 Съображение 5 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 141, 2015 г., стр. 19) гласи:
„С оглед на правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се избягват стимулите за страните да прехвърлят активи или съдебни производства от една държава членка в друга, с цел да са в по-благоприятно правно положение във вреда на кредиторите на несъстоятелността (т.нар. „forum shopping“)“.
10 Член 1 от този регламент е озаглавен „Обхват“ и в параграф 1 предвижда:
„Настоящият регламент се прилага за публичните колективни производства, включително временните производства, чието правно основание се съдържа в правни норми относно несъстоятелността […]
[…]
Производствата, посочени в настоящия параграф, са изброени в приложение А“.
11 Член 2 от посочения регламент e озаглавен „Определения“ и предвижда:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
4) „производство по несъстоятелност“ означава производствата, изброени в приложение А;
[…]“.
12 Член 19 от същия регламент е озаглавен „Принцип“ и в параграф 1 предвижда:
„Всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството“.
13 Член 20 от Регламент 2015/848 е озаглавен „Последици от признаването“ и в параграф 1 предвижда:
„Решението за образуване на производството по несъстоятелност, посочено в член 3, параграф 1, поражда същото действие във всяка друга държава членка без допълнителни формалности, като действието по правото на държавата членка на образуване на производството, освен ако настоящият регламент не предвижда друго и докато в тази друга държава членка не е образувано производството по член 3, параграф 2“.
14 Член 91 от този регламент е озаглавен „Отмяна“ и гласи:
„[Регламент № 1346/2000] се отменя.
Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на [Регламент 2015/848] […]“.
Германското право
15 Член 343 от Insolvenzordnung (Кодекс за несъстоятелността) от 5 октомври 1994 г. (BGBl. 1994 I, стр. 2866), в редакцията, приложима към спора в главното производство, е озаглавен „Признаване“ и в параграф 1 предвижда:
„Признава се откриването на производство по несъстоятелност в чужбина. Това не се прилага, ако:
1. съдилищата на държавата, в която е открито производство по несъстоятелност, не притежават компетентност съгласно германското право;
2. признаването води до последици, които очевидно не са в съответствие с основните принципи на германското право, по-специално ако e несъвместимо с основните права“.
Правото на Кюрасао
16 Член 29, параграф 1 от Faillissementsbesluit 1931 (Декрет за фалита от 1931 г.) предвижда, че откриването на производство по несъстоятелност води до незабавно преустановяване на всяко съдебно изпълнение и че от този момент съдебно решение не може да се изпълнява принудително.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
17 DX е дружество, което е учредено по правото на Кюрасао и извършва дейност по организиране на хазартни игри. EJ, ищцата в главното производство, е с местоживеене в Германия. С влязло в сила и подлежащо на изпълнение неприсъствено решение Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) осъжда DX да възстанови на EJ загуби от онлайн хазартни игри в размер на 57 364 евро, ведно с лихви и разноски.
18 На 29 май 2024 г. EJ подава до този съд молба на основание член 14 от Регламент № 655/2014 за получаване на информация за евентуални банкови сметки на DX в Кипър и молба на основание член 7 от същия регламент за издаване на заповед за запор на тези сметки. В подкрепа на молбите си EJ посочва, първо, че твърдението ѝ за наличие на притежавани от DX една или повече банкови сметки в Кипър е обосновано, тъй като залозите ѝ са били прехвърлени на DX чрез две кипърски дружества, и второ, че DX не притежава подлежащо на запориране имущество в Кюрасао, тъй като е дружество „пощенска кутия“.
19 С определение от 5 юни 2024 г. Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн) отхвърля молбата за отправяне до компетентните кипърски органи на искане за информация, необходима за установяване на банката или банките, в която или в които DX има банкова сметка или банкови сметки. Според този съд обстоятелството, че кипърски дружества участват в операциите по прехвърляне на средства към дружеството длъжник, не може да се счита за косвено доказателство, че последното притежава сметка в Кипър. Същевременно с писмо от същата дата посоченият съд уведомява EJ, че молбата ѝ за издаване на заповед за запор върху банковите сметки на посоченото дружество следва да се отхвърли, тъй като, от една страна, липсват доказателства, че това дружество притежава подлежащо на запориране имущество в Кюрасао, и от друга страна, не е посочена подлежаща на запориране банкова сметка.
20 На 20 юни 2024 г. EJ обжалва това определение пред Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия), който е запитващата юрисдикция. В подкрепа на жалбата си EJ, най-напред, твърди, че съгласно търговския регистър на Кюрасао на 10 юни 2024 г. е открито производство по несъстоятелност срещу DX, поради което има опасност събирането на вземането ѝ да бъде трайно осуетено или значително затруднено по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 655/2014. Според EJ това производство по несъстоятелност трябва да бъде признато по германското право. По-нататък, EJ твърди, че съгласно информация, предоставена от съдебен изпълнител в Кюрасао, установените на този остров оператори на хазартни игри по принцип са дружества „пощенски кутии“ и не притежават подлежащо на запор имущество в Кюрасао. Накрая, EJ твърди, че DX се управлява от дружество, установено в Кюрасао, и че управителят на последното е управител и на дружество със седалище в Кипър.
21 Запитващата юрисдикция припомня текста на член 2, параграф 2, буква в) от Регламент № 655/2014 — който предвижда, че този регламент не се прилага за искове срещу длъжник, по отношение на когото са открити производства по обявяване в несъстоятелност, производства, свързани с прекратяване на дейността на неплатежоспособни дружества или други юридически лица — и подчертава, че според нея и както следва от съображение 8 от същия регламент, това изключване означава, че не може да се издаде заповед за запор срещу длъжник, след като срещу него вече има открито производство по несъстоятелност по смисъла на Регламент № 1346/2000. Според запитващата юрисдикция Регламент 2015/848, който е заменил Регламент № 1346/2000, не е приложим, тъй като изисква производството по несъстоятелност да е открито в държава членка, а в случая това не е така. Всъщност Кюрасао — след като е включено в съдържащия се в приложение II към Договора за функционирането на ЕС списък на „отвъдморски страни и територии“ (наричани по-нататък „ОСТ“), за които се прилагат специални договорености за асоцииране по членове 198—204 ДФЕС — следва да се счита за трета страна и съгласно член 355, параграф 2, първа алинея от ДФЕС не попада в обхвата на този договор.
22 С оглед на тези обстоятелства въпросът за признаването на откритото в Кюрасао производство по несъстоятелност следва да се разреши според запитващата юрисдикция съгласно германското право в тази област. В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно член 343, параграф 1 от Кодекса за несъстоятелността, в редакцията му, приложима към спора в главното производство, откриването на чуждестранно производство по несъстоятелност се признава по германското право, ако по същество това производство преследва същите цели, както производство по несъстоятелност в германския правов ред. В случая запитващата юрисдикция счита, че предвиденото в правото на Кюрасао производство по несъстоятелност отговаря на това изискване.
23 В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи, първо, дали член 2, параграф 2, буква в) от Регламент № 655/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим в хипотеза, при която откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност не попада в обхвата на Регламент 2015/848, или напротив, че не е приложим при такава хипотеза.
24 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че направеното в съображение 8 от Регламент № 655/2014 позоваване на Регламент № 1346/2000, заменен с Регламент 2015/848, е довод в подкрепа на тезата, че производствата по несъстоятелност, които са открити в трети страни, са изключени от обхвата на Регламент № 655/2014.
25 Обратно, член 46, параграф 1 от Регламент № 655/2014 — съгласно който всички процесуални въпроси, които не са изрично уредени в този регламент, се уреждат от правото на държавата членка, в която се извършва процедурата — подкрепял тезата, че член 2, параграф 2, буква в) от Регламент № 655/2014 е приложим и в хипотеза, при която срещу длъжника е открито производство по несъстоятелност в трета страна и това производство е признато от правото на посочената държава членка.
26 Второ, запитващата юрисдикция иска да се установи обхватът на тежестта на доказване, която носи кредиторът, когато трябва да обоснове молбата си на основание член 14 от Регламент № 655/2014 за получаване на информация относно наличието на банкова сметка или банкови сметки на длъжника в трансграничен контекст. Всъщност запитващата юрисдикция смята, че в случая всички предвидени в параграф 3 от посочения член условия и изисквания за издаване на заповед за запор могат да се приемат за изпълнени и че остава само да се провери дали молбата на кредитора е „добре обоснована“ по смисъла на този параграф.
27 В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи дали плащания чрез доставчик на платежни услуги, който извършва дейност в определена държава членка или има седалище в нея, биха могли сами по себе си да се считат за достатъчно косвено доказателство за притежаването от длъжника на една или повече сметки в банка в посочената държава членка по смисъла на член 14, параграф 1, първа алинея от Регламент № 655/2014. Ако това не е така, запитващата юрисдикция иска да се установи какви други доказателства биха могли да се използват в това отношение. Според запитващата юрисдикция Регламент № 655/2014 не уточнява обхвата на тежестта на доказване на кредитора — от когото член 14 във връзка със съображение 20 от този регламент изисква убедително да обоснове твърденията си за наличие на една или повече банкови сметки на длъжника в определена държава членка — като се има предвид, че с молбата се иска от компетентния орган на тази държава членка да представи именно информация за наличието на банкови сметки на длъжника.
28 Според запитващата юрисдикция DX поддържа тесни икономически връзки с Кипър, които достатъчно убедително обосновават молбата за информация, като се има предвид, че на уебсайта на това дружество е посочено, че същото има клон в Кипър и чрез него притежава установено там дружество и го използва за местно представителство. Освен това на споменатия уебсайт е посочено, че установеният в Кипър доставчик на платежни услуги, участвал в прехвърлянето на залозите от EJ на DX, също е част от DX Group, чието дружество майка е DX. Обстоятелството, че генералният директор на DX е генерален директор и на дружество със седалище в Кипър, също е съображение в подкрепа на признаването на тясна икономическа връзка между DX и Кипър.
29 При тези обстоятелства Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 2, [параграф 2], буква в) от Регламент [№ 655/2014] във връзка със съображение [8] от него да се тълкува в смисъл, че откриването на производство по несъстоятелност, което не попада в обхвата на [Регламент 2015/848], а се води в трета [страна], изключва възможността за издаване на заповед за запор на банкови сметки съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 655/2014, респ. за предаване на искането за информация за банкови сметки съгласно член 14, параграф 3 от посочения регламент, ако националното право на държавата членка, компетентна за издаването на заповед за запор на банкови сметки, признава производството по несъстоятелност в съответната трета [страна]?
2) Трябва ли член 14, параграф 1, първа алинея и параграф 3 от Регламент [№ 655/2014] — [който предвижда], че кредиторът трябва да посочи, че има „основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка“ и че молбата на кредитора трябва да е „добре обоснована“ — да се тълкува в смисъл, че следва да се вземат предвид и обстоятелства, които не сочат конкретно за съществуването на банкова сметка в съответната държава членка, но от които по принцип може да се заключи, че длъжникът има силни икономически връзки със съответната държава членка, като напр. плащания в полза на длъжника чрез доставчик на платежни услуги със седалище в съответната държава членка, който е дъщерно дружество на длъжника, или съществуването на представителство или клон на длъжника със седалище в тази държава членка?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
30 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 2, буква в) във връзка със съображение 8 от Регламент № 655/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на този регламент искове срещу длъжник, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност в трета страна, и следователно не изключва издаването на заповед за запор на основание член 7, параграф 1 от същия регламент и предаването на молба за получаване на информация относно банкови сметки на основание член 14, параграф 3 от същия регламент в хипотеза, при която националното право на държавата членка, компетентна да издаде тази заповед, признава посоченото производство по несъстоятелност.
31 Най-напред, следва да се отбележи, че съгласно акта за преюдициално запитване DX е установено в Кюрасао — една от ОСТ, които са изброени в приложение II към Договора за функционирането на ЕС и към които, както предвижда член 355, параграф 2, първа алинея ДФЕС, се прилагат специални договорености за асоцииране, съдържащи се в част четвърта на този договор, а именно в членове 198—204 ДФЕС. Наличието на специални договорености за асоцииране между Съюза и ОСТ води до това, че общите разпоредби на посочения договор, а именно тези, които не са предвидени в част четвърта от него, не се прилагат спрямо ОСТ без изрично препращане (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., TDC, C‑327/15, EU:C:2016:974, т. 77 и цитираната съдебна практика).
32 Правилата и процедурите за тези специални договорености са уредени в Решение (ЕС) 2021/1764 на Съвета от 5 октомври 2021 година за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз, включително отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна (Решение за отвъдморското асоцииране, включително Гренландия) (ОВ L 355, 2021 г., стр. 6).
33 Договорите и Решение 2021/1764 не предвиждат обаче приложимост към ОСТ на Регламент № 655/2014, на Регламент 2015/848, който е заменил Регламент № 1346/2000, посочен в съображение 8 от Регламент № 655/2014, или на член 81 ДФЕС, който е правното основание на тези регламенти. От това следва, че за целите на прилагането на посочените два регламента откритите в Кюрасао производства по несъстоятелност трябва да се считат за открити в трета страна.
34 За да се отговори на първия въпрос, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 8 май 2025 г., Pielatak, C‑410/23, EU:C:2025:325, т. 54 и цитираната съдебна практика).
35 На първо място, член 2 от Регламент № 655/2014 е озаглавен „Обхват“ и в параграф 2, буква в) предвижда, че този регламент не се прилага за искове срещу длъжник, по отношение на когото са открити производства по обявяване в несъстоятелност, производства, свързани с прекратяване на дейността на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, по съдебни споразумения, конкордати или аналогични производства. Следва да се отбележи, че тази разпоредба указва различни видове производства по несъстоятелност срещу неизправен или неплатежоспособен длъжник, но не уточнява изрично дали се прилага, ако съответното производство е открито в трета страна.
36 На второ място, по отношение на контекста, в който се вписва член 2, параграф 2, буква в) от Регламент № 655/2014, следва да се подчертае, най-напред, че съгласно съображение 8 от този регламент последният не следва да се прилага за искове срещу длъжник в производство по несъстоятелност и че не може да бъде издадена заповед за запор срещу длъжник, след като срещу него вече е открито производство по несъстоятелност „по смисъла на Регламент [№ 1346/2000]“. Това съображение посочва изрично само производствата по несъстоятелност по смисъла на Регламент № 1346/2000, който е отменен и е заменен с Регламент 2015/848.
37 В това отношение следва да се отбележи, че член 1 от Регламент 2015/848 е озаглавен „Обхват“ и в параграф 1, трета алинея предвижда, че производствата, посочени в този параграф, са изброени в приложение А към същия регламент. Освен това член 2, точка 4 от посочения регламент предвижда, че „производство по несъстоятелност“ означава „производствата, изброени в приложение А [към същия регламент]“. В това приложение са изброени обаче само визираните с последната разпоредба производства по несъстоятелност за всяка една държава членка.
38 Поради това, както отбелязва и генералният адвокат в точка 35 от заключението си, от тези разпоредби следва, че открито в трета страна производство по несъстоятелност, дори да е признато от националното право на държава членка, не попада в приложното поле на Регламент 2015/848.
39 По-нататък, следва да се отбележи, че с Регламент № 655/2014, както предвижда съображение 1 от същия, Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което свободното движение на хора е гарантирано, като с оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.
40 За тази цел, видно от член 1 от Регламент № 655/2014, с този регламент се създава процедура „на Съюза“, която дава възможност на кредитор да получи — като алтернатива на предвидени в националното право мерки за запор — европейска заповед за запор на банкови сметки, която да възпрепятства застрашаването на последващото изпълнение на вземането на кредитора чрез прехвърляне или изтегляне на средства до посочения в заповедта размер, държани от длъжника или от негово име в банкова сметка в държава членка (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., K.H.K. (Запор на банкови сметки), C‑555/18, EU:C:2019:937, т. 31).
41 Освен това, както следва от съображение 5 от Регламент № 655/2014, целта на този регламент е да се предвидят обвързващи и пряко приложими разпоредби, които установяват единна европейска процедура за налагане на запор върху банкови сметки, която да позволява ефикасно и бързо запориране на средства по банкови сметки при трансгранични дела (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2019 г., K.H.K. (Запор на банкови сметки) C‑555/18, EU:C:2019:937, т. 32, и от 21 май 2026 г., Mr Green, C‑198/24, EU:C:2026:415, т. 47). Това изискване за еднообразно прилагане е в основата на логиката на Регламент № 655/2014.
42 В този контекст следва да се припомни, че съгласно член 67, параграф 4 ДФЕС споменатите Регламент № 655/2014 и Регламент 2015/848 се основават на принципите на взаимно доверие и на взаимно признаване (вж. в този смисъл решение от 2 май 2006 г., Eurofood IFSC, C‑341/04, EU:C:2006:281, т. 40), които не се прилагат в отношенията с трети страни, ако няма изрична разпоредба за това.
43 Накрая, важно е също да се уточни, както подчертава генералният адвокат в точка 39 от заключението си, че член 2, параграф 2, буква в) от Регламент № 655/2014 не изключва напълно издаването на заповед за запор при открито производство по несъстоятелност.
44 Всъщност следва да се отбележи, че не са обхванати от тази разпоредба и попадат в приложното поле на Регламент № 655/2014 по-конкретно случаи, при които заповедта за запор е издадена преди откриването на производството по несъстоятелност срещу длъжника. Член 46 от посоченият регламент е озаглавен „Връзка с националното процесуално право“ и в параграф 2 предвижда по отношение на такива случаи, че последиците от откриването на производство по несъстоятелност върху отделни изпълнителни производства, като изпълнение на заповед за запор, се уреждат от правото на държавата членка, в която е открито производство по несъстоятелност. Видно обаче от самия ѝ текст, тази разпоредба се отнася само до производства по несъстоятелност, които са открити в държава членка и които попадат в обхвата на Регламент 2015/848. Обстоятелството, че Регламент № 655/2014 не съдържа специални разпоредби за случаи, при които заповедта за запор е издадена преди откриването на производството по несъстоятелност в трета страна, потвърждава извода, че член 2, параграф 2, буква в) от този регламент не се отнася до такова производство.
45 Освен това член 46, параграф 1 от Регламент № 655/2014 предвижда, че всички процесуални въпроси, които не са изрично уредени в този регламент, се уреждат от правото на държавата членка, в която се извършва процедурата за заповед за запор на банкови сметки.
46 Посочената разпоредба не е релевантна обаче за определянето на обхвата на този регламент и е ирелевантна и за въпросите, изключени от този обхват, какъвто например е въпросът за признаването на открито в трета страна производство по несъстоятелност.
47 Ето защо, видно от контекста му, член 2, параграф 2, буква в) от Регламент № 655/2014 се отнася само до производства по несъстоятелност, открити в държава членка, но не и до производства по несъстоятелност, открити в трета страна, като в това отношение е без значение дали тези производства са признати от правото на държавата членка по подаване на молбата за заповед за запор или на молбата за получаване на информация на основание съответно членове 7 и 14 от този регламент.
48 С оглед на това следва да се приеме, че признаването от държава членка на открито в трета страна производство по несъстоятелност не пречи на тази държава да издаде заповед за запор на основание Регламент № 655/2014.
49 На трето място, предложеното тълкуване се потвърждава и от целите на член 2, параграф 2, буква в) от Регламент № 655/2014.
50 Всъщност следва да се приеме, че тази разпоредба във връзка със съображение 8 от Регламент № 655/2014 има за цел да ограничи обхвата на същия регламент по такъв начин, че съответната заповед за запор да не попречи на нормалното протичане на попадащо в обхвата на Регламент 2015/848 производство по несъстоятелност. В частност следва да се отбележи, че издаването на такава заповед за запор срещу длъжник, срещу когото е открито производство по несъстоятелност, попадащо в приложното поле на Регламент 2015/848, би могло да попречи на правилното протичане на това производство и следователно да засегне полезното действие на този регламент.
51 Накрая, по силата на член 19, параграф 1 от Регламент 2015/848 всяко решение за откриване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3 от този регламент, се признава във всички други държави членки от момента на влизането си в сила в държавата на откриване на производството. Тази норма предполага юрисдикциите на другите държави членки да признаят решението за откриване на производство по несъстоятелност, без да могат да упражнят контрол върху преценката на първата юрисдикция относно нейната компетентност (вж. по аналогия решение от 22 ноември 2012 г., Bank Handlowy и Adamiak, C‑116/11, EU:C:2012:739, т. 41 и цитираната съдебна практика).
52 Тези съображения не са приложими обаче за длъжник, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност в трета страна, тъй като правото на Съюза не съдържа такава уредба. В този смисъл член 2, параграф 2, буква в) от Регламент № 655/2014 няма за цел да гарантира правилното протичане на открити в трета страна производства по несъстоятелност.
53 Освен това обстоятелството, че съображение 8 от Регламент № 655/2014 посочва производствата по несъстоятелност по смисъла на Регламент 2015/848, гарантира еднообразно прилагане на Регламент № 655/2014 във всички държави членки, като предотвратява фрагментирането на обхвата му в зависимост от признаването от държава членка на открито в трета страна производство по несъстоятелност. Тълкуване, различно от посоченото в точка 48 от настоящото решение, би довело до издаване на заповед за запор по този регламент в държава членка, която не признава открито в трета страна производство по несъстоятелност, и до невъзможност за издаване на такава заповед в държава членка, която признава такова производство.
54 Ето защо не би могло да се гарантира еднообразно прилагане на Регламент № 655/2014, ако обхватът му зависи от това дали съответната държава членка признава открити в трети страни производства по несъстоятелност. Всъщност, за разлика от откритите в държава членка производства, които съгласно член 19, параграф 1 и член 20, параграф 1 от Регламент 2015/848 са признати по право в целия Съюз, откритите в трета страна производства могат да бъдат признати само по силата на правото на държава членка. Ако прилагането на изключението по член 2, параграф 2, буква в) от Регламент № 655/2014 е обусловено от такова признаване, би се стигнало до положение, при което за един и същи иск срещу един и същи длъжник — в зависимост от уредбата на държавата членка по произход — в една държава членка може да се издаде заповед за запор, а в друга държава членка — не.
55 С оглед на изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 2, буква в) във връзка със съображение 8 от Регламент № 655/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва от обхвата на този регламент искове срещу длъжник, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност в трета страна, и следователно не изключва издаването на заповед за запор на основание член 7, параграф 1 от същия регламент и предаването на молба за получаване на информация относно банкови сметки на основание член 14, параграф 3 от същия регламент в хипотеза, при която националното право на държавата членка, компетентна да издаде тази заповед, признава посоченото производство по несъстоятелност.
По втория въпрос
56 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 14, параграф 1, първа алинея и параграф 3 от Регламент № 655/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелства, които не сочат конкретно за наличие на банкова сметка на длъжник в дадена държава членка, но от които би могло все пак да се заключи, че същият има установени икономически връзки с тази държава членка, следва да се вземат предвид при преценката дали кредиторът „има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка“, и дали молбата на кредитора е „добре обоснована“.
57 Следва да се припомни, че член 14 от Регламент № 655/2014 предвижда механизъм, който позволява на кредитора да поиска преди издаването на заповед за запор съдът да получи информацията, необходима за установяването на сметката на длъжника, от определения орган за предоставяне на информация на държавата членка, в която кредиторът смята, че длъжникът притежава сметка.
58 В това отношение член 14, параграф 1, първа алинея от Регламент № 655/2014 предвижда, че когато кредиторът е получил в държава членка подлежащо на изпълнение съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез който от длъжника се изисква да плати иска на кредитора, и кредиторът има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка, но не знае нито наименованието и/или адреса на банката, нито IBAN, BIC, нито друг банков номер, позволяващ да бъде установена банката, кредиторът може да поиска от съда, в който е подадена молбата за заповедта за запор, да поиска от информационния орган на държавата членка по изпълнение да получи информацията, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или сметките на длъжника.
59 Член 14, параграф 3 от този регламент предвижда, че съдът — когато е удовлетворен, че молбата на кредитора е „добре обоснована“ и всички условия и изисквания за издаването на заповед за запор са спазени — предава молбата за информация на информационния орган на държавата членка по изпълнение.
60 В случая, както бе посочено в точка 26 от настоящото решение, запитващата юрисдикция смята, че съгласно член 14, параграф 3 от Регламент № 655/2014 всички условия и изисквания за издаването на заповед за запор са спазени. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се разбират изразите „има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка“ и „добре обоснована“ молба, които се съдържат съответно в член 14, параграф 1, първа алинея и в член 14, параграф 3 от Регламент № 655/2014.
61 В това отношение още от текста им, припомнен в точки 58 и 59 от настоящото решение, следва, че тези разпоредби не изискват от длъжника да посочи в молбата си конкретни обстоятелства, а напротив, изискват от него да я обоснове достатъчно, като посочи причините, поради които може да се приеме, че длъжникът разполага с банкова сметка в държавата членка по изпълнение.
62 Този анализ се потвърждава от съображение 20, втора алинея от Регламент № 655/2014, в което се уточнява, че механизмът по член 14 от този регламент следва да се прилага само ако всички условия и изисквания за издаване на заповед за запор са изпълнени и ако кредиторът „надлежно е обосновал“ в молбата си причините да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в съответната държава членка. В това съображение са дадени и примери за причините, които кредиторът може да изтъкне в това отношение, като например фактът, че длъжникът работи или упражнява професионална дейност в тази държава членка или има собственост там. Следва обаче да се уточни, че този списък е само примерен.
63 В това отношение наличието на установени икономически връзки между длъжника и определена държава членка — видни от наличието там на седалище на доставчик на услуги, чрез когото кредиторът е извършил плащания към длъжника и който е дъщерно дружество на длъжника, или от наличието на представителство или клон на длъжника в същата държава членка — може да даде основание да се смята, че длъжникът притежава една или повече банкови сметки в посочената държава членка.
64 С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 1, първа алинея и параграф 3 от Регламент № 655/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелства, които не сочат конкретно за наличие на банкова сметка на длъжник в дадена държава членка, но от които би могло все пак да се заключи, че същият има установени икономически връзки с тази държава членка, следва да се вземат предвид при преценката дали кредиторът „има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка“ и дали молбата на кредитора е „добре обоснована“.
По съдебните разноски
65 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 2, параграф 2, буква в) във връзка със съображение 8 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела
трябва да се тълкува в смисъл, че
не изключва от обхвата на този регламент искове срещу длъжник, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност в трета страна, и следователно не изключва издаването на заповед за запор на основание член 7, параграф 1 от същия регламент и предаването на молба за получаване на информация относно банкови сметки на основание член 14, параграф 3 от същия регламент в хипотеза, при която националното право на държавата членка, компетентна да издаде тази заповед, признава посоченото производство по несъстоятелност.
2) Член 14, параграф 1, първа алинея и параграф 3 от Регламент № 655/2014
трябва да се тълкува в смисъл, че
обстоятелства, които не сочат конкретно за наличие на банкова сметка на длъжник в дадена държава членка, но от които би могло все пак да се заключи, че същият има установени икономически връзки с тази държава членка, следва да се вземат предвид при преценката дали кредиторът „има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка“ и дали молбата на кредитора е „добре обоснована“.
Подписи
* Език на производството: немски.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.