Details
ECLI
Source
Decision form
Issue date
Last update
File mark
Court
Jurisdiction
Judge
Žiadne známe citácie.
62024CJ0468_fr.html
HTML · 201.39 KB
No categories available
62024CJ0468
Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
5 ноември 2026 година(*)
По дело C‑468/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesgericht St. Pölten (Областен съд Санкт Пьолтен, Австрия) с акт от 19 юни 2024 г., постъпил в Съда на 3 юли 2024 г., в рамките на производство по дело
SR
срещу
Netz Niederösterreich GmbH,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, R. Frendo, N. Jääskinen (докладчик), M. Condinanzi и Ал. Корнезов, съдии,
генерален адвокат: A. Biondi,
секретар: F. Cathagne, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 септември 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за SR, от G. Forsthuber, Rechtsanwalt,
– за Netz Niederösterreich GmbH, от J. Guterzenka и A. Skribe, Rechtsanwälte,
– за австрийското правителство, от J. Schmoll и P. Selim, в качеството на представители,
– за финландското правителство, от A. Laine и M. Pere, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от O. Beynet, H. Kranenborg и T. Scharf, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 декември 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (OB L 210, 1985 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183), изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 1999 година (ОВ L 141, 1999 г., стр. 20) (наричана по-нататък „Директива 85/374“), на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (OB L 201, 2002 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11) (наричана по-нататък „Директива 2002/58“), на член 2, параграф 1 от Директива 2014/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване (ОВ L 96, 2014 г., стр. 149), на член 5, параграф 1, буква е), член 13 и член 32, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „ОРЗД“), на член 20, първа алинея, букви б) и в), член 21, параграф 1, буква а), член 22 и член 23, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (OB L 158, 2019 г., стр. 125), както и на пето съображение, член 7, член 8, параграфи 1 и 2 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между SR, физическо лице, и Netz Niederösterreich GmbH, електроенергиен мрежов оператор на територията на Land Niederösterreich (провинция Долна Австрия), по повод на отказа на SR да остави Netz Niederösterreich да демонтира механичен електромер, инсталиран в жилището на SR и принадлежащ на Netz Niederösterreich, за да го замени с интелигентен електромер (наричан по-нататък „интелигентен измервателен уред“)
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 85/374
3 Член 1 от Директива 85/374 предвижда:
„Производителят носи отговорност за вредите, причинена от дефект на неговата стока“.
4 Съгласно член 6, параграф 1 от тази директива:
„Стоката е дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, […]“.
Директива 2002/58
5 Съображения 2, 6 и 7 от Директива 2002/58 гласят:
„(2) Настоящата директива се стреми да зачита основните права и да спазва признатите принципи, по-специално от [Хартата]. По-специално настоящата директива се стреми да осигури пълно зачитане на правата, предвидени в членове 7 и 8 от Хартата.
[…]
(6) Интернет преобръща традиционните пазарни структури, като осигурява обща глобална инфраструктура за доставка на широк обхват от електронни комуникационни услуги. Публично достъпните електронни комуникационни услуги чрез Интернет разкриват нови възможности за потребителите, но също нови рискове за техните лични данни и неприкосновеност на личния им живот.
(7) В случая на публични комуникационни мрежи, трябва да се изготвят специфични законови, подзаконови и технически разпоредби, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица и легитимните интереси на юридическите лица, по-специално по отношение на увеличаващата се способност за автоматизирано съхранение и обработка на данни за абонати и потребители“.
6 Член 2 от тази директива предвижда:
„Освен ако не е предвидено друго, се прилагат дефинициите от Директива 95/46/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10)] и от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно обща регулаторна структура за електронни комуникационни мрежи и услуги (Рамкова директива) [(ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195)].
Прилагат се също следните дефиниции:
а) „потребител“ означава всяко физическо лице, използващо публично достъпни електронни комуникационни услуги за частни или бизнес цели, без да е необходимо да се е абонирал за тази услуга;
[…]
г) „комуникация“ означава всяка информация, обменена или пренесена между определен брой страни с помощта на публично достъпни електронни комуникационни услуги. Това не включва информация, пренасяна като част от услуга за публично радио-разпръскване през електронни комуникационни мрежи с изключение на информацията, която може да бъде свързана с идентифицируем абонат или потребител, получаващ информацията;
[…]“.
7 Член 3 от посочената директива гласи:
„Настоящата директива се прилага при обработката на лични данни във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги в обществени съобщителни мрежи в [Европейската общност], включително обществени съобщителни мрежи, поддържащи събиране на данни и устройства за идентификация“.
8 Член 5, параграф 3 от същата директива има следния текст:
„Държавите членки гарантират, че съхраняването на информация или получаването на достъп до информация, вече съхранявана в крайното оборудване на абоната или ползвателя, е позволено само при условие че съответният абонат или ползвател е дал своето съгласие след получаване на предоставена ясна и изчерпателна информация в съответствие с Директива [95/46], inter alia, относно целите на обработката. Това не пречи на всякакво техническо съхранение или достъп с единствена цел осъществяване на предаването на съобщение по електронна съобщителна мрежа или доколкото е строго необходимо, за да може доставчикът да предостави услуга на информационното общество, изрично поискана от абоната или ползвателя“.
Директива 2008/63/ЕО
9 Съгласно член 1 от Директива 2008/63/ЕО на Комисията от 20 юни 2008 година относно конкуренцията на пазарите на крайни далекосъобщителни устройства (ОВ L 162, 2008 г., стр. 20):
„За целите на настоящата директива:
1) „крайно устройство“ означава:
а) устройство, предназначено за пряко или непряко свързване към интерфейс на обществена далекосъобщителна мрежа за пренасяне, обработка и приемане на информация; и в двата случая, пряко или непряко, свързването може да бъде осъществено чрез жици, оптични влакна или електромагнитен път; свързването е непряко, ако устройството е поставено между крайното устройство и интерфейса на обществената мрежа;
б) оборудване за спътникови наземни станции;
[…]“.
Директива 2009/72/ЕО
10 Съгласно член 3, параграф 11 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (OB L 211, 2009 г., стр. 55):
„С цел насърчаване на енергийната ефективност, държавите членки или, когато държавата членка е предвидила това — регулаторният орган — настоятелно препоръчват електроенергийните предприятия да оптимизират потреблението на електроенергия, например посредством предоставяне на услуги по управление на енергията, разработване на иновативни ценообразуващи формули или въвеждане на интелигентни измервателни системи или интелигентни мрежи, когато е целесъобразно“.
11 Тази директива е отменена и заменена от Директива 2019/944, считано от 1 януари 2021 г.
Директива 2014/32
12 Съображение 62 от Директива 2014/32 гласи:
„Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се гарантира, че средствата за измерване на пазара отговарят на изискванията за високо ниво на защита на обществените интереси, попадащи в обхвата на настоящата директива, като едновременно с това се осигурява функционирането на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците си може да бъде по-добре постигната на равнището на [Европейския съюз], той може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел“.
13 Член 1 от тази директива има следния текст:
„Настоящата директива определя изискванията, на които трябва да отговарят средствата за измерване с цел предоставянето им на пазара и/или пускането им в действие за дейности, свързани с измервания, посочени в член 3, параграф 1“.
14 Член 2 („Обхват“), параграф 1 от посочената директива предвижда:
„Настоящата директива се прилага за средствата за измерване, определени в приложения III—ХII за отделните видове средства за измерване […], за водомери (МI‑001), разходомери за газ и устройства за преобразуване на обем (МI‑002), електромери за активна енергия (MI‑003), средства за измерване на термална енергия (MI‑004), […]“.
15 Приложение I към същата директива гласи:
„Съществени изисквания
Дадено средство за измерване осигурява висока степен на метрологична защита, за да може всяка засегната страна да има доверие в резултатите от измерването, и е проектирано и произведено с високо ниво на качество по отношение на технологията на измерване и защитата на данните от измерването.
Съществените изисквания, на които средствата за измерване трябва да отговарят, са посочени по-долу и се допълват, където е необходимо, от специфичните за отделните видове средства за измерване изисквания в приложения III—ХII, в които се предоставят повече подробности по отношение на някои аспекти на общите изисквания.
[…]“.
ОРЗД
16 ОРЗД отменя Директива 95/46, считано от 25 май 2018 г., като предвижда, че позоваванията в други актове на тази директива се тълкуват като позовавания на ОРЗД.
17 Член 5 от този регламент е озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни“, и предвижда в параграф 1:
„Личните данни са:
[…]
е) обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки („цялостност и поверителност“)“.
18 Член 6 („Законосъобразност на обработването“), параграф 1 от ОРЗД предвижда:
„Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;
б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;
в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
[…]
д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;
[…]“.
19 Глава III от ОРЗД е озаглавена „Права на субекта на данни“ и съдържа членове 12—23.
20 Член 13 от ОРЗД е озаглавен „Информация, предоставяна при събиране на лични данни от субекта на данните“, и има следния текст:
„1. Когато лични данни, свързани с даден субект на данни, се събират от субекта на данните, в момента на получаване на личните данни администраторът предоставя на субекта на данните цялата посочена по-долу информация:
[…]
2. Освен информацията, посочена в параграф 1, в момента на получаване на личните данни администраторът предоставя на субекта на данните следната допълнителна информация, която е необходима за осигуряване на добросъвестно и прозрачно обработване:
[…]
3. Когато администраторът възнамерява по-нататък да обработва личните данни за цел, различна от тази, за която са събрани, той предоставя на субекта на данните преди това по-нататъшно обработване информация за тази друга цел и всякаква друга необходима информация, както е посочено в параграф 2.
4. Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат, когато и доколкото субектът на данните вече разполага с информацията“.
21 Член 32 от ОРЗД е озаглавен „Сигурност на обработването“ и гласи:
„1. Като се имат предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекстът и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица, администраторът и обработващият лични данни прилагат подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на съобразено с този риск ниво на сигурност […].
[…]
2. При оценката на подходящото ниво на сигурност се вземат предвид по-специално рисковете, които са свързани с обработването, по-специално от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до прехвърлени, съхранявани или обработени по друг начин лични данни.
[…]“.
Директива (ЕС) 2018/1972
22 Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (OB L 321, 2018 г., стр. 36) отменя и заменя Директива 2002/21, считано от 21 декември 2020 г. Член 2 („Определения“) от Директива 2018/1972 предвижда:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „електронна съобщителна мрежа“ означава преносни системи, независимо дали са базирани на постоянна инфраструктура, или на централизиран административен капацитет, и когато е приложимо, оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват преноса на сигнали посредством проводници, радиовълни, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали и пакети, включително интернет) и мобилни мрежи, електропроводни системи, доколкото са използвани за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, кабелни телевизионни мрежи, независимо от типа на пренасяната информация;
[…]
4) „електронна съобщителна услуга“ означава услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин по електронни съобщителни мрежи, която включва, с изключение на услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги, следните видове услуги:
а) „услуга за достъп до интернет“, по смисъла на член 2, параграф 2, точка 2 от Регламент (EС) 2015/2120 [на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (OB L 310, 2015 г., стр. 1)];
б) „междуличностна съобщителна услуга“; и
в) услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа „машина—машина“ и за разпръскване;
[…]
8) „обществена електронна съобщителна мрежа“ означава електронна съобщителна мрежа, използвана изцяло или главно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, които позволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата;
[…]
13) „ползвател“ означава физическо или юридическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга;
14) „краен ползвател“ означава ползвател, който не предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги;
15) „потребител“ означава всяко физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия;
[…]
41) „крайно устройство“ означава крайно устройство, по смисъла на член 1, точка 1) от Директива [2008/63];
[…]“.
Директива 2019/944
23 Съображения 10, 37, 49 и 52—55 от Директива 2019/944 гласят:
„(10) Потребителите са много важни за постигане на гъвкавостта, която е необходима за адаптирането на електроенергийната система към променливо и разпределено производство на електроенергия от възобновяеми източници. […] Липсата на информация относно потреблението на енергия, която да се предоставя на потребителите в реално време или почти в реално време, обаче ги възпрепятства да бъдат активни участници на енергийния пазар и в енергийния преход. Като се оправомощават потребителите и им се предоставят инструменти да участват в по-голяма степен в енергийния пазар и по нови начини, целта е гражданите в Съюза да се възползват от вътрешния пазар на електроенергия и да се постигнат целите на Съюза във връзка с възобновяемите енергийни източници.
[…]
(37) Всички потребители следва да могат да се възползват от прякото си участие на пазара, по-специално като адаптират потреблението си според пазарните сигнали и в замяна извличат ползи от по-ниските цени на електроенергията или други финансови стимули. […] Следователно те следва да разполагат с възможността да се възползват от пълното въвеждане на интелигентни измервателни системи, а когато оценката на въвеждането им е била отрицателна, те следва да разполагат с възможността да изберат интелигентна измервателна система и договор с динамична цена на електроенергията. Това би следвало да им даде възможност да адаптират потреблението си спрямо ценовите сигнали в реално време, които отразяват стойността и цената на електроенергията или преноса ѝ в различни периоди от време, докато държавите членки следва да осигурят разумна експозиция на потребителите на рисковете от цените на едро. Потребителите следва да бъдат информирани за ползите и потенциалните ценови рискове, свързани с договорите с динамична цена на електроенергията. […]
[…]
(49) Редовното предоставяне на точна информация за фактурирането въз основа на действителното потребление на електроенергия, улеснено от интелигентното измерване, е важно, за да се помогне на клиентите да контролират своето потребление на електроенергия и своите разходи. Въпреки това клиентите, и по-специално битовите клиенти, следва да имат достъп до гъвкави условия за самото плащане на сметките си. Възможно е например на клиентите често да се предоставя информация за фактурирането, а плащането да се извършва едва на тримесечен принцип, или пък може да има продукти, за които клиентът плаща една и съща сума всеки месец независимо от реалното потребление.
[…]
(52) Ангажирането на потребителите изисква наличието на подходящи стимули и технологии, като например интелигентните измервателни системи. Интелигентните измервателни системи предоставят възможности на потребителите, защото им позволяват да получават почти в реално време точна информация относно своето потребление или производство на енергия, да управляват по-добре своето потребление, да участват и да извличат ползи от програмите за оптимизация на потреблението и други услуги, както и да намаляват сметките си за електроенергия. Интелигентните измервателни системи дават възможност и на операторите на разпределителни мрежи да наблюдават по-добре мрежите си и вследствие на това да намаляват своите експлоатационни разходи и разходите за поддръжка, и да отразяват тези икономии спрямо потребителите под формата на ниски тарифи за разпределение.
(53) Когато на национално равнище трябва да се взема решение за въвеждането на интелигентни измервателни системи, следва да е възможно това решение да се основава на икономическа оценка. Тази икономическа оценка следва да отчита дългосрочните ползи от въвеждането на интелигентни измервателни системи за потребителите и за цялата верига на стойността, включително по-доброто управление на мрежите, по-точното планиране и определяне на загубите по мрежата. Ако заключението от тази оценка е, че въвеждането на такива измервателни системи е разходоефективно единствено за потребители с определено количество потребление на електроенергия, държавите членки следва да могат да вземат това заключение предвид, когато пристъпят към въвеждането на интелигентни измервателни системи. Тези оценки обаче следва да се преразглеждат редовно в отговор на значителни промени в основополагащите допускания или най-малко на всеки четири години предвид бързото развитие в технологиите.
(54) Държавите членки, които не въвеждат системно интелигентни измервателни системи, следва да позволят на потребителите да се възползват от инсталирането на интелигентен измервателен уред, при поискване, при справедливи и разумни условия и следва да им предоставят всичката необходима информация. Когато потребителите не разполагат с интелигентни измервателни уреди, те следва да имат право да получат такива уреди, които отговарят на минималните изисквания, необходими, за да им предоставят информацията за фактурирането, посочена в настоящата директива.
(55) За да се подпомогне активното участие на потребителите на пазарите на електроенергия, интелигентните измервателни системи, които държавите членки ще въвеждат на териториите си, следва да бъдат оперативно съвместими и да могат да осигуряват необходимите данни за системите за управление на потреблението на енергия от потребителите. За тази цел държавите членки следва да вземат предвид в необходимата степен използването на съответните налични стандарти, включително на стандарти, които позволяват оперативна съвместимост на равнището на модела за данни и на приложението, най-добрите практики и важността на развитието на обмена на данни, бъдещите и иновативни енергийни услуги, въвеждането на интелигентни мрежи и вътрешния пазар на електроенергия. Освен това интелигентните измервателни системи, които са въведени, не следва да са пречка за смяната на доставчика и следва да притежават подходящи за целта функционални характеристики, които позволяват на потребителите да разполагат почти в реално време с достъп до данните за потреблението си, да променят потреблението си на енергия и доколкото основната инфраструктура позволява това, да предлагат на мрежата и на електроенергийните предприятия излишъка си от електроенергия и да бъдат възнаграждавани за това и да намаляват сметките си за електроенергия“.
24 Член 2 („Определения“) от тази директива има следния текст:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
22) „традиционен измервателен уред“ означава аналогов или електронен измервателен уред, който не може да предава и получава данни;
23) „интелигентна измервателна система“ означава електронна система, която може да измерва електроенергията, подадена в мрежата или на потреблението на електроенергия от мрежата, като предоставя повече информация от традиционния измервателен уред и която дава възможност за предаване и получаване данни с цел информация, наблюдение и контрол посредством някакъв вид електронна комуникация;
[…]“.
25 Член 19 от посочената директива e озаглавен „Интелигентните измервателни системи“ и гласи:
„1. С цел насърчаване на енергийната ефективност и оправомощаване на крайните клиенти държавите членки или, когато държавата членка е предвидила това — регулаторният орган, настоятелно препоръчват електроенергийните предприятия и другите участници на пазара да оптимизират потреблението на електроенергия, inter alia посредством предоставяне на услуги по управление на енергията, разработване на иновативни ценообразуващи формули и въвеждане на интелигентни измервателни системи, които са оперативно съвместими, по-конкретно със системите за управление на потреблението на енергия от потребителите и с интелигентните мрежи, в съответствие с приложимите правила на Съюза за защита на данните.
2. Държавите членки осигуряват въвеждането на интелигентни измервателни системи на своята територия, които подпомагат активното участие на клиентите на пазара на електроенергия. Въвеждането може да бъде обект на оценка на разходите и ползите, която се предприема съгласно принципите, посочени в приложение II.
3. Държавите членки, които пристъпват към въвеждането на интелигентни измервателни системи, приемат и публикуват минималните функционални и технически изисквания за интелигентните измервателни системи, които ще бъдат въвеждани на територията им, в съответствие с разпоредбите, посочени в член 20 и приложение II. […]
[…]
5. Когато въвеждането на интелигентни измервателни системи получи отрицателна оценка в резултат от оценката на разходите и ползите, посочена в параграф 2, държавите членки гарантират, че оценката се преразглежда най-малко на всеки четири години или по-често в отговор на значителни промени в основните допускания и в отговор на технологичните и пазарните тенденции. […]
[…]“.
26 Член 20 от същата директива e озаглавен „Функционални възможности на интелигентните измервателни системи“ и предвижда:
„Когато въвеждането на интелигентни измервателни системи получи положителна оценка в резултат на оценката на разходите и ползите, посочена в член 19, параграф 2, или когато интелигентните измервателни системи са системно въвеждани след 4 юли 2019 г., държавите членки въвеждат интелигентните измервателни системи в съответствие с европейските стандарти, приложение II и следните изисквания:
а) интелигентните измервателни системи измерват точно действителното потребление на електроенергия и могат да предоставят на крайните клиенти информация за действителното време на използване. Валидираната информация за предходното потребление се предоставя на разположение по лесен и сигурен начин и се визуализира за крайните клиенти при поискване и без допълнителни разходи. Невалидираната информация за потреблението почти в реално време също се предоставя на разположение по лесен и сигурен начин на крайните клиенти без допълнителни разходи посредством стандартизиран интерфейс или посредством дистанционен достъп с цел да се подкрепят автоматизираните програми за енергийна ефективност, оптимизация на потреблението и други услуги;
б) сигурността на интелигентните измервателни системи и предаването на данни са в съответствие с приложимите правила на Съюза в областта на сигурността, като се вземат надлежно предвид най-добрите налични техники, за да се осигури най-високо равнище на защита от кибератаки, като същевременно се имат предвид разходите и принципът на пропорционалност;
в) правото на неприкосновеност на личния живот на крайните клиенти и защитата на техните данни са в съответствие с приложимите правила на Съюза относно защита на данните и неприкосновеността на личния живот;
[…]
е) на крайните клиенти се предоставят подходящи съвети и информация преди или в момента на инсталиране на интелигентните измервателни уреди, по-специално относно техния пълен потенциал по отношение на управлението на отчитането на показанията и следенето на енергопотреблението, както и относно събирането и обработката на лични данни в съответствие с приложимите правила на Съюза за защита на данните;
[…]“.
27 Съгласно член 21 („Право на интелигентен измервателен уред“), параграфи 1 и 2 от Директива 2019/944:
„1. Когато въвеждането на интелигентни измервателни системи е оценено отрицателно в резултат на оценката на разходите и ползите, посочена в член 19, параграф 2, и когато интелигентните измервателни системи не са системно въвеждани, държавите членки гарантират, че всеки краен клиент има право при поискване, като поема свързаните с това разходи, да му бъде инсталиран интелигентен измервателен уред при справедливи, разумни и икономически ефективни условия, или, когато е приложимо, неговият съществуващ измервателен уред да бъде модернизиран, така че новият или модернизираният интелигентен измервателен уред:
а) да е оборудван, когато това е технически осъществимо, с функционалните възможности, посочени в член 20, или с минималния набор от функционални възможности, които ще бъдат определени и публикувани от държавите членки на национално равнище и в съответствие с приложение II,
[…].
2. В контекста на искане за интелигентен измервателен уред от страна на клиент съгласно параграф 1 държавите членки или, ако държава членка е предвидила това — определените компетентни органи:
[…]
б) гарантират, че измервателният уред се инсталира в разумен срок, не по-късно от четири месеца след като клиентът отправи искането;
[…]“.
28 Член 22 („Традиционни измервателни уреди“) от тази директива има следния текст:
„1. Когато крайните клиенти не разполагат с интелигентни измервателни уреди, държавите членки гарантират, че са им предоставени индивидуални традиционни измервателни уреди, които точно измерват действителното потребление.
2. Държавите членки гарантират, че крайните клиенти са в състояние лесно да прочетат показанията на своите традиционни измервателни уреди, както непосредствено, така и чрез електронен интерфейс онлайн или чрез друг подходящ интерфейс“.
29 Съгласно член 23 („Управление на данните“) от посочената директива:
„1. При създаването на правилата по отношение на управлението и обмена на данни държавите членки или, когато държавата членка е предвидила това — определените компетентни органи, определят правилата за достъпа на отговарящите на условията лица до данните на крайния клиент съгласно настоящия член и приложимата правна уредба на Съюза. За целите на настоящата директива данните следва да включват данни относно измерването и потреблението, както и данни, изисквани за прехвърлянето на клиенти, оптимизацията на потреблението и други услуги.
2. Държавите членки организират управлението на данните с цел да се гарантира ефективен и сигурен достъп и обмен на данни, както и защита и сигурност на данните.
[…]
3. Правилата относно достъпа до данни и съхраняването им за целите на настоящата директива са в съответствие с приложимото право на Съюза.
Обработването на лични данни в рамките на настоящата директива се извършва в съответствие с [ОРЗД].
4. Държавите членки или, когато дадена държава членка е предвидила това — определените компетентни органи, упълномощават и сертифицират лицата, които отговарят за управлението на данните, или, когато е приложимо, упражняват надзор над тях, с цел да се гарантира, че те спазват изискванията на настоящата директива.
[…]
5. Когато крайните клиенти осъществяват достъп до данните си или отправят искане за предоставяне на техните данни, за това не им се начисляват допълнителни такси.
Държавите членки отговарят за определяне на съответните такси за достъп до данните от отговарящи на условията лица.
Държавите членки или, ако дадена държава членка е предвидила това — определените компетентни органи, гарантират, че таксите, начислявани от регулираните субекти, които предоставят услуги, свързани с данни, са разумни и надлежно обосновани“.
30 Приложение II към същата директива e озаглавено „Интелигентни измервателни системи“ и предвижда:
„1. Държавите членки осигуряват въвеждането на интелигентни измервателни системи на своята територия, което може да бъде обект на икономическа оценка на всички дългосрочни разходи и ползи за пазара и индивидуалния потребител или на оценка коя форма на интелигентно измерване е икономически оправдана и разходно-ефективна и какъв график за тяхното разпределение е осъществим.
2. Тази оценка взема предвид методиката за анализ на разходите и ползите и минималните функционални характеристики за интелигентните измервателни системи, предвидени в Препоръка 2012/148/ЕС на Комисията [от 9 март 2012 година относно подготовката за въвеждането на интелигентни измервателни системи (ОВ L 73, 2012 г., стр. 9)], както и най-добрите налични техники за осигуряване на най-високо равнище на киберсигурност и защита на данните.
3. В зависимост от тази оценка държавите членки или, когато държава членка е предвидила това — определеният компетентен орган, изготвят график с краен срок от до десет години за въвеждането на интелигентни измервателни системи. Когато е дадена положителна оценка за въвеждането на интелигентни измервателни системи, на най-малко 80 % от крайните клиенти се осигуряват интелигентни измервателни уреди в рамките на седем години от датата на получаване на положителна оценка или до 2024 г. за държавите членки, които за започнали систематично въвеждане на интелигентните измервателни системи преди 4 юли 2019 г.“.
Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1162
31 Съгласно съображение 16 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1162 на Комисията от 6 юни 2023 година относно изисквания за оперативна съвместимост и недискриминационни и прозрачни процедури за достъп до данни от измерването и данни за потреблението (ОВ L 154, 2023 г., стр. 10):
„Отговарящите на условията лица получават и обработват данни в контекста на процедурите за данни от измерването и данни за потреблението, описани в еталонния модел, въведен с настоящия регламент и приложението към него. Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия акт за изпълнение, например идентификационните номера на измервателните уреди или на точките на свързване, които се обменят чрез процедурите, определени в настоящия акт за изпълнение, ще трябва да бъде в съответствие с [ОРЗД], включително, но не само, с изискванията за обработване и запазване на данни по член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от гореспоменатия [ОРЗД]. Освен това и с оглед на факта, че интелигентните измервателни уреди се класифицират като крайно оборудване, се прилага и Директива [2002/58]. Съответните отговарящи на условията лица следва да спазват по съответния начин задълженията си, произтичащи от тази директива, включително от член 5, параграф 3“.
Австрийското право
32 Съгласно член 7, параграф 1, точка 31 от Bundesgesetz, mit dem die Organisation auf dem Gebiet der Elektrizitätswirtschaft neu geregelt wird — Elektrizitätswirtschafts- und -organisationsgesetz 2010 (Федерален закон от 2010 г. за установяване на нови правила за организацията на енергетиката, наричан по-нататък „ElWOG“) от 23 декември 2010 г. (BGBl. I, 110/2010), в редакцията, приложима към спора в главното производство:
„1. По смисъла на този федерален закон:
[…]
31. „интелигентен измервателен уред“ означава техническо устройство, което измерва в реално време действителното потребление на енергия и периода на използване и което позволява дистанционно двупосочно предаване на данни“.
33 Член 83 от ElWOG предвижда:
„Интелигентни измервателни уреди
1. [Bundesministerin für Klimaschutz, Umwelt, Energie, Mobilität, Innovation und Technologie (Федерален министър по въпросите на климата, околната среда, енергетиката, мобилността, иновациите и технологиите)] след анализ на разходите и ползите може да предвиди въвеждането на интелигентни измервателни уреди. Това се извършва посредством наредба след консултации с [Regulierungsbehörde (Регулаторен орган, Австрия) (наричан по-нататък „E-Control“)] и с представителите, защитаващи потребителите. В случай на приемане на такава наредба мрежовите оператори трябва да се задължат да оборудват с интелигентни измервателни уреди онези крайни потребители, чието потребление не се измерва с измервателен уред с товаров профил, да изготвят доклад за въвеждането на такива уреди, включително за разходите, състоянието на мрежата, защитата и сигурността на данните и динамиката на потреблението при крайните потребители, и да информират своевременно крайните потребители за инсталирането на интелигентни измервателни уреди и за свързаните с това рамкови условия. В рамките на определените в наредбата изисквания за инсталиране на интелигентни измервателни уреди мрежовият оператор трябва да отчете желанието на крайния потребител да не получава интелигентен измервателен уред. [E-Control] има задачата да информира крайните потребители относно общите аспекти на въвеждането на интелигентни измервателни уреди и да изготвя годишен доклад за въвеждането на такива уреди, включително за разходите, състоянието на мрежата, защитата и сигурността на данните, развитието на положението на европейско равнище, ако е известно, и динамиката на потреблението при крайните потребители.
2. [E-Control] определя с наредба изискванията, на които трябва да отговарят тези интелигентни измервателни уреди […]. С наредбата се определят най-малко минималните функционалности, които трябва да притежават интелигентните измервателни уреди, за да изпълняват определените в параграфи 3—5, както и в членове 84 и 84а функции. Във всички случаи интелигентните измервателни уреди се оборудват по такъв начин, че да позволяват измерване и съхраняване на показанията на тези уреди на петнадесетминутен интервал, да съхраняват в себе си стойностите за 60 календарни дни, да позволяват дистанционно извличане на съхраняваните в съответния уред данни от измерването посредством двупосочен комуникационен интерфейс, както и дистанционно изключване и включване на инсталацията, и да позволяват извличане на данните от страна на крайния потребител посредством еднопосочен комуникационен интерфейс. [E-Control] трябва да включва, доколкото е възможно, представителите, защитаващи потребителите, както и [Österreichische Datenschutzbehörde (Австрийски орган за защита на данните)] и [Datenschutzrat (Съвет за защита на данните, Австрия)]. Експлоатацията на интелигентните измервателни уреди и тяхната комуникация, включително с външни устройства, трябва да се гарантират в съответствие с общопризнатото съвременно техническо равнище по начин, който не позволява неоторизиран достъп отвъд текущите показания на уреда. Експлоатацията на интелигентните измервателни уреди се извършва в съответствие с разпоредбите в областта на измерванията и метрологичния контрол и на защитата на данните, както и в съответствие с общопризнатото съвременно техническо равнище.
3. Дисплеят на интелигентния измервателен уред трябва да се конфигурира стандартно по такъв начин, че да се показват само текущите показания на уреда. С цел проверка на допълнителни съхранявани в измервателния уред стойности от значение за фактурирането, по искане на клиента, интелигентният измервателен уред се конфигурира по начин, който позволява проверка на тези стойности посредством дисплея на самия уред. […]“.
34 Член 84а, параграф 1 от ElWOG има следния текст:
„Извличането на данни, включващо използването от страна на мрежовия оператор на стойности на петнадесетминутен интервал за крайния потребител, е допустимо само с изричното съгласие на крайния потребител или за изпълнението на задължения, произтичащи от избран от клиента договор за доставка въз основа на измерване на петнадесетминутен интервал. Независимо от това, в обосновани отделни случаи от местно значение мрежовите оператори могат да извличат тези данни от интелигентния измервателен уред без съгласието на крайния потребител, доколкото това е необходимо, за да се гарантира поддържането на безопасна и ефективна експлоатация на мрежата. Съответните данни се изтриват незабавно, когато вече не са необходими за постигането на тази цел. Мрежовите оператори са длъжни да представят пред [E-Control] годишен доклад относно случаите на осъществяване на такова извличане на данни. […] Крайният потребител трябва да бъде информиран своевременно, ако стойностите на петнадесетминутен интервал се извличат без негово съгласие“.
35 Съгласно член 1 от Verordnung des Bundesministers für Wirtschaft, Familie und Jugend, mit der die Einführung intelligenter Messgeräte festgelegt wird (Intelligente Messgeräte-Einführungsverordnung — IME-VO) (Наредба на федералния министър на икономиката, семейството и младежта относно въвеждането на интелигентни измервателни уреди) (BGBl. II, 138/2012), в редакцията, публикувана на 13 януари 2022 г. (BGBl. II, 9/2022) (наричана по-нататък „IME-VO“):
„1. Всеки мрежов оператор по смисъла на член 7, параграф 1, точка 51 от [ElWOG]:
[…]
2) при техническа възможност до края на 2024 г. […] оборудва най-малко 95 % от свързаните към неговата мрежа точки на измерване с интелигентни измервателни уреди (член 7, параграф 1, точка 31 от [ElWOG]) в съответствие с установените в [Verordnung der E-Control, mit der die Anforderungen an intelligente Messgeräte bestimmt werden (Intelligente Messgeräte-AnforderungsVO 2011 — IMA-VO 2011) (Наредба на E-Control от 2011 г. относно изискванията към интелигентните измервателни уреди)] изисквания, като е възможно кабелно предаване на данните.
1a. В рамките на задължението си за докладване по член 2, параграф 1 от настоящата наредба мрежовите оператори, които към края на 2022 г. не са оборудвали с интелигентни измервателни уреди поне 40 % от свързаните към тяхната мрежа точки за измерване в съответствие с разпоредбите на Наредбата на E-Control от 2011 г. относно изискванията към интелигентните измервателни уреди, трябва да представят пред E-Control мотивирано становище, посочващо защо не е била постигната предвидената в настоящата разпоредба цел за въвеждане на такива уреди и как ще се гарантира постигането на целта за въвеждане по параграф 1, точка 2 от настоящия член. В рамките на доклада си по член 2, параграф 3 от настоящата наредба E-Control е длъжен да публикува списък на мрежовите оператори, които не са постигнали предвидената в настоящата разпоредба цел за въвеждане.
[…]
4. Мрежовите оператори информират своевременно крайните потребители за инсталирането на интелигентни измервателни уреди и за свързаните с това рамкови условия. Регулаторният орган може да наложи минимално съдържание на тази информация.
5. Независимо от планирането на проекта за постепенно въвеждане на интелигентни измервателни уреди по параграф 1 на настоящия член мрежовият оператор трябва да оборудва с интелигентен измервателен уред крайните потребители, които желаят това. Освен ако не е предвидено друго, инсталирането трябва да се извърши възможно най-скоро и най-късно в срок от два месеца. Ако в технически обосновани отделни случаи не е възможно да се спази този срок, мрежовият оператор трябва да изложи причините за това пред крайния потребител и пред E-Control по определен от последния начин, както и да посочи дата на инсталиране. Периодът между изразяването на желание от клиента и датата на инсталиране не трябва да надхвърля пет месеца.
6. Ако краен потребител откаже измерване посредством интелигентен измервателен уред, мрежовият оператор трябва да се съобрази с това желание. В този случай мрежовият оператор конфигурира подлежащите на инсталиране или вече инсталираните интелигентни измервателни уреди по такъв начин, че да не се съхраняват и предават стойности за потреблението на месечен, дневен и петнадесетминутен интервал и да бъде дезактивирана функцията за прекъсване, както и функцията за ограничаване на мощността, като за крайния потребител съответната конфигурация на функциите трябва да бъде видима на измервателния уред. Трябва да бъде възможно извличането и предаването на необходимите за целите на фактурирането или за разграничаване на потреблението показания на уреда, а когато измервателният уред има техническа възможност — на максималния среден товар на петнадесетминутен интервал (мощност) за една календарна година […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
36 Съгласно договор за използване на електроенергийната мрежа, сключен с Netz Niederösterreich, SR получава електроенергия от трето предприятие. В този контекст Netz Niederösterreich предоставя на разположение на SR традиционен измервателен уред, инсталиран в жилището ѝ. Срокът на метрологична годност на този уред изтича на 31 декември 2023 г. Като се позовава на австрийското законодателство, Netz Niederösterreich иска да демонтира посочения измервателен уред и да инсталира интелигентен измервателен уред. SR отказва да даде съгласие за подмяната на традиционния измервателен уред с интелигентен измервателен уред.
37 На 9 октомври 2023 г. на основание член 7 и член 83, параграф 1 от ElWOG и на член 1, параграф 6 от IME-VO Netz Niederösterreich предявява иск пред Bezirksgericht Tulln (Районен съд Тулн, Австрия), целящ SR да бъде задължена да приеме демонтирането на традиционния измервателен уред с оглед на подмяната му с интелигентен измервателен уред, а на Netz Niederösterreich или на упълномощени от него трети лица да бъде разрешен достъп до точката на измерване. Bezirksgericht Tulln (Районен съд Тулн) уважава този иск.
38 SR обжалва решението пред Landesgericht St. Pölten (Областен съд Санкт Пьолтен, Австрия), който е запитващата юрисдикция. Като начало тази юрисдикция посочва, че интелигентните измервателни уреди могат да се използват при три различни конфигурации. Така при т.нар. opt-in конфигурация тези измервателни уреди предават стойностите за потребената от крайния клиент електроенергия на петнадесетминутен интервал и на ден. За сметка на това при т.нар. оpt-out конфигурация не се извършва текущо записване на тези данни. При такава конфигурация единствената разлика спрямо използваните дотогава традиционни измервателни уреди се състои в това, че извличането на данните, което се осъществява веднъж годишно, се извършва отдалечено, така че вече не е необходимо данните да се извличат на място. Активирането на тази конфигурация следва да бъде видимо във всеки момент на дисплея на измервателния уред.
39 Видно от преюдициалното запитване, в жалбата си SR твърди, от една страна, че инсталирането на интелигентни измервателни уреди създава опасност от електромагнитно замърсяване и от друга страна, че то нарушава разпоредбите на ОРЗД. Що се отнася до второто оплакване, SR поддържа по-конкретно, че интелигентните измервателни уреди не гарантират сигурно предаване на данните. Така данните били предавани отчасти в некриптирана форма. Освен това било възможно да се извличат и записват данните от съседните интелигентни измервателни уреди, и дори от всички интелигентни измервателни уреди, намиращи се в същата мрежа от трансформатори. В допълнение, интелигентните измервателни уреди не разполагали с т.нар. оpt-out конфигурация, конфигурирана стандартно, и трябвало самият клиент да иска такава конфигурация от мрежовия оператор, без обаче да има възможност за последваща проверка дали все пак не е имало достъп до данните му.
40 Запитващата юрисдикция отбелязва, че видно от правната уредба на Съюза и по-специално от член 20 от Директива 2019/944, сигурността на интелигентните измервателни системи за електроенергия и на предаването на данните изисква осигуряването на високо равнище на защита. Освен това според нея съществува задължение за консултиране и информиране на крайния клиент относно инсталирането на интелигентни измервателни уреди, и по-специално относно събирането и обработването на лични данни. Тя посочва, че в Австрия транспонирането на Директива 2019/944 е извършено посредством ElWOG и IME-VO. Аспектите относно защитата на данните са възприети по-конкретно в член 83 от ElWOG. Освен това член 83, параграф 1 от ElWOG и член 1, параграф 6 от IME-VO предвиждат, че мрежовият оператор трябва да вземе предвид изразеното от крайния клиент желание да не получава интелигентен измервателен уред. Съгласно последната разпоредба, в случай че такъв потребител откаже интелигентен измервателен уред, подлежащият на инсталиране или вече инсталиран уред трябва да се конфигурира по такъв начин, че от една страна, този уред да не съхранява и предава стойности за потреблението на месечен, дневен и петнадесетминутен интервал, а от друга страна, да бъде дезактивирана функцията за прекъсване, както и функцията за ограничаване на мощността.
41 В този контекст запитващата юрисдикция счита, че следва да определи дали тези национални правила са в съответствие с правото на Съюза. В това отношение, на първо място, тя поставя въпроса дали, като се има предвид решението от 1 октомври 2019 г., Planet49 (C‑673/17, EU:C:2019:801), когато съгласието за обработване на данни е предварително зададено в уреда, е налице нарушение на ОРЗД, при положение че информацията за енергопотреблението на домакинствата вероятно съставлява лични данни, а крайният клиент може да повлияе на обработването на тези данни едва впоследствие. Всъщност според запитващата юрисдикция съгласно австрийската правна уредба единствената възможност, предоставена на краен клиент, който не желае да ползва интелигентен измервателен уред, е новият измервателен уред, инсталиран в разглежданата точка на измерване, да има т.нар. оpt-out конфигурация. В посоченото решение обаче Съдът е постановил по същество, че съгласието на потребителя на интернет сайт за съхраняване на неговите данни или за достъп до информация, която вече е съхранена в използваното от него крайно оборудване, не може да бъде дадено действително чрез предварително маркирано с отметка квадратче във въпросния интернет сайт, от което потребителят трябва да премахне отметката, ако не иска да даде съгласие за това съхраняване или за този достъп.
42 Освен това запитващата юрисдикция посочва, че член 84а, параграф 1 от ElWOG позволява отдалечен достъп на мрежовия оператор в отделни случаи, без обаче да се уточни моментът, в който крайният клиент трябва да бъде информиран, нито начинът на извършване на това информиране.
43 На второ място, тази юрисдикция отбелязва, от една страна, че Директива 2014/32, определяща изискванията, на които средствата за измерване трябва да отговарят с оглед на пускането им на пазара, не предвижда конкретни изисквания в областта на защитата на данните на потребителя. От друга страна, тя посочва, че макар в член 20, първа алинея, буква б) от Директива 2019/944 да се предвижда осигуряването на възможно най-високо равнище на защита от кибератаки, все пак в тази директива не са предвидени конкретни мерки в това отношение.
44 Що се отнася до член 5, параграф 3 от Директива 2002/58, според запитващата юрисдикция той не прави разграничение според това дали данните са лични, или не, а предвижда, че използването на електронните съобщителни мрежи с цел съхраняване на информация в крайното оборудване на абонат или ползвател или с цел достъп до тази информация е разрешено само при условие, от една страна, че съответният абонат или ползвател е получил ясна и изчерпателна информация в частност относно целите на обработката на тази информация и от друга страна, че той е дал своето съгласие в това отношение. Така посочената юрисдикция иска да се установи дали електроенергийна мрежа, по която се предават данни за целите по член 20, първа алинея, букви б) и в), член 21, параграф 1, буква а) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944, попада в обхвата на понятието „електронна съобщителна мрежа“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58.
45 На трето място, същата юрисдикция уточнява, че дори при отрицателен отговор на първия ѝ въпрос тя трябва да разгледа дали предвидените от националната правна уредба интелигентни измервателни уреди гарантират спазването на разпоредбите на директивите, посочени във въпроси от трети до шести, и на Хартата, що се отнася до защитата на данните. В това отношение тя посочва, че националните разпоредби не съдържат конкретни правила за гарантиране на сигурността на данните. В допълнение, освен че крайният клиент трябва да има активно поведение, за да получи opt-out конфигурация, той не може да провери дали тази конфигурация действително все още се спазва, при положение че отдалечен достъп трябва да бъде възможен в някои „обосновани отделни случаи“ в съответствие с член 84а, параграф 1 от ElWOG. Ето защо тя иска да се установи дали Директива 2019/944 трябва да се тълкува в светлината на другите директиви и разпоредби, посочени във въпроси от трети до шести.
46 При тези обстоятелства Landesgericht St. Pölten (Областен съд Санкт Пьолтен) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 22 от Директива [2019/944] във връзка с приложение II към нея да се тълкува в смисъл, че мрежовият оператор взема предвид искането на крайния потребител да не получава интелигентен измервателен уред, и че в този случай мрежовият оператор е длъжен да предостави на крайния потребител традиционен измервателен уред вместо интелигентна измервателна система?
2) Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива [2014/32], който определя по-подробно понятието „средство за измерване“ по смисъла на приложения III—XII към нея за отделните видове средства за измерване (електромери за активна енергия [MI‑003]), във връзка с член 20, [първа алинея,] букви б) и в) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право (член 7, параграф 1, точка 31 от [ElWOG]), която не предвижда конкретни изисквания относно сигурността на данните на измервателните уреди?
3) Трябва ли при тълкуването на член 20, [първа алинея,] букви б) и в), член 21, параграф 1, буква а) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944 да се вземе предвид и член 6, параграф 1 от Директива [85/374]?
4) Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива [2002/58] да се тълкува в смисъл, че понятието „електронна съобщителна мрежа“ обхваща и електроенергийна мрежа, по която се предават данни (данни за потреблението, метаданни, лични идентификационни номера) за целите по член 20, [първа алинея,] букви б) и в), член 21, параграф 1, буква а) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944?
5) Трябва ли член 5, параграф 1, буква е), член 13, член 32, параграф 2 от [ОРЗД], както и член 7 и член 8, параграфи 1 и 2 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба (член 1, параграф 6 от [IME-VO]), съгласно която само съответната конфигурация на интервала на отчитане трябва да бъде видима за крайния потребител, но не и дали мрежовият оператор е установил „обоснован отделен случай“ (член 84а, параграф 1 от [ElWOG]) и е извлякъл данни на крайния потребител преди определения интервал?
6) Трябва ли с оглед на член 52, параграф 3 от [Хартата], пето съображение от нея и разясненията към член 7 от нея да се вземе предвид практиката на Европейския съд по правата на човека [(наричан по-нататък „ЕСПЧ“)] по член 8 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“),] за целите на тълкуването на член 20, [първа алинея,] букви б) и в), член 21, параграф 1, буква а) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944?“.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
47 На 15 декември 2025 г. SR подава в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.
48 В подкрепа на искането си тя твърди по-същество, че както според нея е видно от точка 40 от заключението, генералният адвокат е основал анализа си на схващането, че при т.нар. оpt-out конфигурация на интелигентен измервателен уред член 84а от ElWOG не се прилага, защото стойностите за потреблението не се записват. Това схващане относно техническото естество на тази измервателна система (т.нар. оpt-out конфигурация) обаче не било обсъдено между страните и следователно представлявало нов факт, който освен това не отговарял на действителността.
49 Съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.
50 В това отношение обаче следва да се посочи, че само по себе си съдържанието на заключението на генералния адвокат не може да представлява такъв нов факт, иначе чрез позоваване на такъв факт страните биха могли да отговорят на посоченото заключение. Заключението на генералния адвокат не може да бъде предмет на обсъждане от страните. В този смисъл Съдът вече е подчертавал, че съгласно член 252 ДФЕС задачата на генералния адвокат е да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне, за да го подпомогне при изпълнението на неговата задача да гарантира спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите. Съгласно член 20, четвърта алинея от този статут и член 82, параграф 3 от Процедурния правилник с представянето на заключението на генералния адвокат приключва устната фаза на производството. Тъй като се представя независимо от обсъжданията между страните, заключението слага началото на фазата на разискванията от Съда. Ето защо не става въпрос за мнение, предназначено за съдиите или за страните, което произхожда от орган извън Съда, а за индивидуалното, мотивирано и публично представено становище на член на самата институция (решение от 8 май 2025 г., Beevers Kaas, C‑581/23, EU:C:2025:323, т. 29 и цитираната съдебна практика).
51 В случая, след изслушване на генералния адвокат Съдът установява, че представените от SR доказателства не разкриват никакъв нов факт от решаващо значение за решението, което той трябва да постанови по настоящото дело, и че то не трябва да се решава въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. SR всъщност критикува основателността на някои пасажи от заключението на генералния адвокат, което не може надлежно да обоснове възобновяването на устната фаза на производството. Освен това след приключване на писмената и устната фаза на производството Съдът разполага с всички необходими доказателства и делото е изяснено в достатъчна степен, за да може той да се произнесе.
52 С оглед на гореизложеното искането за възобновяване на устната фаза на производството не следва да се уважава.
По допустимостта на преюдициалното запитване
53 Netz Niederösterreich твърди по същество, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като с иска си, предявен пред австрийските съдилища, това дружество е помолило единствено SR да бъде задължена да приеме демонтирането на електромера, инсталиран в нейното жилище. Netz Niederösterreich подчертава, че ако SR не желае в жилището ѝ да бъде инсталиран нов електромер, тя би могла сама да осигури захранване с електроенергия, като тогава Netz Niederösterreich вече няма да отговаря за измерването на данните за потреблението. Ето защо Netz Niederösterreich поддържа, че спорът в главното производство има за предмет единствено демонтирането на традиционния измервателен уред, с който SR разполага в жилището си, и че при липсата на инсталиране на интелигентен измервателен уред в случая не е релевантен никакъв въпрос, свързан със защитата на лични данни. Следователно въпросите, зададени от запитващата юрисдикция в този смисъл, били чисто хипотетични.
54 В това отношение следва да се посочи, че с тези доводи Netz Niederösterreich оспорва фактическата предпоставка, въз основа на която запитващата юрисдикция е сезирала Съда. Всъщност в акта за преюдициално запитване тази юрисдикция посочва изрично, че Netz Niederösterreich възнамерява да демонтира традиционния измервателен уред, с който разполага SR, и да инсталира в жилището ѝ интелигентен измервателен уред. Освен това запитващата юрисдикция посочва изрично, че SR отказва да даде съгласие за подмяната на традиционния измервателен уред с интелигентен измервателен уред. В допълнение, от акта за преюдициално запитване е видно, че SR се противопоставя на тази подмяна в частност по причините, които са предмет на отправените от тази юрисдикция въпроси.
55 Съгласно постоянната съдебна практика член 267 ДФЕС въвежда производство за пряко сътрудничество между Съда и юрисдикциите на държавите членки. В рамките на това производство, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, всяка преценка на обстоятелствата по делото е от компетентността на националния съд, който следва да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда, докато Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на дадена разпоредба от правото на Съюза с оглед на фактите, които са му посочени от националния съд (вж. в този смисъл решения от 16 март 1978 г., Oehlschläger, 104/77, EU:C:1978:69, т. 4, и от 11 декември 2025 г., Locatrans, C‑485/24, EU:C:2025:955, т. 30 и цитираната съдебна практика).
56 Следователно обстоятелството, че Netz Niederösterreich намира по същество преюдициалното запитване за основано на погрешна фактическа предпоставка, не може само по себе си да доведе до установяване на недопустимостта на това запитване (вж. по аналогия решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 26 и цитираната съдебна практика).
57 По изложените съображения преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо в неговата цялост, що се отнася до основанието, посочено от Netz Niederösterreich и изложено в точка 53 от настоящото решение, без да се засяга проверката за допустимост на всеки от въпросите.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
По допустимостта
58 Netz Niederösterreich оспорва допустимостта на първия въпрос с мотива, че запитващата юрисдикция не е дала достатъчно обяснения, за да се разбере връзката между споменатото от нея национално законодателство и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване иска.
59 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C‑758/24 и C‑759/24, EU:C:2025:591, т. 38 и цитираната съдебна практика).
60 В допълнение, също според постоянната съдебна практика, която понастоящем е отразена в член 94 от Процедурния правилник, необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква всяко преюдициално запитване да съдържа „кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите“ (буква а) от този член), „съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика“ (буква б) от въпросния член), и „причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“ (буква в) от същия член) (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2026 г., Imagens Médicas Integradas и др., C‑258/23—C‑260/23, EU:C:2026:585, т. 49 и цитираната съдебна практика).
61 Освен това целта на предоставените с акта за преюдициално запитване сведения е не само да позволят на Съда да даде полезни отговори, но и да дадат на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани субекти възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз (решение от 16 юли 2026 г., Imagens Médicas Integradas и др., C‑258/23—C‑260/23, EU:C:2026:585, т. 50 и цитираната съдебна практика).
62 В настоящия случай, що се отнася до първия въпрос, преюдициалното запитване отговаря на тези изисквания. Всъщност в това запитване е изложено съдържанието на разпоредбите, които може да са приложими към спора в главното производство. Освен това описанието от запитващата юрисдикция на обстоятелствата по спора позволява да се разберат причините, стоящи в основата на избора на разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване тази юрисдикция иска в рамките на този първи въпрос, както и да се разбере установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към разглеждания от нея спор.
63 От преюдициалното запитване е видно още, че тълкуването на разпоредбите на Директива 2019/944, включително член 22, има връзка с предмета на спора в главното производство, тъй като това тълкуване може да има отражение върху изхода на този спор. Освен това от становищата на страните в главното производство, на австрийското и финландското правителство и на Европейската комисия следва, че те са имали възможност да вземат изчерпателно и полезно отношение по първия въпрос.
64 При това положение първият въпрос е допустим.
По същество
65 В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпросите си (вж. в този смисъл решения от 20 март 1986 г., Tissier, 35/85, EU:C:1986:143, т. 9, и от 5 декември 2019 г., Centraal Justitieel Incassobureau (Признаване и изпълнение на финансови санкции), C‑671/18, EU:C:2019:1054, т. 26 и цитираната съдебна практика).
66 В случая с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 22 от Директива 2019/944 във връзка с приложение II към нея следва да се тълкува в смисъл, че мрежовият оператор трябва да вземе предвид искането на крайния клиент да не получава интелигентен измервателен уред, и че в този случай мрежовият оператор е длъжен да предостави на този клиент традиционен измервателен уред.
67 Приложение II към Директива 2019/944 обаче не се споменава в член 22 от нея, но за сметка на това член 19 („Интелигентните измервателни системи“) от посочената директива изрично препраща към него. Освен това член 22, параграф 1 от Директива 2019/944 предвижда, че на крайните клиенти, които не разполагат с „интелигентни измервателни уреди“, се предоставят „традиционни измервателни уреди“, като условията, при които се упражнява правото на интелигентен измервателен уред, са предвидени в член 21 от тази директива.
68 Следователно първият въпрос на запитващата юрисдикция предполага тълкуването не само на член 22 от Директива 2019/944 и на приложение II към нея, но и на членове 19 и 21 от нея.
69 Ето защо следва да се счита, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали членове 19, 21 и 22 от Директива 2019/944 във връзка с приложение II към нея следва да се тълкуват в смисъл, че мрежовият оператор трябва да се съобрази с желанието на крайния клиент да не получава интелигентен измервателен уред, и в такъв случай да предостави на този клиент традиционен измервателен уред.
70 При тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът, в който се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 8 май 2025 г., Pielatak, C‑410/23, EU:C:2025:325, т. 54 и цитираната съдебна практика).
71 На първо място, що се отнася до текста на разпоредбите, до които се отнася първият въпрос, най-напред, следва да се отбележи, че съгласно член 19, параграф 2 от Директива 2019/944 държавите членки пристъпват към въвеждането на „интелигентни измервателни системи“ на своята територия. Това понятие е дефинирано в член 2, точка 23 от тази директива като „електронна система, която може да измерва електроенергията, подадена в мрежата или на потреблението на електроенергия от мрежата, като предоставя повече информация от традиционния измервателен уред и която дава възможност за предаване и получаване данни с цел информация, наблюдение и контрол посредством някакъв вид електронна комуникация“. За сметка на това съгласно точка 22 от същия член 2 „традиционен измервателен уред“ означава „аналогов или електронен измервателен уред, който не може да предава и получава данни“.
72 Посоченият член 19, параграф 2 обаче уточнява, че това въвеждане може да бъде обект на оценка на разходите и ползите, която се предприема съгласно принципите, посочени в приложение II към тази директива. В параграф 3 от това приложение се уточнява, че „[в] зависимост от тази оценка държавите членки […] изготвят график с краен срок от до десет години за въвеждането на интелигентни измервателни системи“. Освен това въпросният параграф 3 предвижда, че когато е дадена положителна оценка за въвеждането на такива системи, „на най-малко 80 % от крайните клиенти се осигуряват интелигентни измервателни уреди“ в рамките на определен срок.
73 По-нататък, когато въвеждането на такива системи е оценено отрицателно и когато тези системи не са системно въвеждани, член 21, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2019/944 предвижда по същество, че крайният клиент трябва да може при определени условия да поиска да му бъде инсталиран интелигентен измервателен уред в разумен срок.
74 Накрая, съгласно член 22, параграф 1 от тази директива, когато крайните клиенти не разполагат с интелигентни измервателни уреди, държавите членки гарантират, че са им предоставени индивидуални традиционни измервателни уреди, които точно измерват действителното потребление.
75 Така, видно от текста на разпоредбите на Директива 2019/944, посочени в точки 69 и 71—74 от настоящото решение, въвеждането на интелигентни измервателни системи силно се насърчава, а крайният клиент има право да разполага с традиционен измервателен уред, който отговаря на определени минимални изисквания, в случай че не му е предоставен интелигентен измервателен уред. За сметка на това от този текст не следва, че крайният клиент има право да разполага във всички случаи с традиционен измервателен уред или да се противопостави на инсталирането на интелигентен измервателен уред.
76 На второ място, това тълкуване се подкрепя от контекста, в който се вписват тези разпоредби, както и от целите, преследвани от Директива 2019/944. Всъщност, от една страна, член 19, параграф 5 от Директива 2019/944 предвижда, че когато въвеждането на интелигентни измервателни системи получи отрицателна оценка в резултат от оценката на разходите и ползите, посочена в параграф 2 на същия член 19, държавите членки гарантират, че оценката се преразглежда най-малко на всеки четири години или по-често в отговор на значителни промени в основните допускания и в отговор на технологичните и пазарните тенденции. Това потвърждава, че въвеждането на интелигентни измервателни системи силно се насърчава във всички държави членки, включително в избралите да обусловят това въвеждане от такава оценка на разходите и ползите.
77 От друга страна, в съображения 37, 49 и 52—55 от Директива 2019/944 за въвеждането на интелигентни измервателни системи има редица положителни оценки от страна на законодателя на Съюза, като тези съображения са израз на намерението му да насърчи и да спомогне за оборудването на крайните клиенти с интелигентни измервателни системи. По-конкретно от съображения 37 и 54 от Директива 2019/944 следва, че е допустимо потребителят да запази традиционен измервателен уред единствено в хипотезата, при която, от една страна, държавите членки не могат да въвеждат системно интелигентни измервателни системи за електроенергия и от друга страна, потребителят не може да се възползва по свое искане от инсталирането на такава система.
78 Ето защо се оказва, че самият предмет на въвеждането на интелигентни измервателни системи за електроенергия е да се отговори на целта за насърчаване на и спомагане за оборудването на крайните клиенти с интелигентни измервателни системи, така че да се позволи на потребителите да бъдат активни участници на енергийния пазар и в енергийния преход, като им се даде възможност да контролират потреблението си в реално време или почти в реално време, както и цената за него, както по същество се подчертава в съображения 10 и 49 от Директива 2019/944. Този извод е в съответствие и с член 194 ДФЕС, който е правното основание за приемането на тази директива, като една от целите по този член, спомената в параграф 1, буква в) от него, е да се насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия.
79 Следователно, видно от релевантните разпоредби на Директива 2019/944, от техния контекст и от преследваните с нея цели, законодателят на Съюза силно насърчава въвеждането на интелигентни измервателни системи по начин, който държавите членки трябва да определят. За сметка на това тази директива не предвижда, че мрежовият оператор трябва да се съобрази с желанието на крайния клиент да не получава интелигентен измервателен уред, нито че той е длъжен да позволи на този клиент да получи традиционен измервателен уред, тоест аналогов или електронен измервателен уред, който не може да предава и получава данни, като предоставен му измервателен уред за потреблението на електроенергия.
80 По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 19, 21 и 22 от Директива 2019/944 във връзка с приложение II към нея следва да се тълкуват в смисъл, че мрежовият оператор не е длъжен да се съобрази с желанието на крайния клиент да не получава интелигентен измервателен уред, и в такъв случай да предостави на този клиент традиционен измервателен уред.
По втория въпрос
По допустимостта
81 Австрийското правителство оспорва допустимостта на втория въпрос с мотива, че актът за преюдициално запитване не съдържа кратко обяснение за причините, поради които запитващата юрисдикция счита, че отговор на този втори въпрос е необходим за разрешаването на спора в главното производство. В допълнение, това правителство счита, че преюдициалното запитване не съдържа пълно и разбираемо изложение на националните разпоредби, приложими в главното производство. Освен това запитващата юрисдикция не била обяснила къде вижда връзката между член 2, параграф 1 от Директива 2014/32 и висящия пред нея спор, нито по какви причини има съмнения за тълкуването на тази разпоредба.
82 В това отношение следва да се установи, че преюдициалното запитване съдържа описание на фактическия и правния контекст на спора в главното производство, което отговаря на изискванията по член 94 от Процедурния правилник, припомнени в точка 60 от настоящото решение, като освен това са изложени в достатъчна степен причините, накарали запитващата юрисдикция да постави въпрос за тълкуването на разпоредбите от правото на Съюза, посочени във втория преюдициален въпрос.
83 Всъщност в това запитване е изложено съдържанието на разпоредбите, които може да са приложими в случая. Освен това описанието от запитващата юрисдикция на обстоятелствата по спора в главното производство е достатъчно, за да се разберат причините, стоящи в основата на избора на разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване тази юрисдикция иска в рамките на втория въпрос, и за да се разбере установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към разглеждания от нея спор. В допълнение, от становищата на страните в главното производство, на австрийското правителство и на Европейската комисия следва, че те са имали възможност да вземат изчерпателно и полезно отношение по този въпрос.
84 С оглед на съдебната практика, припомнена в точки 59—61 от настоящото решение, следва да се приеме, че вторият въпрос е допустим.
По същество
85 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали член 2, параграф 1 от Директива 2014/32, разглеждан във връзка с член 20, първа алинея, букви б) и в) и член 23, параграф 3 от Директива2019/944, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която дефинира понятието „интелигентен измервателен уред“, без в тази дефиниция да предвиди конкретно изискване относно сигурността на данните, предавани чрез такъв уред.
86 В това отношение, на първо място, важно е да се отбележи, че съгласно член 1 от Директива 2014/32 тя „определя изискванията, на които трябва да отговарят средствата за измерване с цел предоставянето им на пазара и/или пускането им в действие“, като член 2, параграф 1 от нея определя приложното ѝ поле. Тази разпоредба предвижда, че въпросната директива се прилага в частност спрямо „електромери за активна енергия“. В съображение 62 от посочената директива се уточнява в този смисъл, че преследваната от нея цел е „да се гарантира, че средствата за измерване на пазара отговарят на изискванията за високо ниво на защита на обществените интереси, попадащи в обхвата на настоящата директива, като едновременно с това се осигурява функционирането на вътрешния пазар“. Общите изисквания, на които трябва отговарят такива средства за измерване, са изброени в приложение I към същата директива. Някои от тези изисквания се отнасят до сигурността на данните. Така съгласно това приложение сигурността („защитата“) на данните от измерването е част от съществените изисквания, посочени във въпросното приложение.
87 На второ място, следва да се отбележи, че член 7, параграф 1, точка 31 от ElWOG, който дефинира понятието „интелигентен измервателен уред“ за целите на този закон, съответства по същество на член 2, точка 23 от Директива 2019/944, като член 2 от тази директива дефинира основните използвани в нея термини и понятия. Видно от въпросния член 2, точка 23, „интелигентна измервателна система“ означава „електронна система, която може да измерва електроенергията, подадена в мрежата или на потреблението на електроенергия от мрежата, като предоставя повече информация от традиционния измервателен уред и която дава възможност за предаване и получаване данни с цел информация, наблюдение и контрол посредством някакъв вид електронна комуникация“. Така тази разпоредба не съдържа сама по себе си никакво конкретно изискване в областта на сигурността или защитата на личните данни.
88 На трето място, важно е да се подчертае, че член 20 от Директива 2019/944, озаглавен „Функционални възможности на интелигентните измервателни системи“, предвижда по същество в първа алинея, буква б), че сигурността на такива системи и предаването на данни е в съответствие с приложимите правила на Съюза в областта на сигурността, а в първа алинея, буква в) — че „правото на неприкосновеност на личния живот на крайните клиенти и защитата на техните данни са в съответствие с приложимите правила на Съюза относно защита на данните и неприкосновеността на личния живот“. Освен това член 23 („Управление на данните“), параграф 3 от тази директива предвижда, че „[п]равилата относно достъпа до данни и съхраняването им за целите на [посочената] директива са в съответствие с приложимото право на Съюза“ и че „[о]бработването на лични данни в рамките на [същата] директива се извършва в съответствие с [ОРЗД]“.
89 От тези елементи следва, че действително и Директива 2014/32, и Директива 2019/944 съдържат изисквания относно сигурността на данните и защитата на личните данни, като в Директива 2019/944 е направено препращане към рамката за защита по ОРЗД. Такива изисквания трябва задължително да бъдат спазени от националното законодателство, което урежда използването на интелигентните измервателни системи за електроенергия. При все това, щом като тези изисквания не са посочени в дефиницията на понятието „интелигентна измервателна система“ по член 2, точка 23 от Директива 2019/944, национална разпоредба, насочена към транспонирането на този член 2, точка 23, също не трябва задължително да ги споменава сама по себе си, стига други разпоредби на това национално законодателство да прилагат посочените изисквания.
90 По всички изложени съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Директива 2014/32, разглеждан във връзка с член 20, първа алинея, букви б) и в) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, която дефинира понятието „интелигентен измервателен уред“, без в тази дефиниция да предвиди конкретно изискване относно сигурността на данните, предавани чрез такъв уред, стига други разпоредби на националното законодателство, което урежда използването на интелигентни измервателни системи за електроенергия, да прилагат предвидените в тези директиви изисквания относно сигурността на данните и защитата на личните данни.
По третия въпрос
91 Netz Niederösterreich и австрийското правителство оспорват допустимостта на третия въпрос с мотива по същество, че запитващата юрисдикция не е посочила причините, поради които отговор на този въпрос е необходим за разрешаването на спора в главното производство, и че тя не е изложила необходимите данни от фактическа и правна страна, за да може Съдът да бъде полезен с отговора на посочения въпрос.
92 В това отношение следва да се констатира, че с третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали при тълкуването на член 20, първа алинея, букви б) и в), член 21, параграф 1, буква а) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944 трябва да се вземе предвид член 6, параграф 1 от Директива 85/374.
93 Както е видно от член 1 от Директива 85/374, последната установява система за отговорност на производителя в случай на вреди, причинени от дефект на неговата стока. По-специално, член 6, параграф 1 от тази директива, чието тълкуване по същество се иска от запитващата юрисдикция, определя условията, при които дадена стока се счита за дефектна.
94 В настоящия случай обаче, от една страна, спорът в главното производство не се отнася до отговорността на производител. От друга страна, запитващата юрисдикция не е споменала никакъв проблем, свързан с евентуален дефект на традиционния измервателен уред, с който разполага SR в своето жилище, или на интелигентния измервателен уред, предназначен да замени традиционния. Следователно, тъй като липсва връзка на исканото тълкуване на правото на Съюза с действителността или с предмета на спора в главното производство, се оказва, че отговорът на третия въпрос не е необходим за разрешаването на този спор.
95 Ето защо третият въпрос на запитващата юрисдикция е недопустим с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 59 и 60 от настоящото решение.
По четвъртия въпрос
По допустимостта
96 Netz Niederösterreich и австрийското правителство оспорват допустимостта на четвъртия въпрос с мотива, че запитващата юрисдикция не е посочила причините, поради които отговор на този въпрос е необходим за разрешаването на спора в главното производство.
97 В това отношение следва да се отбележи, че преюдициалното запитване съдържа описание на фактическия и правния контекст на спора в главното производство, което отговаря на изискванията по член 94 от Процедурния правилник, припомнени в точка 60 от настоящото решение, като освен това са изложени в достатъчна степен причините, накарали запитващата юрисдикция да постави въпрос за тълкуването на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58, посочен в четвъртия преюдициален въпрос. Всъщност тази юрисдикция е изложила причините, поради които има съмнения за съвместимостта с тази разпоредба на националната правна уредба, разглеждана в главното производство.
98 При това положение четвъртият въпрос е допустим с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 59 и 60 от настоящото решение.
По същество
99 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в тази разпоредба условия за съхраняване на информация или за достъп до информация, съхранявана в крайното оборудване на ползвател или абонат на електронна съобщителна мрежа, се прилагат към електроенергийна мрежа, чрез която могат да се предават лични данни.
100 В това отношение като начало следва да се припомни, че както следва по-специално от съображения 6 и 7 от Директива 2002/58, тя има за цел да се защитят ползвателите на електронни съобщителни услуги срещу рискове за техните лични данни и неприкосновеност на личния им живот в резултат на новите технологии, и по-специално по отношение на увеличаващата се способност за автоматизирано съхранение и обработка на данни. По-конкретно, както се посочва в съображение 2 от тази директива, тя се стреми да осигури пълно зачитане на правата, предвидени в членове 7 и 8 от Хартата. От обяснителния меморандум към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (COM(2000) 385 окончателен), въз основа на което предложение е приета Директива 2002/58, следва, че законодателят на Съюза е искал „да направи така, че да продължи гарантирането на високо равнище на защита на личните данни и на личния живот за всички електронни съобщителни услуги, независимо от използваната технология“ [неофициален превод] (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др., C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 106).
101 За тази цел член 5, параграф 1 от Директива 2002/58 прогласява принципа на поверителност както на електронните съобщения, така и на свързаните с тях данни за трафика и въвежда по-специално принципна забрана за съхраняването им от лица, различни от потребителите, или без тяхното съгласие (решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др., C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 107).
102 Що се отнася до член 5, параграф 3 от Директива 2002/58, той предвижда, че съхраняването на информация или получаването на достъп до информация, вече съхранявана в крайното оборудване на абоната или ползвателя, е позволено само при условие че съответният абонат или ползвател е дал своето съгласие след получаване на ясна и изчерпателна информация относно целите на обработката (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2019 г., Planet49, C‑673/17, EU:C:2019:801, т. 46). Тази разпоредба обаче уточнява, че предходните съображения не пречат на техническо съхранение или достъп с единствена цел осъществяване на предаването на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
103 Така, за да се отговори на четвъртия въпрос на запитващата юрисдикция, следва да се разгледа дали интелигентна измервателна система за електроенергия, предоставена на разположение на краен клиент по смисъла на Директива 2019/944, може да попада в обхвата на понятието „крайно оборудване на абоната или ползвателя“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58.
104 В това отношение следва да се отбележи, че макар понятието „крайно оборудване“ да не е дефинирано в Директива 2002/58, член 2 от нея предвижда, че освен ако не е предвидено друго, се прилагат дефинициите от Директива 2002/21. Последната директива е заменена от Директива 2018/1972, като в член 2, точка 41 от нея понятието „крайно устройство“ е дефинирано чрез препращане към член 1, точка 1 от Директива 2008/63. Според последната разпоредба понятието „крайно устройство“ се отнася по-специално до „устройство, предназначено за пряко или непряко свързване към интерфейс на обществена далекосъобщителна мрежа за пренасяне, обработка и приемане на информация“. Освен това съгласно тази дефиниция, независимо дали е пряко или непряко, свързването може да бъде осъществено чрез жици, оптични влакна или по електромагнитен път.
105 От горното следва, че интелигентна измервателна система за електроенергия, предоставена на разположение на краен клиент по смисъла на Директива 2019/944, попада в обхвата на понятието „крайно оборудване“ само ако е пряко или непряко свързана към интерфейс на „обществена далекосъобщителна мрежа“.
106 В допълнение, за да се прилага член 5, параграф 3 от Директива 2002/58, следва също така — по силата на член 3 от тази директива, който определя приложното ѝ поле, що се отнася до обхванатите от нея услуги — съответните електронни съобщителни услуги да бъдат „обществено достъпни […] в обществени съобщителни мрежи“.
107 Понятията „обществена далекосъобщителна мрежа“ и „обществени съобщителни мрежи“, присъстващи съответно в член 1, точка 1 от Директива 2008/63 и в член 3 от Директива 2002/58, не са дефинирани в Директива 2002/58. Въпреки това определението на понятието „обществена електронна съобщителна мрежа“, което се съдържа в член 2, точка 8 от Директива 2018/1972, е релевантно в настоящия случай, както следва от точка 104 от настоящото решение. Според тази разпоредба такава мрежа представлява „електронна съобщителна мрежа, използвана изцяло или главно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, които позволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата“.
108 Електроенергийна мрежа като разглежданата в главното производство, разполагаща с функционалност за предаване на съобщения, която е включена от електроенергиен мрежов оператор, за да се контролират и управляват функциите на тази мрежа, както и за да може да се измерва потреблението на електроенергията, разпределяна чрез посочената мрежа, не може да попада в обхвата на това определение, тъй като основната цел на същата мрежа е разпределянето на енергия, а не „изцяло или главно“ предоставянето на обществени електронни съобщителни услуги.
109 Важно е да се добави също, че краен клиент, който е свързан към електроенергийната мрежа и чието потребление на електроенергия се измерва от интелигентен измервателен уред, не може да се счита за „абонат“ или „ползвател“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58, който използва или иска достъп до обществено достъпна електронна съобщителна услуга, при това дори ако данните за потреблението му на електроенергия се предават до мрежовия оператор от този измервателен уред посредством тази електроенергийна мрежа. Всъщност, независимо от въпроса дали такъв измервателен уред принадлежи на крайния клиент или на мрежовия оператор, подобно предаване съставлява вътрешен технически процес за мрежовия оператор, състоящ се в изпращане и получаване на сигнали, необходими за осъществяването на целта на тази мрежа, която е да се разпределя електроенергия на крайните клиенти при условия, които зачитат действащото законодателство на Съюза, а не да се предоставят електронни съобщителни услуги.
110 От горното следва, че предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 условия за съхраняване на информация или за достъп до информация, съхранявана в крайното оборудване на ползвател или абонат на електронна съобщителна мрежа, не може да се прилагат към електроенергийна мрежа, чрез която могат да се предават лични данни.
111 Това тълкуване се подкрепя от липсата на препратка към Директива 2002/58 в Директива 2019/944, която единствено препраща към разпоредбите на ОРЗД, що се отнася до обработването на лични данни в нейните рамки.
112 В допълнение, посоченото тълкуване не се поставя под въпрос от съображение 16 от Регламент за изпълнение 2023/1162, според което с оглед на факта, че интелигентните измервателни уреди се класифицират като крайно оборудване, Директива 2002/58 се прилага за всяко обработване на лични данни, попадащо в обхвата на този регламент за изпълнение.
113 Всъщност следва да се припомни, че макар съображение от акт от вторичното право на Съюза да позволява да се изясни тълкуването, което следва да се даде на правна норма, само по себе си то не може да съставлява такава норма (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2009 г., X, C‑429/07, EU:C:2009:359, т. 31 и цитираната съдебна практика). Освен това преамбюлът на акт на Съюза няма задължителна правна сила (вж. решение от 19 юни 2014 г., Karen Millen Fashions, C‑345/13, EU:C:2014:2013, т. 31 и цитираната съдебна практика).
114 Следователно съображение 16 от Регламент за изпълнение 2023/1162 не може да постави под въпрос граматическото, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58.
115 По всички изложени съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в тази разпоредба условия за съхраняване на информация или за достъп до информация, съхранявана в крайното оборудване на ползвател или абонат на електронна съобщителна мрежа, не се прилагат към електроенергийна мрежа, чрез която могат да се предават лични данни.
По петия въпрос
116 С петия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5, параграф 1, буква е), член 13 и член 32, параграф 2 от ОРЗД, както и член 7 и член 8, параграфи 1 и 2 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която само конфигурацията на интервала на отчитане трябва да бъде видима за крайния клиент посредством интерфейса на интелигентен измервателен уред, но не и информацията дали мрежовият оператор е установил „обоснован отделен случай“ и поради това е извлякъл данни на този клиент преди определения интервал.
117 Netz Niederösterreich и австрийското правителство оспорват допустимостта на този въпрос. Netz Niederösterreich твърди, че въпросът е хипотетичен и ирелевантен за решаването на спора в главното производство, тъй като в случая нямало събиране на данни. Това правителство поддържа също, че посоченият въпрос няма никаква връзка със спора в главното производство. Всъщност този въпрос се отнасял до понятието „обоснован отделен случай“, докато спорът засягал единствено инсталирането на такъв измервателен уред.
118 В това отношение следва да се посочи, че по данни на запитващата юрисдикция съгласно член 1, параграф 6 от IME-VO, ако бъде отказан интелигентен измервателен уред, подлежащият на инсталиране или вече инсталиран уред трябва да се конфигурира по такъв начин, че да не се съхраняват и предават стойности на месечен, дневен и петнадесетминутен интервал и да бъде дезактивирана функцията за прекъсване, както и функцията за ограничаване на мощността. От преюдициалното запитване обаче следва също, че съгласно член 84а, параграф 1 от ElWOG мрежовите оператори могат при обосновани отделни случаи да извлекат данни за потреблението на петнадесетминутен интервал без съгласието на крайния потребител, доколкото това е необходимо за поддържането на безопасна и ефективна експлоатация на мрежата, като съответните данни трябва да бъдат изтрити незабавно, когато вече не са необходими за постигането на целта. В такъв случай крайният потребител трябва да бъде информиран своевременно.
119 Следва да се установи, че главното производство няма за предмет достъп в „обоснован отделен случай“ до данни за потреблението, предавани от интелигентен измервателен уред, поради което петият въпрос е хипотетичен. Освен това в случай на такъв достъп националната правна уредба, посочена в предходната точка от настоящото решение, задължава мрежовия оператор да информира за това потребителя, който при необходимост би могъл да оспори пред националните съдилища законосъобразността на подобен достъп.
120 При това положение петият въпрос на запитващата юрисдикция е недопустим с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 59 от настоящото решение.
По шестия въпрос
121 С шестия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали с оглед на пето съображение и член 52, параграф 3 от Хартата, както и на разясненията към член 7 от нея, член 20, първа алинея, букви б) и в), член 21, параграф 1, буква а) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944 трябва да се тълкуват в светлината на практиката на ЕСПЧ относно член 8 от ЕКПЧ.
122 Netz Niederösterreich и австрийското правителство оспорват допустимостта на този въпрос.
123 В това отношение следва да се установи, че запитващата юрисдикция посочва по абстрактен начин практиката на ЕСПЧ относно член 8 от ЕКПЧ. Тя не цитира никое релевантно решение, нито посочва причините, поради които поставя въпрос за отчитането на такава съдебна практика в рамките на спора по главното производство.
124 При това положение шестият въпрос на запитващата юрисдикция е недопустим с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 60 от настоящото решение.
По съдебните разноски
125 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Членове 19, 21 и 22 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС, разглеждани във връзка с приложение II към Директива 2019/944,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
мрежовият оператор не е длъжен да се съобрази с желанието на крайния клиент да не получава интелигентен измервателен уред (електромер), и в такъв случай да предостави на този клиент традиционен измервателен уред.
2) Член 2, параграф 1 от Директива 2014/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване, разглеждан във връзка с член 20, първа алинея, букви б) и в) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944,
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална разпоредба, която дефинира понятието „интелигентен измервателен уред“, без в тази дефиниция да предвиди конкретно изискване относно сигурността на данните, предавани чрез такъв уред, стига други разпоредби на националното законодателство, което урежда използването на интелигентни измервателни системи за електроенергия, да прилагат предвидените в тези директиви изисквания относно сигурността на данните и защитата на личните данни.
3) Член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година,
трябва да се тълкува в смисъл, че
предвидените в тази разпоредба условия за съхраняване на информация или за достъп до информация, съхранявана в крайното оборудване на ползвател или абонат на електронна съобщителна мрежа, не се прилагат към електроенергийна мрежа, чрез която могат да се предават лични данни.
Подписи
* Език на производството: немски.