Prehliadač alebo jeho nastavenia nie sú podporované.

Praktik.ai používa moderné webové technológie kvôli bezpečnosti, rýchlosti a spoľahlivému prihlasovaniu. Tento prehliadač ich nepodporuje alebo blokuje JavaScript, preto sa aplikácia nemusí správne načítať.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox alebo Safari na najnovšiu verziu a stránku potom obnovte.

Ak používate Windows 7, Windows 8 alebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusia ponúkať novú verziu. V takom prípade použite novšie zariadenie alebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Prohlížeč nebo jeho nastavení nejsou podporované.

Praktik.ai používá moderní webové technologie kvůli bezpečnosti, rychlosti a spolehlivému přihlašování. Tento prohlížeč je nepodporuje nebo blokuje JavaScript, proto se aplikace nemusí správně načíst.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox nebo Safari na nejnovější verzi a stránku potom obnovte.

Pokud používáte Windows 7, Windows 8 nebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusí nabízet novou verzi. V takovém případě použijte novější zařízení nebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Your browser or its settings are not supported.

Praktik.ai uses modern web technologies for security, speed, and reliable sign-in. This browser does not support them, or JavaScript is blocked, so the app may not load correctly.

Please update Chrome, Edge, Firefox, or Safari to the latest version and then reload this page.

If you use Windows 7, Windows 8, or Windows 8.1, Chrome and Edge may no longer offer a newer version. In that case, use a newer device or contact Praktik.ai support.

62023TJ0428

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори петчленен състав)

4 ноември 2026 година(*)

По дело T‑428/23,

ABN AMRO Bank NV, установено в Амстердам (Нидерландия),

ABN AMRO Hypotheken Groep BV, установено в Амерсфорт (Нидерландия),

представлявани от T. Barkhuysen, R. Raas, I. Viertelhauzen, M. Weekenborg и A. Zwanenburg, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от D. Ceran и C. De Falco, подпомагани от Y. de Vries и M. van Heezik, адвокати,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав),

състоящ се при разискванията от: A. Marcoulli, председател, J. Schwarcz, W. Valasidis, L. Spangsberg Grønfeldt (докладчик) и D. Jočienė, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството, и по-конкретно определението от 5 април 2024 г., ABN AMRO Bank и BN AMRO Hypotheken Groep/ЕСП (T‑428/23, непубликувано), с което възражението за недопустимост, повдигнато от ЕСП, е съединено за разглеждане на делото по същество,

предвид изложеното в съдебното заседание от 17 ноември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си, основана на член 263 ДФЕС, жалбоподателите — ABN AMRO Bank NV (наричано по-нататък „AAB“) и третото му дъщерно дружество ABN AMRO Hypotheken Groep BV (наричано по-нататък „AAHG“, а двете дружества заедно „групата ABN AMRO“), искат отмяна на отнасящата се до тях част от Решение SRB/ES/2023/23 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 2 май 2023 г. за изчисляване на предварителните вноски за 2023 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

I. Обстоятелствата по спора

2 Двамата жалбоподатели са кредитни институции, установени в Нидерландия.

3 Те извършват по-конкретно сделки за секюритизация на ипотечни кредити в рамките на групата ABN AMRO (наричани по-нататък „секюритизационните сделки“). Секюритизацията е финансова техника, която превръща активи с ниска ликвидност, като например тези, свързани с ипотечни кредити, в лесно търгуеми ценни книжа. Става дума за сложни структури, които включват използването на дружество със специфично предназначение (наричано по-нататък „SPV“) и които са довели до включването в пасивите на AAHG на позиция, наречена „коригираща позиция“ или „синтетичен пасив“, с цел привеждане на баланса на тази институция в съответствие със счетоводните правила.

4 Жалбоподателите се позовават и на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1). С този регламент се създава Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), управляван от ЕСП, който се финансира с предварителни вноски (наричани по-нататък „предварителните вноски“), събирани ежегодно в периода 2016—2023 г. (наричани по-нататък „периоди на плащане на вноски“) от кредитните институции и някои инвестиционни посредници (наричани по-нататък „институциите“).

5 От 2016 г. групата ABN AMRO решава да приложи решението, което е обсъдила преди това с De Nederlandsche Bank NV (DNB, Банка на Нидерландия) в качеството ѝ на национален орган за преструктуриране и на отговаряща за националния механизъм за финансиране на преструктурирането. Поради това групата ABN AMRO не включва коригиращата позиция в пасивите на AAHG, които декларира пред ЕСП за целите на определяне на размера на предварителните вноски. Впоследствие всеки път, когато DNB, в качеството си на национален орган за преструктуриране по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент № 806/2014, е отправяла такова искане към него, AAB обяснява причините, поради които групата ABN AMRO счита, че коригиращата позиция в пасивите на AAHG е счетоводна фикция, която не следва да бъде декларирана като пасив пред ЕСП.

6 Няколко години това не предизвиква каквато и да било реакция от страна на ЕСП. Когато обаче събира предварителните вноски за 2021 г., ЕСП извършва някои последващи проверки на предоставените ѝ данни за изчисляване на вноските на AAHG. В този контекст през 2022 г. ЕСП приема, че някои данни, отнасящи се по-конкретно до пасива, въз основа на който се изчисляват годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г., са декларирани неправилно.

7 За да поправят последиците от твърдяното погрешно деклариране на данни за периода 2016—2022 г., жалбоподателите се съгласяват да декларират размера на пасива на AAHG в съответствие с тълкуването на ЕСП, за да може същият да коригира годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г., както и да изчисли вноската му за 2023 г.

8 С обжалваното решение ЕСП определя на основание член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 предварителните вноски за 2023 г. на институциите, сред които и тази на AAHG. Различните елементи, взети предвид при изчисляването на индивидуалната вноска на AAHG, са подробно описани в индивидуална справка, съдържаща се в приложение I към обжалваното решение, от което става ясно, че тази вноска включва седем „корекции“ за всяка от годините в периода 2016—2022 г. Причините, поради които са направени тези корекции, са изложени в приложение IV.a към обжалваното решение, което се отнася до особеното положение на AAHG и третирането на коригиращата позиция, свързана със секюритизационните сделки (наричани по-нататък „корекциите“).

9 С писмо от 11 май 2023 г. DNB уведомява AAB за обжалваното решение от името на институциите от групата ABN AMRO, сред които е AAHG, и го задължава да плати определения от ЕСП размер на предварителната вноска за 2023 г., което то прави.

II. Искания на страните

10 Жалбоподателите молят Общия съд:

– „да отмени частично“ обжалваното решение, включително приложенията към него, „доколкото води до неправилно и необосновано определяне на вноските на AAHG за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и/или 2023 г., като включва коригиращата позиция в баланса на AAHG при изчисляването на вноските“ и води до надплащане,

– да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

11 ЕСП иска по същество от Общия съд:

– да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като недопустима по отношение на AAB,

– или да отхвърли жалбата като неоснователна, или при условията на евентуалност, да ограничи отмяната до изчислението, отнасящо се единствено до съответните периоди на плащане на вноски, ако тази отмяна е обоснована само по отношение на определени периоди, или при условия на евентуалност спрямо предходното, да ограничи частичната отмяна съответно, ако тази отмяна е обоснована поради посочените от жалбоподателите причини,

– ако отмени изцяло или частично обжалваното решение, да запази последиците му за период от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение придобие сила на пресъдено нещо,

– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

III. От правна страна

12 В жалбата си жалбоподателите посочват три основания, свързани с третирането на коригиращата позиция в баланса на AAHG в декларациите, подадени от името на институциите от групата ABN AMRO.

13 Първото основание е твърдение за нарушение на член 70 от Регламент № 806/2014, член 3, точка 11 и член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44), тъй като ЕСП включил коригиращата позиция за AAHG, за да изчисли размера на предварителната му вноска, и не я изключил от това изчисление като вътрешногрупов пасив. Това основание е разделено на две части, първата от които е изведена от неправилното включване на коригиращата позиция в понятието „задължения“ по член 70 от Регламент № 806/2014, а втората — от неправилното изключване на коригиращата позиция при изчисляването на вноската в ЕФП, което водело до необосновано двойно отчитане.

14 Второто основание, разделено на три части, е твърдение, първо, за нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, второ, за нарушение на принципа на правната сигурност и трето, за нарушение на правото на добра администрация, което според жалбоподателите трябва да се разглежда и в светлината на „правото на защита на собствеността“.

15 Третото основание, разделено на две части, е твърдение, от една страна, за нарушение на принципите на пропорционалност и на добра администрация и от друга страна, за нарушение на правото на собственост на AAHG.

А. По допустимостта

16 ЕСП повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд и посочва две основания за пълна или частична недопустимост на жалбата.

17 От една страна, жалбата била недопустима, тъй като жалбоподателите искат „частична отмяна на обжалваното решение“, доколкото предварителната вноска на AAHG за 2023 г. и корекциите за периода 2016—2022 г. били изчислени чрез отчитане на коригиращата позиция. Частична отмяна била възможна обаче само ако частта, чиято отмяна се иска, може да бъде отделена от останалата част на акта. В случая това изискване не било изпълнено, тъй като елементите на окончателната сума, която трябвало да заплати AAHG, както и данните, въз основа на които тя била изчислена, представлявали неделимо цяло с неразривно свързани помежду си елементи.

18 От друга страна, жалбата трябвало да се отхвърли като недопустима, тъй като била подадена от акционер на AAHG, а именно от AAB. Всъщност AAB не можело да се счита за пряко и лично засегнато от обжалваното решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

19 Жалбоподателите оспорват тези доводи.

20 Налага се изводът, че както многократно потвърждават, включително в съдебното заседание, с жалбата си жалбоподателите искат отмяна на обжалваното решение в частта, която се отнася до предварителната вноска на AAHG за 2023 г. и включва седем корекции за периода 2016—2022 г.

21 Следователно няма пречка обжалваното решение да бъде отменено само по отношение на дължимата от AAHG вноска.

22 В този контекст ЕСП неоснователно твърди, че може да лиши жалбоподателите от правото им да искат контрол за законосъобразност на обжалваното решение поради изложените от тях изводи и уточнения, тъй като спорната част от предварителната вноска на AAHG, получена чрез прилагане на коригиращата позиция, била неделима или неразривно свързана с другите части, взети предвид при изчисляването. Всъщност при отмяна на обжалваното решение в частта, която се отнася до предварителната вноска на тази институция, в съответствие с член 266 ДФЕС ЕСП следва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на такова съдебно решение, тоест евентуално да ограничи вноската на AAHG само до дължимата вноска.

23 Ето защо първото възражение за недопустимост, посочено в точка 17 по-горе, трябва да се отхвърли.

24 По отношение на довода на ЕСП, че жалбата трябва да се отхвърли като недопустима, тъй като първият жалбоподател, AAB, действал като акционер на AAHG, следва да се припомни, че AAB притежава 100 % от акциите на AAHG. Следователно в качеството си на дружество майка на AAHG AAB отговаря за плащането на предварителните вноски на институциите, съставляващи групата ABN AMRO. Ето защо, видно от преписката, писмата на DNB, с които са съобщени обжалваното решение и предходните решения за периода 2016—2022 г. и с които се иска плащане на съответните суми, са били адресирани до AAB, като са се отнасяли за институциите от групата ABN AMRO. Същото се отнася и за кореспонденцията между групата ABN AMRO, DNB и ЕСП по отношение на коригиращата позиция.

25 От това следва, че обжалваното решение, което не оставя никакво право на преценка на друг орган относно прилагането си, поражда преки последици за правното положение на AAB и пряко го засяга. Също така не може да се отрече личното засягане на AAB, тъй като обжалваното решение се отнася до дружеството майка поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин, както AAHG — дружеството, 100 % от чиито акции то притежава. Така настоящото дело се основава на наличието на положение на двойно отчитане, свързано по-специално с отказа да се отчетат евентуални „вътрешногрупови задължения“ в рамките на секюритизационните сделки, които поставят под въпрос както AAB, така и AAHG. При тези обстоятелства AAB е пряко и лично засегнато от обжалваното решение.

26 Поради това доводът на ЕСП, че по отношение на първия жалбоподател, AAB, жалбата e недопустима, трябва да се отхвърли.

27 Следва все пак да се припомни, че процесуалната легитимация на AAHG не е оспорена, и както следва от точки 20—23 по-горе, жалбата е допустима поне по отношение на този жалбоподател. От постоянната съдебна практика обаче следва, че когато един от жалбоподателите е допустим и става въпрос за една и съща жалба, не е необходимо да се разглежда процесуалната легитимация на останалите жалбоподатели (вж. решение от 12 декември 2014 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑643/11, EU:T:2014:1076, т. 33 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

Б. По същество

1. По първото основание, с което се твърди нарушение на член 70 от Регламент № 806/2014, както и на член 3, точка 11 и член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63

28 С първото основание, което се състои от две части, се твърди, от една страна, че коригиращата позиция неправилно е включена в основата за изчисляване на вноската по член 70 от Регламент № 806/2014 и член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63, и от друга страна, че ако това е така, тази позиция неправилно не е изключена от изчисляването на вноската в ЕФП като вътрешногрупови задължения, за да се избегне неоправдано двойно отчитане.

а) По първата част, с която се твърди неправилното включване на коригиращата позиция в понятието „задължения“ по член 70 от Регламент № 806/2014 или в понятието „общо пасиви“ по член 3, параграф 11 от Делегиран регламент 2015/63

29 По същество жалбоподателите твърдят, че коригиращата позиция не представлява задължение по смисъла на член 70 от Регламент № 806/2014 или пасив по смисъла на член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63, като последният акт — като се има предвид правомощието на Европейската комисия за приемането му — във всички случаи не бил приложим при изчисляването на спорните вноски.

30 Според жалбоподателите при липсата на определение на понятието за задължение по член 70 или в други разпоредби от Регламент № 806/2014 ЕСП е трябвало да използва общоприетото значение на това понятие, а именно „настоящо задължение на предприятието да прехвърли икономически ресурс вследствие на минали събития“. Като счетоводна фикция, която не съответствала на задължение и не водела до разход на икономически ресурси, коригиращата позиция не притежавала характеристиките на действителен пасив. Тази позиция позволявала само да се възстанови счетоводният баланс на AAHG, тъй като водела до запазване на някои права и икономически рискове, свързани със секюритизационните сделки.

31 От това жалбоподателите правят извода, че в обжалваното решение ЕСП неправилно се позовал на понятието „общо пасиви“, определено в член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63. Тази разпоредба уточнявала само понятието за задължения по член 70 от Регламент № 806/2014, което според предложеното тълкуване включвало действителни задължения, а не такива като в коригиращата позиция.

32 Тълкуване на понятието за задължения в смисъл, че в основата за определяне на вноските се включват само действителните задължения, било логично и съответствало с целите на правната уредба, с текста на предвиждащия приемането на делегирани актове член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014 и с историята на приемането на делегирания регламент.

33 ЕСП оспорва доводите на жалбоподателите.

34 В случая в съображения 39—44 от приложение IV.a към обжалваното решение ЕСП е изложил причините, поради които AAHG е било длъжно да му предостави информация за „общо пасиви“ в счетоводния си баланс.

35 Най-напред, ЕСП отбелязва, че съгласно текста на член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 и на приложение II към този регламент на органите за преструктуриране следва да се предостави информация за „общо пасиви“— понятие, което член 3, точка 11 от посочения регламент определя като „общите пасиви, определени в раздел 3 от Директива 86/635/ЕИО на Съвета или в съответствие с посочените в Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета“.

36 По-нататък, ЕСП посочва, че от електронно писмо на AAB от 15 април 2022 г. е видно, че финансовите данни на AAHG се основават на международните счетоводни стандарти или на International Financial Reporting Standards (МСФО). Въз основа на параграф 3.2.15 от МСФО 9 — уреждащ начина на отчитане на пасивите, които не са изцяло прехвърлени, и уточняващ, че ако почти всички рискове и ползи, свързани с финансовите активи, се задържат от продавача, т.е. не се прехвърлят изцяло на купувача, продавачът винаги трябва да признае и включи този пасив в счетоводния си баланс — ЕСП приема, че AAHG е било длъжно да включи коригиращата позиция в предоставената му информация за „общо пасиви“.

37 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 индивидуалната вноска на всяка институция се изчислява пропорционално на „сумата на задълженията ѝ (с изключение на собствения капитал) минус гарантираните депозити, по отношение на съвкупните задължения (с изключение на собствения капитал) минус съвкупните гарантирани депозити, на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки“.

38 Съгласно член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 ЕСП ежегодно изчислява индивидуалните вноски. Изчисляването на вноските за отделните институции се основава на:

„а) фиксирана вноска, която се изчислява пропорционално въз основа на сумата на задълженията на институцията, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, спрямо общите задължения, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, на всички институции, лицензирани на територията на участващите държави членки; и

б) коригирана спрямо риска вноска, която се основава на критериите, предвидени в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС, като се взема предвид принципът на пропорционалност, без да се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки.

[…]“.

39 Освен това следва да се отбележи, че съгласно член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014 се прилагат „делегираните актове, в които се уточнява понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите, приети от Комисията съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС“.

40 Следователно, както посочват жалбоподателите, от една страна, при изчисляването на индивидуалната вноска на AAHG се взема предвид размерът на „задълженията“ на тази институция, без това понятие да е дефинирано в член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014.

41 От друга страна, в член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014 се посочва, че се прилагат делегираните актове, а именно в случая Делегиран регламент 2015/63, за да се уточни понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил по параграф 2 от този член — една от двете вноски, на които се основава изчисляването на индивидуалната вноска на AAHG.

42 В това отношение в член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 се посочва, че „общо пасиви“ означава „общите пасиви, определени в раздел 3 от Директива 86/635/ЕИО на Съвета или в съответствие с посочените в Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета Международни стандарти за финансово отчитане“.

43 Според ЕСП това определение за „общо пасиви“, въз основа на което институциите трябва да предоставят на органа за преструктуриране информацията по член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, е приложимо и за понятието „задължения“ по член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014.

44 За да се определи обхватът на понятието „общо пасиви“ в член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63, е необходимо да се разгледа съдържанието на правомощията, предоставени на Комисията с член 103, параграфи 7 и 8 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190), които са посочени в преамбюла на споменатия регламент и до каква степен това понятие се прилага към задълженията за предоставяне на информация, наложени на институциите в рамките на Регламент № 806/2014.

45 В това отношение следва да се припомни, че при тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част. Освен това следва да се вземе предвид и полезното ѝ действие (вж. решение от 21 май 2025 г., Norddeutsche Landesbank — Girozentrale/ЕСП, T‑476/23, непубликувано, EU:T:2025:524, т. 119 и цитираната съдебна практика).

46 Важно е също така да се вземе предвид хронологията на приемането на въпросните актове, като се има предвид по-конкретно фактът, че Регламент № 806/2014 е приет преди Делегиран регламент 2015/63. Всъщност, докато Регламент № 806/2014 е приет на 15 юли 2014 г., а именно два месеца след приемането на Директива 2014/59, Делегиран регламент 2015/63 е приет едва на 21 октомври 2014 г., а именно три месеца по-късно.

47 На първо място, член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 предвижда, че на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за уточняване на понятието „за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите, както е посочено в параграф 2 от [този] член“.

48 В това отношение член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 предвижда, че вноската на всяка институция е пропорционална на сумата на нетните ѝ задължения спрямо нетните задължения на всички лицензирани институции и че тази вноска се приема в зависимост от рисковия профил на институциите в съответствие с приетите съгласно параграф 7 от същия член критерии. От това следва, че по смисъла на тази разпоредба изчисляването на предварителната вноска се състои от два етапа: първо, изчисляване на вноска в зависимост от нетните задължения на съответната институция и на всички институции, и второ — коригиране на тази вноска в зависимост от рисковия профил на тези институции.

49 При тези условия, като препраща към член 103, параграф 2 от Директива 2014/59, член 103, параграф 7 от тази директива оправомощава Комисията да уточни втория етап от изчисляването на предварителната вноска, а именно коригирането на рисковия профил на институциите, без да споменава първия етап от това изчисляване.

50 Тази констатация, основана на текста на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, се потвърждава от други обстоятелства, изведени от контекста, в който се вписва тази разпоредба.

51 Всъщност от съображение 114 от Директива 2014/59 следва, че правомощието за приемане на делегирани актове, предоставено на Комисията, е ограничено до втория етап от изчисляването на предварителната вноска, а именно начина, по който вноските на институциите в механизмите за финансиране на преструктурирането следва да се коригират в съответствие с техния рисков профил, без да се споменава първият етап от това изчисляване в зависимост от нетните задължения на институциите.

52 Освен това при разглеждането на контекста на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 следва да се вземат предвид други разпоредби от правото на Съюза, приети в областта на преструктурирането, като тези от Регламент № 806/2014, които, както следва по-специално от съображения 18 и 20 и от член 5 от него, имат за цел да завършат започналия с тази директива процес на хармонизация.

53 В този смисъл член 70, параграф 2, буква б) от Регламент № 806/2014 (вж. т. 38 по-горе) и член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 (вж. т. 48 по-горе) уточняват, че изчисляването на индивидуалната предварителна вноска на всяка институция се извършва на два етапа.

54 Освен това съгласно член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014 (вж. т. 39 по-горе) към изчислените по този регламент вноски се прилагат делегираните актове, в които се уточнява понятието за „коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите“ и които са приети от Комисията на основание член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.

55 От това следва, че по смисъла на Регламент № 806/2014 предоставеното с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 правомощие на Комисията обхваща коригирането на вноската в зависимост от рисковия профил на институциите, но не предвижда определяне на фиксирана вноска в зависимост по-специално от задълженията на тези институции.

56 Накрая, от съображения 105—107 във връзка със съображение 41 от Регламент № 806/2014 следва, че Директива 2014/59 цели да гарантира, от една страна, предоставянето на достатъчно финансови ресурси за изпълнение на функциите на Единния механизъм за преструктуриране и от друга страна, насърчаване на по-малко рисково поведение от страна на институциите (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

57 Освен това от член 103, параграф 7 във връзка със съображения 107 и 114 от Директива 2014/59 следва, че законодателят на Съюза е счел за уместно, за да се постигнат по-добре посочените в точка 56 по-горе цели, да делегира на Комисията правомощието да уточни понятието за коригиране на предварителната вноска „в зависимост от рисковия профил на институциите“. Всъщност конкретизирането на това понятие изисква сложни анализи и оценки, които трябва да отчитат различните рискове за институциите, а именно, както следва от съображение 107 от тази директива, степента на кредитен, пазарен и ликвиден риск.

58 От съображенията и разпоредбите на Директива 2014/59 обаче не следва, че за да постигне целите, посочени в точка 56 по-горе, законодателят на Съюза е възнамерявал да делегира на Комисията правомощие да определя метода на първия етап от изчисляването на предварителната вноска, а именно по-специално начина, по който следва да се изчисляват нетните задължения на съответните институции.

59 В заключение следва да се приеме, че поради позоваването в член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014 на делегираните актове, приети от Комисията на основание член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, понятието „общо пасиви“, посочено в член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63, се прилага в рамките на Регламент № 806/2014, за да се определи задължението, което трябва да се отчете при корекцията на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите.

60 Тъй като обаче липсва изрично делегиране на Комисията на правомощието да приема делегирани актове на основание член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 по отношение на другата част от предварителната вноска на институциите в ЕФП, а именно фиксираната вноска, не би могло да се приеме, че и в това отношение понятието „общо пасиви“, определено в член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63, е приложимо.

61 На второ място, съгласно член 103, параграф 8 от Директива 2014/59 на Комисията е предоставено правомощието да приема делегирани актове с цел да определи, от една страна, „регистрационните, счетоводните, отчетните и други задължения, посочени в параграф 4, чрез които се гарантира, че вноските действително се плащат“ и от друга страна, „мерките по параграф 4, с които се гарантира надлежната проверка на правилното плащане на вноските“.

62 От своя страна член 103, параграф 4 от Директива 2014/59 предвижда, че държавите членки трябва да наложат подходящи регулаторни, счетоводни, отчетни и други задължения, за да гарантират, че дължимите вноски се плащат в пълен размер. Съгласно същата разпоредба държавите членки са длъжни да приемат мерки за надлежна проверка на това дали вноските са платени правилно и за предотвратяване на избягването, отклоняването и злоупотребата с вноските.

63 При тези обстоятелства, като препраща към член 103, параграф 4 от Директива 2014/59, член 103, параграф 8 от тази директива оправомощава по-специално Комисията да уточни всяко задължение, свързано с предоставянето на информацията, необходима, за да се гарантира ефективното плащане на предварителните вноски.

64 Тази констатация, основана на текста на член 103, параграф 8 от Директива 2014/59, се потвърждава от други обстоятелства, изведени от контекста, в който се вписва тази разпоредба.

65 Всъщност от съображение 114 от Директива 2014/59 следва също, че предоставеното на Комисията правомощие за приемане на делегирани актове е с цел да уточни по-специално задълженията за предоставяне на информация и всяко друго задължение, предназначено да гарантира ефективното плащане на предварителните вноски.

66 Относно нормативния контекст, в който се вписва Директива 2014/59 (вж. т. 52 по-горе), следва да се отбележи, че отнасящият се до предварителните вноски член 70 от Регламент № 806/2014 препраща само към член 103, параграф 7, но не и към член 103, параграф 8 от Директива 2014/59. Впрочем последната разпоредба не е цитирана като такава в Регламент № 806/2014.

67 Следва все пак да се припомни, че член 5 от Регламент № 806/2014, който се отнася до връзката с Директива 2014/59 и приложимото национално право, предвижда в параграф 1, че когато по силата на този регламент ЕСП изпълнява задачи и упражнява правомощия, които съгласно тази директива се изпълняват или упражняват от национален орган за преструктуриране, за целите на прилагането на посочения регламент и на тази директива ЕСП се счита за съответен национален орган за преструктуриране. В член 5, параграф 2 от Регламент № 806/2014 се посочва също, че ЕСП взема решенията си при спазване на приложимото право на Съюза и в съответствие с него, и по-специално всички законодателни и незаконодателни актове, включително посочените в член 290 ДФЕС.

68 От съображения 18 и 20 от Регламент № 806/2014 следва също, че като го приема, законодателят на Съюза посочва, че този регламент, от една страна, трябва да бъде съвместим с Директива 2014/59, а от друга страна, трябва също да позволява, заедно с тази директива, да се установят общите критерии за определяне и изчисляване на предварителните вноски.

69 От това следва, че по смисъла на Регламент № 806/2014 уточненията, направени от Комисията въз основа на правомощието, предоставено ѝ с член 103, параграф 8 от Директива 2014/59 в Делегиран регламент 2015/63, що се отнася до данните, които трябва да се представят на органите за преструктуриране, и до задълженията на институциите за предоставяне на информация, важат и за ЕСП.

70 Фактът, че Комисията е била наясно с това обстоятелство, се потвърждава от съображение 7 от Делегиран регламент 2015/63, което се позовава на член 5, параграф 1 от Регламент № 806/2014 и припомня, че ЕСП се счита — за целите на прилагането на посочения регламент и на Директива 2014/59 — за съответен национален орган за преструктуриране, когато изпълнява задълженията и упражнява правомощията, които съгласно Директива 2014/59 са от компетентността на националния орган за преструктуриране.

71 Накрая, Директива 2014/59, видно от член 103, параграф 8 във връзка с член 103, параграф 4 от нея, има за цел да гарантира, че предварителните вноски се плащат в пълен размер, че това плащане може да бъде проверено и че съществуват мерки за предотвратяване на избягването, отклоняването и злоупотребата с вноските. Освен това от член 103, параграф 8 във връзка със съображение 114 от Директива 2014/59 следва, че законодателят на Съюза е счел за уместно с оглед на по-пълното постигане на тези цели да делегира на Комисията правомощието за уточняване по-конкретно на задължението за предоставяне на информация с оглед гарантиране на действителното плащане на предварителните вноски.

72 В заключение следва да се приеме, че дори при липсата на изрично позоваване на правомощието, предоставено на Комисията с член 103, параграф 8 от Директива 2014/59 в член 70 от Регламент № 806/2014, от принципите, изложени в член 5 от този регламент, следва, че уточненията, направени от Комисията в Делегиран регламент 2015/63 относно задълженията за предоставяне на информация, се прилагат за ЕСП, както и за всеки друг „орган за преструктуриране“.

73 Това се отнася и за член 14 от Делегиран регламент 2015/63, в който се уреждат задължения на институциите за предоставяне на информация и в параграф 2 от който се посочва, че „институциите представят на органа за преструктуриране“, който в случая е ЕСП, „най-малкото информацията, посочена в приложение II“, задължително съдържаща данни за „общо пасиви“ — понятие, определено в член 3, точка 11 от споменатия делегиран регламент.

74 Изложените тълкувания позволяват да се приеме, че понятието „общо пасиви“ в член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 уточнява — частично с оглед на правомощието по член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 (вж. т. 59 и 60 по-горе) или изцяло с оглед на член 103, параграф 8 от тази директива (вж. т. 72 и 73 по-горе) — понятието „задължение“ в член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014.

75 Следователно не би било в съответствие с ratio legis на различните разпоредби, приложими заедно, да се използват няколко понятия, които могат да доведат до различни резултати в началния етап на отчитането в зависимост от чисто счетоводния или несчетоводния характер на съответния пасив (задължение) или от различните части на съответната вноска.

76 Следователно полезното действие на релевантните разпоредби за определяне на понятията „задължение“ и „общо пасиви“ води до отдаване на предпочитание на еднаквото тълкуване на тези понятия, за да се постигне съответствие между тях с оглед на задължението за деклариране на институциите при предоставяне на ЕСП на необходимата за определяне на размера на предварителните вноски информация.

77 Поради това тезата на ЕСП — според която по същество определението на понятието „общо пасиви“ по член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 за целите на изчисляването на вноската в зависимост от рисковия профил се прилага по аналогия и при изчисляването на останалата част от тази вноска — е не само отговаряща на намерението на законодателя на Съюза и на определените от него цели, но и единствената, която може да бъде приложена, без да се възпрепятства постигането на тези цели.

78 Нито един от доводите на жалбоподателите не поставя под въпрос основателността на този анализ.

79 От една страна, липсата на определение на понятието „задължение“ в Регламент № 806/2014 не е достатъчна, за да попречи на ЕСП да тълкува това понятие по логичен и практически начин единствено с оглед на съдържащото се в приложимата правна уредба определение. За сметка на това възприемането на алтернативното определение, предложено от жалбоподателите с оглед на общоприетото значение на понятието за пасив на практика, би довело до значителни неудобства, доколкото вместо да разглежда обикновени „данни“ (различните счетоводни позиции за пасиви в МСФО), ЕСП е трябвало да извърши подробен анализ на положението, за да определи с оглед на изтъкнатите от жалбоподателите доводи дали коригиращата позиция всъщност е счетоводна фикция, а не позиция, вписана в пасива на AAHG. Приемането на такова определение на етапа на отчитане би означавало да се признае, че фактът, че дадена позиция е включена в пасива на баланса, не означава автоматично, че това е елемент, който трябва да се вземе предвид при изчисляването на вноска, която обаче се изчислява пропорционално на „стойността на пасивите (без собствения капитал) минус гарантираните депозити“.

80 От друга страна, по отношение на целите на правната уредба с доводите на жалбоподателите по същество се твърди, че взимането предвид на положение на двойно отчитане би противоречало на необходимостта да се определи размерът на предварителните вноски на дадена институция с оглед на нейните размер и профил на риска. В това отношение следва да се направи разграничение между въпроса кои данни трябва да бъдат декларирани пред ЕСП за целите на изчисляването на индивидуалната вноска на AAHG и въпроса как трябва да се реагира евентуално при двойно отчитане, до което би могло да доведе деклариране от институция на равнището на групата. Изтъкнатите от жалбоподателите цели сами по себе си допускат прилагането на последователно и еднообразно определение на понятието „задължение“ по член 70 от Регламент № 806/2014 с оглед на определението за „общо пасиви“ в член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63. Всъщност декларация — подадена от институция с оглед на размера ѝ и на профила ѝ на риск, определени въз основа на посочените в „пасива“ ѝ данни — може впоследствие да бъде разгледана на равнището на групата, за да се премахнат някои случаи на двойно отчитане.

81 От изложеното следва, че първата част от първото основание трябва да се отхвърли като несъстоятелна.

б) По втората част, с която се твърди грешка поради неотчитане на коригиращата позиция при изчисляването на вноската в ЕФП

82 По същество жалбоподателите твърдят, че дори да се предположи, че съответства на „пасив“, който трябва да се декларира, коригиращата позиция все пак трябва да бъде изключена от изчисляването, тъй като в противен случай би се стигнало, от една страна, до необосновано двойно отчитане, което противоречи на целите на приложимата правна уредба, и от друга страна, до непропорционално прилагане на тази правна уредба, както се твърди и с третото основание.

83 ЕСП оспорва доводите на жалбоподателите.

84 В случая в съображения 43—61 от приложение IV.a. към обжалваното решение ЕСП посочва, че Делегиран регламент 2015/63 не му предоставя право на преценка и поради това не може да приспадне коригиращата позиция от счетоводния баланс на AAHG по причини, различни от изрично предвидените в член 5 от Делегиран регламент 2015/63. ЕСП отбелязва също, че основателността на неговия подход е потвърдена от Съда в решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca (C‑414/18, EU:C:2019:1036).

85 Освен това в отговор на доводите, представени в хода на административното производство, ЕСП посочва, първо, че изискванията за приспадане на задълженията от основните годишни вноски, свързани с размера и рисковия фактор, при изчисляването на вноските, са ясно и изчерпателно установени в член 5 от Делегиран регламент 2015/63. Според ЕСП от това следва, че включването на т.нар. „синтетичен пасив“ в „общо пасиви“ не противоречи на член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 и на член 103, параграф 2 от Директива 2014/59.

86 Второ, ЕСП отбелязва, че съображения 8 и 9 от Делегиран регламент 2015/63, на които се позовава групата ABN AMRO, имат ограничена роля и не могат да се използват за самостоятелно разширяване на приложното поле на член 5 от този делегиран регламент. Поради това ЕСП приема, че изключването на „синтетичния пасив“ от данните за „общо пасиви“ е възможно само ако са изпълнени посочените в тази разпоредба строги критерии.

87 Трето, ЕСП посочва, че член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 е lex specialis по отношение на общото правило по член 70, параграф 2, буква а) от Регламент № 806/2014, въз основа на което всички задължения трябва да бъдат включени при изчисляването на основните годишни вноски на институциите. Поради това ЕСП счита, че този lex specialis се прилага само за изрично изключени задължения, сред които „вътрешногруповите задължения“, сключени от „институцията“ с друга „институция“, а не със спадащо към същата група SPV.

88 В това отношение член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент 2015/63, чието неприлагане се оспорва от жалбоподателите, гласи:

„1. Вноските, посочени в член 103, параграф 2 от Директива [2014/59], се изчисляват, като се изключат следните задължения:

a) вътрешногруповите задължения по сделки, сключени от институцията с друга институция, която е част от същата група, при условие че са спазени всички от изброените условия:

i) всяка от институциите е установена в Съюза;

ii) всяка от институциите е обхваната в пълна степен от същия консолидиран надзор в съответствие с членове 6—17 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и от подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска; както и

iii) понастоящем липсват, а и не се очакват съществени практически или правни пречки пред бързото изплащане на задължението, когато стане изискуемо“.

89 Съгласно съдебната практика разпоредбите, с които се въвежда изключение, трябва да се тълкуват стриктно. Тъй като въвежда дерогация от общото правило по член 103, параграф 2 от Директива 2014/59, като допуска изключване на някои задължения при изчисляването на предварителните вноски, член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 следва да се тълкува ограничително (вж. решение от 8 май 2024 г., Max Heinr. Sutor/ЕСП, T‑393/21, EU:T:2024:302, т. 40 и цитираната съдебна практика).

90 В този контекст стриктното тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 е в смисъл, че е приложим само за вътрешногруповите задължения по сделки, сключени от институция със спадаща към групата ѝ друга институция. Тези сделки трябва да отговарят и на трите кумулативни условия, изброени в точка 88 по-горе, за изключване на съответните задължения от изчисляването на предварителните вноски.

91 В случая следва да се отбележи, че самите жалбоподатели признават, че SPV — единият от субектите, сключил разглежданите сделки — не е институция по смисъла не само на член 3, точка 1 от Делегиран регламент 2015/63, но и на член 2, параграф 1, точка 23 от Директива 2014/59 и на член 3, параграф 1, точка 13 от Регламент № 806/2014.

92 Следователно при липсата на сделки, сключени от институции от същата група, групата ABN AMRO не може да претендира за буквалното прилагане на корекцията, предвидена в член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент 2015/63.

93 Тази преценка не се поставя под въпрос от факта, че в съображения 8 и 9 от Делегиран регламент 2015/63, споменаващи предвидените в член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 случаи, се използва понятието „субекти“, а не „институции“ на група.

94 В това отношение следва да се припомни, че макар да нямат задължителна правна сила, съображенията от акт на Съюза имат важна тълкувателна стойност, тъй като могат да уточнят съдържанието на разпоредба от съответния акт и да изяснят волята на автора на този акт. Несъмнено не може да се прави позоваване на съображение от акт на Съюза, нито за да се обоснове отклонение от разпоредбите на самия акт, нито с оглед на тълкуването на тези разпоредби в смисъл, който явно противоречи на техния текст (вж. в този смисъл решение от 5 март 2024 г., Kočner/Европол, C‑755/21 P, EU:C:2024:202, т. 59 и 60 и цитираната съдебна практика).

95 В случая позоваването на понятието „субект“ в съображения 8 и 9 от Делегиран регламент 2015/63 не допуска дерогация от стриктното тълкуване, което следва да се даде на понятието за институция, използвано в текста на член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент 2015/63, като на това понятие се придаде значение, което не съответства на ясното му определение в приложимите разпоредби (вж. т. 91 по-горе).

96 Следователно в съображение 59 от приложение IV.a към обжалваното решение ЕСП правилно е приел, че групата ABN AMRO не може да се ползва от освобождаването по член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент 2015/63, тъй като съответните сделки не са сключени от две институции от една и съща група.

97 По отношение на въпроса дали извън хипотезата, определена буквално в член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент 2015/63, или дори в по-широк смисъл в останалата част от тази разпоредба, ЕСП все пак би следвало да изключи от изчисляването на предварителните вноски за AAHG коригиращата позиция, за да се избегне двойното отчитане, свързано със счетоводното третиране на секюритизацията в рамките на групата ABN AMRO, следва да се отбележи, както правилно прави ЕСП, че такава възможност е изрично отхвърлена от съдебната практика.

98 Всъщност, произнасяйки се по въпроса дали член 5, параграф 1, букви а) и е) от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим към сходни с предвидените в нея случаи, дори и да не отговарят на всички посочени в тези разпоредби условия, Съдът е постановил, че член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 не предоставя дискреционни правомощия на ЕСП, за да изключи определени задължения на основание коригиране на предварителните вноски, а напротив, изброява точно условията, при които дадено задължение подлежи на такова изключване (решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 92 и 93).

99 По-конкретно от съществено значение за настоящото дело е уточнението на Съда, че възможността това тълкуване на член 5, параграф 1, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 да доведе до двойно отчитане на някои задължения, не може да обоснове различен извод, тъй като, както се посочва в съображение 9 от този делегиран регламент, Комисията не е възнамерявала да отстрани напълно всякаква форма на двойно отчитане на задълженията и е изключила такава практика само доколкото съществуват достатъчни гаранции, че експозициите към вътрешногрупово кредитиране ще бъдат уредени, ако финансовото състояние на групата се влоши (решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 94).

100 Съгласно посочената съдебна практика съобразяването на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност не може да обоснове друг резултат, при положение че Делегиран регламент 2015/63 е направил разграничение между положения със значителни особености, пряко свързани с рисковете от разглежданите задължения (решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 95).

101 Ето защо ЕСП не може да бъде упрекнат, че е отказал да приложи възможността за изключване на някои задължения от размера на вноските и в случаи, различни от изчерпателно предвидените от Комисията в Делегиран регламент 2015/63, дори и да се предположи, че такова изключване води до двойно отчитане.

102 От изложеното следва, че втората част от първото основание трябва да се отхвърли като несъстоятелна, както следователно и цялото първо основание.

2. По второто основание, с което се твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правната сигурност

103 Второто основание по същество може да бъде разделено на две части, като с първата се твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, а с втората — нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като обжалваното решение неправилно се отнася до предходна практика спрямо групата ABN AMRO. Освен това жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение ги уврежда и значително засяга правото им на собственост, но тези им оплаквания са свързани с третото основание на жалбата и следователно ще бъдат разгледани в този контекст.

104 За да се преценят двете части на разглежданото основание, е важно най-напред да се отчете времевата последователност на обстоятелствата по делото, като се отбележи, че то се отнася не само до предварителната вноска на AAHG за 2023 г., но и — поради приложените от ЕСП в обжалваното решение „корекции“ — до годишните предварителни вноски на тази институция за периода 2016—2022 г. Всъщност поради отчитането на коригиращата позиция при изчисляването групата ABN AMRO е платила по-голяма сума за годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г. от тази, която първоначално ѝ е била поискана и която е платила.

а) Времева последователност на обмена на информация с групата ABN AMRO относно предварителните вноски на AAHG във фонда за преструктуриране

105 Жалбоподателите представят следната информация и документи за установяване на времевата последователност на обстоятелствата.

1) Решение за 2015 г.

106 През 2015 г. групата ABN AMRO подава декларация за институциите си, сред които е и AAHG, пред DNB, за да може този национален орган за преструктуриране да определи размера на вноските им в нидерландския фонд за преструктуриране. DNB определя предварителната вноска за 2015 г. на AAHG и то я плаща.

107 През 2016 г. при изготвянето на декларациите в ЕФП този път за предварителните вноски за 2016 г. групата ABN AMRO приема, че е допуснала грешка в декларацията си до DNB за 2015 г. На 27 януари 2016 г. AAB уведомява по телефона DNB, че е установило двойно отчитане — стойността на портфейла от ипотечни заеми е включена както в декларацията на AAB, така и в тази на AAHG. В телефонния разговор DNB посочва, че няма проблем да се подаде нова декларация за 2015 г. и че за тази цел не се налага извършването на нов одит.

108 С електронно писмо от 15 март 2016 г. AAB подава пред DNB изменената декларация за вноската за 2015 г. за AAHG, като изрично отбелязва двойното отчитане.

109 С електронно писмо от 15 март 2016 г. DNB уведомява групата ABN AMRO, че ще въведе изменените стойности. DNB иска да ѝ бъдат предоставени и някои документи относно отчетите на AAHG, изпратени от групата ABN AMRO с електронно писмо от 17 март 2016 г.

110 С електронно писмо от 18 март 2016 г. DNB благодари на групата ABN AMRO за „изчерпателните и сериозни обяснения“ и посочва, че има още два въпроса, единият от които се отнася до структурата на групата. С електронно писмо от същия ден групата ABN AMRO отговаря и на тези въпроси.

2) Решения за вноската за 2016 г.

111 В началото на 2016 г. групата ABN AMRO представя за първи път декларация за вноска в ЕФП. Декларацията на AAHG съответства на новата декларация за 2015 г., като стойността на портфейла от ипотечни заеми е призната само в счетоводния баланс на AAB, а коригиращата позиция е изключена от изчислението.

112 С електронно писмо от 3 май 2016 г. DNB изпраща на групата ABN AMRO решението на ЕСП от 15 април 2016 г. относно вноската за 2016 г. (наричано по-нататък „решението на ЕСП за 2016 г.“). В това електронно писмо DNB посочва, че „[ЕСП] е определил дължимата в ЕФП вноска за 2016 г. от институциите от вашата група“ и „е използвал данните, предоставени на [DNB] в края на януари 2016 г.“. Общите задължения на AAHG в решението на ЕСП за 2016 г. съответстват на общите задължения, отчетени от групата ABN AMRO (тоест на задълженията в счетоводния баланс без коригиращата позиция).

113 Освен това в решението на ЕСП за 2016 г. се посочва, че надплатената сума от предварителната вноска на AAHG за 2015 г. (вж. т. 107—110 по-горе) е коригирана, като посочената сума е приспадната от брутната сума.

114 С електронно писмо от 27 май 2016 г. DNB уведомява групата ABN AMRO, че ЕСП е коригирал решението си за 2016 г., след като е констатирал, че не е взел предвид някои приспадания. Коригираното решение е приложено към това електронно писмо.

3) Решения за годишните вноски за периода 2017—2021 г.

115 В началото на всяка от годините в периода 2017—2021 г. групата ABN AMRO подава пред DNB декларация за вноската в ЕФП. Както в тази за 2015 г., така и в тази за 2016 г. AAHG декларира данните за общо пасиви, като изключва коригиращата позиция.

116 Всяка една от посочените години DNB изпраща на групата ABN AMRO — съответно с електронни писма от 13 февруари 2017 г., 13 февруари 2018 г., 11 февруари 2019 г., 21 януари 2020 г. и 25 януари 2021 г. — въпроси от свое име и от името на ЕСП, които са възникнали вследствие на извършени от техни служби проверки и които се отнасят до декларациите на отделните дружества от групата. Във всички посочени писма, освен в това от 21 януари 2020 г., се съдържат въпроси за декларираните данни за общо пасиви на AAHG. Групата ABN AMRO е трябвало да потвърди, че декларираните данни за общо пасиви са в съответствие с годишния отчет на AAHG, или да обясни разликата между отчетените и включените в годишните отчети на AAHG данни.

117 С електронни писма от 17 февруари 2017 г., 15 февруари 2018 г., 14 февруари 2019 г., 21 януари 2020 г. и 26 януари 2021 г., адресирани до DNB, групата ABN AMRO отговаря на въпросите на ЕСП и на DNB и евентуално на въпроса за декларираните данни за общо пасиви на AAHG. В такива случаи в отговора на групата ABN AMRO се обяснява разликата между годишния отчет и размера на декларираните данни за общо пасиви за целите на вноската, като се посочва, че коригиращата позиция не трябва да бъде включена, тъй като в противен случай би се стигнало до двойно отчитане по портфейла от ипотечни заеми.

118 По-конкретно в електронните си писма от 17 февруари 2017 г. и 15 февруари 2018 г. групата ABN AMRO посочва, че този подход е в съответствие с подхода, възприет през 2016 г., и прилага меморандум, изпратен на одиторско предприятие на 21 ноември 2016 г., в който е изложила причините, поради които коригиращата позиция трябва да бъде изключена от данните за общо пасиви.

119 В електронното писмо от 15 февруари 2018 г. групата ABN AMRO се опитва да получи ясен отговор във връзка с дадените обяснения за коригиращата позиция, като иска „уточнение дали следва да се извършва корекция“.

120 На 20 април 2017 г., 23 април 2018 г., 29 април 2019 г., 28 април 2020 г. и 28 април 2021 г. групата ABN AMRO получава от DNB уведомление, съдържащо съответно:

– решението от 11 април 2017 г., с което ЕСП определя предварителните вноски за 2017 г. (наричано по-нататък „решението на ЕСП за 2017 г.“),

– решението от 12 април 2018 г., с което ЕСП определя предварителните вноски за 2018 г. (наричано по-нататък „решението на ЕСП за 2018 г.“),

– решението от 17 април 2019 г., с което ЕСП определя предварителните вноски за 2019 г. (наричано по-нататък „решението на ЕСП за 2019 г.“),

– решението от 16 април 2020 г., с което ЕСП определя предварителните вноски за 2020 г. (наричано по-нататък „решението на ЕСП за 2020 г.“),

– решението от 14 април 2021 г., с което ЕСП определя предварителните вноски за 2021 г. (наричано по-нататък „решението на ЕСП за 2021 г.“).

121 Във всяко от тези решения ЕСП определя вноската за AAHG въз основа на общите задължения, декларирани от AAHG, а именно без коригиращата позиция да бъде включена в данните за общо пасивите на тази институция.

4) Започване на допълнителна проверка през 2021 г.

122 С електронно писмо от 30 юли 2021 г. ЕСП изпраща на групата ABN AMRO информация от 29 юли 2021 г., че започва „допълнителна проверка на данните“, които институциите са му предоставили за изчисляване на предварителните вноски в ЕФП. В това писмо ЕСП посочва, че за да „провери качеството на данните, използвани за изчисляване на предварителните вноски за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.“, ще анализира предоставените за тези години данни. В този контекст ЕСП иска от групата ABN AMRO да отговори на няколко въпроса (общо 30), един от които се отнася до данните за общо пасиви на AAHG.

123 В отговор групата ABN AMRO изпраща по-специално документите, които преди това е представила на DNB и които се отнасят до връзката между коригиращата позиция и данните за общо пасиви на AAHG.

5) Решение за вноската за 2022 г.

124 В началото на 2022 г. групата ABN AMRO изпраща на DNB декларацията си за 2022 г. Данните за общо пасиви на AAHG са отчетени в съответствие с предходни години, тоест без коригиращата позиция.

125 На 28 април 2022 г. групата ABN AMRO получава от DNB уведомление, съдържащо решението от 11 април 2022 г., в което ЕСП определя предварителните вноски за 2022 г. (наричано по-нататък „решението на ЕСП за 2022 г.“). ЕСП отново определя предварителната вноска на AAHG въз основа на декларираните от него данни за общо пасиви.

6) Кореспонденция през 2022 г. във връзка с допълнителната проверка на данните и искане от ЕСП за промени в декларациите за периода 2016—2022 г. и в декларацията за 2023 г.

126 С електронно писмо от 28 януари 2022 г. ЕСП изпраща на групата ABN AMRO предварителното си становище относно допълнителната проверка на данните за периода 2019—2021 г. По отношение на AAHG ЕСП отбелязва, че групата ABN AMRO не е включила коригиращата позиция в декларираните данни за общо пасиви и иска допълнителни разяснения по този въпрос. В отговора си групата ABN AMRO предоставя същото обяснение, както преди, относно данните за общо пасиви на AAHG.

127 След телефонен разговор, проведен на 23 февруари 2022 г., ЕСП изпраща по електронна поща на групата ABN AMRO редица въпроси. За първи път ЕСП посочва, че „тълкуването на [на групата] ABN AMRO“ е неправилно. Поради това данните за общо пасиви за периода 2019—2021 г. би трябвало да се коригират въз основа на данните от годишните доклади, като ЕСП иска от групата ABN AMRO да му потвърди, че декларациите на AAHG за периода 2019—2021 г. ще бъдат коригирани.

128 С електронно писмо от 15 април 2022 г. групата ABN AMRO отговаря на електронното писмо на ЕСП от 24 февруари 2022 г. В отговора си групата ABN AMRO подробно обяснява секюритизационните сделки и излага отново причините, поради които счита, че коригиращата позиция не е и не следва да бъде включена в декларираните пред ЕСП данни за общо пасиви на AAHG. Освен това групата ABN AMRO отбелязва пред ЕСП, че считано от 2015 г., всяка година декларира данните за общо пасиви на AAHG без коригиращата позиция и че ЕСП е следвал този подход в предходните си решения, дори след като е задавал въпроси и е получавал обяснения (почти) всяка година. В това отношение групата ABN AMRO предоставя преглед на всички контакти с DNB и/или ЕСП.

129 След приемането на решението на ЕСП за 2022 г. са проведени две срещи между групата ABN AMRO и ЕСП в хода на допълнителната проверка на данните.

130 Първата среща се провежда на 17 май 2022 г. Съгласно изготвения от групата ABN AMRO протокол тази група е обяснила по-специално, от една страна, че не счита за необходимо да подава искане за преразглеждане, и от друга страна, че с оглед на възникналата дискусия възнамерява да прекрати секюритизацията, което би премахнало коригиращата позиция в бъдещите годишни счетоводни отчети. Съгласно същия протокол ЕСП е посочил, че не е оправомощен да тълкува приложимата правна уредба, а само да я прилага. Освен това ЕСП е посочил, че ще разгледа представените на 15 април 2022 г. подробни обяснения, като няма да наложи санкции на групата ABN AMRO, ако същата подаде изменена декларация за AAHG за периода 2016—2022 г. В това отношение ЕСП отбелязва, че допълнителната проверка се отнася само за периода 2019—2021 г., но това по никакъв начин не означава, че не следва да се изменят декларациите на AAHG и за периода 2016—2018 г.

131 На 30 юни 2022 г. се провежда втора среща. Съгласно изготвения от групата ABN AMRO протокол от срещата ЕСП е попитал защо тази група е обсъдила подхода си за преизчисляване на вноската на AAHG за 2015 г. с DNB, а не с ЕСП. В отговор групата ABN AMRO е обяснила, че дори след преминаването от националния фонд за преструктуриране към ЕФП DNB винаги е била първата ѝ точка за контакт и че както ЕСП, така и DNB са създали впечатлението, че следваният подход е правилен.

132 С писмо от 11 ноември 2022 г. ЕСП уведомява групата ABN AMRO, че от проверката и обясненията на AAHG е установено неправилно деклариране на данните за общо пасиви за периода 2016—2022 г. ЕСП иска от групата ABN AMRO да представи коригирани декларации, за да преразгледа предварителните вноски на AAHG в ЕФП.

133 На 23 декември 2022 г. групата ABN AMRO отговаря на това писмо, като посочва, че подходът на ЕСП е неправилен, но че не ѝ остава друг избор, освен да се съобрази с искането за изменение на декларациите, като обаче изразява несъгласие и си запазва правото да го оспори.

134 На 16 януари 2023 г. групата ABN AMRO подава декларация за вноската си в ЕФП за 2023 г. със и без коригиращата позиция. Групата ABN AMRO отново изпраща писмата и съответните приложения, от които е видно, че не е съгласна с подхода на ЕСП.

135 С електронно писмо от 20 март 2023 г. ЕСП изпраща на групата ABN AMRO проекта за преизчисляване на годишните вноски на AAHG за периода 2016—2022 г. и писмо за индивидуално уведомяване относно тези корекции. С тези документи и чрез DNB ЕСП уведомява, че възнамерява да преразгледа годишните вноски на групата ABN AMRO за периода 2016—2022 г. в решението си за 2022 г., като при изчисленията включи коригиращата позиция и данните за общо пасиви, което според жалбоподателите de facto означава оттегляне на решенията за периода 2016—2022 г.

136 С писмо от 5 април 2023 г. групата ABN AMRO отговаря на проекта за преизчисляване и на уведомителното писмо на ЕСП. В него ABN AMRO посочва, че включването на коригиращата позиция противоречи на действащата правна уредба, че коригиращата позиция не е пасив по смисъла на Регламент № 806/2014 и че включването ѝ би довело до двойно отчитане, което освен това би могло да се приспадне като вътрешногрупов пасив. Освен това групата ABN AMRO посочва, че може да се позове на оправданите правни очаквания, основани на дългогодишен практически опит и на решенията на ЕСП. С оглед на тези съображения групата ABN AMRO отхвърля доводите на ЕСП в предварителното съобщение и поддържа становището си за коригиращата позиция.

137 В становището си относно последователността във времето на обстоятелствата ЕСП отбелязва, на първо място, че всяка година определя индивидуалните вноски на хиляди институции (2777 за 2023 г.) въз основа по-специално на представените от тези институции данни (данни за около 150 показателя за всяка институция). На основание член 14, параграф 4 и член 13, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 целият процес на вземане на решения следва да бъде приключен всяка година в периода от предоставянето на данните, на които се основава изчислението (до 31 януари), и уведомяването на институциите за окончателното решение на ЕСП чрез националните органи за преструктуриране (до 1 май). Освен това член 14, параграф 5 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че когато предадените данни се подлагат на актуализации или поправки, тези актуализации или поправки се предават на органите за преструктуриране без неоправдано забавяне. Поради това се налага институциите да декларират данните си добросъвестно и точно.

138 В този контекст, предвид краткото време и количеството данни, които трябва да обработи всяка година, ЕСП посочва, че може да извършва само ограничени автоматизирани проверки, преди да приеме решенията си за предварителните вноски. Тези проверки позволят да се провери дали предадените от институциите данни отговарят на набор от логически правила (например дали са попълнени всички полета с исканите данни) и дали не съдържат редакционни грешки (например дублирани данни или значителни разлики с докладваните стойности за предходни периоди).

139 Освен това, след като приеме решенията, ЕСП извършва последваща проверка на точността на предадените данни чрез извадки, за да установи дали избраните институции са докладвали своите данни в съответствие с приложимата правна уредба.

140 На второ място, по отношение на изложените от жалбоподателите обстоятелства ЕСП припомня, най-напред, че размерът на предварителните вноски на AAHG за 2015 г. в националния механизъм за финансиране на преструктурирането е определен от DNB през 2015 г., а след това, считано от 1 януари 2016 г., от ЕФП. Поради това новите декларации за предварителните вноски на AAHG за 2015 г. били от компетентността на DNB. Считано обаче от 2016 г., предварителните вноски на AAHG се определяли от ЕСП, тъй като ЕФП заменил съществуващия механизъм.

141 По отношение по-специално на положението на AAHG ЕСП посочва, че е установил несъответствия в редица данни, декларирани от институциите от групата ABN AMRO за някои периоди на плащане на вноски, и е поискал от DNB да ги провери, което било направено. В това отношение ЕСП посочва, че тези несъответствия и свързаните с тях проверки никога не са се отнасяли до практиката на AAHG за предоставяне на информация за „общо пасиви“ и винаги са се свеждали до чисто логически или редакционни грешки в декларираните данни.

142 Това се потвърждавало от приложените към жалбата документи, и по-специално от електронното писмо от 13 февруари 2018 г., изпратено от DNB до групата ABN AMRO, в което били представени поотделно въпросите на ЕСП и тези на DNB. В това отношение ЕСП посочва, че DNB е изготвила таблица с въпроси за свои цели, че съгласно посоченото електронно писмо DNB е единственият инициатор на въпросите, свързани с данните за „общо пасиви“ на AAHG, и че поради това AAHG е изпратило отговорите на тези въпроси само на DNB.

143 Поради това ЕСП не знаел нито за това обсъждане, нито за причините, поради които DNB е отправила запитване до AAHG, свързано с данните за „общо пасиви“. DNB никога не била изразявала пред ЕСП и най-малка загриженост относно практиката на AAHG за предоставяне на информация по този въпрос.

144 Само в контекста на проверката от 2021 г., в която участва AAHG, ЕСП констатирал, че AAHG неправилно е декларирало някои данни (а именно „общо пасиви“ и „собствен капитал“), въз основа на които са изчислени годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г. По-специално AAHG пропуснало да включи в данните за „общо пасиви“, отчетени пред ЕСП, редица задължения от счетоводния си баланс. Този пропуск довел до по-нисък размер на годишните предварителни вноски от този, който иначе AAHG би дължало за периода 2016—2022 г., и дал основание за настоящия спор.

145 За да отстрани последиците от неправилното деклариране на информация, с писмо от 11 ноември 2022 г. ЕСП иска от AAHG да декларира отново считаните за грешни данни по посочените два въпроса, като ги коригира за съответните периоди съгласно процедурата по член 14, параграф 5 от Делегиран регламент 2015/63.

146 В обжалваното решение ЕСП определя размера на предварителните вноски за 2023 г. за всички институции, в това число и за AAHG. Това решение е съобщено на 11 май 2023 г. от DNB на AAB от името и за сметка на институциите от групата ABN AMRO. На основание член 17, параграф 4 от Делегиран регламент 2015/63 корекциите, резултат от новите декларации за периода 2016—2022 г., са коригирани с окончателната сума, дължима от AAHG за 2023 г. Съгласно същата разпоредба тези корекции са изчислени като разликата между по-ниските годишни вноски, първоначално платени от AAHG въз основа на неправилно декларираните данни, и по-високите годишни вноски, преизчислени от ЕСП въз основа на новите данни, декларирани от AAHG.

147 С оглед на изложеното следните констатации — налагащи се от изложените съображения, съответните приложени към преписката документи и процесуално-организационните действия — позволяват да се определи по-добре фактическият контекст на доводите на страните за разглежданото основание.

148 Първо, всяка година от периода 2016—2023 г. групата ABN AMRO приема, че посочената в баланса на AAHG коригираща позиция не трябва да се взема предвид при определянето на размера на вноската на тази институция, за да се избегне двойно отчитане на равнището на групата ABN AMRO поради секюритизационните сделки.

149 Второ, за всяка една от посочените години групата ABN AMRO не декларира включената в баланса на AAHG коригираща позиция в данните за определяне на размера на вноската в ЕФП на тази институция. Групата ABN AMRO по същество счита това за правилно, тъй като, от една страна, съответства на консултациите ѝ с DNB за определяне на предварителната вноска на AAHG за 2015 г., и от друга страна, систематично е изпращала при поискване от DNB, а впоследствие и от ЕСП, разяснения по този въпрос.

150 Трето, преди групата ABN AMRO да отговори през 2022 г. на съмненията, изразени по отношение на декларациите ѝ в хода допълнителната проверка, ЕСП не е знаел за възприетата от нея практика с коригиращата позиция и съображенията ѝ за това.

151 Всъщност няма доказателства, че DNB е предоставила информация по този въпрос на ЕСП за целите на приеманите от него решения, и че в решенията си за периода 2016—2022 г. ЕСП се е произнесъл изрично по третирането от страна на AAHG на коригиращата позиция в рамките на секюритизационната сделка на групата ABN AMRO. Обстоятелството, че данните, използвани за изчисляване на първоначално определените вноски, са предоставени от групата ABN AMRO и не отчитат коригиращата позиция за AAHG, не дава достатъчно основание да се приеме, че ЕСП е взел предвид различните разяснения.

152 Освен това няма документ от преписката по делото, въз основа на който би могло да се постави под съмнение твърдението на ЕСП, че е узнал за липсата на коригираща позиция на пасива на AAHG от отговора, който е получил от тази институция, когато я е проверявал, тоест считано от 2021 г. или най-малкото от 2022 г. (вж. т. 122, 123 и 126 по-горе).

153 В това отношение е важно да се отбележи, че с процесуално-организационно действие Общият съд по същество е поискал от ЕСП да наложи на DNB да представи всички доказателства за верността на твърдението на ЕСП, че не е разполагал с информацията, която групата ABN AMRO е предоставила на действащата като негова оперативна подкрепа DNB за практиката си за коригиращата позиция.

154 В отговор и както бе обсъдено от страните в съдебното заседание, се оказва, че ЕСП е изложил убедително различните причини, които му позволяват да твърди, че никога не му е било обърнато внимание върху тази практика, преди групата ABN AMRO да е направила това в рамките на допълнителната проверка.

155 Следователно трябва да се приеме за установено, че ЕСП не се е запознал с информацията, предоставена от AAHG на DNB през годините във връзка с третирането на коригиращата позиция, преди тази информация да му бъде съобщена пряко от групата ABN AMRO. Незнанието обяснява мълчанието на ЕСП по този въпрос.

б) По първата част, с която се твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

156 По същество жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение поставя под съмнение конкретни, безусловни и съгласувани уверения, произтичащи от авторитетен и надежден източник, които са породили у тях обосновани очаквания. Тези уверения можели да им позволят да имат оправдани правни очаквания, че предоставената информация за определянето на годишните предварителни вноски за периода 2016—2023 г. е вярна и правомерна. Всъщност приложимата правна уредба била двусмислена, като DNB — която действала като посредник поради предвидения в Регламент № 806/2014 механизъм за сътрудничество — и ЕСП не оспорвали правомерността на тази информация, а групата ABN AMRO винаги действала като предпазлив и съобразителен оператор.

157 ЕСП оспорва доводите на жалбоподателите.

158 Следва да се припомни, че правната възможност за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания предполага компетентните органи на Съюза да са предоставили на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Всъщност това право принадлежи на всеки правен субект, у когото институция, орган, служба или агенция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения (вж. решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 62 и цитираната съдебна практика).

159 В случая в съображения 62—75 от приложение IV.a към обжалваното решение ЕСП е разгледал представените от групата ABN AMRO доводи относно възможността за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

160 ЕСП най-напред припомня, че предварителната вноска на AAHG за 2015 г. е била от компетентността на DNB и че същото важи и за процедурата по преразглеждането на тази вноска през 2016 г.

161 По отношение на последващите предварителни вноски ЕСП посочва, че AAHG никога не се е консултирало с него по въпроса дали подходът, следван с DNB през 2015 г., е приложим към годишните предварителни вноски за периода 2016—2022 г. Първите писмени съобщения между ЕСП и AAHG по този въпрос били разменени едва след началото на проверката, започнала на 30 юли 2021 г. С оглед на това ЕСП приема, че AAHG не е разполагало с достатъчно уверения, за да може да се позове на този принцип с оглед на условията, определени от относимата съдебна практика.

162 Първо, по отношение на наличието на конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения ЕСП посочва, че всяко предполагаемо уверение, получено от DNB за предварителните вноски за 2015 г., събрани въз основа на национални правила, не може да се счита за релевантно за годишните предварителни вноски за периода 2016—2022 г., събрани въз основа на различна правна уредба. В случай на съмнение относно приложимата от 2016 г. правна уредба AAHG е трябвало да се консултира с ЕСП по въпроса дали може да възприеме същия подход като използвания преди това с DNB.

163 Второ, по отношение на наличието на уверения от оправомощени и достоверни източници AAHG нямало основания да твърди, че годишните решения на ЕСП — с които били определени годишните предварителни вноски за периода 2016—2022 г. и които били основани на неверни данни — биха могли да представляват такива уверения.

164 Трето, по отношение на съответствието на дадените уверения с приложимите правила ЕСП отбелязва, че твърдените от AAHG уверения противоречат на приложимата правна уредба и следователно не могат да породят у него оправдани правни очаквания.

165 Именно в този контекст следва да се прецени дали ЕСП е спазил принципа на защита на оправданите правни очаквания.

166 Според жалбоподателите предходната практика на ЕСП представлява конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощен орган, тъй като по-конкретно всяка година от периода 2016—2022 г. ЕСП определя размера на предварителната вноска на AAHG въз основа на декларациите на групата ABN AMRO, които поради причините, изложени в предоставените на DNB обяснения, не включват коригиращата позиция в пасива на тази институция, деклариран за нуждите на изчисляването на тези предварителни вноски.

167 От преписката е видно, че макар да е доказано, че жалбоподателите многократно ясно са посочвали, че декларираните пасиви на AAHG не отчитат коригиращата позиция, и също толкова ясно са излагали причините, поради които считат, че тази позиция не трябва да се включва в пасивите на AAHG, за да се определи размерът на годишната предварителна вноска на тази институция, няма документ, въз основа на който да може да се приеме, че ЕСП се е запознал с тази информация (вж. т. 155 по-горе).

168 Тази информация несъмнено е била предадена на DNB и някои обстоятелства действително дават основание на жалбоподателите да считат, че би трябвало да е била съобщена и на ЕСП. Досега всъщност при наличието на подобна информация DNB изрично е потвърждавала получаването ѝ и в случаите, когато е била компетентният орган, последващото ѝ поведение е свидетелствало, че я е взела предвид. Освен това DNB уведомява за въпроси, които е отправила заедно с ЕСП, което показва, че е налице координация между националния междинен орган за получаване на информация и органа, компетентен да взема решения за размера на годишните вноски за периода 2016—2022 г.

169 При все това, при липсата на каквато и да било изрична позиция на ЕСП относно правомерността на практиката да не се декларира коригиращата позиция в данните за общо пасиви на AAHG — мълчание, което се обяснява с непознаването от негова страна на предадената на DNB информация в това отношение — следва да се приеме, че жалбоподателите не могат да се позоват по този въпрос, както основателно поддържа ЕСП, на конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощен орган.

170 В това отношение е важно да се подчертае, че страна по принцип няма основание да се позовава на мълчанието на администрацията, за да твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания (вж. решение от 12 май 2017 г., Costa/Парламент, T‑15/15 и T‑197/15, непубликувано, EU:T:2017:332, т. 74 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл решение от 30 септември 2021 г., Сметна палата/Pinxten, C‑130/19, EU:C:2021:782, т. 341).

171 Освен това следва да се отбележи, че становището на DNB по въпроси, за които е отговаряла, тъй като е била оправомощена да определи размера на вноската на AAHG или е действала в качеството си на национален посреднически орган за получаване на информация, не може да обвърже ЕСП. Всъщност ЕСП сам упражнява правомощието за вземане на окончателно решение, що се отнася до изчисляването на предварителните вноски в ЕФП. В този контекст националните органи за преструктуриране само оказват оперативна помощ. Макар тези органи да могат да бъдат консултирани от ЕСП, за да се улесни определянето на размера на предварителната вноска, която се дължи от дадена институция, и макар при всички случаи те да трябва да съдействат на ЕСП за тази цел, преценките, които евентуално биха могли да направят по този повод във връзка с положението на дадена институция, по никакъв начин не могат да обвържат ЕСП (решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 47).

172 В заключение, при липсата на каквито и да било данни, позволяващи да се установи, че ЕСП, единственият орган, компетентен да се произнесе по изчисляването на предварителните вноски в ЕФП, е приел информирано решение за данните за „общо пасиви“, декларирани от AAHG в рамките на секюритизационните сделки, непредприемането на каквито и да било действия от ЕСП по този въпрос не може да се счита за представляващо конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения.

173 Във всеки случай следва също да се отбележи, че жалбоподателите не могат да се позовават на основателни уверения в съответствие с приложимите правила.

174 Всъщност, както е видно от анализа на първото основание, приложимите правила не позволяват на жалбоподателите да не декларират коригиращата позиция в данните за общо пасиви на AAHG.

175 При това положение, макар жалбоподателите да са имали право да приемат, че е възможно приложимите правила да се тълкуват по такъв начин, че да не е трябвало да декларират коригиращата позиция в данните за общо пасиви на AAHG, предвид естеството на секюритизационните сделки на групата ABN AMRO, те все пак не са разполагали с никаква гаранция от страна на компетентния орган, която да им позволи да приемат, че такова тълкуване е в съответствие с приложимите правила за определяне на годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г.

176 Следователно жалбоподателите са се намирали в положение, в което все още им е било необходимо да се уверят, че тяхното тълкуване на приложимите правила е правилно, с уточнението, че те са знаели, както правилно отбелязва ЕСП и както групата ABN AMRO отбелязва в меморандум (наричан също „вътрешна докладна записка“) от 21 ноември 2016 г., съставен от нея до одиторско дружество, че е възможно друго — стриктно — тълкуване, и впрочем, както е видно от преценката, направена в рамките на първото основание, в съответствие с приложимите правила.

177 От изложеното следва, че първата част от второто основание трябва да се отхвърли като несъстоятелна.

в) По втората част, с която се твърди нарушение на принципа на правната сигурност

178 По същество жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава принципа на правна сигурност, тъй като, от една страна, фактически оттегля предходните решения на ЕСП за годишните предварителни вноски за периода 2016—2022 г., които са били благоприятни и окончателни за AAHG, и от друга страна, не е постановено в разумен срок.

179 На първо място, жалбоподателите твърдят, че тъй като годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г. са били предмет на решения на ЕСП и сроковете за обжалване са изтекли, съответните окончателни и благоприятни за жалбоподателите решения не могат да бъдат оттеглени, за да бъдат заместени с по-неблагоприятни решения. Обратно на това, което се посочва в съображение 77 от приложение IV.a към обжалваното решение, ЕСП нямал право да коригира годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г. на основание член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63, тъй като тези корекции не се налагали поради доброволно представена информация, а поради изискани от ЕСП декларации.

180 На второ място, жалбоподателите твърдят, че изменението на акт, за който се предполага, че е незаконосъобразен, трябва да се извърши в разумен срок. От приемането на решенията на ЕСП за 2016—2022 г. и решението за фактическото им изменение обаче изтекъл неразумно дълъг срок. Направените корекции били твърде закъснели. Дори да се приемело, че на основание член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 ЕСП е могъл да коригира годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г., принципът на правна сигурност не допускал „безкрайно“ използване на това правомощие, имайки предвид по-специално небрежността на ЕСП да не се произнесе по-рано по въпроса за отчитането на коригиращата позиция в рамките на секюритизационните сделки.

181 ЕСП оспорва доводите на жалбоподателите.

182 На първо място, ЕСП твърди, че обжалваното решение не отменя de facto и с обратна сила решенията, с които се определят годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г. Нито едно от тези решения не било отменено. Тези решения оставали в сила, били окончателни и задължителни за изминалия период. Обжалваното решение нямало обратно действие, тъй като то изчислявало и определяло количествено разликата между изплатените и преизчислените суми, считано от април 2023 г., само за в бъдеще и въз основа на новите декларации с данни. Следваната в случая процедура за подаване на нова информация не била равнозначна на отмяна на решенията, взети за съответните предходни периоди на плащане на вноски. Напротив, член 14, параграф 5 и член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 предвиждали възможността за изменение на данните, въз основа на които са били събрани вноските, в рамките на процедура, която изисква миналите вноски да бъдат коригирани чрез актуализации или поправки, като евентуалните разлики се вземат предвид през следващия период на плащане на вноски. Тази процедура можела да бъде задействана както от институциите, така и от ЕСП, и целяла да гарантира точността на изчисленията. Освен това AAHG не било принудено, а само приканено да декларира отново данните си. В случая ЕСП само посочил, че с оглед на резултатите от извършените проверки, ако AAHG не коригира доброволно данните си, ЕСП ще го направи служебно в съответствие с член 17, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63. AAHG избрало да сътрудничи.

183 На второ място, ЕСП твърди, че Делегиран регламент 2015/63 не предвижда срок за подаване и обработване на нови декларации за информация и че поради това обжалваното решение е било прието в разумен срок. Дори да се приемело за наложително извършването на преценка дали обжалваното решение е прието в разумен срок, което не било така, следвало да се вземе предвид обстоятелството, че ЕСП е узнал за практиката на AAHG за коригиращата позиция едва през 2022 г. и че му било необходимо време, за да изслуша групата ABN AMRO и да прецени доводите ѝ. В случая ЕСП поискал от AAHG да коригира данните си при първа възможност, след като стигнал до извода, че са декларирани неправилно. Всяко евентуално забавяне при изчисляването на предварителната вноска на AAHG се дължало на възприетата от тази институция практика на предоставяне на информация, а не на ЕСП.

184 Следва да се припомни, че принципът на правна сигурност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза (вж. решения от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия, C‑81/10 P, EU:C:2011:811, т. 100 и цитираната съдебна практика, и от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия, T‑33/21, EU:T:2023:5, т. 68).

185 В случая под претекста на твърдение за нарушение на принципа на правната сигурност жалбоподателите оспорват обжалваното решение, тъй като то по принцип би трябвало да се отнася до предварителната вноска на AAHG за 2023 г., а ЕСП разглеждало и съдържанието на предходните решения за годишните предварителни вноски на тази институция за периода 2016—2022 г. За първите седем години ЕСП вече се бил произнесъл и съответните вноски били платени. Принципът на правната сигурност не допускал ЕСП да преразглежда изчисленията и размера на минали вноски, дори и да били неправилни.

186 В това отношение в доводите на жалбоподателите се разграничават два аспекта: първи, който се отнася до твърдение за аналогия с правилата за оттегляне на незаконосъобразни административни актове, и втори, който се отнася до необходимостта съответният орган да спазва принципа на разумния срок, когато поставя под въпрос вече установено положение.

1) По посочената аналогия с хипотезите, уредени от общия принцип на правото, допускащ при определени условия оттеглянето на незаконосъобразен административен акт

187 Жалбоподателите се позовават на правилата, приложими за оттеглянето на влязъл в сила благоприятен административен акт, като твърдят, че вече е de facto невъзможно да се оттеглят решенията на ЕСП за годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г.

188 В това отношение следва да се отбележи, че всъщност съдебната практика е утвърдила общ принцип на правото, съгласно който отмяната с ретроактивно действие на незаконосъобразен административен акт, който е породил субективни права, е допустима, стига институцията, която е автор на акта, да съблюдава условията относно спазването на разумен срок и на оправданите правни очаквания на бенефициера на акта, който е можел да разчита на законосъобразността на последния (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2007 г., González y Díez/Комисия, T‑25/04, EU:T:2007:257, т. 97 и цитираната съдебна практика).

189 В случая обаче този принцип не намира приложение, доколкото обжалваното решение не води до оттегляне, дори и частично, на предходните решения за годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г. При процедурата по член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 (съображение 77 от приложение IV.a към обжалваното решение) обжалваното решение всъщност „коригира“ от правна и фактическа страна размера на вноските нагоре, като отчита декларирането на коригиращата позиция в общо пасивите на AAHG след допълнителната проверка.

190 Член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда:

„3. Когато информацията, предоставена от институциите на органа за преструктуриране, подлежи на преизчисления или преразглеждания, органът за преструктуриране коригира годишните вноски в съответствие с актуализираната информация при изчисляването на годишната вноска на тази институция за следващия период на плащане на вноски.

4. Всяка разлика между годишната вноска, изчислена и изплатена въз основа на информацията, обект на преизчисление или преразглеждане, и годишната вноска, която следва да се плати след корекцията на годишните вноски, се отразява в размера на годишната вноска, дължима за следващия период на плащане на вноски. Тази корекция се прави чрез намаляване или увеличаване на вноските за следващия период на плащане на вноски“.

191 В този контекст сумите, които са част от корекциите, направени с обжалваното решение в годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г., не съответстват на суми, които вече са били предвидени, дори незаконосъобразно, в рамките на предходните решения за тези вноски, тъй като не се оспорва, че тези суми са резултат от отчитането на коригиращата позиция в данните за общо пасиви на AAHG — елемент от годишната вноска на тази институция, по който ЕСП все още не се е произнесъл изрично.

192 Следва да се отбележи, че доводът, с който жалбоподателите оспорват приложимостта на член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63, тъй като информацията не била предадена доброволно, а в отговор на официално уведомително писмо, е без значение в това отношение.

193 Всъщност, както правилно посочва ЕСП, жалбоподателите не оспорват, че ако не бяха предоставили поисканата им информация, би бил приложим член 17, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, предвиждащ, че „[к]огато институциите не представят цялата информация по член 14 в рамките на срока, предвиден в посочения член, органът за преструктуриране използва собствените си оценки или предположения, за да изчисли годишната вноска на съответната институция“. Съобщаването на точните данни обаче е за предпочитане пред оценка, която би могла да бъде направена в ущърб на жалбоподателите. Освен това трябва да се констатира, че макар да оспорват процедурата, жалбоподателите все пак са предоставили исканите данни, които са били необходими съгласно приложимите правила, както е видно от анализа на първото основание.

194 В заключение следва да се отхвърли като неоснователно твърдението за нарушение поради аналогия с общия правен принцип, допускащ при определени условия оттеглянето на благоприятен административен акт.

2) По необходимостта от спазване на принципа на разумен срок при коригирането на размера на предварителните вноски за предходни години

195 Жалбоподателите считат, че член 17 от Делегиран регламент 2015/63 не предоставя на ЕСП неограничено във времето право да коригира определените с предходни решения и вече платени предварителни вноски.

196 ЕСП обаче счита, че разполага с такова право, тъй като член 17 от Делегиран регламент 2015/63 не предвижда срок за предоставяне и обработване на преизчисляваната или преразглежданата информация.

197 Безспорно е, че установената в член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 уредба на процедурата за коригиране на предварителните вноски на институциите не съдържа разпоредба за прилагане във времето.

198 Следва също да се констатира, че липсва текст, който да уточнява срока, в който ЕСП може да коригира годишната вноска на институция, когато представената от нея информация е предмет на преизчисления или преразглеждания.

199 Следователно в това отношение е налице празнота в правото на Съюза, която би могла да създаде риск някои вземания на Съюза да продължат да съществуват за неопределен период във времето. В обществен интерес обаче е правната система да бъде изградена по такъв начин, че да се избегне поставянето под въпрос на заварени положения. След изтичането на определен срок бездействието на кредитора, който не е положил дължимата грижа, за да предяви правата си, може да бъде санкционирано. Освен това изтичането на определен период може да доведе до отпадане на противоправността. Всъщност след дълъг период на бездействие задължението на лицето би могло да се обезсили и отпадне.

200 В това отношение в съдебната практика се приема, че изискването за правна сигурност налага издалият акта орган да упражни правомощията си в разумен срок, за да не може да отлага упражняването им неограничено във времето (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 96 и цитираната съдебна практика, и от 10 октомври 2014 г., Marchiani/Парламент, T‑479/13, непубликувано, EU:T:2014:866, т. 81 и цитираната съдебна практика).

201 В това отношение следва да се отбележи, че разумността на срока трябва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото, и по-конкретно на важността на спора за заинтересованото лице, сложността на делото, различните проведени от органа етапи и действията на страните в хода на производството (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 99 и цитираната съдебна практика).

202 Всъщност разумността на срока не може да се установи въз основа на абстрактно определен максимален срок (вж. решение от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 100 и цитираната съдебна практика).

203 При конкретните обстоятелства по разглежданото дело възниква въпросът дали ЕСП е действал в разумен срок и в съответствие с принципа на правната сигурност, като е решил през 2023 г. да коригира размера на определените за периода 2016—2022 г. годишни предварителни вноски.

204 По отношение на значението на спора жалбоподателите твърдят, като ЕСП не ги опровергава, че става въпрос за „съществена сума“, която е имала сериозна отражение върху дейността им. В този смисъл през 2023 г. групата ABN AMRO е трябвало да плати със 120 милиона евро повече от предвиденото за съответния период на плащане на вноски. Групата ABN AMRO отбелязва също, че поради включването на коригиращата позиция в общите пасиви на AAHG сумата, която тази институция е трябвало да плати за 2016 г., се е удвоила.

205 По отношение на сложността на делото за ЕСП следва да се отбележи, че то само по себе си не изглежда особено сложно, тъй като в миналото ЕСП вече се е произнасял по обхвата на задълженията на институциите за предоставяне на информация (вж. в това отношение решение от 12 февруари 2025 г., Volksbank/ЕСП (Предварителни вноски (2018 г.), T‑406/18, EU:T:2025:151). Настоящото дело обаче се оказва относително ново в това отношение, тъй като се характеризира с факта, че обжалваното решение се произнася не само по размера на предварителната вноска на институция за дадена година, но и коригира към увеличаване размера на дължимите от тази институция вноски за всички предходни години.

206 По отношение на следваните от ЕСП етапи и действията на страните в хода на процедурата е важно е да се подчертаят следните специфични за конкретния случай обстоятелства.

207 Първо, както посочва ЕСП (вж. т. 137 по-горе) в периода 2016—2023 г. той е трябвало да определи индивидуалните предварителни вноски на хиляди институции (2777 за 2023 г.) въз основа на данни за около половин милион показателя, предоставени от тези институции (по около 150 показателя за всяка институция), заедно със съответните годишни финансови отчети.

208 Съгласно прилаганата от ЕСП правна уредба решенията за определяне на индивидуалните предварителни вноски за всяка година продължава няколко месеца. Всъщност съгласно член 14, параграф 4 и член 13, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 процедурата започва с предоставянето на информацията по член 14, параграфи 1—3 от този регламент до 31 януари всяка година за финансовата година, приключила на 31 декември на предходната година, и завършва с уведомяването на институциите за окончателното решение на ЕСП чрез компетентните национални органи за преструктуриране до 1 май всяка година.

209 Именно към този момент, тоест в деня на окончателното решение, следователно по принцип не по-късно от 1 май всяка година от първоначалния срок, ЕСП обикновено е можел да предяви вземането си по отношение на размера на годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г. В случая става въпрос за dies a quo, тоест за датата, считано от която следва да се прецени необходимостта от спазване на принципа на разумния срок за предприемане на действия от ЕСП за коригиране на размера на предварителната вноска на AAHG за съответната година.

210 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно предоставените от жалбоподателите данни, които не са надлежно оспорени от ЕСП, съществува значителна времева разлика между, от една страна, решенията за размера на годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2022 г., и от друга страна, обжалваното решение, с което тези суми се коригират, за да се отчете коригиращата позиция на AAHG, която до този момент не е била декларирана поради ежегодно излаганите от групата ABN AMRO причини.

211 Става въпрос за повече от седем години от решението на ЕСП за 2016 г. до обжалваното решение, повече от шест години от решението на ЕСП за 2017 г. до обжалваното решение, повече от пет години от решението на ЕСП за 2018 г. до обжалваното решение, повече от четири години от решението на ЕСП за 2019 г. до обжалваното решение, повече от три години от решението на ЕСП за 2020 г. до обжалваното решение, повече от две години от решението на ЕСП от 2021 г. до обжалваното решение и повече от година от решението на ЕСП за 2022 г. и обжалваното решение.

212 Второ, важно е да се припомни, че съгласно преписката по делото групата ABN AMRO винаги е представяла, считано от 2016 г., по собствена инициатива или в отговор на искане причините, поради които счита за уместно да не отчита коригиращата позиция за секюритизационните сделки в данните за „общо пасиви“ на AAHG.

213 В случая, както признава и ЕСП по време на съдебното заседание, не може да се твърди, че жалбоподателите са действали недобросъвестно или че са прибягвали до тактики за забавяне на предоставянето на информация за възприетата от групата ABN AMRO практика по този въпрос. Напротив, във всяка процедура по вземане на решения за определяне на индивидуалните предварителни вноски за дадена година жалбоподателите са предприемали действията, които са считали за необходими, за да представят своето тълкуване на ЕСП, и то чрез DNB, за която може да се приеме, че е — какъвто е случаят — посредник на ЕСП за предаването на информацията при определяне на тези вноски.

214 Всъщност, видно от приложимата правна уредба, ЕСП сам упражнява правомощието за вземане на окончателно решение за изчисляване на предварителните вноски в ЕФП, като DNB реално действа като национален посреднически орган за получаване на необходимата за това информация, без при това да ангажира ЕСП (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 47).

215 Трето, видно от преписката, ЕСП е узнал за възприетата от групата ABN AMRO практика да не отчита коригиращата позиция за секюритизационните сделки в данните за общо пасиви на AAHG едва в края на 2021 г. или в началото на 2022 г.

216 Видно обаче от изразеното становище на ЕСП по този въпрос и позоваването на организационни причини, разминаването между предаването и запознаването с относимата информация се обяснява с определения от ЕСП метод за проверка на точността на представените от институциите данни. Следователно това разминаване не е следствие от действията на жалбоподателите, които добросъвестно и без да са участвали в тактики за забавяне, са били в положение, при което са могли да приемат, че практиката им е била известна на ЕСП, което не е било така.

217 Всъщност именно ЕСП е решил, с оглед на човешките и материалните ресурси, с които разполага, да провери предоставената от групата ABN AMRO информация след приемането на решенията за предварителните вноски чрез изготвяне на извадка. Изборът на този метод за контрол, направен свободно от ЕСП, предполага, че не всички институции се контролират всяка година и че ефективният контрол на дадена институция изисква тя да бъде включена в извадката.

218 При тези обстоятелства следва да се приеме, че последиците от избора на този метод за контрол — който е позволил на ЕСП да се запознае едва в края на 2021 г. или поне в началото на 2022 г. с практиката, възприета от групата ABN AMRO от 2016 г. насам, за деклариране на данните за „общо пасиви“ на AAHG и с предоставената в това отношение информация — не могат да бъдат използвани срещу жалбоподателите.

219 Следователно с оглед на всички обстоятелства по настоящото дело следва да се приеме, че за да се ограничи във времето по-специално възможността за събиране на вземанията на Съюза към трети лица, трябва да се счита за неразумно ЕСП да чака повече от пет години от момента, в който по принцип е можел да определи размера на индивидуалната вноска на AAHG, като вземе предвид възприетата от групата ABN AMRO практика за секюритизационните сделки, до момента, в който е решил да поиска от тази група да коригира размера на тази вноска, като се произнесе по тази практика. Това не би било така, ако — какъвто обаче не е случаят тук — ЕСП установи, че въпреки грижата, която е положил, констатираното забавяне се дължи на поведението на съответната институция, и по-специално на прилагани от нея тактики за забавяне или на недобросъвестност. С оглед на това трябва да се констатира, че ЕСП не е изпълнил задълженията си по силата на принципа на разумния срок (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 102 и цитираната съдебна практика).

220 В случая срокът от пет години е подходящ и поради обстоятелството, че най-често се използва за предявяване на вземания или искове от страна на институции или органи на Съюза, както например предвиждат член 105, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1) и член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз.

221 Следователно, независимо че липсва конкретна уредба по този въпрос, жалбоподателите могат — както с основание посочват в подкрепа на твърдението си за нарушение на принципа на правната сигурност — да се позоват на обстоятелството, че е изтекло твърде дълго време, за да може ЕСП да оспори вече установеното положение.

222 В този контекст моментът, от който институцията може да предяви вземането си по общия ред, е когато ЕСП поиска плащане на вноската за съответната година (или своето „вземане“) с приемането на съответното решение за това.

223 С оглед на принципа на правната сигурност и присъщото за него изискване да не се оспорват права, от чието придобиване е изтекъл разумен срок, следва да се приеме, че поради твърде дългия, надхвърлящ пет години период, изтекъл от момента на приемането на решение на ЕСП за 2016 г., решение на ЕСП за 2017 г. и решение на ЕСП за 2018 г. до момента на приемането на обжалваното решение, ЕСП вече не би могъл да коригира годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2018 г.

224 ЕСП обаче не е нарушил принципа на правната сигурност, като в разумен срок от пет години е приел обжалваното решение за коригиране на размера на предварителните вноски на AAHG за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

225 С оглед на изложеното следва, от една страна, твърдението за нарушение на принципа на разумен срок да се приеме за основателно по отношение на коригирането на размера на годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2018 г., а от друга страна, същото твърдение да се отхвърли като неоснователно по отношение на коригирането на годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2019—2022 г.

226 Поради това първата част от второто основание следва да се отхвърли като несъстоятелна, а втората част от това основание следва да се уважи в една част и да се отхвърли в останалата част.

3. По третото основание, с което се твърди нарушение на принципа на пропорционалност, правото на добра администрация и правото на собственост

227 Третото основание се състои от две части и с него се твърди, от една страна, нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен по-специално в член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и нарушение на принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата, а от друга страна, нарушение на правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата.

а) По първата част, с която се твърди нарушение на принципа на пропорционалност и на правото на добра администрация

228 По същество жалбоподателите излагат три твърдения за нарушения на принципите на пропорционалност и на добра администрация в обжалваното решение. Първо, за постигането на целите на Регламент № 806/2014 и на ЕФП не било необходимо да се удържат повече от 120 милиона евро от AAHG. Второ, двойното отчитане в обжалваното решение било необосновано и имало отрицателни последици за акционерите на групата ABN AMRO. Трето, ЕСП трябвало да вземе предвид конкретните обстоятелства по делото.

229 ЕСП оспорва доводите на жалбоподателите.

230 Най-напред, следва да се отбележи, че освен разгледаните във второто основание последици от изтичането на твърде дълъг период, по първото основание се установи, че съгласно приложимите разпоредби на Регламент № 806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63, от една страна, пасивите на AAHG, подлежащи на деклариране и отчитане при изчисляването на предварителната му вноска, включват коригиращата позиция, и от друга страна, че коригиращата позиция не може да бъде изключена от това изчисление от ЕСП като пасив в рамките на групата.

231 По-нататък, следва да се припомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и който е закрепен в член 52, параграф 1 от Хартата, изисква актовете на институциите и органите на Съюза да са годни да осъществят легитимните цели, преследвани със съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. решение от 17 юли 2024 г., Deutsche Bank/ЕСП, T‑396/21, EU:T:2024:483, т. 48 и цитираната съдебна практика).

232 Принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата, налага от своя страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да разглеждат внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по конкретния случай (вж. решение от 29 май 2024 г., Portigon/ЕСП, T‑360/21, EU:T:2024:332, т. 316 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

233 В този контекст, първо, жалбоподателите не могат да твърдят, че прилагането от ЕСП на релевантните разпоредби за определяне на размера на предварителните вноски на AAHG само по себе си и само поради това обстоятелство води до резултат, който не е необходим, пропорционален или безпристрастен. Всъщност по естеството си сумите, дължими по закон съгласно приложимите разпоредби, са необходими за постигане на целите на Регламент № 806/2014 и отразяват справедливо и пропорционално разпределение между банките на тежестта на финансирането на ЕФП. Ето защо, като налага на AAHG да плати сумата, която е трябвало да плати, ако беше предоставило правилната информация в декларациите си, обжалваното решение само по себе си не нарушава принципите на пропорционалност и на добра администрация.

234 Второ, относно твърдението за двойно отчитане, което било необосновано и имало отрицателни последици за акционерите на групата ABN AMRO, следва да се констатира, че ЕСП не носи отговорност за избора и последиците от извършената в тази група секюритизация, като само е приложил приложимата правна уредба, която изисква от жалбоподателите да декларират коригиращата позиция на AAHG в данните за общо пасиви, подлежащи на отчитане при изчисляването на предварителните вноски на тази институция.

235 Трето, по отношение на конкретните обстоятелства, чието наличие се твърди в подкрепа на тезата, че обжалваното решение е непропорционално, трябва също да се констатира, че за сумите, за които е изтекло твърде дълго време от момента, в който първоначалните вноски са били поискани, до момента, в който е взето решението за коригиране на размера им, ЕСП е приложил правилно разглежданата правна уредба и общите принципи. От изложените съображения следва също, че жалбоподателите нямат основание да считат, че коригиращата позиция не е трябвало да бъде декларирана пред ЕСП за общите пасиви на AAHG. Овен това, както вече беше посочено, ЕСП не носи отговорност за избора и последиците от третирането на секюритизацията при изчисляването на предварителните вноски.

236 В заключение първата част от третото основание следва да се отхвърли като несъстоятелна.

б) По втората част, с която се твърди нарушение на правото на собственост

237 Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава правото им на собственост, тъй като по-конкретно ЕСП е оценил със задна дата положението на AAHG без валидно правно основание и в резултат на това AAHG трябва да плати значителни суми. В частност трябвало да се вземе предвид фактът, че твърдяното нарушение било неоправдано и без правно основание.

238 ЕСП оспорва доводите на жалбоподателите.

239 Член 17, параграф 1 от Хартата предвижда, че никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.

240 Съгласно съдебната практика правото на собственост не е абсолютно и упражняването му може да се ограничава, когато това е обосновано поради следваните от Съюза цели от общ интерес, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните цели от общ интерес и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните права (вж. решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 159 и цитираната съдебна практика).

241 За определяне на обхвата на това право следва с оглед на член 52, параграф 3 от Хартата да се има предвид член 1 от Допълнителен протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) (вж. решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 160 и цитираната съдебна практика).

242 В това отношение член 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧ гласи:

„Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от неговите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.

243 В случая следва да се отбележи, че разглежданите вноски представляват намеса в правото, гарантирано с член 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧ, тъй като лишават съответната институция от елемент на собственост, а именно от платената от нея сума. Тази намеса се обосновава в съответствие с втората алинея от този член, която предвижда изрично изключение, що се отнася до плащането на данъци или други постъпления (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 162 и цитираната съдебна практика).

244 При тези условия следва да се провери дали обжалваното решение е съобразено с разглежданата правна уредба, дали засягането на правото на собственост на жалбоподателите действително отговаря на цели от общ интерес и дали с оглед на преследваната цел това засягане не представлява непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на правото на собственост.

245 Най-напред, от изложените по отношение на първото основание съображения следва, че ЕСП с основание е приложил член 70 от Регламент № 806/2014, член 3, точка 11 и член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63. Следователно обжалваното решение е съобразено с относимата правна уредба.

246 По-нататък, от изложените по отношение на второто основание съображения следва, че ЕСП правилно е поискал в разумен срок да се извършат корекциите, които според него са необходими, за да се достигне правилният размер на предварителните вноски за съответните години. От тази преценка следва също, че това изчисление не е довело до възлагане в тежест на съответната институция или група на плащането на сума, която не е била дължима от гледна точка на релевантната правна уредба.

247 При това положение твърдяното нарушение на правото на собственост не е доказано.

248 В заключение следва да се отхвърли като неоснователна втората част от третото основание, а следователно и третото основание в неговата цялост.

249 От всичко изложено следва, че ЕСП неправилно е поискал от групата ABN AMRO да плати корекции на годишните предварителни вноски на AAHG за периода 2016—2018 г. пет години, след като е уведомил групата ABN AMRO за размера на тези вноски.

250 При особените обстоятелства в настоящия случай и с оглед на дадените от ЕСП обяснения, че по същество частичната отмяна на обжалваното решение би изменила неговата същност, Общият съд счита, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, която се отнася до предварителната вноска на AAHG, в съответствие с исканията на жалбоподателите. ЕСП следва да изведе всички последици от тази отмяна, като ограничи вноската на AAHG само до дължимата вноска (вж. т. 22 по-горе).

IV. По ограничаване във времето на последиците от решението

251 ЕСП иска при пълна или частична отмяна на обжалваното решение Общият съд да запази последиците му за срок от шест месеца, считано от момента на влизане в сила на съдебното решение, тъй като AAHG продължавало да дължи вноски в ЕФП, а възстановяване на суми, докато очаквало приемането на ново решение, било неподходящо.

252 В това отношение в хода на съдебното заседание ЕСП уточнява, че отмяна на обжалваното решение без запазване на правните му последици би могла да накърни правилното изпълнение на Регламент № 806/2014, Директива 2014/59 и Делегиран регламент 2015/63, тъй като трябва да се вземат предвид не само размерът на предварителната вноска на AAHG, но и всички евентуално възстановими вноски от ЕФП при аналогични обстоятелства.

253 Жалбоподателите посочват в хода на съдебното заседание, че не възразяват срещу евентуалното ограничаване във времето на правните последици от обжалваното решение, ако Общият съд го отмени.

254 Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС съдът на Съюза може да определи, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. За да упражни правомощието, което му предоставя посоченият член, съдът на Съюза взема предвид зачитането на принципа на правна сигурност и други публични или частни интереси (вж. решение от 12 февруари 2025 г., de Volksbank/ЕСП (Предварителни вноски) (2018 г.), T‑406/18, EU:T:2025:151, т. 103 и цитираната съдебна практика).

255 Член 264, втора алинея ДФЕС е тълкуван по-специално в смисъл, че поради съображения за правна сигурност, но и поради съображения, насочени към избягване на прекъсването или отстъплението в прилагането на провеждани или подкрепяни от Съюза политики, позволява правните последици на отменен акт да се запазят в разумен срок (вж. решение от 12 февруари 2025 г., de Volksbank/ЕСП (Предварителни вноски) (2018 г.), T‑406/18, EU:T:2025:151, т. 104 и цитираната съдебна практика).

256 Що се отнася по-конкретно до сферата на събирането на предварителните вноски, съдът на Съюза е запазвал във времето правните последици от отменените актове, когато има опасност възстановяването на такива вноски вследствие на отмяната да лиши ЕФП от финансовите средства, които могат да се окажат необходими, за да се осигури стабилността на еврозоната и финансовата стабилност на Съюза. Това по-специално може да се случи, ако ЕСП трябва да изплати, освен размера на предварителната вноска на обжалвалата институция, размерите на предварителните вноски на други институции, подали подобна жалба, изтъквайки същото основание като уваженото в съответното производство по обжалване (вж. решение от 12 февруари 2025 г., de Volksbank/ЕСП (Предварителни вноски) (2018 г.), T‑406/18, EU:T:2025:151, т. 105 и цитираната съдебна практика).

257 В случая следва да се констатира, от една страна, че размерът на предварителната вноска, която AAHG, а следователно и групата ABN AMRO би трябвало да получат при отмяна на обжалваното решение поради липса на основание е с ограничен обхват в сравнение с общия размер на финансовите средства, с които разполага ЕФП.

258 От друга страна, ЕСП не посочва други дела, по които различни от жалбоподателите институции да са подали подобна жалба, оказвайки се в сходно положение с това по настоящото дело и изтъквайки същото основание като уваженото в настоящото производство по обжалване.

259 Следователно не е доказано, че има опасност отмяната с незабавно действие на обжалваното решение да накърни стабилността на еврозоната и финансовата стабилност на Съюза.

260 При това положение искането на ЕСП за запазване на правните последици от обжалваното решение в частта, засягаща AAHG, не може да бъде уважено.

V. По съдебните разноски

261 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ЕСП е загубил делото, той следва да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на жалбоподателите, съгласно направеното от последните искане.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав)

реши:

1) Отменя в частта, в която се отнася до ABN AMRO Hypotheken Groep BV, Решение SRB/ES/2023/23 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 2 май 2023 г. за изчисляване на предварителните вноски за 2023 г.

2) ЕСП понася направените от него съдебни разноски, както и тези на ABN AMRO Bank NV и ABN AMRO Hypotheken Groep.

Marcoulli

Schwarcz

Valasidis

Spangsberg Grønfeldt

Jočienė

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 ноември 2026 година.

Подписи

Съдържание

I. Обстоятелствата по спора

II. Искания на страните

III. От правна страна

А. По допустимостта

Б. По същество

1. По първото основание, с което се твърди нарушение на член 70 от Регламент № 806/2014, както и на член 3, точка 11 и член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63

а) По първата част, с която се твърди неправилното включване на коригиращата позиция в понятието „задължения“ по член 70 от Регламент № 806/2014 или в понятието „общо пасиви“ по член 3, параграф 11 от Делегиран регламент 2015/63

б) По втората част, с която се твърди грешка поради неотчитане на коригиращата позиция при изчисляването на вноската в ЕФП

2. По второто основание, с което се твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правната сигурност

а) Времева последователност на обмена на информация с групата ABN AMRO относно предварителните вноски на AAHG във фонда за преструктуриране

1) Решение за 2015 г.

2) Решения за вноската за 2016 г.

3) Решения за годишните вноски за периода 2017—2021 г.

4) Започване на допълнителна проверка през 2021 г.

5) Решение за вноската за 2022 г.

6) Кореспонденция през 2022 г. във връзка с допълнителната проверка на данните и искане от ЕСП за промени в декларациите за периода 2016—2022 г. и в декларацията за 2023 г.

б) По първата част, с която се твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

в) По втората част, с която се твърди нарушение на принципа на правната сигурност

1) По посочената аналогия с хипотезите, уредени от общия принцип на правото, допускащ при определени условия оттеглянето на незаконосъобразен административен акт

2) По необходимостта от спазване на принципа на разумен срок при коригирането на размера на предварителните вноски за предходни години

3. По третото основание, с което се твърди нарушение на принципа на пропорционалност, правото на добра администрация и правото на собственост

а) По първата част, с която се твърди нарушение на принципа на пропорционалност и на правото на добра администрация

б) По втората част, с която се твърди нарушение на правото на собственост

IV. По ограничаване във времето на последиците от решението

V. По съдебните разноски

* Език на производството: нидерландски.