Prehliadač alebo jeho nastavenia nie sú podporované.

Praktik.ai používa moderné webové technológie kvôli bezpečnosti, rýchlosti a spoľahlivému prihlasovaniu. Tento prehliadač ich nepodporuje alebo blokuje JavaScript, preto sa aplikácia nemusí správne načítať.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox alebo Safari na najnovšiu verziu a stránku potom obnovte.

Ak používate Windows 7, Windows 8 alebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusia ponúkať novú verziu. V takom prípade použite novšie zariadenie alebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Prohlížeč nebo jeho nastavení nejsou podporované.

Praktik.ai používá moderní webové technologie kvůli bezpečnosti, rychlosti a spolehlivému přihlašování. Tento prohlížeč je nepodporuje nebo blokuje JavaScript, proto se aplikace nemusí správně načíst.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox nebo Safari na nejnovější verzi a stránku potom obnovte.

Pokud používáte Windows 7, Windows 8 nebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusí nabízet novou verzi. V takovém případě použijte novější zařízení nebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Your browser or its settings are not supported.

Praktik.ai uses modern web technologies for security, speed, and reliable sign-in. This browser does not support them, or JavaScript is blocked, so the app may not load correctly.

Please update Chrome, Edge, Firefox, or Safari to the latest version and then reload this page.

If you use Windows 7, Windows 8, or Windows 8.1, Chrome and Edge may no longer offer a newer version. In that case, use a newer device or contact Praktik.ai support.

62025CJ0033

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

22 октомври 2026 година(*)

По дело C‑33/25,

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Висш административен съд по търговски спорове, Нидерландия) с акт от 21 януари 2025 г., постъпил в Съда на 21 януари 2025 г., в рамките на производство по дело

T V.O.F.

срещу

Stichting Bloembollenkeuringsdienst,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състав, N. Fenger, S. Rodin, O. Spineanu-Matei и N. Piçarra (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: C. Di Bella, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 март 2026 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за T V.O.F., от R. de Bondt, advocaat,

– за Stichting Bloembollenkeuringsdienst, от E. K. Pinxterhuis, directeur,

– за нидерландското правителство, от P. P. Huurnink и M. J. Langer,

– за гръцкото правителство, от E. Leftheriotou и A.‑E. Vasilopoulou,,

– за Европейската комисия, от Г. Колева и M. ter Haar,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 юни 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 3, член 3, параграф 2, буква в), член 3, параграф 3 и съображение 10 от Директива 98/56/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година относно търговията с посадъчeн материал на декоративни растения (ОВ L 226, 1998 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 25, стр. 107), изменена с Регламент (ЕС) №º652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година (ОВ L 189, 2014 г., стр. 1, и поправка ОВ L 90760, 2026 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 98/56“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между T V.O.F., събирателно дружество, установено в Нидерландия, и Stichting Bloembollenkeuringsdienst (Фондация на службата за контрол на луковиците на цветя, Нидерландия) (наричана по-нататък „BKD“) по повод законосъобразността на решение на Tuchtgerecht voor de Bloembollensector (Съд по дисциплинарни дела в сектора на производството на луковици на цветя, Нидерландия) (наричан по-нататък „дисциплинарният съд“), с което е прието за установено, че това дружество е извършило нарушение по-специално на член 3, параграф 1 и член 5, параграф 4 от Директива 98/56, като е засадило партиди с луковици на лалета, частично заразени с вирус, и съответно му е наложена глоба.

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Съображения 3, 8, 9 и 10 от Директива 98/56 гласят:

„(3) като има предвид, че установяването на хармонизирани условия на общностно равнище ще гарантира на купувачите на територията на цялата [Европейска общност] възможност за закупуване на посадъчен материал в добро фитосанитарно състояние и с добро качество;

[…]

(8) като има предвид, че доставчиците на посадъчен материал са най-напред отговорни за гарантиране на съответствието на техните продукти с условията, определени в настоящата директива;

(9) като има предвид, че компетентните власти на държавите членки следва да гарантират посредством контрол и инспекции, че доставчиците отговарят на въпросните условия;

(10) като има предвид необходимостта от въвеждане мерки за общностен контрол за гарантиране на еднаквото прилагане на стандартите, определени в настоящата директива във всички държави членки;

[…]“.

4 Член 1, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Настоящата директива се прилага за търговията в рамките на Общността на посадъчен материал за декоративни растения […]“.

5 В член 2 от посочената директива се съдържат следните определения:

„[…]

1) „Посадъчен материал“: растителен материал, предназначен за:

– размножаването на декоративни растения, или

– производството на декоративни растения; въпреки това, в случая на производство, изпълнено на основата на цели растения, настоящото определение се прилага единствено, ако добитото декоративно растение е предназначено да бъде търгувано.

„Размножаване“: размножаване по вегетативен или друг способ;

2) „Доставчик“: всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейност по търговия или внос на посадъчни материали;

3) „Търговия“: продажбата или доставката от доставчик на друго лице. Продажбата включва поддържане на материали на разположение или на склад, излагане за продажба, предлагане за продажба“.

[…]

5) „Партида“: известен брой елементи от една конкретна стока, който може да бъде идентифициран чрез еднородността на състава и на произхода му“.

6 Съгласно член 3 от същата директива:

„1. Доставчиците могат да извършват търговия с посадъчни материали, единствено ако тези материали отговарят на изискванията на настоящата директива.

2. Параграф 1 не се прилага за посадъчния материал, предназначен:

а) за експериментални или научни нужди;

б) за селекция; или

в) за опазване на генетичното разнообразие.

3. Подробните условия за прилагането на параграф 2 могат да бъдат приети съобразно процедурата, определена в член 17“.

7 Член 5 от Директива 98/56 предвижда:

„1. Без да се засягат разпоредбите на членове 1 и 4, посадъчният материал по време на търговията с него трябва:

– да бъде, поне при външен оглед, основно чист от всякакви вредни организми, които снижават качеството му, както и от всякакви [признаци или] симптоми за такива организми, които намаляват използваемостта му,

[…]

2. Всеки посадъчен материал, който въз основа на видими признаци или симптоми, не е напълно свободен от вредни организми, се обработва по подходящ начин или, когато е целесъобразно, се изтегля от пазара.

[…]

4. В случая на луковици на цветя е необходимо спазването също така и на следните разпоредби:

– посадъчният материал да произхожда директно от материал, който е контролиран в стадия на развитие и който е напълно свободен от всякакви вредни организми и болести, както и от признаци или симптоми на въпросните организми и болести.

[…]“.

8 Член 7 от тази директива гласи:

„1. Доставчиците, които произвеждат посадъчен материал, са длъжни да:

– идентифицират и контролират критичните елементи в техния производствен процес, които имат отражение върху качеството на посадъчните материали,

– съхраняват, при поискване за справка от официалния отговорен орган, информациите, свързани с контрола, посочен в тире първо,

– вземат при необходимост проби за анализ в лаборатории, разполагащи с необходимото оборудване и компетенции,

– гарантират, че партидите посадъчен материал остават ясно разграничими по време на производството.

2. В случай на поява в помещенията на даден доставчик на посадъчен материал на някой от вредните организми [изброени в Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (ЕС) № 228/2013, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/ЕИО, 74/647/ЕИО, 93/85/ЕИО, 98/57/ЕО, 2000/29/ЕО, 2006/91/ЕО и 2007/33/ЕО на Съвета (ОВ L 317, 2016 г., стр. 4)] или предвиден в някоя мярка, определена съгласно член 5, параграф 5, доставчикът го съобщава на официалния отговорен орган и прилага всички мерки, предвидени от този орган.

[…]“.

9 Член 8, параграф 3 от посочената директива предвижда:

„В съответствие с процедурата, предвидена в член 17, се уточняват изисквания по отношение на етикетирането или на документа, посочен в параграф 2. […] Изискванията относно опаковането на посадъчния материал могат да бъдат приети в съответствие със същата процедура“.

10 Съгласно член 12, параграф 1 от същата директива:

„Държавите членки следят доставчиците да вземат всички необходими мерки, за да гарантират съобразяването с изискванията на настоящата директива. За тази цел, държавите членки гарантират, че посадъчният материал е подложен на официален контрол:

– най-малкото при случайни проверки, и

– най-малкото по отношение на търговията за лица, които професионално са ангажирани с производството или продажбата на декоративни растения или на посадъчен материал

с цел проверка на съответствието на посадъчните материали с изискванията. Държавите членки могат също да вземат проби за проверка на съответствието им. По време на контрола и на надзора, официалните отговорни органи имат право във всеки подходящ момент на свободен достъп до всички части на предприятията на доставчиците.

[…]“.

11 Член 13, параграф 2 от Директива 98/56 гласи:

„Ако бъде установено, че посадъчният материал, търгуван от даден доставчик, не съответства на изискванията на настоящата директива, заинтересованата държава членка следи за вземането на подходящи мерки по отношение на този доставчик.

12 Съгласно член 14, параграф 4 от тази директива:

„[Европейската комисия], като действа в съответствие с процедурата по член 17, установява необходимите разпоредби за провеждане на тези сравнителни тестове и опити. […]“.

13 Член 15 от посочената директива гласи:

„Търговията с посадъчен материал, съобразена с изискванията на настоящата директива, не е подчинена на никакви други ограничения по отношение на доставчика, на качеството, на фитосанитарните аспекти, на етикетирането и на опаковката, различни от тези, определени в настоящата директива“.

14 Член 17 от същата директива, който е включен в Дял IX от нея, озаглавен „Процедури на комитети“, предвижда в параграф 1, че за целите на прилагането на Директива 98/56, Комисията се подпомага от комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13).

Нидерландското право

15 Член 1 от Landbouwkwaliteitsbesluit de 2007 (Наредба за гарантиране на качеството в селскостопанските продукти) от 19 септември 2007 г. (Stb. 2007, №o344), в редакцията си, приложима към спора в главното производство (наричана по-нататък „Наредба за качеството в селскостопанските продукти“), гласи:

„По смисъла на настоящата наредба се определят следните термини:

[…]

– „Търговия“: поддържане на разположение или на склад, излагане или предлагане за продажба, продажба, притежаване с цел продажба, както и предоставяне срещу заплащане или безплатно, доставка или прехвърляне на трети лица, извършвани при условията на свободно обращение в рамките на търговска дейност;

[…]“.

16 Член 9 от тази наредба предвижда:

„Търговия с посадъчен материал за луковици за цветя може да се извършва само ако са спазени членове 3—9 от Директива 98/56 и разпоредбите, приети в настоящата наредба или в съответствие с нея“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

17 Жалбоподателят в главното производство отглежда и търгува с луковици на лалета в Нидерландия, като членува в BKD, която отговаря за контрола върху търговията по занятие с луковици на цветя.

18 С пет решения, приети между 20 април и 15 юни 2020 г., BKD обявява, че пет партиди с луковици на лалета, засадени от жалбоподателя в главното производство, са негодни, тъй като тези партиди са частично заразени с мозаечен вирус по лалетата.

19 С електронно писмо от 21 януари 2021 г. жалбоподателят в главното производство иска от BKD да бъде допуснато изключение, за да му бъде разрешено засаждането на тези пет партиди.

20 С писмо от 25 януари 2021 г. BKD нарежда на жалбоподателя в главното производство да унищожи три от петте партиди в срок от 14 дни, като посочва, че в противен случай ще сезира дисциплинарния съд. За сметка на това издава разрешение за допускане на изключение по отношение на засаждането на останалите две партиди при определени условия, но едновременно с това посочва, че при всички положения ще отнесе въпроса до дисциплинарния, тъй като тези партиди са били засадени преди допускане на изключението, а съответното заявление не е било подадено в срок.

21 Пред дисциплинарния съд BKD упреква жалбоподателя в главното производство, че е нарушил член 9 от Наредбата за качеството в селскостопанските продукти във връзка с член 3, параграф 1 и член 5, параграф 4 от Директива 98/56, тъй като е засадил или отглеждал по занятие луковици на лалета, които не произлизат пряко от материал, който в стадия на развитие е бил проверен и обявен за напълно свободен от всякакви вредни организми и болести, както и от признаци или симптоми на въпросните организми и болести.

22 С решение от 13 януари 2022 г. дисциплинарният съд приема, че вменените на жалбоподателя в главното производство деяния са доказани и съставляват нарушения на разпоредбите, посочени в предходната точка от настоящото решение, като му налага глоба в размер на 12 500 EUR. В това отношение дисциплинарният съд посочва, че жалбоподателят в главното производство е решил да засади съответните партиди, въпреки че е бил уведомен писмено, че тези партиди са обявени за негодни, както и за мерките, взети спрямо него от BKD. Освен това дисциплинарният съд приема за отегчаващо обстоятелство факта, че жалбоподателят в главното производство вече няколко пъти е бил санкциониран за подобни нарушения.

23 Жалбоподателят подава жалба за отмяна на това решение пред College van Beroep voor het bedrijfsleven (Висш административен съд по търговски спорове, Нидерландия), който е запитващата юрисдикция.

24 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят в главното производство твърди, от една страна, че стопанисва предприятие за отглеждане и търговия с градински лалета, основано през 1951 г., чийто асортимент, към момента на фактите в главното производство, включва 455 различни сорта, и от друга страна, че е единственият, който отглежда някои от тези сортове лалета с цел опазване на съответния сорт, а не за търговия. При наличие на болест или вирус той предпочитал да селектира (санира) чрез отстраняване на заразените луковици и така да предпази съответния сорт от изчезване, като този процес бил по-скъп от унищожаването на всички луковици.

25 В случая жалбоподателят в главното производство засадил въпросните пет партиди луковици през 2020 г. без намерение да извършва търговия с тях и останал техен собственик през целия им стадий на развитие. След като извадил луковиците на цветя, той отстранил заразените луковици от две от петте партиди и унищожил напълно останалите три партиди. Според него тези дейности изобщо не попадат в обхвата на понятието „търговия“, тъй като това понятие се отнася само за дейности след събирането на добива.

26 За сметка на това BKD твърди, че засаждането на партиди луковици, които са били обявени за негодни, нарушава член 3, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 98/56 и е налице „търговия“ по смисъла на член 1 от Наредбата за качеството в селскостопанските продукти и член 2, точка 3 от тази директива още от момента на засаждане на луковиците, които са „на разположение“ оттогава. Според BKD понятието „търговия“ обхваща понятието „поддържане на материали на разположение“.

27 Освен това BKD твърди, че понятието „опазване на генетичното разнообразие“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в) от посочената директива в контекста на цел, която да обоснове изключение от общото правило, установено в параграф 1 от този член, не се отнася до „опазването на определен сорт“ лале, а само до „лалето като специфичен растителен вид“. Според BKD при всички положения жалбоподателят в главното производство не може да се позовава на член 3, параграф 2, буква в) от същата директива при липсата на подробни условия за прилагането на този параграф, посочени в член 3, параграф 3 от нея. Тълкуване в обратен смисъл би позволило на „всеки производител“ да избегне контрола за спазването на изискванията на Директива 98/56, като предназначи посадъчен материал за опазване на генетичното разнообразие.

28 Според посоченото от запитващата юрисдикция, за да може да прецени дали дисциплинарният съд правилно е установил, че жалбоподателят в главното производство е нарушил член 3, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 98/56, като повторно е засадил пет партиди луковици, които са били обявени за негодни поради частично заразяване с мозаечен вирус по лалетата, тя трябва да определи, на първо място, дали чрез повторното засаждане на тези партиди, жалбоподателят в главното производство ги е поддържал на разположение и съответно извършва с тях дейност по търговия по смисъла на член 2, точка 3 от тази директива, и на второ място, дали това повторно засаждане за опазване на определен сорт лалета попада в обхвата на понятието „опазване на генетичното разнообразие“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в) от посочената директива. Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, запитващата юрисдикция иска да се установи дали съгласно последната разпоредба повторното засаждане може да бъде разрешено при липсата на „подробни условия за прилагането на [този] параграф 2“, посочени в член 3, параграф 3.

29 Що се отнася до първия въпрос, запитващата юрисдикция изразява мнение в подкрепа на тълкуване на понятието „продажба“, съдържащо се във второто изречение на член 2, точка 3 от Директива 98/56, като продължение на понятието „търговия“, посочено в първото изречение на тази разпоредба, и изключващо от обхвата на тези разпоредби луковиците на цветя, които все още се намират в стадия на развитие и съответно все още не са краен продукт. Запитващата юрисдикция счита, че подобно тълкуване се потвърждава от член 12, параграф 1 от тази директива, съгласно който посадъчният материал се подлага на официален контрол „най-малкото по отношение на търговията“, което според запитващата юрисдикция предполага наличието на фаза, предхождаща „търговията“, която задължително включва стадия на засаждане.

30 Дори да се приеме, че понятието „търговия“, съдържащо се в член 2, точка 3 от Директива 98/56, следва да се тълкува в смисъл, че не обхваща стадия на засаждане на посадъчния материя, запитващата юрисдикция иска да се установи дали държавите членки могат да включат засаждането на посадъчния материал в обхвата на това понятие при транспонирането на посочената директива в националния си правен ред. Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи и дали държавите членки могат да предвидят, че в случай на нарушение на разпоредбите на посочената директива, доставчиците на тези материали се санкционират с глоби.

31 Що се отнася до втория въпрос, запитващата юрисдикция посочва, че Директива 98/56 не съдържа определение на понятието „генетично разнообразие“ и следователно на дава възможност да се определи дали то се отнася само до растителните видове или и до сортовете в рамките на даден растителен вид. Тя обаче подкрепя тълкуване на член 3, параграф 2, буква в) от тази директива, съгласно което опазването на „генетичното разнообразие“ включва и опазването на определен сорт от даден растителен вид.

32 Освен това, противно на BKD, запитващата юрисдикция счита, че от Директива 98/56 не може да се заключи, че доставчик може да се позовава на член 3, параграф 2 от нея само ако „подробните условия за прилагане на параграф 2“, посочени в член 3, параграф 3, са били приети преди това.

33 При тези обстоятелства College van Beroep voor het bedrijfsleven (Висш административен съд по търговски спорове, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли изразът „поддържане на материали на разположение или на склад“ в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които посадъчният материал под формата на луковици на цветя е засаден, но добивът от него все още не е събран, така че засаждането на луковици на цветя също да представлява извършване на търговия с тях по смисъла на тази разпоредба?

2) Прилага ли се изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], и в случая, в който чрез засаждането на луковици на цветя техният производител цели опазването на определен сорт?

3) Може ли изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], да се ползва дори и ако все още не са приети подробни условия за прилагане по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 98/56]?

4) Допуска ли [Директива 98/56] — включително с оглед на съображение 10 от нея — в националните разпоредби за транспониране на тази директива, които препращат към членове 3—9 от нея, понятието „търговия“ да е формулирано от държавите членки по-широко от неговото определение в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56], така че засаждането на луковици на цветя също да се счита за „търговия“, а нарушенията на националните разпоредби да се наказват с глоби?“.

По преюдициалните въпроси

По първия и четвъртия въпрос

34 С първия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, точка 3 във връзка с член 1, параграф 1 от Директива 98/56 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „търговия“, за което е дадено определение в тази разпоредба, и по-специално включеният в състава му елемент „поддържане на материали на разположение или на склад“, обхваща засаждането на посадъчен материал за декоративни растения, добивът от който все още не е събран, и ако това не е така, дали държавите членки могат да придадат такъв обхват на това понятие при транспонирането на посочената директива в правния си ред и да предвидят налагането на глоби на доставчиците на тези материали, които нарушават изискванията същата директива.

35 Както следва от заглавието и от член 1 от Директива 98/56, тя има за цел да регламентира „търговията“ в рамките на Съюза на „посадъчен материал“ по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, а именно растителен материал, предназначен за размножаване или производство на декоративни растения. Понятието „размножаване“ е определено в нея като „размножаване по вегетативен или друг способ“.

36 Понятието „търговия“ е определено в член 2, точка 3 и означава „продажбата или доставката от доставчик на друго лице“, като продажбата по-специално включва „поддържане на материали на разположение или на склад“.

37 Съгласно постоянната съдебна практика разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза в съответствие с изискванията, произтичащи както от еднаквото прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство, което следва се направи в съответствие с обичайното значение на използваните понятия в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която са част (вж. в този смисъл решения от 29 юли 2024 г., LivaNova, C‑713/22, EU:C:2024:642, т. 61, и от 10 юли 2025 г., Farmacija, C‑715/23, EU:C:2025:548, т. 47).

38 Що се отнася, на първо място, до текста на определението „търговия“, съдържащо се в член 2, точка 3 от Директива 98/56, следва да се отбележи, от една страна, че в него не се посочва изрично нито дейност по „засаждане“, нито каквато и да е друга равностойна дейност. От друга страна, обичайното значение на понятията „търговия“ и „продажба“ в общоупотребимия език не обхваща дейност по „засаждане“, в случая на посадъчeн материал на декоративни растения, а по-скоро се отнася до крайни продукти, в случая тези от последващото събиране на добива.

39 Що се отнася по-конкретно до понятието „поддържане на материали на разположение или на склад разположение или на склад“, следва да се подчертае, че в член 2, точка 3 от тази директива то е изрично свързано с понятието „продажба“, за което бе установено в предходната точка от настоящото решение, че не обхваща дейността по „засаждане“.

40 От гореизложеното следва, че съгласно буквалното тълкуване на член 2, точка 3 от посочената директива понятието „търговия“ по смисъла на тази разпоредба не обхваща засаждането на посадъчен материал.

41 На второ място, това тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва посочената разпоредба. Всъщност, когато законодателят на Съюза е искал да обхване стадия на засаждане или на развитие, той го е направил изрично, без обаче да разширява обхвата на понятието „търговия“ по отношение на дейностите, спадащи към този стадий.

42 Така например член 5, параграф 4 от Директива 98/56 предвижда, че в случая на луковици на цветя посадъчният материал трябва да произхожда директно от материал, който е контролиран „в стадия на развитие“» и който е напълно свободен от всякакви вредни организми и болести, както и от признаци или симптоми на въпросните организми и болести. Както уточнява генералният адвокат в точка 80 от заключението си, всъщност изходният посадъчен материал (или източникът) трябва да бъде проверен в стадия на развитие и да е напълно свободен от тези организми и болести, както и от признаци или симптоми на въпросните организми и болести, независимо дали изходният посадъчен материал е предназначен за търговия, или не, докато полученият посадъчен материал, който е предназначен за търговия, трябва да произхожда от изходен посадъчен материал, отговарящ на тези фитосанитарни изисквания.

43 Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, от член 12, параграф 1 от тази директива—съгласно който посадъчният материал се подлага на официален контрол „най-малкото по отношение на търговията“—във връзка със съображение 9 от посочената директива следва, че тази разпоредба предполага, че има фаза преди „търговията“. Следователно този „предварителен етап“ не бива да се смесва с последващия етап на „търговия“.

44 От друга страна, член 7, параграфи 1 и 2 от същата директива се отнася до специфичния случай на „доставчици“ по смисъла на член 2, точка 2 от нея, които освен извършването на „дейност по търговия или внос на посадъчни материали“ по смисъла на член 2, точка 1, произвеждат и посадъчен материал. Член 7, параграфи 1 и 2 налага на производителите на луковици редица фитосанитарни задължения, които не попадат в обхвата на понятието „търговия“, уточнено в точки 38—40 от настоящото решение.

45 Сред тези задължения са по-специално задължението за идентифициране и контрол на критичните точки на производствения процес, които имат отражение върху качеството на посадъчните материали, задължението да се гарантира, че партидите посадъчен материал по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 98/56 остават ясно разграничими по време на производството, или задължението в случай на поява „в помещенията на даден доставчик на посадъчен материал“ на някой от вредните организми, да съобщи за това на официалния отговорен орган и да приложи всички мерки, предвидени от този орган.

46 На трето място, тълкуването, съгласно което понятието „търговия“ по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 98/56 не обхваща засаждането на посадъчен материал на декоративни растения, се потвърждава и от преследваните с тази директива цели.

47 Всъщност съображение 3 от тази директива, съгласно което установяването на хармонизирани условия ще гарантира на „купувачите“ на територията на целия Съюз възможност за закупуване на посадъчен материал в добро фитосанитарно състояние и с добро качество, потвърждава, че макар Директива 98/56 да се прилага за посадъчния материал, предназначен за търговия, тя съдържа и разпоредби като разгледаните в точки 42—45 от настоящото решение, които се отнасят до фазата на засаждане или развитие на посадъчния материал, без обаче да е налице припокриване с фазата на „търговия“ по смисъла на член 2, точка 3 от тази директива.

48 От гореизложеното следва, че член 2, точка 3 от Директива 98/56 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „търговия“, за което е дадено определение в тази разпоредба, и по-специално включеният в състава му елемент „поддържане на материали на разположение или на склад“, не обхваща засаждането на посадъчен материал за декоративни растения, добивът от който все още не е събран.

49 Що се отнася до въпроса дали държавите членки могат да разширят обхвата на тези понятия при транспонирането на тази директива в националния си правен ред, така че да включват засаждането или развитието на посадъчния материал, следва да се припомни, че съгласно член 15 от посочената директива търговията с посадъчен материал, съобразена с изискванията на тази директива, не е подчинена на никакви други ограничения по отношение на доставчика, на качеството, на фитосанитарните аспекти, на етикетирането и на опаковката, различни от тези, определени в същата директива. Освен това от член 1 във връзка със съображение 3 от Директива 98/56 следва, че обхватът на тази директива е ограничен до търговията в рамките на Съюза на посадъчен материал за декоративни растения.

50 Следователно от тези разпоредби е видно, че с Директива 98/56 се прави пълна хармонизация само по отношение на търговията в рамките на Съюза на посадъчен материал за декоративни растения.

51 Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 98 от заключението си, въвеждането на изисквания относно фитосанитарното състояние и качеството на посадъчен материал, който не е предназначен за търговия, попада в рамките на запазената компетентност на държавите членки, тъй като тези изисквания не се уреждат от Директива 98/56 (вж. по аналогия решение от 19 март 2026 г., Almirall, C‑589/24, EU:C:2026:217, т. 40 и цитираната съдебна практика).

52 Ето защо държавите членки могат да приемат национални правила, налагащи изисквания относно фитосанитарното състояние и качеството на посадъчен материал, който не е предназначен за търговия, евентуално идентични или сходни с изискванията, предвидени в Директива 98/56, за да регламентират посадъчния материал за декоративни растения, предназначен за търговия. Тези национални правила обаче не могат да разширяват обхвата на понятието „търговия“ по смисъла на член 2, точка 3 от посочената директива, така че то да включва засаждането и развитието на посадъчния материал. Всъщност да се признае на държавите членки възможността да променят обхвата на това хармонизирано понятие, би засегнало изискванията, произтичащи от еднаквото прилагане на правото на Съюза по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 37 от настоящото решение.

53 Накрая, що се отнася до въпроса дали нарушението на разпоредбите на националното право, с които се транспонира Директива 98/56, може да бъде санкционирано с налагането на глоби, от член 13, параграф 2 от тази директива следва, че държавите членки трябва да вземат „подходящи мерки“ по отношение на доставчиците, които търгуват с посадъчен материал, който не отговаря на изискванията на посочената директива. Тези мерки могат да включват глоби, при условие,че при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на съответния правен режим, налагането им се извършва при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи и следователно при спазване на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решения от 9 февруари 2012 г., Urbán, C‑210/10, EU:C:2012:64, т. 23, от 21 ноември 2024 г., Екострой, C‑61/23, EU:C:2024:974, т. 41, и от 11 декември 2025 г., Staatssecretaris Jeugd, Preventie en Sport (Електронни цигари), C‑665/24, EU:C:2025:960, т. 42).

54 За разлика от това, що се отнася до посадъчния материал, който не е предназначен за търговия и за който в съответната държава членка се прилагат национални правила, установяващи определени изисквания относно фитосанитарното състояние и качеството, евентуалните санкции, приложими в случай на неспазване на тези изисквания, могат да се основават само на националното право.

55 По изложените съображения на първия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 3 във връзка с член 1, параграф 1 от Директива 98/56 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „търговия“, за което е дадено определение в тази разпоредба, и по-специално включеният в състава му елемент „поддържане на материали на разположение или на склад“, не обхваща засаждането на посадъчен материал за декоративни растения, добивът от който все още не е събран. Въпреки че държавите членки не могат да разширяват обхвата на понятието „търговия“, така че то да обхване засаждането на посадъчен материал, те все пак могат да приемат национални правила, евентуално идентични или сходни с изискванията, предвидени в тази директива, налагащи изисквания относно фитосанитарното състояние и качеството на посадъчен материал, който не е предназначен за търговия. Евентуалните санкции, които бъдат предвидени, за да се гарантира спазването на правилата, приложими спрямо посадъчен материал, който не е предназначен за търговия, попадат единствено в обхвата на националното право.

По втория и третия въпрос

56 С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 2, буква в) от Директива 98/56 трябва да се тълкува в смисъл, че доставчик може да се позовава на тази разпоредба, за да търгува с посадъчни материали на декоративни растения, които не отговарят на изискванията на тази директива, когато посадъчният материал е предназначен за опазване на генетичното разнообразие, включително при липсата на подробни условия за прилагането на посочената разпоредба, които да са приети било на равнището на Съюза, както е посочено в член 3, параграф 3 от посочената директива, било на национално равнище.

57 В съответствие с целта на Директива 98/56 да регламентира търговията в рамките на Съюза на посадъчен материал за декоративни растения, член 3, параграф 1 от тази директива предвижда, че доставчиците могат да извършват търговия с посадъчни материали единствено ако тези материали отговарят на изискванията на посочената директива. Както се посочва в съображение 8 от тази директива, доставчиците на посадъчен материал са най-напред отговорни за гарантиране на съответствието на техните продукти с условията, определени в същата директива.

58 Член 5, параграф 1 от Директива 98/56 по-специално изисква посадъчният материал по време на търговията с него да бъде, поне при външен оглед, основно чист от всякакви вредни организми, които снижават качеството му, както и от всякакви симптоми за такива организми, които намаляват използваемостта му, и да бъде основно без всякакви дефекти, които могат да снижат неговото качество на посадъчен материал. Член 5, параграф 2 изисква всеки посадъчен материал, който въз основа на видими признаци или симптоми, не е напълно свободен от вредни организми, да се обработва по подходящ начин или, когато е целесъобразно, да се изтегля от пазара.

59 Въз основа на дерогация от член 3, параграф 1от Директива 98/56, параграф 2, буква в) от този член позволява на доставчиците да извършват търговия с посадъчни материали, които не отговарят на изискванията на тази директива, когато посадъчният материал е предназначен за опазване на генетичното разнообразие.

60 Предвид съмненията, изразени от запитващата юрисдикция, в самото начало следва да се подчертае, че в съответствие с обичайното значение на тези термини в общоупотребимия език понятието „генетично разнообразие“ обхваща всички наследствени вариации, съществуващи в рамките на даден вид, и по-специално тези, които се проявяват през различните сортове на този вид. Следователно, противно на поддържаното от BKD, понятието „опазване на генетичното разнообразие“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в) от Директива 98/56 се отнася не само до опазването на даден растителен вид, но и до опазването на конкретен сорт от даден растителен вид, противно на поддържаното от BKD.

61 След това уточнение е важно да се подчертае, на първо място, че като изключение от общото правило, установено в член 3, параграф 1 от Директива 98/56, член 3, параграф 2, буква в) от нея трябва да се тълкува стриктно (вж. в този смисъл решения от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 162, и от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 53).

62 В това отношение, както отбелязва Комисията в писменото си становище, опазването на сорт, който не е застрашен от изчезване, не може да се счита за необходимо за опазването на генетичното разнообразие на съответното декоративно растение по смисъла на член 3, параграф 2, буква в). Всъщност тълкуване в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение може да бъде изтъквано за целите на опазването на всеки сорт декоративно растение, независимо дали е налице опасност за неговото изчезване, би могло да лиши от полезно действие общото правило по член 3, параграф 1 от Директива 98/56, като позволи на доставчиците да се позовават на тази дерогация за всеки посадъчен материал.

63 Както посочва по същество генералният адвокат в точки 105 и 116 от заключението си, от член 3, параграф 2 от тази директива следва, че тази разпоредба, подобно на член 3, параграф 1, регламентира търговията с посадъчен материал и позволява на доставчиците да търгуват с посадъчен материал, без да се съобразяват с изискванията на посочената директива, при условие че посадъчният материал е предназначен за някоя от изброените в тази разпоредба цели, а именно за експериментални и научни нужди, за селекция или за опазване на генетичното разнообразие. Доставчикът може да се позовава на това изключение само по отношение на посадъчен материал, предназначен за търговия.

64 В писменото си становище нидерландското правителство твърди, че една от петте партиди, предмет на спора в главното производство, е била предмет на търговия, което запитващата юрисдикция следва да провери. Само в хипотезата на такава търговия разпоредбите на член 3 от Директива 98/56 са приложими при обстоятелствата по спора в главното производство.

65 На второ място, съгласно член 3, параграф 3 от Директива 98/56 подробните условия за прилагането на член 3, параграф 2 от тази директива, разтълкувани в точка 63 от настоящото решение, могат да бъдат приети съобразно т.нар. процедура „на комитети“, определена в член 17 от посочената директива.

66 Нито от текста на член 3, параграф 2 от същата директива, нито от текста на член 3, параграф 3 от нея следва, че приложимостта на изключението, предвидено в първата от тези разпоредби, зависи от приемането на подробните условия за прилагане, посочени във втората от тези разпоредби. По-конкретно употребата в член 3, параграф 3 на израза „могат да бъдат приети“ недвусмислено показва, че приемането на такива условия за прилагане има факултативен характер.

67 Това тълкуване се потвърждава при сравняването на текста на член 3, параграф 3 с текста на член 8, параграф 3 и на член 14, параграф 4 от Директива 98/56. Всъщност, за разлика от първата, последните две разпоредби използват формулировка, изразяваща задължение за действие. Те предвиждат съответно, че „[в] съответствие с процедурата, предвидена в член 17, се уточняват изисквания по отношение на етикетирането или на документа, посочен в [член 8,] параграф 2“ (но не и относно опаковането на посадъчния материал, които изисквания „могат да бъдат приети в съответствие със същата процедура“) и че „Комисията, като действа в съответствие с процедурата по член 17, установява необходимите разпоредби за провеждане на тези сравнителни тестове и опити“, като по този начин чрез контраста се потвърждава намерението на законодателя на Съюза да придаде факултативен характер на приемането на подробните условия за прилагане, посочени в този член 3, параграф 3, чрез използването на израза „могат да бъдат приети“.

68 Нидерландското и гръцкото правителство твърдят, че при липсата на подробни условия за прилагане, приети на равнището на Съюза, приложимостта на изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от Директива 98/56, зависи от приемането на такива условия на национално равнище, по-специално за да се регламентира местоположението на партидите, които се ползват от това изключение, и условията за разделяне между тези партиди и съседните партиди, за които се прилагат изискванията на тази директива. В съдебното заседание за изслушване на устните състезания нидерландското правителство твърди, че такива условия са били приети на национално равнище, което запитващата юрисдикция следва да провери.

69 Макар член 3, параграф 3 от Директива 98/56 да се позовава на процедурата на комитети, предвидена в член 17 от тази директива, държавите членки могат също така да приемат подробни условия прилагане на изключението, предвидено в член 3, параграф 2 от посочената директива. Всъщност, макар член 3, параграф 3 да определя процедурата за приемане на равнището на Съюза, той не изключва възможността държавите членки да приемат такива условия, ако Съюзът не се е възползвал от предоставеното му с посочения член 3, параграф 3 правомощие.

70 Прилагането на това изключение обаче не може да зависи от приемането на такива подробни условия за прилагане, било то на равнището на Съюза или на национално равнище.

71 В това отношение е важно да се припомни, че тълкуването на разпоредба от правото на Съюза не може да има за резултат да лиши ясния и точен текст на тази разпоредба от всякакво полезно действие. Поради това, след като смисълът на разпоредба от правото на Съюза следва недвусмислено от самия ѝ текст, Съдът не може да се отклонява от това тълкуване (решение от 1 август 2025г., Banca Mediolanum, C‑92/24—C‑94/24, EU:C:2025:599, т. 31).

72 Доколкото обаче член 3, параграф 3 от Директива 98/56 ясно и точно предвижда просто възможност, прилагането на изключението, предвидено в член 3, параграф 2 от тази директива, не може да зависи от наличието на подробни условия за прилагане.

73 Освен това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 116 и 125 от заключението си, държава членка не може да пречи на приложимостта на това изключение, като не приема такива условия за прилагане. В това отношение е важно да се подчертае, че член 3, параграф 2 от Директива 98/56 е достатъчно точен и безусловен, за да се счита, че има директен ефект. Следователно, дори при липсата на приети на национално равнище условия за прилагане, доставчикът може да се позове на предвиденото в тази разпоредба изключение и то трябва да бъде приложено от административните органи, както и от юрисдикциите на държавите членки.

74 По изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2, буква в) от Директива 98/56 трябва да се тълкува в смисъл, че доставчик може да се позовава на тази разпоредба, за да търгува с посадъчни материали за декоративни растения, които не отговарят на изискванията на тази директива, когато посадъчният материал е предназначен за опазване на генетичното разнообразие, включително при липсата на подробни условия за прилагането на посочената разпоредба, които да са приети било на равнището на Съюза, както е посочено в член 3, параграф 3 от посочената директива, било на национално равнище.

По съдебните разноски

75 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1) Член 2, точка 3 във връзка с член 1, параграф 1 от Директива 98/56/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година относно търговията с посадъчен материал на декоративни растения, изменена с Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година,

трябва да се тълкува в смисъл, че

понятието „търговия“, за което е дадено определение в тази разпоредба, и по-специално включеният в състава му елемент „поддържане на материали на разположение или на склад“, не обхваща засаждането на посадъчен материал за декоративни растения, добивът от който все още не е събран. Въпреки че държавите членки не могат да разширяват обхвата на понятието „търговия“, така че то да обхване засаждането на посадъчен материал, те все пак могат да приемат национални правила, евентуално идентични или сходни с изискванията, предвидени в посочената директива, изменена, налагащи изисквания относно фитосанитарното състояние и качеството на посадъчен материал, който не е предназначен за търговия. Евентуалните санкции, които бъдат предвидени, за да се гарантира спазването на правилата, приложими спрямо посадъчен материал, който не е предназначен за търговия, попадат единствено в обхвата на националното право.

2) Член 3, параграф 2, буква в) от Директива 98/56, измененас Регламент № 652/2014,

трябва да се тълкува в смисъл, че

доставчик може да се позовава на тази разпоредба, за да търгува с посадъчни материали за декоративни растения, които не отговарят на изискванията на тази директива, изменена, когато посадъчният материал е предназначен за опазване на генетичното разнообразие, включително при липсата на подробни условия за прилагането на посочената разпоредба, които да са приети било на равнището на Съюза, както е посочено в член 3, параграф 3 от посочената директива, изменена, било на национално равнище.

Подписи

* Език на производството: нидерландски.