Details
ECLI
Source
Decision form
Issue date
Last update
File mark
Court
Jurisdiction
Judge
Žiadne známe citácie.
62024CJ0681_fr.html
HTML · 119.04 KB
No categories available
62024CJ0681
Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
22 октомври 2026 година(*)
По дело C‑681/24
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 15 октомври 2024 г.,
Европейска комисия, представлявана от C. Kovács, P. Ondrůšek и M. Wasmeier,
ищец,
срещу
Чешка република, представлявана първоначално от T. Müller, A. Pagáčová, M. Smolek и J. Vláčil, а впоследствие от T. Müller, J. Očková, A. Pagáčová и J. Vláčil,
ответник,
подпомагана от:
Унгария, представлявана от Zs. Biró-Tóth и M. Z. Fehér,
встъпила страна,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, R. Frendo (докладчик), N. Jääskinen, M. Condinanzi и Ал. Корнезов, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: E. Sartori, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 декември 2025 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 март 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като не е приела необходимите разпоредби, за да се съобрази с член 3, параграф 6 във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 2013 г., стр. 1), Чешката република не е изпълнила задълженията си по посочената директива.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2013/48
2 Съображения 4, 6, 8, 23—25, 28, 30—32, 44, 52 и 54 от Директива 2013/48 гласят:
„(4) Прилагането на принципа на взаимно признаване на актовете по наказателни дела предполага, че държавите членки имат взаимно доверие в системите си за наказателно правосъдие. Обхватът на взаимното признаване зависи в голяма степен от редица фактори, които включват механизми за защита на правата на заподозрените или обвиняемите, и общи минимални стандарти, необходими за улесняване прилагането на принципа на взаимно признаване.
[…]
(6) Взаимното признаване на актове по наказателни дела може да бъде ефективно само в условията на доверие, при което не само съдебните органи, но и участниците в наказателния процес считат актовете на съдебните органи на други държави членки за равностойни на техните собствени, което предполага доверие не само в подходящия характер на правилата на другите държави членки, но и в правилното им прилагане. Укрепването на взаимното доверие изисква подробни правила за защитата на процесуалните права и гаранциите, произтичащи от [Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“], [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)] и [Международния пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. и влязъл в сила на 23 март 1976 г.]. То налага също така минималните стандарти, определени в Хартата и ЕКПЧ, да бъдат доразвити в рамките на [Европейския съюз] чрез настоящата директива и други мерки.
[…]
(8) Общите минимални правила следва да доведат до повишаване на доверието в системите за наказателно правосъдие на всички държави членки, което от своя страна следва да доведе до по-ефикасно съдебно сътрудничество в условията на взаимно доверие и до утвърждаването на култура на основните права в Съюза. Тези минимални общи правила следва да премахнат и пречките пред свободното движение на граждани на територията на държавите членки. Такива общи минимални правила следва да бъдат установени във връзка с правото на достъп до адвокат в наказателното производство, правото на уведомяване на трето лице при задържане, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.
[…]
(23) Заподозрените или обвиняемите следва да имат право на осъществяване на връзка с адвоката, който ги представлява. Връзката следва да може да се осъществява на всеки етап, включително преди упражняването на правото на среща с адвоката. Държавите членки следва да могат да определят условията и реда относно продължителността, честотата и средствата за осъществяването на такава връзка, включително относно използването на видеоконферентна връзка и други съобщителни технологии за осъществяване на връзка. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване или същността на правото на заподозрения или обвиняемия на осъществяване на връзка с адвоката му.
(24) По отношение на някои леки нарушения настоящата директива не следва да бъде пречка за държавите членки да организират упражняването на правото на заподозрените или обвиняемите на достъп до адвокат по телефона. Такова ограничаване на правото обаче следва да бъде прилагано само в случаи, когато заподозреният или обвиняемият няма да бъде разпитван от полицията или от друг правоохранителен орган.
(25) Държавите членки следва да гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат право адвокатът им да присъства и ефективно да участва по време на разпитите на тези лица от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, включително по време на съдебните заседания. Това участие следва да се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, които уреждат участието на адвокат по време на разпита на заподозрян или обвиняем от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, включително по време на съдебни заседания, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване и същността на съответните права. По време на разпита на заподозрения или обвиняемия, провеждан от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, или на съдебно заседание адвокатът има право, наред с другото, в съответствие с тези процедури, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави изявления, които следва да се протоколират в съответствие с националното право.
[…]
(28) В случай на задържане на заподозрени или обвиняеми държавите членки следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че тези лица са в състояние ефективно да упражнят правото си на достъп до адвокат, включително като осигурят адвокатска защита, когато съответното лице няма такава, освен ако лицето не се е отказало от това право. Тези мерки може да включват, наред с другото, компетентните органи да осигуряват адвокатска защита въз основа на списък с адвокати, от който заподозреният или обвиняемият може да избира. Тези мерки може да включват и мерките за правна помощ, ако е приложимо.
[…]
(30) В случай на географска отдалеченост на заподозрения или обвиняемия, например в отвъдморски територии, или ако държава членка води или участва във военни операции извън своята територия, на държавите членки се разрешава временна дерогация от правото на заподозрения или обвиняемия да получи без неоправдано забавяне достъп до адвокат след задържането. При такава временна дерогация компетентните органи не следва да могат да разпитват съответното лице или да провеждат следствени действия или действия по събиране на доказателства, предвидени в настоящата директива. Когато поради географската отдалеченост на заподозрения или обвиняемия не е възможно да се осигури незабавен достъп до адвокат, държавите членки следва да предвидят възможност за осъществяване на връзка по телефон или чрез видеоконферентна връзка, освен ако това не е невъзможно.
(31) На държавите членки следва да се разрешава временна дерогация от правото на достъп до адвокат в досъдебното производство при извънредни обстоятелства, когато е необходимо да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице. При временна дерогация на това основание компетентните органи могат да разпитват заподозрените или обвиняемите в отсъствието на адвокат, при условие че те са уведомени за правото си да запазят мълчание и че могат да упражняват това право, както и че този разпит не накърнява правата на защитата, включително правото на лицето да не дава показания срещу себе си. Може да се провеждат разпити единствено с цел и доколкото е необходимо за получаване на информация, която е от съществено значение за предотвратяване настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице. Всяка злоупотреба с тази дерогация по принцип би накърнила необратимо правата на защитата.
(32) На държавите членки следва да се разреши временна дерогация от правото на достъп до адвокат в досъдебното производство, когато има неотложна необходимост от предприемане на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателно производство, по-специално да се предотврати унищожаването или подправянето на съществени доказателства или оказването на влияние върху свидетели. При временна дерогация на това основание компетентните органи могат да разпитват заподозрените или обвиняемите в отсъствието на адвокат, при условие че те са уведомени за правото си да запазят мълчание и че могат да упражняват това право, както и че този разпит не накърнява правата на защитата, включително правото на лицето да не дава показания срещу себе си. Може да се провеждат разпити единствено с цел и доколкото е необходимо за получаване на информация, която е от съществено значение за предотвратяването на сериозно възпрепятстване на наказателно производство. Всяка злоупотреба с тази дерогация по принцип би накърнила необратимо правата на защитата.
[…]
(44) Издирваните лица следва да имат право да осъществят връзка с адвоката, който ги представлява в изпълняващата държава членка. Връзката следва да може да се осъществява на всеки етап, включително преди упражняването на правото на среща с адвоката. Държавите членки следва да могат да определят условията и реда относно продължителността, честотата и средствата за осъществяването на такава връзка между издирваното лице и неговия адвокат, включително относно използването на видеоконферентна връзка и други съобщителни технологии за осъществяване на връзка. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване и същността на правото на издирваните лица на осъществяване на връзка с адвоката им.
[…]
(52) Настоящата директива потвърждава основните права и принципи, признати в Хартата, включително […] правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита. Настоящата директива следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.
[…]
(54) Настоящата директива установява минимални правила. Държавите членки могат да разширят правата, установени в настоящата директива, за да осигурят по-висока степен на защита. По-високата степен на защита не следва да представлява пречка пред взаимното признаване на съдебни актове, което настоящите минимални правила имат за цел да улеснят. Степента на защита никога не следва да пада под стандартите, определени в Хартата и в ЕКПЧ, съгласно тълкуването в практиката на Съда на [Европейския съюз] и на Европейския съд по правата на човека [(наричан по-нататък „ЕСПЧ“)]“.
3 Член 3 от тази директива е озаглавен „Право на достъп до адвокат в наказателното производство“ и гласи:
„1. Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които позволяват на заинтересованите лица реално и ефективно да упражнят правата си на защита.
2. Заподозрените или обвиняемите имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне. Във всички случаи заподозрените или обвиняемите трябва да имат достъп до адвокат, считано от настъпването на по-ранния от следните моменти:
а) преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи съгласно параграф 3, буква в);
в) без неоправдано забавяне след задържането;
г) когато са призовани да се явят пред съд, компетентен по наказателни дела — своевременно преди явяването им пред този съд.
3. Правото на достъп до адвокат включва следното:
а) държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат правото да се срещат насаме и да осъществяват връзка с представляващия ги адвокат, включително преди разпита от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат право техният адвокат да присъства и да участва ефективно по време на разпитите им. Това участие се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване и същността на посоченото право. Когато адвокатът взема участие по време на разпит, обстоятелството, че е имало такова участие, се отбелязва, като се използват процедурите за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка;
[…]
4. Държавите членки се стремят да осигурят обща информация, която да улесни намирането на адвокат от заподозрения или обвиняемия.
Независимо от разпоредбите на националното право относно задължителното присъствие на адвокат, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всички задържани заподозрени или обвиняеми са в състояние да упражнят ефективно правото си на достъп до адвокат, освен ако не са се отказали от това право в съответствие с член 9.
5. При изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на параграф 2, буква в), когато географската отдалеченост на заподозрения или обвиняемия прави невъзможно да се гарантира упражняването на правото на достъп до адвокат без неоправдано забавяне след задържането.
6. При изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на правата, предвидени в параграф 3, доколкото това е обосновано предвид конкретните обстоятелства по делото от една или повече от следните наложителни причини:
а) при неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице;
б) когато е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство“.
4 Съгласно член 8 от посочената директива, озаглавен „Общи условия за прилагане на временни дерогации“:
„1. Всяка временна дерогация по член 3, параграф 5 или 6 […] трябва да:
а) е пропорционална и да не надхвърля необходимото;
б) е строго ограничена във времето;
в) не е основана изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление; и
г) не засяга справедливостта на производството като цяло.
2. Временни дерогации по член 3, параграф 5 или 6 може да се разрешават само с надлежно мотивиран акт, постановен конкретно за всеки отделен случай от съдебен орган или от друг компетентен орган, при условие че този акт подлежи на съдебен контрол. Надлежно мотивираният акт се протоколира, като се използва процедурата за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка.
[…]“.
5 Член 9 от същата директива е озаглавен „Отказ“ и предвижда:
„1. Без да се засягат разпоредбите на националното право, изискващи задължителното присъствие на адвокат или адвокатска защита, държавите членки гарантират по отношение на всеки отказ от право, посочено в членове 3 и 10, че:
а) на заподозрения или обвиняемия е предоставена ясна и достатъчна устна или писмена информация на прост и разбираем език относно съдържанието на въпросното право и възможните последици на отказа от него; и
б) отказът е направен доброволно и недвусмислено.
2. Отказът, който може да бъде направен писмено или устно, се отбелязва, заедно с обстоятелствата, при които е направен, като се използва процедурата за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка.
3. Държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите могат впоследствие да оттеглят този отказ на всеки етап от наказателното производство и че те са уведомени за тази възможност. Оттеглянето поражда действие от момента, в който е направено“.
6 Член 11 от Директива 2013/48 е озаглавен „Правна помощ“ и гласи следното:
„Настоящата директива не засяга националното право относно правната помощ, което се прилага в съответствие с Хартата и ЕКПЧ“.
Директива (ЕС) 2016/1919
7 Член 1 от Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (ОВ L 297, 2016 г., стр. 1) е озаглавен „Предмет“ и параграф 2 от него предвижда:
„Настоящата директива допълва [Директива 2013/48 и Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производствo (ОВ L 132, 2016 г., стр. 1)]. Настоящата директива не може да се тълкува в смисъл, който ограничава правата, предвидени в тези директиви“.
8 Член 2 от Директива 2016/1919 е озаглавен „Приложно поле“ и параграф 1 от него гласи:
„Настоящата директива се прилага по отношение на заподозрени и обвиняеми лица в рамките на наказателно производство, които имат право на достъп до адвокат съгласно [Директива 2013/48] и които:
а) са задържани;
б) трябва да бъдат подпомагани от адвокат в съответствие с правото на Съюза или националното право; или
в) трябва или е позволено да присъстват на следствени действия или действия по събиране на доказателства, включително следните като минимум:
i) разпознаване;
ii) очна ставка;
iii) възстановка на местопрестъплението“.
Чешкото право
9 Член 8, параграф 3 от Listina základních práv a svobod (Харта на основните права и свободи), която е разпоредба с конституционен ранг, гласи:
„Обвиняемият или заподозреният в извършването на престъпление може да бъде задържан само в предвидените от закона случаи. Задържаното лице трябва да бъде незабавно уведомено за основанията за задържането му, да бъде разпитано и в срок, не по-дълъг от 48 часа, да бъде освободено или доведено пред съда по мярката за неотклонение. Съдът трябва да разпита задържаното лице в срок от 24 часа от момента, в който е било доведено пред него, и да се произнесе по налагането на мярка задържане под стража или да го освободи“.
10 Член 2, параграф 4 от Zákon č.141/1961 Sb., o trestním řízení soudním (trestní řád) (Закон № 141/1961 за наказателното производство (Наказателно-процесуален кодекс), в приложимата за настоящото производство редакция (наричан по-нататък „Наказателно-процесуалният кодекс“), предвижда:
„Освен ако в този кодекс не е предвидено друго, правоохранителните органи действат служебно. Те трябва да провеждат наказателните производства във възможно най-кратък срок; по спешност се разглеждат най-вече мерките по задържане под стража […]. Правоохранителните органи провеждат наказателните производства при строго зачитане на правата и свободите, гарантирани от Хартата на основните права и свободи и от международните договори за правата на човека и основните свободи, по които Чешката република е страна; при извършването на наказателнопроцесуални действия правата на лицата, по отношение на които се извършват тези действия, могат да бъдат ограничени само в предвидените от закона случаи, когато това е оправдано и доколкото е необходимо за постигане на целта на наказателното производство. […]“.
11 Съгласно член 33, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс:
„Обвиняемият има право да изрази становище по всички деяния, в които е обвинен, и по доказателствата за тях, но не е длъжен да дава обяснения. Той може да излага факти и да представя доказателства в подкрепа на защитата си, да прави предложения и искания и да обжалва. Обвиняемият има право да избира адвокат и да се консултира с него дори по време на действията, извършвани от правоохранителните органи. По време на разпита той не може да се консултира с адвоката си как да отговори на вече зададен въпрос. Обвиняемият може да поиска да бъде разпитван в присъствието на адвоката си и адвокатът да присъства и при извършването на други действия в досъдебната фаза на наказателното производство (член 165). Ако е задържан под стража или изтърпява наказание лишаване от свобода, обвиняемият може да се среща с адвоката си без присъствието на трети лица. Обвиняемият се ползва с посочените по-горе права дори когато е с ограничена дееспособност“.
12 Член 67 от този кодекс е озаглавен „Основания за задържане под стража“ и гласи следното:
„Обвиняемият може да бъде задържан под стража само ако действията му или други конкретни факти пораждат основателни опасения, че:
a) ще се укрие, за да избегне наказателното преследване или изтърпяването на наказание, особено ако самоличността му не може да бъде незабавно установена, ако няма постоянно местоживеене или има опасност да му бъде наложено тежко наказание,
b) ще окаже влияние върху свидетели или съобвиняеми, които все още не са разпитани, или по друг начин ще възпрепятства изясняването на факти, които са от съществено значение за наказателното преследване; или
c) ще извършва отново престъпната дейност, за която е наказателно преследван, ще довърши започнатото изпълнение на престъплението или ще извърши престъпление, което е подготвял или което е заплашил да извърши,
и установените до този момент факти сочат, че деянието, за което е възбудено наказателно преследване, е извършено, съдържа всички признаци на престъпление, че има очевидни основания за подозрение, че това престъпление е извършено от обвиняемия, и че с оглед на личността на обвиняемия, естеството и тежестта на престъплението, за което е преследван, не е възможно към момента на вземане на решение целта на задържането под стража да бъде постигната с други мерки, по-специално с налагането на някоя от мерките за процесуална принуда“.
13 Член 75 от посочения кодекс е озаглавен „Задържане на обвиняемия от полицейските органи“ и гласи:
„Ако е налице едно от основанията за задържане под стража (член 67), полицейските органи могат да задържат обвиняемия. Те са длъжни незабавно да уведомят прокурора за извършеното задържане и да му изпратят копие от съставения от тях при задържането протокол и другите материали, от които прокурорът се нуждае, за да може при необходимост да поиска налагане на мярка за неотклонение задържане под стража. Това искане трябва да бъде направено така, че обвиняемият да може да бъде доведен пред съда не по-късно от 48 часа след задържането му, като в противен случай трябва да бъде освободен“.
14 Член 76 от същия кодекс е озаглавен „Задържане на заподозрян“ и предвижда:
„(1) Ако е налице едно от основанията за задържане под стража (член 67), полицейските органи могат в неотложни случаи да задържат лицето, заподозряно в извършването на престъпление, макар срещу него все още да не е възбудено наказателно преследване (член 160, параграф 1). За задържането е необходимо предварително съгласие на прокурора. Без такова съгласие задържането е възможно само в неотложни случаи и ако съгласието не може да бъде получено предварително, по-специално ако лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението.
[…]
(3) Полицейските органи, извършили задържането, разпитват задържаното лице и изготвят протокол от разпита, в който посочват мястото, часа и обстоятелствата на задържането и записват личните данни на задържаното лице и материалноправните основания за задържането.
(4) Полицейските органи, които са извършили задържането или на които е предадено лицето, заловено при или непосредствено след извършване на престъплението съгласно параграф 2, незабавно освобождават лицето, ако подозренията бъдат разсеяни или основанията за задържането отпаднат по друга причина. Ако задържаното лице не бъде освободено, полицейските органи предават на прокурора протокола от разпита му заедно с препис от постановлението за започване на наказателно преследване и други доказателства, за да може прокурорът, ако е необходимо, да поиска налагането на мярка задържане под стража. Полицейските органи трябва да подаде искането без забавяне, така че задържаното по този закон лице да може да бъде доведено пред съда не по-късно от 48 часа след задържането; в противен случай задържаното лице трябва да бъде освободено.
(5) Разпоредбите на член 33, параграфи 1, 5 и 6 и на членове 91, 92, 93 и 95 трябва да се спазват надлежно и когато задържаното лице е разпитвано в момент, в който срещу него все още не е възбудено наказателно преследване (член 160).
(6) Задържаният заподозрян има право да изисква присъствието на адвокат по време на разпита по параграф 3, освен ако с адвоката не може да бъде осъществен контакт в срока, определен в параграф 4“.
15 Съгласно член 77 от Наказателно-процесуалния кодекс, озаглавен „Решение относно задържаното лице“:
„(1) Ако прокурорът не е разпоредил освобождаването на задържаното лице въз основа на получени от него материали, евентуално след повторен разпит, той е длъжен да го предаде на съда в срок от 48 часа от задържането и едновременно с това да поиска налагане на мярка за неотклонение задържане под стража. Към искането той прилага събраните до този момент доказателства.
(2) Съдът е длъжен да разпита задържаното лице (параграф 1) и в срок от 24 часа от връчването на искането на прокурора да се произнесе по освобождаването на лицето или задържането му под стража. Съдът съобщава незабавно и надлежно датата и мястото на разпита на избрания или назначения адвокат, ако с него може да се осъществи контакт и задържаното лице е поискало присъствието му, както и на прокурора. Адвокатът и прокурорът могат да присъстват на разпита и да задават въпроси на задържаното лице, но само когато съдът им даде думата. Превишаването на 24‑часовия срок от връчването на искането на прокурора за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража винаги е основание за решение за освобождаване на обвиняемия“.
Досъдебната процедура и производството пред Съда
16 На 7 ноември 2016 г. Чешката република уведомява Комисията за приетите към тази дата мерки за транспониране на Директива 2013/48. Тези мерки са последвани от 19 други мерки, за които е изпратено уведомление между 15 март 2017 г. и 17 май 2021 г. Крайният срок за транспониране на тази директива е 27 ноември 2016 г.
17 След като разглежда мерките, за които е изпратено уведомление, Комисията приема, че те не осигуряват привеждане на чешкото право в съответствие с член 3, параграф 6, буква б), член 5, параграф 2 и параграф 3, буква б) и член 10 от Директива 2013/48. Поради това на 23 септември 2021 г. тя изпраща на Чешката република официално уведомително писмо.
18 На 28 септември 2023 г. Комисията приема, че отговорите на официалното уведомително писмо са незадоволителни, що се отнася до член 3, параграф 6, буква б) и член 5, параграф 2 от Директива 2013/48, и изпраща на Чешката република мотивирано становище.
19 На 24 ноември 2023 г. Чешката република излага своите бележки по мотивираното становище и предлага да даде разяснения на Комисията по време на работна среща.
20 След тази среща, проведена на 2 май 2024 г., Комисията не намира за убедителни доводите на Чешката република относно член 3, параграф 6 във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, поради което на 15 октомври 2024 г. предявява пред Съда иска по настоящото производството.
21 С решение на председателя на Съда от 30 януари 2025 г. Унгария е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Чешката република.
По иска
Доводи на страните
22 В подкрепа на иска си Комисията излага едно-единствено твърдение за нарушение, по което изтъква липса на правилно транспониране в чешкия правен ред на член 3, параграф 6 във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48.
23 В исковата си молба Комисията поддържа, че доколкото член 76, параграф 6 от Наказателно-процесуалния кодекс позволява задържано лице да бъде разпитано от полицейските органи в рамките на досъдебното производство, без да има достъп до адвокат, ако с последния не може да бъде осъществен контакт в срок от 48 часа, считано от задържането, посоченият член 76, параграф 6 е в противоречие с член 3, параграф 6 от Директива 2013/48. Всъщност невъзможността за осъществяване на контакт с адвокат не била наложителна причина, позволяваща да се проведе разпит в негово отсъствие по смисъла на член 3, параграф 6.
24 В това отношение Комисията поддържа по-специално, че тезата на Чешката република — че за да се гарантира правото на достъп до адвокат, е достатъчно задържаното лице да е имало възможност да се свърже с адвокат и да избере адвокат, който да може да присъства на разпита — е в противоречие с член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48, който ясно посочва двата аспекта на правото на достъп до адвокат, а именно присъствието на адвоката и ефективното му участие по време на разпита. Всъщност от член 3, параграф 1 от тази директива следвало, че няма хипотези, в които лицето може да бъде разпитвано, без да присъства адвокат, освен когато държавите членки са се възползвали от временната дерогация по член 3, параграф 6 от посочената директива или лицето се е отказало от това право в съответствие с член 9 от нея.
25 Според Комисията, от една страна, необходимостта заподозреният да бъде освободен в срок от 48 часа, не обосновава възможността да бъде разпитван без адвокат и от друга страна, опасността от злоупотреба с правото на достъп до адвокат не може да обоснове поставянето на това право в зависимост от общо условие, което противоречи на текста и целта на член 3 от Директива 2013/48. Съответно според тази институция, за да се предотврати опасността от възпрепятстване на наказателното производство поради това, че с избрания от това лице адвокат не може да бъде осъществен контакт, Чешката република би могла да гарантира, че има адвокат, с който може да се осъществи контакт и който е на разположение, за да предостави правна помощ. Тази възможност не означавала лицето да бъде задължено да ползва услугите на конкретен адвокат, а да се гарантира, че действително има на разположение адвокат за ограничения период от време, през който трае разпитът.
26 В писмената си защита Чешката република посочва, че процедурата, позволяваща на задържаното лице действително да избере адвокат, се урежда от Pokyn policejního prezidenta č. 103/2013, o plnění některých úkolů policejních orgánů Policie České republiky v trestním řízení (Инструкция № 103/2013 на ръководството на полицията за изпълнението на някои задачи на полицейските органи на Чешката република в наказателните производства). От тази инструкция следвало, че във всички случаи, в които избраният от заподозрения адвокат не може да присъства по време на разпита, полицейските органи питали това лице дали желае друг адвокат да присъства по време на разпита. Съответно, ако срокът го позволява, посоченото лице винаги било свободно да избере друг адвокат. Ако то не познава друг адвокат, полицейските органи му предоставяли, било то при задържането или впоследствие, списъка с адвокати от регистъра, воден от Чешката адвокатска колегия, или техните телефонни координати. Следователно хипотезата на разпит на заподозрения без присъствието на адвокат би могла действително да възникне само в случай че въпреки всички тези опити това лице не е избрало адвокат, с който може да бъде осъществен контакт в срок от 48 часа от задържането. Съответно чешката правна уредба гарантирала, че задържаните заподозрени могат да изберат адвокат, който да присъства на разпита.
27 Чешката република смята, че дори да трябва да се приеме, че националното законодателство е несъвместимо с член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48, то е в съответствие с член 3, параграф 6 от тази директива, тъй като, първо, може да се прилага само по изключение, второ, се прилага, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство, и трето, предполага конкретна преценка от страна на компетентните органи, като се вземат предвид обстоятелствата по случая.
28 Чешката република твърди, че възможността за разпит на заподозрян в отсъствието на адвокат на основание член 76, параграф 6 от Наказателно-процесуалния кодекс е предвидена да се прилага само в особения и напълно извънреден случай, в който това лице, за да бъде освободено и да избегне правосъдие, умишлено настоява да бъде подпомагано от конкретен адвокат, при положение че последният, може би също умишлено, не е на разположение. Подобно освобождаване можело не само да породи сериозна заплаха за наказателното производство, тъй като било възможно това лице да се укрие, за да избегне наказателно преследване, да повлияе на свидетелите или да продължи да извършва престъпната си дейност, но и за защитените от наказателното право интереси, включително живота и здравето на хората — заплаха, която можела да бъде предотвратена само чрез предприемане на незабавни мерки. Член 3, параграф 6 от Директива 2013/48 визирал именно такива хипотези.
29 Чешката република поддържа, че от практиката на ЕСПЧ, на която се основава член 3 от Директива 2013/48, следва, че не е необходимо адвокатът действително и системно да присъства по време на разпита. По-конкретно в писмената си дуплика тази държава членка посочва, че в решение от 23 февруари 2010 г., Yoldaș с/у Турция (CE:ECHR:2010:0223JUD 002750304, § 52), ЕСПЧ не е приел, че е налице нарушение на член 6 от ЕКПЧ, тъй като отсъствието на адвокат на разпита се е дължало на волята на заинтересованото лице, което се е отказало от правото си да бъде представлявано от адвокат, въпреки че е било уведомено за това право. От това следвало, че определящо с оглед на целта на член 6, параграф 3, буква в) от ЕКПЧ било не действителното присъствие на адвокат по време на разпита, а възможността заинтересованото лице да упражни ефективно правото си на достъп до адвокат, да избере свободно последния и да бъде надлежно информирано за това право.
30 Според тази държава членка доводът на Комисията, че опасността от злоупотреба може да бъде предотвратена, като се гарантира, че ще бъде назначен наличен служебен адвокат с оглед на предоставянето на правна помощ, ако избраният от заподозрения адвокат не е на разположение, означавал държавите членки да бъдат принудени на основание Директива 2013/48 да назначат на посоченото лице служебен адвокат въз основа на правната помощ, въпреки че тази област не попадала в приложното поле на тази директива съгласно член 11 от нея.
31 В писменото си становище при встъпване Унгария също изтъква, че практиката на ЕСПЧ не налага абсолютно изискване адвокатът да присъства по време на разпита. В това отношение тя счита, че национално законодателство, което гарантира на заподозрените „достатъчна свобода на действие“, за да изберат адвокат, който ще присъства на разпита, отговаря на това изискване.
32 В отговора си на това писмено становище при встъпване Комисията възразява, че когато е сезиран, ЕСПЧ преценява във всеки отделен случай справедливостта на националното производство като цяло. Нещата обаче не стояли така, когато пред Съда е образувано производство за установяване на неизпълнение на задължения от страна на държава членка във връзка с нарушение на член 3, параграф 6 от Директива 2013/48. Тъй като тази разпоредба определяла именно условията, при които държавите членки могат временно да дерогират прилагането на правата, предвидени в член 3, параграф 3 от тази директива, всяка национална правна уредба, която не отговаря на тези условия, била в противоречие с член 3, параграф 6. Съответно несъвместимостта на национално законодателство с посочената директива сама по себе си била достатъчна, за да се установи нарушение на последната, без да е необходимо във всеки конкретен случай да се преценява справедливостта на производството, провеждано въз основа на това национално законодателство, като цяло.
Съображения на Съда
33 Член 3, параграф 1 от Директива 2013/48 установява основния принцип, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които им позволяват реално и ефективно да упражнят правата си на защита (решение от 14 май 2024 г., Стачев, C‑15/24 PPU, EU:C:2024:399, т. 47 и цитираната съдебна практика).
34 Този принцип е конкретизиран в член 3, параграф 2 от посочената директива, съгласно който заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне, и във всички случаи, считано от настъпването на по-ранния от четири конкретни момента, изброени в букви a)—г) от тази разпоредба. Освен това в член 3, параграф 3 от посочената директива се уточняват в букви а)—в) елементите, включени в правото на достъп до адвокат (решение от 14 май 2024 г., Стачев, C‑15/24 PPU, EU:C:2024:399, т. 48).
35 Така съгласно член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48 държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат право адвокатът им да присъства и да участва ефективно по време на разпитите им. Това участие се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване и същността на посоченото право.
36 Макар от член 3, параграф 3, буква б), второ изречение във връзка със съображение 25 от Директива 2013/48 да следва, че „ефективното участие“ на адвоката по време на разпита се осъществява в съответствие с процесуалните правила, предвидени в националното право, това изрично препращане към правните системи на държавите членки се отнася единствено до „ефективното участие“, а не до „присъствието“.
37 От това следва, от една страна, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 44 и 45 от заключението си, че препращането към националните процесуални правила в член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48 се отнася единствено до ефективното участие на адвоката по време на разпита на заподозрения или обвиняемия. Следователно с това препращане се цели не да се позволи на държавите членки да ограничат, извън предвидените в член 3, параграф 3, буква б) от тази директива условия, самото присъствие на адвоката на този разпит, а само да се предвидят редът и условията за участието му.
38 От друга страна, тъй като в Директива 2013/48 няма никакво определение на думата „присъствие“, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение и не препраща към правото на държавите членки, трябва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (решение от 16 юли 2026 г., Knocknamona и Massey, C‑27/25 и C‑356/25, EU:C:2026:596, т. 40 и цитираната съдебна практика).
39 В това отношение следва да се отбележи най-напред, че в обичайното си значение в общоупотребимия език думата „присъствие“ означава дадено лице по принцип физически или фактически да е на определено място в определен момент, като антонимът на тази дума е „отсъствие“.
40 По-нататък, що се отнася до контекста, в който се използва тази дума, следва да се отбележи, от една страна, че тя е употребена по-специално в съображение 25 от Директива 2013/48, в което се уточнява, че държавите членки следва да гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право адвокатът им да присъства и ефективно да участва по време на разпитите им от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, включително по време на съдебните заседания.
41 От друга страна, от член 3, параграф 5 във връзка със съображение 30 от тази директива следва, че в случай на географска отдалеченост на заподозрения или обвиняемия държавите членки могат временно да дерогират правото на това лице на достъп до адвокат без неоправдано забавяне след задържането му и само в досъдебната фаза на наказателното производство, но че докато действа тази временна дерогация компетентните органи не трябва по-специално да разпитват лицето. От това следва, че „достъпът до адвокат“ по смисъла на посочения член 3 изисква адвокатът да присъства, по принцип физически, по време на разпита на заподозрения или обвиняемия.
42 Освен това член 3, параграф 3, буква а) във връзка със съображения 23 и 44 от посочената директива предвижда по същество, че заподозрените или обвиняемите трябва да имат правото да се срещат насаме и да осъществяват връзка с представляващия ги адвокат на всеки етап, включително преди разпита от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган. От това следва, че законодателят на Съюза е искал да разграничи предоставеното на тези лица „право да осъществяват връзка“ с адвоката си, което може да бъде упражнено чрез телекомуникационни средства, от тяхното „право да се срещат“ с този адвокат, което, напротив, изисква по принцип физическото му присъствие. Същото важи и за присъствието на адвоката по време на разпита, в който той трябва да може да участва ефективно.
43 Накрая, що се отнася до целите на Директива 2013/48, от съображения 4, 6 и 54 от нея следва, че целта ѝ е по-специално прилагането на принципа на взаимно признаване на актовете по наказателни дела, което предполага, че държавите членки имат взаимно доверие в системите си за наказателно правосъдие. От това следва също, че законодателят на Съюза е взел предвид факта, че укрепването на това взаимно доверие изисква подробни правила в областта на защитата на процесуалните права и гаранции, произтичащи по-специално от Хартата и от ЕКПЧ.
44 В това отношение ЕСПЧ постановява, че заподозреният трябва да се ползва от физическото присъствие на своя адвокат по време на първоначалните разпити, провеждани от полицията, и по време на последващите разпити, провеждани в хода на досъдебното производство. Това присъствие трябва да позволи на адвоката да предостави на лицето не абстрактна, а ефективна и конкретна помощ, и по-специално да гарантира, че правото на защита на разпитвания заподозрян няма да бъде нарушено (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 9 ноември 2018 г., Beuze с/у Белгия, CE:ECHR:2018:1109JUD007140910, § 134, ЕСПЧ, 23 май 2019 г., Doyle с/у Ирландия, CE:ECHR:2019:0523JUD005197917, § 74, ЕСПЧ, 4 юни 2019 г., Farrugia с/у Малта, CE:ECHR:2019:0604JUD006304113, § 97, и ЕСПЧ, 18 януари 2022 г., Atristain Gorosabel с/у Испания, CE:ECHR:2022:0118JUD001550815, § 49).
45 При това положение следва да се приеме, че понятието „присъствие“ на адвокат по смисъла на член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48 означава, че заподозрените и обвиняемите имат право техният адвокат да присъства, по принцип физически, по време на разпита им.
46 При все това не може да се изключи, че при определени извънредни обстоятелства присъствието на адвоката може да бъде осигурено с други средства, по-специално цифрови, при условие че те гарантират пълното и ефективно упражняване на правото на защита.
47 Правото по време на разпита да присъства адвокат, обаче може да бъде предмет на временни дерогации. Така в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2013/48 при изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза на наказателното производство държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на правата, предвидени в член 3, параграф 3 от тази директива, доколкото това е обосновано предвид конкретните обстоятелства по делото от поне една от двете посочени в букви а) и б) от член 3, параграф 6 „наложителни причини“. Първата от тези причини е наличието на „неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице“. Втората причина е налице, „когато е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство“.
48 В случая следва да се констатира, че чешката правна уредба предвижда единствено възможността задържаното лице да избере адвокат, който може да присъства на разпита, така че този разпит може да се проведе без присъствието на адвокат само поради това, че избраният адвокат не е бил на разположение в часовете след задържането.
49 Освен това, що се отнася до посочената в точка 26 от настоящото решение инструкция, изтъкната от Чешката република, следва да се припомни, от една страна, че разпоредбите на директивите трябва да се въвеждат чрез актове, които се ползват с неоспорима задължителна сила и са в необходимата степен конкретни, точни и ясни, за да се спази изискването за правна сигурност, което налага, когато директивата цели да създаде права за частноправните субекти, правоимащите лица да могат да се запознаят с правата си в пълния им обем (решение от 6 март 2025 г., Комисия/Чешка република (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑152/23, EU:C:2025:147, т. 63 и цитираната съдебна практика).
50 От друга страна, практика, която не е достатъчно оповестена, по естеството си подлежи на промяна по волята на администрацията, поради което не може да се счита за надлежно изпълнение на задълженията на държава членка по Договора за функционирането на ЕС (решение от 6 март 2025 г., Комисия/Чешка република (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑152/23, EU:C:2025:147, т. 65 и цитираната съдебна практика).
51 От това следва, че противно на изискванията по член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48, чешката правна уредба не гарантира присъствието на адвокат и ефективното му участие по време на разпита.
52 Остава да се определи дали чешкото законодателство може да се разглежда като временна дерогация от задължението по член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48, която отговаря на условията по член 3, параграф 6 от нея. В това отношение Чешката република счита, че възможността за разпит на заподозрения в отсъствието на адвокат е обоснована с оглед на опасността в противен случай наказателното производство да бъде възпрепятствано. Всъщност съгласно член 76, параграф 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, ако в срок от 48 часа от задържането това лице не бъде доведено пред съд, за да се поиска налагане на мярка за неотклонение задържане под стража, то трябва да бъде освободено. Следователно било необходимо то да бъде разпитано в този срок, тъй като в случай на освобождаване можело да се укрие или да повлияе на евентуални свидетели.
53 Що се отнася обаче до опасността от възпрепятстване на наказателното производство, както правилно изтъква Комисията, член 67 от Наказателно-процесуалния кодекс цели да установи на какви основания се оказва оправдано не да се разпитва посоченото лице без присъствието на адвокат, а да му се наложи мярка за неотклонение задържане под стража. Нито едно от основанията, посочени в тази разпоредба от националното право, не може да се разглежда като съответстващо на една от двете „наложителни причини“, посочени съответно в букви а) и б) от член 3, параграф 6 от Директива 2013/48, въз основа на които държавите членки могат временно да дерогират задължението да се гарантира правото на достъп до адвокат. По-конкретно, доколкото Чешката република изтъква основания, свързани с опасността от възпрепятстване на наказателното производство, следва да се констатира, че докато член 3, параграф 6, буква б) от тази директива позволява на държавите членки да предвидят временна дерогация от това право в случаи, в които „е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство“, нито целта, нито текстът на член 67 от Наказателно-процесуалния кодекс позволяват да се приеме, че тази разпоредба има за цел да уреди в такива граници дерогация от посоченото право.
54 От системата и от целите на посочената директива обаче следва, че временните дерогации на правото на достъп до адвокат, които могат да бъдат предвидени от държавите членки, са изброени изчерпателно в член 3, параграфи 5 и 6 от нея (решение от 12 март 2020 г., VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), C‑659/18, EU:C:2020:201, т 42).
55 Що се отнася до системата на Директива 2013/48, като разпоредба, дерогираща принципите, установени с член 3, параграфи 1—3 от тази директива, член 3, параграф 6 от нея трябва да се тълкува буквално. Освен това член 8 от тази директива, озаглавен „Общи условия за прилагане на временни дерогации“, има предвид, що се отнася до правото на достъп до адвокат, само дерогациите по член 3, параграфи 5 или 6 от нея. Съображения 30—32 от Директива 2013/48 също препращат само към тези дерогации (решение от 12 март 2020 г., VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), C‑659/18, EU:C:2020:201, т. 43).
56 Що се отнася до целите на Директива 2013/48, от една страна, от съображения 4 и 6 от нея следва, че целта ѝ е по-специално да укрепи взаимното доверие на държавите членки в системите им за наказателно правосъдие, за да се приложи съответно принципът на взаимно признаване на решенията по наказателни дела, чийто обхват зависи в голяма степен от редица фактори, които включват механизмите за защита на правата на заподозрените или обвиняемите. От друга страна, от съображения 8 и 52 от тази директива следва, че тя има за цел и да гарантира общо равнище на правото на справедлив съдебен процес на заподозрените или обвиняемите в целия Съюз, по-специално що се отнася до правото на достъп до адвокат в наказателното производство.
57 Тълкуването на член 3 от Директива 2013/48 като позволяващ на държавите членки да предвиждат други дерогации на правото на достъп до адвокат извън изчерпателно изброените в член 3 обаче би противоречало на тези цели, както и на системата на тази директива и на самия текст на посочения член 3 и би лишило това право от полезно действие (решение от 12 март 2020 г., VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), C‑659/18, EU:C:2020:201, т. 45).
58 При това положение следва да се констатира, че национално законодателство, което по принцип позволява заподозрените да бъдат разпитвани в отсъствието на адвокат, ако с него не може да бъде осъществен контакт или той не се яви на разпита в срок от 48 часа от задържането, не попада в обхвата на изчерпателно изброените в Директива 2013/48 причини за временно дерогиране на това право и поради това нарушава задължението по член 3, параграф 6 във връзка с член 3, параграф 3 от тази директива.
59 Този извод не може да бъде оборен с довода на Чешката република, че след като съгласно чешкото законодателство разпитът на заподозрения трябва да се проведе в срок от 48 часа от задържането му, като това лице трябва да бъде освободено след изтичането на този срок, за да се предотврати възпрепятстването на наказателното производство, е необходимо това лице да бъде разпитано, без да присъства адвокат, който да го подпомага, когато не е избрало адвокат или последният не се е явил в определения срок. Всъщност, както правилно изтъква Комисията, няма пречка съответната държава членка да гарантира, че при такива обстоятелства на това лице може да бъде назначен адвокат, с когото може да се осъществи контакт.
60 Противно на твърденията на Чешката република, подобна мярка не би довела до това държавите членки незаконосъобразно да бъдат принудени на основание Директива 2013/48 да назначат на посоченото лице служебен адвокат въз основа на правната помощ, въпреки че тази област не попада в приложното поле на посочената директива.
61 В това отношение Съдът вече е постановил, че от член 1, параграф 2 от Директива 2016/1919 изрично следва, че тя допълва Директива 2013/48, като правото на правна помощ е свързано с упражняването на правото на достъп до адвокат. Освен това член 2, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2016/1919 предвижда, че тя се прилага по отношение на заподозрени или обвиняеми лица в рамките на наказателно производство, които имат право на достъп до адвокат съгласно Директива 2013/48 и които или са задържани, или трябва да бъдат подпомагани от адвокат в съответствие с правото на Съюза или националното право, или трябва или е позволено да присъстват на определени следствени действия или действия по събиране на доказателства (решение от 8 май 2025 г., Barało, C‑530/23, EU:C:2025:322, т. 53).
62 Член 3, параграф 2 от Директива 2013/48 обаче предвижда, че заподозрените и обвиняемите в наказателно производство при всички положения имат достъп до адвокат в четири хипотези, изброени съответно в букви а)—г) от тази разпоредба. Така това право трябва да им бъде гарантирано, първо, преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, второ, при извършването на определени следствени действия или действия по събиране на доказателства, трето, без неоправдано забавяне след задържането им, или четвърто, своевременно преди явяването им пред компетентен съд.
63 От това следва, че настъпването по-специално на събитието, посочено в член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2013/48, а именно разпит, обуславя не само възникването на правото на достъп до адвокат, но едновременно с това и приложимостта на Директива 2016/1919 и установеното с нея право на правна помощ (вж. в този смисъл решение от 8 май 2025 г., Barało, C‑530/23, EU:C:2025:322, т. 55).
64 Несъмнено от съображение 28 от Директива 2013/48 следва, че волята на законодателя на Съюза е била, когато заподозрените или обвиняемите са задържани, държавите членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че тези лица са в състояние ефективно да упражнят правото си на достъп до адвокат, включително като им осигурят адвокатска защита, ако те нямат адвокат, освен ако лицата не са се отказали от това право.
65 Съответната държава членка има няколко възможности, които отговарят на изискванията на Директива 2013/48, за да предотврати опасността от възпрепятстване на наказателното производство, която произтича от това, че заподозреният не е избрал адвокат или от това, че избраният адвокат не се е явил в определения срок. Най-напред, при изключителните обстоятелства, посочени в член 3, параграф 6 от Директива 2013/48, по-специално когато е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство, тези органи могат да проведат разпита в отсъствието на адвокат. По-нататък, ако тези условия не са изпълнени и компетентните органи считат, че все пак е необходимо да се проведе разпит, те могат да назначат служебно наличен адвокат, за да компенсират липсата на избор на адвокат от заподозрения или невъзможността избраният адвокат да присъства на този разпит. Накрая, когато заподозреният се откаже от правото си на достъп до адвокат при условията, предвидени в член 9 от тази директива, разпитът също може да се проведе в отсъствието на адвокат.
66 Наличието на тези различни възможности е свидетелство за това, че зачитането на правото на достъп до адвокат, предвидено в член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48, не предполага непременно задължение за съответната държава членка да предвиди служебно назначаване на адвокат, който да подпомага заподозрения по време на разпита му. Освен това назначаването на служебен адвокат не означава непременно, че по силата на Директива 2016/1919 заподозреният трябва да се ползва от правна помощ, тъй като тази директива предвижда задължение за предоставяне на такава помощ само когато са изпълнени определени условия.
67 Следователно не може да се поддържа, че продължаването на разпита в отсъствието на адвоката би могло да се обоснове с обстоятелството, че непосочването на адвокат от заподозрения или неявяването на адвоката в определения срок би могло да представлява шиканиране от страна на заподозрения и би създало опасност от възпрепятстване на наказателното производство.
68 От всички изложени по-горе съображения следва, че като не е приела необходимите разпоредби, за да се съобрази с член 3, параграф 6 във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, Чешката република не е изпълнила задълженията си по тази директива.
По съдебните разноски
69 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала Чешката република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на посочената институция.
70 В съответствие с член 140, параграф 1 от този процедурен правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Унгария следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Като не е приела необходимите разпоредби, за да се съобрази с член 3, параграф 6 във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, Чешката република не е изпълнила задълженията си по посочената директива.
2) Осъжда Чешката република да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
3) Унгария понася направените от нея съдебни разноски.
Подписи
* Език на производството: чешки.