Details
ECLI
Source
Decision form
Issue date
Last update
File mark
Court
Jurisdiction
Judge
Žiadne známe citácie.
62024CO0806_fr.html
HTML · 32.9 KB
No categories available
62024CO0806
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
3 юни 2026 година(*)
По дело C‑806/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с определение от 25 ноември 2024 г., постъпило в Съда на 25 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ EAД
срещу
FB,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: M. Condinanzi (докладчик), председател на състава, R. Frendo и Ал. Корнезов, съдии,
генерален адвокат: A. Rantos,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ EAД, от Й. Димова и Хр. Нихризов, адвокати,
– за италианското правителство, от S. Fiorentino в качеството на представител, подпомаган от G. Natale, avvocata dello Stato,
– за Европейската комисия, от Цв. Георгиева, P. Kienapfel и I. Rubene, в качеството на представители,
след изслушване на генералния адвокат
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на
– съображения 7 и 8, както и член 86, параграф 1 и член 95, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008, (ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (ОВ L, 2024/1689),
– член 3, параграф 1, член 5, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273), както и точка 1, буква д) от приложението към тази директива,
– член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64),
– членове 38 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и принципа на ефективност.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ EAД (наричано по-нататък „Йеттел“), доставчик на електронни съобщителни услуги, и FB, потребител, по повод плащането от последния на различни суми, дължими за изпълнението и прекратяването на договор за предоставяне на мобилни услуги, който е сключил с този доставчик.
Правна уредба
Регламент 2024/1689
3 Съгласно съображения 6 и 7 от Регламент 2024/1689:
„(6) Предвид значителното въздействие, което [изкуственият интелект (ИИ)] може да окаже върху обществото, и необходимостта от изграждане на доверие, е от жизненоважно значение ИИ и неговата регулаторна рамка да бъдат разработени в съответствие с ценностите на [Европейския съюз], залегнали в член 2 [ДЕС], и основните права и свободи, залегнали в Договорите и, съгласно член 6 ДЕС, в Хартата. Като предварително условие ИИ следва да бъде технология, ориентирана към човека. Той следва да служи като инструмент за хората, като крайната цел е да се повиши тяхното благосъстояние.
(7) За да се гарантира последователно и високо равнище на защита на обществените интереси по отношение на здравето, безопасността и основните права, следва да бъдат установени общи правила за високорисковите системи с ИИ. Тези правила следва да бъдат в съответствие с Хартата, да бъдат недискриминационни и да са в съответствие с международните търговски ангажименти на Съюза. Освен това те следва да са съобразени с Европейската декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие и Насоките относно етичните аспекти за надежден ИИ на експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект […]“.
4 Член 86 от този регламент, озаглавен „Право на обяснение при вземане на индивидуални решения“, предвижда в параграф 1:
„Всяко засегнато лице, което е обект на решение, взето от внедрителя въз основа на резултатите от високорискова система с ИИ, посочена в приложение III, с изключение на системите, изброени в точка 2 от посоченото приложение, и което поражда правни последици или по подобен начин значително засяга това лице така, че то да счита, че се оказва неблагоприятно въздействие върху неговото здраве, безопасност или основни права, има право да получи от внедрителя ясни и съдържателни обяснения за мястото на системата с ИИ в процедурата за вземане на решения и основните елементи на взетото решение“.
5 Член 95 от този регламент, озаглавен „Кодекси за поведение за прилагане на специфични изисквания на доброволна основа“, предвижда в параграф 2:
„Службата по ИИ и държавите членки улесняват изготвянето на кодекси за поведение относно прилагането на доброволна основа, включително от страна на внедрителите, на специфични изисквания по отношение на всички системи с ИИ, въз основа на ясни цели и ключови показатели за ефективност с цел оценяване на постигането на тези цели, включително елементи като, но не само:
а) приложими елементи, предвидени в етичните насоки на Съюза за надежден ИИ;
[…]“.
Директива 93/13
6 Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:
„В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.
7 Член 4, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича“.
8 Съгласно член 5 от посочената директива:
„При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл. […]“.
9 Член 6, параграф 1 от същата директива предвижда:
„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.
10 Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:
„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
11 В точка 1 от приложението към тази директива, съдържаща примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни, са посочени условия, които имат за предмет или резултат:
„[…]
д) условие, според което от потребителя се изисква да изплати неоснователно висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си;
[…]“.
Директива 2011/83
12 Член 3 от Директива 2011/83 е озаглавен „Приложно поле“ и предвижда в параграф 1:
„Настоящата директива се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите ѝ, към всички договори, сключени между търговец и потребител […]“.
13 Съгласно член 5 от тази директива:
„1. Преди потребителят да се обвърже с договор, различен от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, или със съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя следната информация по ясен и разбираем начин, ако тази информация не е ясна от контекста:
а) основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и съобразно стоките или услугите;
[…]
в) крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци или, когато естеството на стоките или услугите е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, начина, по който цената трябва да се изчисли, както и, когато е приложимо, всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси или, когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими;
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
14 През 2020 г. FB сключва с Йеттел договор за мобилни електронни услуги с фиксиран тарифен план за периода от 27 март 2020 г. до 27 март 2022 г.
15 Този договор предвижда, че в случай на предсрочно прекратяване от FB той е длъжен да заплати неустойка, съответстваща на сумата на оставащите основни месечни такси, дължими между датата на прекратяването и първоначално предвидения срок на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечния абонамент. Освен посочената неустойка FB дължи и разликата между месечните такси, договорени въз основа на промоционална такса, и стандартните такси, изчислени в зависимост от оставащия период до предвидения в договора срок.
16 Считано от януари 2021 г., FB спира да плаща месечните такси, дължими съгласно разглеждания в главното производство договор.
17 В резултат на това Йеттел първоначално спира, считано от 25 януари 2021 г., предоставянето на предвидените в този договор услуги. След това Йеттел сезира Софийски районен съд (България), който е запитващата юрисдикция, с два иска за плащане на произтичащите от посочения договор вземания, съответстващи на оставащите неплатени месечни такси, както и на неустойката, предвидена в случай на предсрочно прекратяване на договора.
18 Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на практиките на Йеттел относно, от една страна, измерването на използваните мобилни данни и изчисляването на дължимите суми, извършвани чрез автоматизирана система, основана на алгоритъм, и от друга страна, налагането на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги с фиксиран тарифен план. Тези съмнения възникват в контекста на затрудненията, срещнати в хода на главното производство при получаването на разяснения относно това измерване, както и относно реда и условията за фактуриране, присъщи на тази автоматизирана система.
19 При тези обстоятелства Софийски районен съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Чл. 86, пар. 1 от Регламент [2024/1689] следва ли да се тълкува в смисъл, че потребителят по смисъла на Директива [2011/83] и Директива [93/13] има правото да разбере от доставчика на услуги по какъв начин и при какви компоненти, параметри са издадени автоматично взети решения (фактури), основани на автоматично взети от търговеца данни, по договор за доставка на мобилни услуги? Разпоредбите на чл. 86, пар. 1 от Регламент [2024/1689] във връзка чл. 38 [Хартата] следва ли да се тълкуват в смисъл, че потребителят има правото да разбере от доставчика на услуги какъв е алгоритъма на изчисление на автоматично генерираните фактури, какви компоненти и параметри са включени в тях? Чл. 86, пар. 1 от Регламент [2024/1689] следва ли да се тълкува в смисъл, че се прилага при потребителски договори?
2. Чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива [93/13] следва ли да се тълкуват в смисъл, че се прилагат, когато се извършва дейност, основана на изкуствен интелект, автоматично взети решения по смисъла на чл. 86 от Регламент [2024/1689]?
3. Чл. 3, пар. 1 от Директива [2011/83] следва ли да се тълкува в смисъл, че защитата на правата на потребителите се прилага при системи използващи изкуствен интелект, създаващи автоматично взети решения по смисъла на Регламент [2024/1689]?
4. Чл. 86, пар. 1 от Регламент [2024/1689] вр. чл. 47 вр. чл. 38 [Хартата], както и принципа за ефективност по чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива [93/13] и чл. 5 от Директива [2011/83] следва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът може да изиска от търговеца данните за черната кутия, сорс кода и алгоритъма, за това по какъв начин е взето автоматизираното решение по потребителски договор?
5. Чл. 86, пар. 1 от Регламент [2024/1689] вр. чл. 47 вр. чл. 38 [Хартата] и Директива [2011/83] следва ли да се тълкуват в смисъл, че автоматично генерирано решение, издадено от търговец по договор за мобилни услуги с потребител, допуска това автоматично генерирано решение да бъде ревизирано и подложено на проверка от човек — съдия, осъществен в хода на реален съдебен процес? Разпоредбите следва ли да се тълкуват в смисъл, че автоматично взетите решения, подлежат на човешка проверка от съдия в реален съдебен процес?
6. Съображения 7 и 8, чл. 95, пар. 2, б. „а“ от Регламент [2024/1689] и Директива [2011/83], следва ли да се тълкуват в смисъл, че в процеса на внедряване и използване на система за генериране на автоматично взети решения, по потребителски договор, следва да се включват юристи или магистрати, с високи нравствени и етични качества, за да се осигури прозрачна, ефективна и ориентирана към човека информационна система, която да бъде в съответствие с основните човешки права?
7. Чл. 3, пар. 1 и приложение 1, т. 1, б. „д“ от Директива [93/13] следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска търговец да начисли неустойка за прекратяване на договор, като договорът е прекратен, поради неплащане на суми от потребителя, но при последващо заплащане на сумите, договорът и мобилната услуга ще бъдат възстановени?
8. „Неизпълнение на задължение“ по смисъла на приложение 1, т. 1, б. „д“ от Директива [93/13] следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява неплащане на суми от страна на потребителя, които суми са издадени от автоматизирана система и представлява автоматично взето решение (ADM) и потребителят не е получил информация за това по какъв начин са сформирани сумите?
9. Чл. 5, пар. 1, б. „а“ и б. „в“ от Директива [2011/83] и чл. 5, пар. 1 от Директива [93/13] следва ли да се тълкуват в смисъл, че изискванията за ясен и разбираем език се прилагат и по отношение на последващи договори, анекси, фактури по потребителски договор, които са създадени от изкуствен интелект или друга автоматизирана система, без човешка намеса (ADM)?
10. Чл. 5, пар. 1 от Директива [93/13] и чл. 86, пар. 1 от Регламент [2024/1689] следва ли да се тълкуват в смисъл, че автоматично генерираните фактури по договор с потребител, следва да бъдат на ясен и разбираем език и потребителят има право от търговеца да иска обяснение по какъв начин са взети решенията и чрез какъв алгоритъм?
11. Чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Директива [2011/83] и чл. 3, пар. 1 от Директива [93/13] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допуска търговец да начисли неустойка за прекратяване на договор (поради неплащане по договора) на основата на стандартни месечни такси, а не промоционални такси, при положение че страните са се договорили да заплащат промоционални такси до края на срока на договора и търговецът сам се е отказал да сключи договор при стандартна такса?
12. Под „неоснователно висока неустойка“ по смисъла на приложение 1, т. 1, б. „д“ Директива [93/13] следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява разликата между промоционалната и стандартната месечна такса по договор, която разлика се начислява до края на срока на прекратен договор, съгласно оставащите брой месеци?
13. Чл. 3, пар. 1 от Директива [93/13] дали следва да се тълкува в смисъл, че не позволява на търговец да начислява суми за дробни периоди, при положение че в договора страните са се договорили за суми за цял пълен период?
14. Чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от съдебните разноски, когато, търговецът не е обяснил по ясен и разбираем начин на потребителя по какъв начин, какъв е алгоритъмът при автоматично взетото решение и търговецът е доказал това, едва в хода на съдебното дело, заведено от него срещу потребителя, поради неплащане на сумите от потребителя?
15. Чл. 5, пар. 1, б. „а“ и б. „в“ от Директива [2011/83] следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допуска търговец по доставка на мобилни услуги да начислява неустойка, за прекратен предсрочно договор, поради липса на плащане от страна на потребителя, на основата на стандартна месечна такса, при положение че търговецът и потребителят са се договорили на промоционална (по-ниска) месечна такса за срока на договора?
16. Чл. 5, пар. 1, б. „а“ и б. „в“ от Директива [2011/83] следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допуска търговец по доставка на мобилни услуги да начислява неустойка, за прекратен предсрочно договор, поради липса на плащане от страна на потребителя, която неустойка включва разликата между стандартната и промоционалната месечна такса, за времето от датата на прекратяване на [договора до датата на изтичане на срока му]?
17. Чл. 5, пар. 1, б. „а“ и б. „в“ от Директива [2011/83] следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допуска търговец по доставка на мобилни услуги да начислява неустойка за дни, при положение че страните са се договорили, че неустойката представлява месечна такса? Допуска ли търговец да начисли неустойка на основата на месечна такса, която неустойка да е за дни, а не за месец?“.
Събития, настъпили след подаването на преюдициалното запитване
20 В писменото си становище, представено на 10 април 2025 г., Йеттел уведомява Съда за отказа си от иска по главното производство, направен за първи път на 6 декември 2024 г., а след това, поради липса на реакция от страна на запитващата юрисдикция, на 12 март 2025 г. На последната дата Йеттел също така подава пред Софийски градски съд (България) жалба срещу бездействието на запитващата юрисдикция, тъй като първото му искане за отказ от иска не е било разгледано. Йеттел прилага към писменото си становище двете молби за отказ от иска, както и жалбата, подадена пред Софийски градски съд.
21 С оглед на тези обстоятелства на 22 април 2025 г. до запитващата юрисдикция е отправено искане за предоставяне на информация, за да се провери дали все още е сезирана със спора в главното производство.
22 С отговора си от 28 април 2025 г. запитващата юрисдикция уведомява Съда, че в спора в главното производство няма оттегляне на иска от Йеттел.
23 С решение на председателя на Съда от 5 май 2025 г. производството по настоящото дело е спряно на основание член 55, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Съда до допълнителни разяснения относно отказа на Йеттел и жалбата му пред Софийски градски съд срещу бездействието на запитващата юрисдикция. По-специално, от запитващата юрисдикция е поискано да информира Съда за изхода на подадената от Йеттел жалба.
24 С отговора си от 6 февруари 2026 г. тази юрисдикция потвърждава отказа от иска от страна на Йеттел и уведомява Съда за окончателното прекратяване на делото в главното производство. Тя обаче уточнява, че продължава да има интерес да получи отговор от Съда предвид значението на поставените въпроси за правото на Съюза и неговото развитие.
25 На 10 февруари 2026 г. председателят на Съда разпорежда възобновяване на производството по настоящото дело.
По липсата на основание за произнасяне
26 Съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящите пред тях спорове (вж. определение от 26 януари 1990 г., Falciola, C‑286/88, EU:C:1990:33, т. 7, и решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44 и цитираната съдебна практика).
27 В това отношение следва да се припомни, че основанието на едно преюдициално запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от него за действителното решаване на спор (решение от 27 февруари 2014 г., Pohotovosť, C‑470/12, EU:C:2014:101, т. 29).
28 Освен това съгласно член 100, параграф 2 от процедурния му правилник във всеки един момент Съдът може да установи, че вече не са налице условията, обосноваващи компетентността му. Следователно, ако се окаже, че поставените въпроси вече са явно ирелевантни за решаването на този спор, Съдът следва да приеме, че липсва основание за произнасяне по него (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 70 и цитираната съдебна практика).
29 По-конкретно, както от текста, така и от общия разум на член 267 ДФЕС следва, че преюдициалното производство предполага пред националната юрисдикция действително да е висящ спор, по който тя трябва да постанови решение, в което да може да вземе предвид решението на Съда по преюдициалното запитване, и поради това, ако отпадне предметът на спора в главното производство, Съдът трябва да заключи, че липсва основание за произнасяне (решение от 24 ноември 2022 г., Banco Cetelem, C‑302/21, EU:C:2022:919, т. 32 и цитираната съдебна практика).
30 В случая от представеното от Йеттел становище, както и от отговора на запитващата юрисдикция на искането на Съда за предоставяне на информация, посочен в точка 24 от настоящото определение, е видно, че това дружество е направило отказ от иска си и поради това делото по главното производство е прекратено.
31 От този отговор следва също, че вследствие на този отказ от иска делото в главното производство става безпредметно.
32 Преюдициалните въпроси вече имат хипотетичен характер и отговорът на Съда на тези въпроси не би бил от полза за запитващата юрисдикция. Този извод не се поставя под въпрос от изразеното от тази юрисдикция желание да поддържа преюдициалното запитване с мотива, че посочените въпроси са от значение за правото на Съюза и неговото развитие.
33 При тези обстоятелства липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване.
По съдебните разноски
34 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) определи:
Липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване, отправено от Софийски районен съд (България) с определение от 25 ноември 2024 г.
Подписи
* Език на производството: български.