Prehliadač alebo jeho nastavenia nie sú podporované.

Praktik.ai používa moderné webové technológie kvôli bezpečnosti, rýchlosti a spoľahlivému prihlasovaniu. Tento prehliadač ich nepodporuje alebo blokuje JavaScript, preto sa aplikácia nemusí správne načítať.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox alebo Safari na najnovšiu verziu a stránku potom obnovte.

Ak používate Windows 7, Windows 8 alebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusia ponúkať novú verziu. V takom prípade použite novšie zariadenie alebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Prohlížeč nebo jeho nastavení nejsou podporované.

Praktik.ai používá moderní webové technologie kvůli bezpečnosti, rychlosti a spolehlivému přihlašování. Tento prohlížeč je nepodporuje nebo blokuje JavaScript, proto se aplikace nemusí správně načíst.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox nebo Safari na nejnovější verzi a stránku potom obnovte.

Pokud používáte Windows 7, Windows 8 nebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusí nabízet novou verzi. V takovém případě použijte novější zařízení nebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Your browser or its settings are not supported.

Praktik.ai uses modern web technologies for security, speed, and reliable sign-in. This browser does not support them, or JavaScript is blocked, so the app may not load correctly.

Please update Chrome, Edge, Firefox, or Safari to the latest version and then reload this page.

If you use Windows 7, Windows 8, or Windows 8.1, Chrome and Edge may no longer offer a newer version. In that case, use a newer device or contact Praktik.ai support.

62025TO0533

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

5 юни 2026 година(*)

По дело T‑533/25,

Хашем Анвар Акад,

посочен в жалбата като жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, представляван от E. Kübler и И. Гюров,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: N. Półtorak, председател, J. Martín y Pérez de Nanclares (докладчик) и I. Dimitrakopoulos, съдии,

секретар: V. Di Bucci,

предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-специално процесуално-организационното действие от 3 март 2026 г.,

постанови настоящото

Определение

1 С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС, подадена от името и за сметка на г‑н Хашем Анвар Акад (Hashem Anwar Akkad) от адвокат Станислав Коев, е поискана отмяната на Решение (ОВППС) 2025/1095 на Съвета от 27 май 2025 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L, 2025/1095) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/1094 на Съвета от 27 май 2025 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L, 2025/1094), в частта им, в която тези актове се отнасят до него (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“).

Обстоятелствата по спора

2 Г‑н Анвар Акад е сирийски гражданин, описан от Съвета на Европейския съюз като извършващ дейност в Сирия.

3 Настоящото дело се вписва в контекста на ограничителните мерки, приети от Съвета, считано от 2011 г., срещу Сирия и лицата, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население на Сирия, както следва от Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 11).

4 Имената на лицата, отговорни за тези репресии, както и на лицата и образуванията, които получават ползи от политиките, водени от сирийския режим, или които го подкрепят, и на свързаните с тях лица и образувания са включени в списъците в приложение II към Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 442/2011 (ОВ L 16, 2012 г., стр. 1) и в приложение I към Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 2013 г., стр. 14) (наричани по-нататък заедно „разглежданите списъци“).

5 Името на г‑н Анвар Акад е включено на ред 180 в разглежданите списъци с Решение за изпълнение 2014/488/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 217, 2014 г., стр. 49) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 217, 2014 г., стр. 10).

6 След отмяната на тези актове с решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), името на г‑н Анвар Акад е включено отново на ред 192 в разглежданите списъци с Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 г. за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 141, 2016 г., стр. 125) и регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 на Съвета от 27 май 2016 г. за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 141, 2016 г., стр. 30) и впоследствие е оставено в тези списъци.

7 След падането на режима на Башар ал Асад в Сирия на 8 декември 2024 г., с писма от 11 декември 2024 г. и 29 април 2025 г. адвокат Коев иска от Съвета да заличи името на г‑н Анвар Акад от разглежданите списъци.

8 На 27 май 2025 г. Съветът приема обжалваните актове. Името на г‑н Анвар Акад е оставено на ред 192 в разглежданите списъци.

9 С писмо от 28 май 2025 г. Съветът отговаря на посочените в точка 7 по-горе писма и уведомява адвокат Коев за намерението си да остави името на г‑н Анвар Акад в разглежданите списъци. Освен това той приканва г‑н Анвар Акад да представи нови съображения преди 2 февруари 2026 г.

Искания на страните

10 С настоящата жалба по същество се иска от Общия съд:

– да отмени обжалваните актове,

– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

11 С отделна писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 31 октомври 2025 г., Съветът прави възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, като моли Общия съд:

– да отхвърли жалбата като недопустима,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

12 В становището си по възражението за недопустимост, подадено в секретариата на Общия съд на 12 декември 2025 г., адвокат Коев по същество моли Общия съд да обяви жалбата за допустима.

От правна страна

13 Съгласно член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник по искане на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта, без да разглежда спора по същество. Тъй като в настоящия случай Съветът е поискал произнасяне по недопустимостта, Общият съд, като приема, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, решава да се произнесе по това искане, без да провежда докрай производството.

14 Съветът прави възражение за недопустимост на настоящата жалба, тъй като според него съществуват конкретни данни, които поставят под съмнение действителността на негласното изявление, че адвокат Коев е надлежно упълномощен от г‑н Анвар Акад.

15 В това отношение той изтъква, че адвокат Коев поддържа, че г‑н Анвар Акад е бил отвлечен на 10 март 2025 г., че продължава да е в неизвестност и че е невъзможно да се установи контакт с него. Тъй като обаче обжалваните актове и настоящата жалба са последващи спрямо предполагаемото отвличане, съществували съмнения, че адвокат Коев действително е получил указания да действа от името на г‑н Анвар Акад в настоящото производство.

16 По този въпрос Съветът подчертава, че пълномощното ad litem, приложено към жалбата, упълномощава адвокат Коев да действа от името на г‑н Анвар Акад само по отношение на Решение (ОВППС) 2023/1035 на Съвета от 25 май 2023 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 49) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1027 на Съвета от 25 май 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 1).

17 Адвокат Коев подчертава, от една страна, че неговата кантора представлява г‑н Анвар Акад от 2014 г. и че до момента е единственият му съветник по въпроси, свързани с обжалване на прилагането на ограничителни мерки и защитата на неговите права и законни интереси пред европейските институции. От друга страна, от 2014 г. инструкциите на г‑н Анвар Акад са консистентни и последователни и указват неговото желание адвокат Коев да предприема действия по обжалване на всички актове, издадени от Съвета, поради тяхната несправедливост. Впрочем г‑н Анвар Акад поискал от него да изпрати писмото от 11 декември 2024 г. до Съвета, за да го уведоми за настъпилите в Сирия промени.

18 Освен това адвокат Коев поддържа, че г‑н Анвар Акад изрично му дал указания, в случай че името му е оставено в разглежданите списъци през 2025 г., да извърши всички необходими действия от негово име, включително подаването на жалби. Доказателство за това били новите документи, представени за първи път пред Общия съд, които г‑н Анвар Акад предоставил именно с оглед на подаването на такава жалба.

19 Накрая, адвокат Коев изтъква, че г‑н Анвар Акад, който бил отвлечен на 10 март 2025 г. в Дамаск (Сирия), бил жертва на насилствено изчезване по смисъла на Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване, приета на 20 декември 2006 г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации с Резолюция 61/177. В международната практика обаче се приемало, че когато се водят дела, при които са засегнати интересите на изчезнали лица, то самият факт, че същите не могат да бъдат открити, не представлявал пречка съдебният процес за защита на техни права и законни интереси да продължи.

20 Следва да се припомни, че от една страна, съгласно член 19, трета и четвърта алинея от протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз, приложим в производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от същия Статут, и от друга страна, съгласно член 51, параграф 2 от Процедурния правилник страните, различни от държавите членки и институциите на Европейския съюз, Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) или държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), се представляват от адвокат, който трябва да отговаря на условието да има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП.

21 Само спрямо юридическите лица обаче Процедурният правилник предвижда в член 51, параграф 3 задължението към жалбата да се приложи пълномощно от съответното юридическо лице. Следователно Процедурният правилник позволява физически лица да бъдат представлявани от адвокат, без той да представи пълномощно, докато това е необходимо в случая с юридическите лица (вж. по аналогия решение от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, Т‑190/12, EU:T:2015:222, т. 56).

22 Фактът, че представляващите физическо лице адвокати не са длъжни да представят подписано от клиента им пълномощно, несъмнено намира своята обосновка в съображението, че ако член на адвокатската колегия на държава членка, който в това си качество е длъжен да спазва правилата за професионално поведение, заяви, че е надлежно упълномощен от клиента си, това изявление по принцип се счита за достатъчно надеждно (вж. решение от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, Т‑190/12, EU:T:2015:222, т. 57 и цитираната съдебна практика).

23 Все пак, като се имат предвид и припомнените в точка 20 по-горе разпоредби, следва да се направи изводът, че преди да пристъпи към разглеждането на подадената пред него жалба, Общият съд трябва да се увери, че подписалият жалбата адвокат действително е определен да представлява лицето, от чието име тази жалба е подадена. С оглед на изложеното в точка 22 по-горе съображение следва да се отбележи, че Общият съд обикновено приема факта, че даден адвокат е подписал и подал жалба от името на физическо лице, като негласно изявление от този адвокат, че е надлежно упълномощен от въпросното физическо лице, като Общият съд счита този вид изявление за достатъчно. Когато обаче от конкретните данни би могло да се породи съмнение относно действителността на това негласно изявление и вследствие на това — относно намерението на физическото лице, от името на което действа този представител, за да подаде такава жалба, Общият съд може да поиска от въпросния адвокат да докаже, че действително е упълномощен (вж. в този смисъл решение от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, Т‑190/12, EU:T:2015:222, т. 58).

24 В настоящия случай според изложението на фактите от адвокат Коев, което не се оспорва от Съвета, г‑н Анвар Акад е бил отвлечен на 10 март 2025 г., тоест повече от два месеца преди приемането на обжалваните актове и почти пет месеца преди подаването на настоящата жалба, и оттогава не е бил в състояние да общува с адвокат Коев.

25 Само по себе си това фактическо положение, и по-специално изтичането на почти пет месеца между предполагаемото отвличане на г‑н Анвар Акад и подаването на настоящата жалба, може да породи съмнение, от една страна, относно обстоятелството, че г‑н Анвар Акад е имал намерение да подаде такава жалба, и от друга страна, относно наличието на пълномощно в полза на адвокат Коев за подаването на тази жалба.

26 Следва да се отбележи, че за да докаже, че действително е бил упълномощен от г‑н Анвар Акад да подаде настоящата жалба, адвокат Коев се основава на косвени доказателства, а именно, от една страна, на факта, че представлява г‑н Анвар Акад от 2014 г., и от друга страна, на твърдението, че той му е предоставил нови доказателства с оглед на подаването на жалба пред Общия съд.

27 На първо място, що се отнася до връзката между адвокат Коев и г‑н Анвар Акад, вярно е, както поддържа адвокат Коев, че последният е представлявал г‑н Анвар Акад пред Общия съд и пред Съда по всички дела, заведени от името на г‑н Анвар Акад, а именно по делата, по които са постановени решенията от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), от 9 ноември 2017 г., HX/Съвет (C‑423/16 P, EU:C:2017:848), от 19 юни 2018 г., HX/Съвет (T‑408/16, непубликувано, EU:T:2018:355), от 11 септември 2019 г., HX/Съвет (C‑540/18 P, непубликувано, EU:C:2019:707), и от 7 май 2025 г., Анвар Акад/Съвет (T‑502/23, непубликувано, EU:T:2025:445).

28 Противно на поддържаното от адвокат Коев обаче, от този факт не може да се направи изводът, че г‑н Анвар Акад го е упълномощил да подаде жалба срещу обжалваните актове.

29 Всъщност, от една страна, обстоятелството, че в миналото дадено лице е подало жалба срещу актовете, които се отнасят до него, не означава автоматично, че то ще реши да направи това за нови актове. Впрочем, що се отнася до г‑н Анвар Акад, следва да се отбележи, че макар да е подал жалби за отмяна на някои от актовете, с които името му е включено или оставено в разглежданите списъци, не е вярно, че той е направил това срещу всички отнасящи се до него актове, както по същество поддържа адвокат Коев. По-специално, той не е подал нито една жалба пред Общия съд между 27 юли 2016 г., датата на подаване на жалбата му по делото, по което е постановено решението от 19 юни 2018 г., HX/Съвет (T‑408/16, непубликувано, EU:T:2018:355), и 15 януари 2023 г., датата на подаване на жалбата му по делото, по което е постановено решението от 7 май 2025 г., Анвар Акад/Съвет (T‑502/23, непубликувано, EU:T:2025:445).

30 През този период обаче Съветът е приел различни актове, вследствие на които името на г‑н Анвар Акад е оставено в разглежданите списъци. Следователно, противно на твърдяното от адвокат Коев, г‑н Анвар Акад не е искал систематично отмяната на отнасящите се до него актове.

31 От друга страна, както поддържа Съветът, представеното от адвокат Коев пълномощно ad litem го упълномощава да представлява г‑н Анвар Акад за всяко действие, което трябва да се предприеме по-специално пред Общия съд и евентуално пред Съда, само с оглед на отмяната на Решение 2023/1035 и на Регламент за изпълнение 2023/1027 — актове, които са предмет на жалбата за отмяна, по която е постановено решение от 7 май 2025 г., Анвар Акад/Съвет (T‑502/23, непубликувано, EU:T:2025:445). Пълномощното за представителство обаче има за цел да очертае представителната власт на пълномощника и да му позволи да предприема действия само в рамките на своето упълномощаване. Ето защо се налага изводът, че г‑н Анвар Акад не е възнамерявал да упълномощи адвокат Коев да действа за негова сметка по отношение на всеки въпрос, свързан с ограничителните мерки, приети спрямо него от Съвета, включително относно евентуални актове за оставяне в списъците, приети впоследствие.

32 При всяко положение в писмото, което адвокат Коев е изпратил до Общия съд на 24 юни 2025 г., той е поискал срокът за подаване на жалбата за отмяна на обжалваните актове да бъде удължен, по-специално поради факта, че за г‑н Анвар Акад е било обективно невъзможно да го упълномощи надлежно. Към датата на подаване на настоящата жалба обаче адвокат Коев също не е разполагал с изрично пълномощно. Освен това по същество той признава, че не е в състояние да представи такова.

33 На второ място, що се отнася до новите доказателства, за които се твърди, че са предоставени от г‑н Анвар Акад, най-напред, следва да се отбележи противоречие в твърденията на адвокат Коев. Всъщност, макар да се позовава на факта, че е получил тези нови доказателства, за да докаже, че е упълномощен да подаде настоящата жалба, в писмото от 24 юни 2025 г., посочено в точка 32 по-горе, той иска удължаване на срока за подаване на жалбата за отмяна, за да се гарантира правото на защита на предполагаемия му клиент, за когото е било обективно невъзможно да предостави нови доказателства, различни от представените по делата, по които Общият съд и Съдът вече са се произнесли.

34 По-нататък, адвокат Коев не посочва сред приложените към жалбата документи тези от тях, които действително са нови спрямо вече представените в рамките на предходните производства и които са му били предоставени от г‑н Анвар Акад с оглед на подаването на бъдеща жалба. При всяко положение нито един от представените от адвокат Коев документи не може да докаже надлежно намерението на г‑н Анвар Акад да подаде настоящата жалба, нито a fortiori да посочи адвокат Коев за тази цел.

35 Накрая, Общият съд поставя на адвокат Коев въпрос в рамките на процесуално-организационно действие относно актуалното положение на г‑н Анвар Акад. От него е поискано по-специално да отговори на въпроса дали изчезването на г‑н Анвар Акад е било официално признато, дали е било определено лице, което да представлява неговите интереси или да управлява имуществото му, и дали се е свързал с близки на г‑н Анвар Акад, както и да представи всички релевантни доказателства в подкрепа на отговорите си. В това отношение адвокат Коев посочва, че не разполага с никаква информация относно евентуалното признаване на отвличането на г‑н Анвар Акад, нито относно определянето на лице, което да представлява неговите интереси или да управлява имуществото му. Освен това той твърди, без да представя никакво материално доказателство в подкрепа на твърденията си, че се е опитал да се свърже с близките на г‑н Анвар Акад, но не е могъл да осъществи физическа среща с тях, без да уточнява в нито един момент дали е могъл да общува с тях, макар и само по електронен път. При това положение адвокат Коев е действал, без да е получил указания от някого от близките на г‑н Анвар Акад или от което и да било друго трето лице, овластено да извършва действия в защита на правата му, и без да е бил определен като лице, овластено да извършва действия от името на г‑н Анвар Акад, за да защитава неговите права след предполагаемото му отвличане.

36 При тези обстоятелства следва изводът, че в настоящия случай адвокат Коев не е доказал, че е бил упълномощен от името на г‑н Анвар Акад да подаде настоящата жалба, поради което тя трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо произнасяне по направеното от Съвета искане за процесуално-организационно действие.

37 В това отношение и противно на поддържаното от адвокат Коев, отхвърлянето на настоящата жалба не означава абсолютна невъзможност за г‑н Анвар Акад да се защити впоследствие, тъй като това решение не може да предопредели допустимостта на евентуална жалба, по-специално с оглед на сроковете за обжалване, която да е надлежно подадена от името на г‑н Анвар Акад.

По съдебните разноски

38 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

39 Същевременно съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

40 Предвид особените обстоятелства по настоящото дело, всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

определи:

1) Отхвърля жалбата.

2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Съставено в Люксембург на 5 юни 2026 година.

Секретар

Председател

V. Di Bucci

N. Półtorak

* Език на производството: български.