Details
ECLI
Source
Decision form
Issue date
Last update
File mark
Court
Jurisdiction
Judge
Žiadne známe citácie.
62025CJ0199_fr.html
HTML · 110.94 KB
No categories available
62025CJ0199
Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
15 октомври 2026 година(*)
По дело C‑199/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия) с акт от 19 февруари 2025 г., постъпил в Съда на 11 март 2025 г., в рамките на производство по дело
Fluvius Halle-Vilvoorde, по-рано Sibelgas,
Fluvius Kempen, по-рано Intercommunale Vereniging voor de Energiedistributie in de Kempen en het Antwerpse (IVEKA),
Fluvius IMEWO, по-рано Intercommunale Maatschappij voor Energievoorziening in West- en Oost-Vlaanderen (IMEWO),
Fluvius West, по-рано Fluvius West и Intercommunale Maatschappij voor Gas en Elektriciteit van het Westen (GASELWEST),
Fluvius Zenne-Dijle, по-рано Iverlek и Provinciale Brabantse Energiemaatschappij (P.B.E.),
Fluvius Midden-Vlaanderen, по-рано Intercommunale Vereniging voor Energieleveringen in Midden-Vlaanderen (INTERGEM),
Fluvius Antwerpen,
Fluvius Limburg
срещу
Vlaamse Nutsregulator, по-рано Vlaamse Regulator van de Elektriciteits-en Gasmarkt (VREG)
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, R. Frendo, N. Jääskinen, M. Condinanzi (докладчик) и Ал. Корнезов, съдии,
генерален адвокат: A. Rantos,
секретар: A. Lamote, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 февруари 2026 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Fluvius Halle-Vilvoorde, по-рано Sibelgas, Fluvius Kempen, по-рано Intercommunale Vereniging voor de Energiedistributie in de Kempen en het Antwerpse (IVEKA), Fluvius IMEWO, по-рано Intercommunale Maatschappij voor Energievoorziening in West- en Oost-Vlaanderen (IMEWO), Fluvius West, по-рано Fluvius West и Intercommunale Maatschappij voor Gas en Elektriciteit van het Westen (GASELWEST), Fluvius Zenne-Dijle, по-рано Iverlek и Provinciale Brabantse Energiemaatschappij (P.B.E.), Fluvius Midden-Vlaanderen, по-рано Intercommunale Vereniging voor Energieleveringen in Midden-Vlaanderen (INTERGEM), Fluvius Antwerpen и Fluvius Limburg, от T. Chellingsworth, P. Neven и L. Pellens, advocaten,
– за Vlaamse Nutsregulator, по-рано Vlaamse Regulator van de Elektriciteits-en Gasmarkt (VREG), от V. Verbelen и D. Verhoeven, advocaten,
– за белгийското правителство, от S. Baeyens, P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от C. Mathieu, S. Spiniello, F. Vandendriessche и P. Wytinck, advocaten,
– за финландското правителство, от M. Pere, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от A. Baeckelmans, O. Beynet, T. Scharf и G. Wils, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 май 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 54).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между десет оператора на електроразпределителни и газоразпределителни системи във Фландрия (Белгия) (наричани по-нататък „жалбоподателите ОРС“) и Vlaamse Nutsregulator, по-рано Vlaamse Regulator van de Elektriciteits-en Gasmarkt (фламандски регулатор на пазара на електроенергия и газ) (наричан по-нататък „VREG“) относно законосъобразността на решение BESL-2024‑41 на последния, с което се утвърждава методика за определяне на таксите за разпределение на електроенергия и природен газ през регулаторния период 2025—2028 г. (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент 2019/943
3 Член 1 от Регламент 2019/943, озаглавен „Предмет и приложно поле“, гласи:
„Настоящият регламент цели да:
а) постави основата за ефикасно постигане на целите на Европейския енергиен съюз, и по-специално на рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., като се даде възможност за получаване на пазарни сигнали с оглед на повишена ефективност, по-висок дял възобновяеми енергийни източници, сигурност на доставките, гъвкавост, устойчивост, декарбонизация и иновативност;
б) определи основните принципи за добре функциониращи интегрирани електроенергийни пазари с оглед да се позволи недискриминационен достъп до пазара за всички доставчици на ресурси и клиенти, потребяващи електроенергия, да се предоставят повече права на потребителите, да се осигури конкурентоспособността на световния пазар, както и оптимизацията на потреблението, акумулирането на енергия и енергийната ефективност и да се улесни агрегирането на разпределеното търсене и предлагане, както и да се даде възможност за пазарна и секторна интеграция и заплащане на пазарен принцип на електроенергията, произведена от възобновяеми източници;
[…]“.
4 Член 18 от този регламент, озаглавен „Такси за достъп до мрежите, използване на мрежите и укрепване“, предвижда:
„1. Таксите, прилагани от операторите на мрежите за достъп до мрежите, включително такси за присъединяване към мрежите, такси за използване на мрежите и когато е приложимо, такси за съответно укрепване на мрежите, отразяват разходите, прозрачни са, отчитат необходимостта от сигурност на мрежата и гъвкавост и отразяват действително направените разходи, доколкото те съответстват на тези, извършени от ефективен и сравним в структурно отношение оператор на мрежа, и се прилагат без дискриминация. Тези такси не включват несвързаните разходи в подкрепа на несвързани политически цели.
[И]зползваният за определяне на мрежовите такси метод оказва неутрална подкрепа за цялостната ефективност на системата в дългосрочен план чрез подаване на ценови сигнали на клиентите и производителите и се прилага по-специално по начин, при който не се прави разграничение в положително или отрицателно отношение в производството в зависимост от това дали то е свързано с разпределение или с пренос. […]
2. Методиките относно тарифите отразяват фиксираните цени на операторите на преносни [системи] и [операторите на] разпределителни системи [наричани по-нататък „ОРС“] и предоставят подходящите стимули за операторите на преносни [системи] и [ОРС] както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, за повишаване на ефективността, включително енергийната ефективност, спомагане за пазарната интеграция и сигурността на доставките, за подкрепа за ефективните инвестиции и за свързаните научноизследователски дейности и улесняват иновациите в интерес на потребителите в области като цифровизацията, услугите за гъвкавост и междусистемна свързаност.
[…]
4. При определяне на таксите за достъп до мрежата се вземат предвид:
[…]
б) действително извършените плащания и получените суми, както и очакваните плащания за бъдещи периоди, изчислени на базата на предходни периоди.
[…]
7. Тарифите за разпределение отразяват разходите, като отчитат използването на разпределителната мрежа от ползвателите на системата, включително активни клиенти. Тарифите за разпределение може да съдържат елементи, свързани с капацитета за свързване на мрежите, и може да бъдат диференцирани въз основа на профилите на потребление или производство на ползвателите на системата. […]
8. Методиките за определяне на тарифите за разпределение предоставят стимули на [ОРС] за постигане на най-ефикасна експлоатация и развитие на техните системи, включително посредством възлагане на поръчки за услуги. За тази цел регулаторните органи признават […] съответните разходи за допустими, включват тези разходи в тарифите за разпределение, а също така могат да въведат цели за ефективност, за да предоставят стимули на [ОРС] да повишават ефективността в своите системи […].
[…]
10. Регулаторните органи надлежно вземат предвид доклада за най-добри практики, когато определят или одобряват тарифите за пренос и тарифите за разпределение или методиките си в съответствие с член 59 от Директива (ЕС) 2019/944 [на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 2019 г., стр. 125)]“.
Директива 2019/944
5 Съображения 80, 87 и 90 от Директива 2019/944 посочват:
„(80) Регулаторните органи следва да могат да вземат решения по отношение на всички важни въпроси, свързани с регулирането, за да функционира правилно вътрешният пазар на електроенергия и е необходимо да бъдат напълно независими от всякакви други обществени или частни интереси. […]
[…]
(87) Настоящата директива […] не [лишава] държавите членки от възможността да установяват и провеждат тяхната национална енергийна политика. От това следва, че в зависимост от конституционните разпоредби на държавата членка определянето на политическата рамка, в която следва да работят регулаторните органи, например относно сигурността на доставките, би могла да е от компетентността на държавата членка. Въпреки това общите енергийни политически насоки, давани от държавата членка, следва да не накърняват независимостта или автономността на регулаторните органи.
[…]
(90) Настоящата директива следва да се разглежда съвместно с Регламент […] 943/943, в който се определят основните принципи на новата структура на пазара на електроенергия, които ще дадат възможност за по-добро възнаграждаване на гъвкавостта, ще осигурят адекватни ценови сигнали и ще гарантират развитието на функциониращи интегрирани краткосрочни пазари. В Регламент […] 943/943 също се определят нови правила в различни области, в това число относно областта на механизмите за осигуряване на електрогенериращи мощности и сътрудничеството между операторите на преносни системи“.
6 Член 9 от тази директива е озаглавен „Задължения за обществена услуга“ и предвижда в параграфи 2 и 3:
„2. При пълно зачитане на съответните разпоредби на ДФЕС, по-специално на член 106 от него, държавите членки може да налагат на предприятията, работещи в електроенергийния сектор, с оглед на общите икономически интереси, задължения за обществена услуга, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурността на доставките, редовността, качеството и цената на доставките и опазването на околната среда, включително енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и опазването на климата. Тези задължения трябва да бъдат ясно определени, прозрачни, недискриминационни, изпълнението им да подлежи на проверка и да гарантират равни условия на достъп на електроенергийните предприятия от [Европейския съюз] до националните потребители. […]
3. Когато за изпълнението на задълженията, установени в параграф 2 от настоящия член, или за предоставянето на универсалната услуга, предвидена в член 27, държавите членки предоставят финансова компенсация, други форми на компенсация и изключителни права, те правят това по недискриминационен и прозрачен начин“.
7 Член 57 от посочената директива е озаглавен „Определяне и независимост на регулаторните органи“ и предвижда в параграфи 4 и 5:
„4. Държавите членки гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. За тази цел държавите членки гарантират, че при изпълнението на регулаторните функции, възложени му съгласно настоящата директива и свързаното с нея законодателство, регулаторният орган:
а) е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образувания;
б) гарантира, че персоналът му и лицата, отговорни за управлението му:
i) действат независимо от пазарни интереси; и
ii) не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друго публично или частно образувание при изпълнение на своите регулаторни функции. Това изискване не засяга тясното сътрудничество, при необходимост, с други релевантни национални органи, нито общите политически насоки, давани от правителството, които не са свързани с регулаторните правомощия и задължения съгласно член 59.
5. За да защитят независимостта на регулаторния орган, държавите членки по-специално гарантират, че:
а) регулаторният орган може да взема автономни решения, независимо от всякакви политически органи;
[…]“.
8 Член 59 от същата директива е озаглавен „Задължения и правомощия на регулаторните органи“ и предвижда в параграф 1:
„Регулаторният орган има следните задължения:
а) определя или одобрява, в съответствие с прозрачни критерии, […] тарифите за пренос или разпределение или техните методики, или и двете“;
[…]“.
9 Приложение I към Директива 2019/944, озаглавено „Минимални изисквания за фактурирането и информацията за фактурирането“, предвижда в точка 3:
„Цената на клиентите е сумата от следните три основни компонента: компонент за енергията и снабдяването, компонент за мрежата (пренос и разпределение) и компонент, в който са включени данъци, такси и налози.
Когато в сметката на крайните клиенти е представена разбивка на цената, в целия Съюз трябва да се използват общите дефиниции на трите компонента в разбивката, установени с Регламент (ЕС) 2016/1952 на Европейския парламент и на Съвета [от 26 октомври 2016 година относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията и за отмяна на Директива 2008/92/ЕО (ОВ L 311, 2016 г., стр. 1)]“.
Регламент 2016/1952
10 В точка 5, буква а) от приложение II към Регламент 2016/1952 се уточнява, че цената на електроенергията за крайния клиент по групи на потребление е сбор от трите главни компонента, а именно компонента за енергията и снабдяването, компонента за мрежата (пренос и разпределение) и компонента, състоящ се от данъци, други плащания, налози и такси. По-специално компонента за мрежата включва за крайния потребител разходите, свързани с преноса и разпределението, загубите при преноса и разпределението, разходите за мрежата, разходите за услугите след продажбата, разходите за обслужване на системата и разходите за наем на измервателен уред и за измерването. За сметка на това компонентът, включващ данъци, други плащания, налози или такси, е определен като сбор от различните подкомпоненти, изброени в точка 5, буква а), сред които по-специално са данъците, други плащания, налози или такси, свързани с насърчаването на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и комбинираното производство на топло- и електроенергия.
Белгийското право
11 Член 4.1.30, параграф 1 от Decreet van 8 mei 2009 houdende algemene bepalingen betreffende het energiebeleid (Energiedecreet) (Декрет от 8 май 2009 г. за приемане на общи разпоредби в областта на енергийната политика) (Декрет за енергетиката] (Belgisch Staatsblad, 7 юли 2009 г., стр. 46145), приет от Vlaams Gewest (Фламандски регион), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Декретът за енергетиката“), гласи:
„[VREG] установява методика за определяне на таксите и упражнява тарифните си правомощия с цел да насърчи стабилно и предвидимо регулиране, което допринася за доброто функциониране на освободения пазар и позволява на [ОРС] да правят необходимите инвестиции в разпределителните си мрежи“.
12 Член 4.1.32, параграф 1 от този декрет предвижда:
„[VREG] утвърждава методиката за определяне на тарифите, като взема предвид следните насоки:
[…]
5° Тарифите отразяват действително направените разходи, при условие че съответстват на тези на съпоставим ефективен субект или дейност;
[…]
10° Разходите, свързани с наложените с Декрета или въз основа на него задължения за обществена услуга, които не се финансират от данъци, такси, субсидии, вноски или други налози, се включват по прозрачен и недискриминационен начин в тарифите след проверка от страна на [VREG];
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 VREG е възложил на жалбоподателите ОРС управлението на разпределителните мрежи за електроенергия и природен газ в определени зони във Фландрия.
14 Експлоатацията на тези мрежи води до разходи за жалбоподателите ОРС, които те могат да си възстановят от ползвателите на тези мрежи в определени граници и при определени условия посредством таксите за разпределение на електроенергия и природен газ (наричани по-нататък „мрежовите тарифи“). Тъй като жалбоподателите ОРС имат законоустановен монопол, VREG регулира тези тарифи, като определя приложимата методика за определяне на таксите. С тази методика, която поначало се утвърждава за период от четири години, се определя равнището на приходите, които жалбоподателите ОРС имат право да получават чрез мрежовите тарифи, за да покрият оперативните си разходи.
15 Така разрешените приходи обхващат две категории разходи. От една страна, компонент на тези приходи покрива екзогенните разходи, а именно разходите, върху които жалбоподателите ОРС не могат да оказват никакво влияние и които не могат да бъдат намалени чрез по-ефикасно управление. Тези разходи се прехвърлят изцяло върху ползвателите на разпределителните мрежи посредством мрежовите тарифи.
16 От друга страна, друг компонент на посочените приходи покрива ендогенните разходи, а именно разумните и необходими разходи, свързани с управлението на мрежите и данните, върху които жалбоподателите ОРС могат да въздействат, като разходите за амортизация, оперативните разходи и разходите, свързани с инвестирания капитал.
17 На 21 юни 2024 г. на основание на Декрета за енергетиката VREG приема спорното решение, с което утвърждава методика за определяне на таксите, приложима за разпределението на електроенергия и природен газ за периода 2025—2028 г. Тази методика включва формули за определяне на разрешените приходи, покриващи разумните и необходими ендогенни разходи на жалбоподателите ОРС, които съответстват на максималните ендогенни разходи, които последните могат да прехвърлят върху ползвателите на разпределителните мрежи.
18 За тази цел посочената методика отчита динамиката на разходите, понесени от жалбоподателите ОРС. По-точно, VREG, първо, взема предвид динамиката на специфичните за сектора ендогенни разходи, а именно общите ендогенни разходи на всички ОРС във Фландрия за една и съща регулирана дейност през предходния тарифен период, а именно периода 2019—2023 г. Второ, за целия регулаторен период 2025—2028 г. се предвижда, че базовия компонент от разрешените приходи за ендогенни разходи се променя ежегодно в зависимост от инфлацията. Следователно този компонент се коригира ex post въз основа на действително констатираната инфлация. Трето, VREG въвежда и стимулиращ фактор за ефективност, наречен „frontier shift“, който отразява повишаването на производителността, реализирана от най-ефективните ОРС чрез прилагането на най-добри практики и технологичен напредък, и който според този орган е необходим, за да се компенсира липсата на ефективна конкуренцията между жалбоподателите ОРС. Четвърто и последно, пет допълнителни ендогенни елемента са добавени към този основен компонент от разрешените приходи за ендогенни разходи, които не са релевантни за целите на настоящото преюдициално запитване.
19 На 19 юли 2024 г. жалбоподателите ОРС подават жалба за отмяна на спорното решение пред Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия), който е запитващата юрисдикция. Те поддържат по-специално, че методиката за определяне на таксите за периода 2025—2028 г. нарушава членове 4.1.30 и 4.1.32 от Декрета за енергетиката, Директива 2019/944, принципа на определяне на такси, отразяващи разходите, както е предвиден в член 18 от Регламент 2019/943, както и няколко принципа, свързани с добрата администрация.
20 В рамките на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция, VREG, от своя страна, признава в отговор на въпросите на тази юрисдикция, че методиката за определяне на таксите за периода 2025—2028 г., би могла да противоречи на член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2019/943, тъй като съгласно член 4.1.32, параграф 1, точка 10° от Декрета за енергетиката таксите включвали несвързани разходи в подкрепа на несвързани политически цели.
21 VREG поддържа по-специално, че фламандската правна уредба налага на жалбоподателите ОРС различни задължения за предоставяне на обществена услуга (наричани по-нататък „ЗОУ“), някои от които имат финансов характер, като ЗОУ, свързани с насърчаването на рационалното използване на енергията и възобновяемите енергийни източници, както и със закупуването на зелени сертификати и сертификати за комбинираното производство на енергия. В замяна на тези задължения жалбоподателите ОРС се ползват от компенсации, финансирани отчасти със средства, отпуснати от Energiefonds (Фонд за енергетика) и от бюджета за общите разходи на Фламандския регион. След приспадане на тези компенсации останалите разходи, свързани със ЗОУ с финансов характер, са отразени в мрежовите тарифи за електроенергията. Според VREG обаче по-голямата част от тези ЗОУ преследвали цели от социален и екологичен характер и следователно не били свързани с управлението на разпределителните мрежи.
22 При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали Декретът за енергетиката е съвместим с член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2019/943, съгласно който мрежовите такси не трябва да включват „несвързани разходи в подкрепа на несвързани политически цели“. Според тази юрисдикция изразът „несвързани политически цели“ се отнасял до цели, които не са свързани с развитието и експлоатацията на самите мрежи. В това отношение тя отбелязва, че насърчаването на използването на възобновяеми енергийни източници, по-специално чрез задължението за закупуване на зелени сертификати и сертификати за комбинирано производство на енергия, изглежда, преследва цели на енергийната политика, различни от целите, свързани с развитието или ефикасната експлоатация на разпределителните мрежи. При това положение запитващата юрисдикция иска да се установи дали отразяването в мрежовите тарифи на част от разходите, свързани със ЗОУ, които не се финансират по друг начин, е съвместимо с член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2019/943, въпреки че тези разходи нямат никаква връзка с управлението на мрежите.
23 На второ място, запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта с член 18, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Регламент 2019/943 на методика за определяне на таксите, основанa на историческите разходи на жалбоподателите ОРС, без явен контрол за ефективността на тези разходи. Тази разпоредба изисквала разходите, прехвърлени на ползвателите на мрежите, да съответстват на тези на ефективен и разполагащ със сходна структура ОРС, което според посочената юрисдикция означавало, че мрежовите тарифи, поискани от жалбоподателите ОРС, не биха могли да надхвърлят равнището, което би се постигнало на конкурентен пазар. В това отношение, макар да признава, че използването на исторически данни може да е релевантно в известна степен, същата юрисдикция иска да се установи дали тарифно регулиране, основаващо се изключително на покриването на такива разходи, без механизъм за оценка на тяхната ефективност, е съвместимо с целта, преследвана от Регламент 2019/943 и по-общо — със самата цел на всяко регулиране, приложимо към монополен пазар, изразяваща се в предотвратяване на определянето на цени, по-високи от тези, които биха се установили в конкурентен контекст.
24 На трето и последно място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали е възможно временно да се запази действието на методиката за определяне на таксите, приета със спорното решение, ако тя трябва да се счита за противоречаща на правото на Съюза. Тя счита, че в съответствие с практиката на Съда императивни съображения, свързани с правната сигурност, изглежда, обосновават временното запазване на действието на член 4.1.32, параграф 1, точка 10° от Декрета за енергетиката и/или на спорното решение, в тази хипотеза. В това отношение тази юрисдикция отбелязва, че отмяна, без ограничаване на действието ѝ във времето, би могла да накърни правната сигурност.
25 При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент [2019/943] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 4.1.32, параграф 1, точка 10° от [Декрета за енергетиката], съгласно който таксите следва да включват разходите, свързани с изпълнението на възложените с [този декрет] или въз основа на него [ЗОУ], които не се финансират от данъци, такси, субсидии, вноски или други отчисления?
2) Трябва ли член 18, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Регламент [2019/943] да се тълкува в смисъл, че не допуска сама по себе си утвърдената от регулаторен орган методика за определяне на таксите за разпределение на електрическа енергия, която използва основан на динамиката на историческите разходи метод (при прилагането на който приходите се определят въз основа на историческите разходи) за значителна част от разходите на [ОРС], чиито приходи подлежат на регулиране, или прилагането на този метод следва да се подкрепя с проверка за ефективност на размера на историческите разходи?
3) Ако въз основа на отговорите на предходните преюдициални въпроси [запиващата юрисдикция] стигне до заключението, че VREG е нарушил едно или повече задължения, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли [тя] да запази временно действието на тази уредба, за да предотврати правна несигурност?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
26 В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпросите си (вж. решения от 20 март 1986 г., Tissier, 35/85, EU:C:1986:143, т. 9, и от 5 декември 2019 г., Centraal Justitieel Incassobureau (Признаване и изпълнение на финансови санкции), C‑671/18, EU:C:2019:1054, т. 26 и цитираната съдебна практика).
27 Всъщност обстоятелството, че запитващата юрисдикция формално е посочила във въпросите си определени разпоредби на правото на Съюза, не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаването на спора в главното производство, като извлече от цялата информация, предоставена от запитващата юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. решения от 29 ноември 1978 г., Redmond, 83/78, EU:C:1978:214, т. 26, и от 22 януари 2026 г., Secab, C‑423/23, EU:C:2026:32, т. 29).
28 В случая с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2019/943, доколкото тази разпоредба забранява в таксите за достъп до мрежите да се включват несвързани разходи в подкрепа на несвързани политически цели, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда в мрежовите тарифи да се отчитат разходите, свързани с изпълнението на ЗОУ, наложени с тази правна уредба на ОРС, когато тези разходи не се финансират от данъци, такси, субсидии, вноски или други отчисления.
29 Така тази юрисдикция иска да се установи дали включването в мрежовите тарифи по силата на национална правна разпоредба на разходите, свързани със ЗОУ, при положение че на пръв поглед тези ЗОУ нямат никаква пряка връзка с управлението на мрежата, а по-скоро спадат към други публични политики, а именно цели на енергийната политика, различни от целите, свързани с развитието или ефективната експлоатация на разпределителните мрежи, е съвместимо с член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2019/943.
30 За да се даде полезен отговор на първия въпрос, обаче е необходимо да се вземат предвид и разпоредбите на Директива 2019/944, и по-специално член 9, член 57, параграфи 4 и 5, член 59, параграф 1, буква а), както и точка 3 от приложение I към нея. Тези разпоредби се отнасят съответно до ЗОУ, независимостта на националните регулаторни органи, техните задължения и правомощия, както и относно минималните изисквания за фактуриране и информация за фактурирането.
31 Ето защо следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2019/943 във връзка с член 9, член 57, параграфи 4 и 5, член 59, параграф 1, буква а), както и точка 3 от приложение I към Директива 2019/944, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда в мрежовите тарифи да се отчитат разходите, свързани с изпълнението на ЗОУ, наложени от тази правна уредба на ОРС, когато тези разходи не се финансират с данъци, такси, субсидии, вноски или други отчисления.
32 Съгласно постоянната практика на Съда, при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се вземат предвид текстът ѝ, нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C‑758/24 и C‑759/24, EU:C:2025:591, т. 91).
33 На първо място, съгласно текста на член 18, параграф 1, първа алинея от Регламент 2019/943, таксите за достъп до мрежите, прилагани от операторите на мрежи, включително таксите за присъединяване към мрежите, таксите за използване на мрежите и когато е приложимо, таксите за съответно укрепване на мрежите, отразяват разходите, прозрачни са, отчитат необходимостта от сигурност на мрежата и гъвкавост и отразяват действително направените разходи, доколкото те съответстват на тези, извършени от ефективен и сравним в структурно отношение оператор на мрежа, и се прилагат без дискриминация. Освен това тази разпоредба предвижда, че тези такси не включват несвързаните разходи в подкрепа на несвързани политически цели.
34 Както отбелязва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, от текста на тази разпоредба следва, че намерението на законодателя на Съюза да е било да регламентира таксите за достъп до мрежата, изисквайки отнесените към тях разходи да са свързани с експлоатацията на мрежата, но нито текстът на тази разпоредба, нито текстът на другите разпоредби на Регламент 2019/943 позволяват еднозначно да се дефинират понятията „такси за достъп до мрежите“, „несвързани разходи“ и „несвързани политически цели“.
35 Що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписва член 18, параграф 1, първа алинея от Регламент 2019/943, следва да се отбележи най-напред, че съгласно член 18, параграф 1, втора алинея от този регламент използваният за определяне на мрежовите такси за достъп метод оказва неутрална подкрепа за цялостната ефективност на системата в дългосрочен план чрез подаване на ценови сигнали на клиентите и производителите и се прилага по-специално по начин, при който не се прави разграничение в положително или отрицателно отношение в производството в зависимост от това дали то е свързано с разпределение, или с пренос.
36 По-нататък, член 18, параграф 2 предвижда по същество, че методиките относно тарифите отразяват фиксираните цени на операторите на преносни системи и ОРС и предоставят подходящите стимули за тях както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, за повишаване на ефективността, включително енергийната ефективност, спомагане за пазарната интеграция и сигурността на доставките, за подкрепа за ефективните инвестиции и за свързаните научноизследователски дейности и улесняват иновациите в интерес на потребителите в области като цифровизацията, услугите за гъвкавост и междусистемна свързаност.
37 Накрая, член 18, параграфи 7 и 8 от Регламент 2019/943 уреждат по-специално тарифите за разпределение, както и методиките за определяне на тарифите за разпределение. Те предвиждат по-специално съответно че тарифите за разпределение трябва да отразяват разходите, като отчитат използването на разпределителната мрежа от ползвателите на системата, включително активни клиенти, и че методиките за определяне на тарифите за разпределение включват мерки за предоставяне на стимули на ОРС за постигане на най-ефикасна експлоатация и развитие на техните системи и могат да въведат цели за ефективност, за да предоставят стимули на тези оператори да повишават ефективността в своите системи.
38 Следователно тези разпоредби не предвиждат, че тези тарифи и методики могат да включват разходи, свързани с изпълнението на ЗОУ.
39 За да се определи обаче обхватът на член 18, параграф 1, първа алинея от Регламент 2019/943, тази разпоредба следва да се постави в по-широката нормативна рамка, от която тя е част, и в това отношение да се вземат предвид разпоредбите на Директива 2019/944, която, както следва от съображение 90 от нея, трябва да се разглежда съвместно с Регламент 2019/943, както се потвърждава от изричното позоваване на тази директива в член 18, параграф 7 от Регламент 2019/943.
40 По-специално, в съответствие със съображенията, изложени в точки 30 и 31 от настоящото решение, следва да се вземат предвид член 9, член 57, параграфи 4 и 5, член 59, параграф 1, буква а) от тази директива и точка 3 от приложение I към нея.
41 В това отношение, що се отнася до ЗОУ, член 9 от Директива 2019/944 признава на държавите членки свобода на преценка както при определянето на вида на ЗОУ, които възнамеряват да наложат на ОРС, така и при правилата за тяхното финансиране. По-специално член 9, параграф 2 от тази директива предвижда, че при пълно зачитане на съответните разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, и по-специално на член 106 от него, държавите членки имат право да налагат с оглед на общите икономически интереси такива задължения на предприятията в сектора на електроенергията. Тези задължения могат да се отнасят до сигурността, включително сигурността на доставките, редовността, качеството и цената на доставките, както и опазването на околната среда, включително енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и опазването на климата. Освен това член 9, параграф 3 от посочената директива признава на държавите членки възможността да предоставят на тези предприятия по недискриминационен и прозрачен начин финансова компенсация, други форми на компенсация или изключителни права в замяна на изпълнението на наложените ЗОУ.
42 Освен това следва да се отбележи, че съгласно точка 3 от приложение I към Директива 2019/944, която уточнява минималните изисквания за фактуриране и информация за фактурирането, цената, фактурирана на крайния клиент, е сума от три основни компонента, а именно компонент за „енергия и снабдяване“, компонент „мрежа“ (пренос и разпределение) и компонент „данъци, такси и налози“. В точка 3 се уточнява също, че релевантните определения за тези компоненти се съдържат в Регламент 2016/1952, в приложение II към което изрично се предвижда, че третият компонент, отнасящ се до „данъци, други плащания, налози или такси“, може да включва такси, свързани с насърчаването на възобновяемите енергийни източници.
43 От това следва, че „таксите“, посочени в член 18, параграф 1 от Регламент 2019/943, са само един от трите основни компонента на фактурираната на крайния клиент цена, а именно този, свързан с таксите за „мрежата“ (наричани по-нататък „мрежовите такси“).
44 Както отбелязва генералният адвокат в точки 55 и 56 от заключението си, тази разпоредба се отнася само до действително направените от ОРС разходи, които имат пряка връзка с използването, свързването или укрепването на мрежата, така че обхватът на посочената разпоредба не може да се разпростре върху тарифни компоненти, които нямат никаква връзка с действителното използване на мрежата.
45 При тези условия разходите, свързани със ЗОУ, фактурирани от ОРС, не могат да се разглеждат като попадащи в обхвата на понятието „мрежови такси“ по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент 2019/943. Тъй като по принцип са част от третия компонент на фактурираната на крайния клиент цена, посочен в точка 3 от приложение I към Директива 2019/944, отнасящ се до „данъци, такси и налози“, те следователно не попадат в приложното поле на посочения член 18.
46 Освен това член 9 от Директива 2019/944 по принцип допуска национална правна уредба, която предвижда възможност за ОРС да прехвърлят върху крайните клиенти разходите, свързани с изпълнението на наложените им от съответната държава членка ЗОУ, стига само параметрите и правилата за това финансиране да отговарят на условията по член 9, параграф 3 от тази директива, а именно спазването на принципа на недопускане на дискриминация и на изискването за прозрачност (вж. по аналогия решение от 30 април 2020 г., „Овергаз Мрежи“ и „Българска газова асоциация“, C‑5/19, EU:C:2020:343, т. 88).
47 Що се отнася до независимостта на регулаторните органи, както и техните задължения и правомощия, член 57, параграф 4 от Директива 2019/944 предвижда, че държавите членки гарантират независимостта на регулаторния орган и за целта гарантират, че при изпълнението на регулаторните функции, възложени му съгласно тази директива и свързаното с нея законодателство, регулаторният орган е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образувания, като от своя страна този орган гарантира, че персоналът му и лицата, отговорни за управлението му, действат независимо от пазарни интереси и не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друго публично или частно образувание при изпълнение на тези функции. Съгласно член 57, параграф 4, буква б), подточка ii) от посочената директива обаче последното изискване не засяга тясното сътрудничество, при необходимост, с други национални органи, нито общите политически насоки, давани от правителството на държавата членка, назначила този орган, които не са свързани с регулаторните правомощия и задължения по член 59 от същата директива, които съгласно параграф 1, буква a) от него включват определяне или одобряване на тарифите за пренос и разпределение на електроенергия или методиките за изчисление (вж. в този смисъл решение от 6 март 2025 г., Alajärven Sähkö и др., C‑48/23, EU:C:2025:144, т. 30).
48 Съгласно този член 57, параграф 5, първа алинея, буква а), за да защити независимостта на регулаторния орган, съответната държава членка по-специално гарантира, че този орган може да взема автономни решения, независимо от всякакви политически органи (вж. в този смисъл решение от 6 март 2025 г., Alajärven Sähkö и др., C‑48/23, EU:C:2025:144, т. 31).
49 Разпоредбите на член 57 от Директива 2019/944 по същество отразяват съдържанието на съображения 80 и 87 от същата директива, съгласно които, за да функционира правилно вътрешният пазар на електроенергия, е необходимо, от една страна, регулаторните органи да могат да вземат решения по отношение на всички важни въпроси, свързани с регулирането, и да бъдат напълно независими от всякакви други обществени или частни интереси, а от друга страна, тази директива да не лишава държавите членки от възможността да установяват и провеждат националните си енергийни политики (решение от 6 март 2025 г., Alajärven Sähkö и др., C‑48/23, EU:C:2025:144, т. 32).
50 По-специално в това отношение, както следва от съображение 87 от Директива 2019/944 и както предвижда член 194, параграф 2, втора алинея ДФЕС, държавите членки имат право да определят условията за използване на енергийните си ресурси. Следователно тази директива не лишава държавите членки от възможността да установят и провеждат националните си енергийни политики, както и да определят политическата рамка, в която следва да работят регулаторните органи, по-специално що се отнася до сигурността на доставките. Следователно държавите членки са свободни да приемат собствена правна уредба относно националния пазар на електроенергия, освен, що се отнася до задълженията и правомощията на регулаторните органи, предвидени в същата директива (решение от 6 март 2025 г., Alajärven Sähkö и др., C‑48/23, EU:C:2025:144, т. 39).
51 От това следва, както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, че за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия, е необходимо, от една страна, националните регулаторни органи да бъдат оправомощени да вземат решения по всички регулаторни аспекти, попадащи в тяхната компетентност, и да се ползват с независимост, и от друга страна, Директива 2019/944 да не лишава държавите членки от възможността да определят и оповестяват националната си енергийна политика, както и да определят рамката, в която тези органи изпълняват своите задължения.
52 От гореизложеното обаче следва, че макар определянето на мрежовите такси да е от компетентността на националните регулаторни органи по силата на член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944, това не може да се отнася за данъци, други плащания, налози или такси, които не са свързани с достъпа до мрежата или с нейното използване и които следователно не попадат в приложното поле на член 18, параграф 1 от Регламент 2019/943, дори да оказват влияние върху цената за разпределение на електроенергията за крайния клиент.
53 Това се отнася по-специално за разходите, свързани със ЗОУ в областта на подкрепата за енергията от възобновяеми източници, както и за реда и условията за покриване на тези разходи. Всъщност изборът на начина на подкрепа, който държава членка възнамерява да предостави за развитието на енергията от възобновяеми източници на своята територия, независимо дали става въпрос за преки субсидии, данъчни механизми или, както в случая, мярка, състояща се в прехвърляне на разходите върху крайните потребители, е избор на енергийна политика, който е извън компетентността на националните регулаторни органи. Това не променя факта, че по принцип няма разпоредба от правото на Съюза, която да не допуска държавите членки да оправомощават компетентния национален орган да регулира тарифите, свързани със ЗОУ. Освен това не изглежда, че оправомощаване на регулаторния орган да определя отчитането на тези разходи, като разглежданото в главното производство, може да засегне независимостта и задълженията на тези органи.
54 На трето и последно място, следва да се отбележи, че преследваните с Регламент 2019/943 цели, посочени в член 1 от него, и по-специално ефикасно постигане на целите на Европейския енергиен съюз, както и определянето на основните принципи за добре функциониращи интегрирани електроенергийни пазари с оглед да се позволи недискриминационен достъп до пазара за всички доставчици на ресурси и клиенти, потребяващи електроенергия, да се предоставят повече права на потребителите, да се осигури конкурентоспособността на световния пазар, както и оптимизацията на потреблението, съхраняването на енергия и енергийната ефективност, не могат да поставят под въпрос тълкуването, възприето в точки 43—46, както и в точки 52 и 53 от настоящото решение.
55 В случая член 4.1.32, параграф 1, точка 10 от Декрета за енергетиката предвижда, че разходите, свързани с наложените на ОРС по силата на този декрет ЗОУ, които не се финансират от данъци, такси, субсидии, вноски или други налози, се включват по прозрачен и недискриминационен начин в тарифите след проверка от страна на VREG и следователно се прехвърлят върху ползвателите на мрежата.
56 По-конкретно запитващата юрисдикция посочва, че ЗОУ от финансово естество, наложени от фламандския законодател на жалбоподателите ОРС, се финансират отчасти със средства, отпуснати от Фонда за енергетика, и отчасти с компенсации от бюджета за общите разходи на Фламандския регион. Нетните разходи, свързани с тези ЗОУ, по-специално свързаните с насърчаването на рационалното използване на енергията, използването на възобновяеми енергийни източници, както и закупуването на зелени сертификати и сертификати за комбинирано производство на енергия, се включват в мрежовите тарифи.
57 От преписката, с която разполага Съдът, обаче е видно, че разходите, свързани със ЗОУ, са включени не в категорията, съответстваща на третия компонент на тарифата, предвиден в точка 3 от приложение I към Директива 2019/944, а в категорията относно мрежовите такси, която съответства на втория компонент на тарифата, предвиден в тази разпоредба, в която по принцип трябва да фигурират само свързаните с мрежата разходи.
58 Все пак само по себе си обстоятелството, че разходите, свързани със ЗОУ, са били отнесени, от счетоводна гледна точка към мрежовите такси, не е достатъчно само по себе си, за да се установи несъвместимостта на национална правна уредба като разглежданата в главното производство с член 18 от Регламент 2019/943.
59 В това отношение следва да се припомни, че член 18 от Регламент 2019/943 и разпоредбите на Директива 2019/944 имат за цел да гарантират, че разходите, които се покриват с мрежови такси, остават обективно идентифицируеми, изчисляват се по прозрачни методики и не се използват за непряко финансиране на политики, които не са свързани с управлението на разпределителната мрежа.
60 Така, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, ако разходите, свързани със ЗОУ, макар формално да се покриват с мрежовите такси, все пак са ясно отделени от методиката за изчисляване и определяне на тези такси или на мрежовите тарифи, така че те съответстват на собствена тарифа, която в действителност се добавя към така определените такси, такова положение само по себе си не може да наруши изискванията, произтичащи от член 18 от Регламент 2019/943, и по-специално предвиденото в него изискване за прозрачност.
61 При тези обстоятелства запитващата юрисдикция следва да провери дали, независимо от формалната им квалификация, редът и условията за включване от жалбоподателите ОРС на разходите, свързани с финансовите ЗОУ, в мрежовите такси или в мрежовите тарифи не оказват влияние върху методиката за изчисляване на тези такси, които са уредени в член 18 от Регламент 2019/943, така че те да не попадат в обхвата на правомощията и задълженията на VREG, и дали спазват това изискване за прозрачност.
62 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент 2019/943 във връзка с член 9, член 57, параграфи 4 и 5, член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 и точка 3 от приложение I към нея трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда отчитането в мрежовите тарифи на разходите, свързани с изпълнението на ЗОУ, наложени от тази правна уредба на ОРС, когато тези разходи не се финансират по друг начин, при условие че посочените разходи не са включени в методиката за изчисляване и определяне на таксите, които са от компетентността на националния регулаторен орган, и са ясно разграничени от тези такси.
По втория въпрос
63 В рамките на втория въпрос относно съвместимостта с правото на Съюза на методика за определяне на таксите за разпределението на електроенергия, основана на динамиката на историческите разходи на ОРС, следва да се отбележи, че член 18, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Регламент 2019/943, на който се позовава запитващата юрисдикция, изисква таксите за мрежата да отразяват разходите, направени от ОРС, доколкото те съответстват на тези, извършени от ефективен и сравним в структурно отношение ОРС. В приложение на цитираната в точки 26 и 27 от настоящото решение съдебна практика обаче, за да се даде полезен отговор на този въпрос, е важно да се вземат предвид и параграфи 2, 7 и 8 от посочения член 18, които уточняват изискванията, на които трябва да отговарят тарифите и методиките за определяне на таксите.
64 Ето защо следва да се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 18, параграф 1 от Регламент 2019/943 във връзка с параграфи 2, 7 и 8 от този член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска регулаторен орган на държава членка да приеме методика за определяне на таксите за разпределение на електроенергия, основана на динамиката на историческите разходи, определяйки по този начин приходите на ОРС въз основа на техните разходи, направени през последните пет налични финансови години, ако прилагането на тази методика не е придружено с проверка на размера на тези разходи, която позволява да се гарантира, че те съответстват на тези на ефективен и сравним в структурно отношение оператор на мрежа.
65 С оглед на съображенията, изложени в точки 33—37 от настоящото решение, следва да се констатира, че член 18 от Регламент 2019/943 не предписва никаква конкретна методика за определяне на таксите за разпределение на електроенергия, а определя изискванията, на които трябва да отговаря такава методика.
66 От това следва, че при липсата на по-точни разпоредби в Регламент 2019/943 относно методиката за определяне на таксите, чиято цел е да насърчи ОРС да подобрят ефективността, съгласно член 18, параграф 10 от този регламент и член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944, регулаторният орган на държавата членка трябва да определи подходящата методика за определяне на таксите за разпределение на електроенергия.
67 В този контекст, както отбелязва генералният адвокат в точка 74 от заключението си, предвид сложния и технически характер на задачата му този орган трябва да разполага с широка свобода на преценка при определянето на методиката за определяне на таксите за разпределение на електроенергия. Тази свобода обаче остава ограничена от задължението за спазване на всички изисквания, предвидени в член 18 от Регламент 2019/943, както и на правната уредба относно националния пазар на електроенергия и специфичните за него условия. Следователно такъв орган не може да бъде задължен да приеме конкретна методика, а трябва да може да адаптира методиката за определяне и изчисляване на тарифите в зависимост от различни параметри (вж. по аналогия решение от 23 октомври 2025 г., Gaso и Conexus Baltic Grid, C‑87/24, EU:C:2025:826, т. 86).
68 Самият факт обаче, че възприетата от регулаторен орган на държава членка методика се основава на исторически данни, използвани като отправна точка за оценката на бъдещите разходи на даден ОРС, не може сам по себе си да направи тази методика несъвместима с член 18 от Регламент 2019/943.
69 При това положение запитващата юрисдикция следва да провери дали определената в спорното решение методика за определяне на таксите отговаря на изискванията, произтичащи от член 18 от Регламент 2019/943, с оглед на цялостния анализ на тази методика.
70 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че посочената методика се основава на модел за регулиране на приходите, тъй като позволява да се определят приходите, които жалбоподателите ОРС имат право да събират от ползвателите на разпределителните мрежи чрез мрежовите тарифи, за да се покрият оперативните разходи. Същата методика съдържа освен това корекционни коефициенти, които имат за цел да насърчат подобряването на общата ефективност, включително на енергийната ефективност на системата, и предвижда и механизъм на контрол на разходите, направени от жалбоподателите ОРС и отразени в мрежовите тарифи.
71 По-конкретно, за да определи основния компонент на приходите, разрешени за покриване на ендогенните разходи, VREG взема предвид, на първо място, динамиката на секторните ендогенни разходи, регистрирани през предходния тарифен период, а именно периода 2019—2023 г. На второ място, той предвижда, че през целия период 2025—2028 г. този компонент ще се променя ежегодно в зависимост от инфлацията, с корекция ex post, основана на действително установената инфлация. На трето място, VREG прилага стимулиращ фактор за ефективност, наречен frontier shift, който отразява повишаването на производителността, реализирана от най-ефективните предприятия чрез прилагането на най-добри практики и технологичен напредък, и който според VREG има за цел да се компенсира намаляването на конкуренцията между жалбоподателите ОРС. На четвърто и последно място, пет допълнителни ендогенни елемента са добавени след това към основния компонент на разрешените приходи за покриване на ендогенни разходи, които, както е посочено в точка 18 от настоящото решение, не са релевантни за целите на настоящото преюдициално запитване.
72 При тези обстоятелства, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, изглежда, че тази методика за определяне на таксите предвижда VREG да осъществява контрол за разумния характер на декларираните от ОРС разходи, за да съответстват те на тези на ефективен и сравним в структурно отношение ОРС.
73 С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 18, параграф 1 от Регламент 2019/943 във връзка с параграфи 2, 7 и 8 от този член трябва да се тълкува в смисъл, че допуска регулаторен орган на държава членка да приеме методика за определяне на таксите за разпределение на електроенергия, основана на динамиката на историческите разходи, определяйки по този начин приходите на ОРС въз основа на техните разходи, направени през последните пет налични финансови години, при условие че тази методика отговаря на изискванията, предвидени в този член 18, и по-специално включва механизми, които могат да гарантират, че разходите, произтичащи от тази методика, съответстват в разумна степен на тези на ефективен и сравним в структурно отношение ОРС.
По третия въпрос
74 Предвид отговорите, дадени на първия и втория преюдициален въпрос, не следва да се дава отговор на третия въпрос.
По съдебните разноски
75 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия, във връзка с член 9, член 57, параграфи 4 и 5, член 59, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС и точка 3 от приложение I към нея,
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда отчитането в мрежовите тарифи на разходите, свързани с изпълнението на задължения за предоставяне на обществена услуга, наложени от тази правна уредба на операторите на разпределителни системи, когато тези разходи не се финансират по друг начин, при условие че посочените разходи не са включени в методиката за изчисляване и определяне на таксите, които са от компетентността на националния регулаторен орган, и са ясно разграничени от тези такси.
2) Член 18, параграф 1 от Регламент 2019/943 във връзка с параграфи 2, 7 и 8 от този член,
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска регулаторен орган на държава членка да приеме методика за определяне на таксите за разпределение на електроенергия, основана на динамиката на историческите разходи, определяйки по този начин приходите на операторите на разпределителни системи въз основа на техните разходи, направени през последните пет налични финансови години, при условие че тази методика отговаря на изискванията, предвидени в този член 18, и по-специално включва механизми, които могат да гарантират, че разходите, произтичащи от тази методика, съответстват в разумна степен на тези на ефективен и сравним в структурно отношение оператор на разпределителна система.
Подписи
* Език на производството: нидерландски.