Prehliadač alebo jeho nastavenia nie sú podporované.

Praktik.ai používa moderné webové technológie kvôli bezpečnosti, rýchlosti a spoľahlivému prihlasovaniu. Tento prehliadač ich nepodporuje alebo blokuje JavaScript, preto sa aplikácia nemusí správne načítať.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox alebo Safari na najnovšiu verziu a stránku potom obnovte.

Ak používate Windows 7, Windows 8 alebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusia ponúkať novú verziu. V takom prípade použite novšie zariadenie alebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Prohlížeč nebo jeho nastavení nejsou podporované.

Praktik.ai používá moderní webové technologie kvůli bezpečnosti, rychlosti a spolehlivému přihlašování. Tento prohlížeč je nepodporuje nebo blokuje JavaScript, proto se aplikace nemusí správně načíst.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox nebo Safari na nejnovější verzi a stránku potom obnovte.

Pokud používáte Windows 7, Windows 8 nebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusí nabízet novou verzi. V takovém případě použijte novější zařízení nebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Your browser or its settings are not supported.

Praktik.ai uses modern web technologies for security, speed, and reliable sign-in. This browser does not support them, or JavaScript is blocked, so the app may not load correctly.

Please update Chrome, Edge, Firefox, or Safari to the latest version and then reload this page.

If you use Windows 7, Windows 8, or Windows 8.1, Chrome and Edge may no longer offer a newer version. In that case, use a newer device or contact Praktik.ai support.

62024CJ0879

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

15 октомври 2026 година(*)

По дело C‑879/24

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 18 декември 2024 г.,

Европейска комисия, представлявана от U. Nielsen и B. Sasinowska,

ищец,

срещу

Кралство Дания, представлявано първоначално от M. Jespersen, C. A.‑S. Maertens и J. Sandvik Loft, а впоследствие от M. Jespersen и C. A.‑S. Maertens,

ответник,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, N. Fenger, S. Rodin, N. Piçarra (докладчик) и O. Spineanu-Matei, съдии,

генерален адвокат: L. Medina,

секретар: V. Di Bucci,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 април 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С исковата си молба Европейската комисия моли Съда:

– да постанови, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 39, параграф 3 от Директива (ЕС) 2017/2397 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година относно признаването на професионалните квалификации за вътрешното корабоплаване и за отмяна на директиви 91/672/ЕИО и 96/50/ЕО на Съвета (ОВ L 345, 2017 г., стр. 53) и по член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2021/1233 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/2397 по отношение на преходните мерки за признаването на свидетелства от трети държави (ОВ L 274, 2021 г., стр. 52), като не е приело до 17 януари 2022 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, за да се съобрази с тези директиви, или във всеки случай не е уведомило Комисията за тези разпоредби, и

– да осъди Кралство Дания да заплати на Комисията еднократна сума в размер на 2 289,60 евро на ден, считано от деня, следващ изтичането на срока за транспониране на посочените директиви, а именно 17 януари 2022 г., до деня на преустановяване на неизпълнението или, ако то не бъде преустановено, до датата на обявяване на съдебното решение по настоящото дело, но в размер на най-малко 1 599 000 евро,

– ако неизпълнението на задълженията по първото тире продължава до обявяването на съдебното решение по настоящото дело, да осъди Кралство Дания да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 20 542,80 евро за всеки ден забава, считано от датата на обявяване на съдебното решение по настоящото производство до датата, на която Кралство Дания ще изпълни задълженията си по тези директиви,

– да осъди Кралство Дания да заплати съдебните разноски.

Правна уредба

Директива (ЕС) 2016/1629

2 Съгласно съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 година за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (ОВ L 252, 2016 г., стр. 118):

„В Дания, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Словения и Финландия няма вътрешни водни пътища или вътрешното корабоплаване не се използва в значителна степен. Следователно транспонирането и прилагането на настоящата директива от тези държави членки би било непропорционално и ненужно задължение“.

3 Член 1 („Предмет“) от тази директива гласи:

„С настоящата директива се установяват:

a) техническите изисквания, необходими за осигуряване на безопасността на плавателните средства по вътрешните водни пътища, посочени в член 4; и

б) класификацията на тези вътрешни водни пътища“.

4 Член 4 от посочената директива урежда „[к]ласификация[та] на вътрешните водни пътища“) на Европейския съюз и за тази цел разграничава четири зони.

5 Съгласно член 40 („Адресати“) от същата директива:

„Адресати на настоящата директива са държавите членки с изключение на Дания, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Словения и Финландия“.

Директива 2017/2397

6 Съображения 5, 15, 16 и 43 от Директива 2017/2397 гласят:

„5) За да се улесни мобилността, да се гарантира безопасността на корабоплаването и опазването на човешкия живот и околната среда, за членовете на палубната команда, и по-специално за лицата, отговорни за извънредните ситуации на борда на пътническите кораби, и за лицата, занимаващи се със зареждането на плавателните съдове, задвижвани с втечнен природен газ, е от съществено значение да разполагат със свидетелства, доказващи тяхната квалификация. […]

[…]

15) В редица държави членки вътрешното корабоплаване е рядко извършвана дейност, обслужваща единствено местни или сезонни интереси по водни пътища, които нямат връзки с други държави членки. Въпреки че принципът на признаване на свидетелствата за професионална квалификация съгласно настоящата директива следва да бъде спазван и в тези държави членки, административната тежест следва да е пропорционална. Въвеждането на инструменти за изпълнение, като бази данни и регистри, би създало значителна административна тежест без истинска полза, тъй като информационният поток между държавите членки може да се осигури и чрез други средства за сътрудничество. Поради това е оправдано да се позволи на съответните държави членки да транспонират само минималните разпоредби, необходими за признаване на свидетелства за професионална квалификация, издадени в съответствие с настоящата директива.

16) В някои държави членки корабоплаването по вътрешните водни пътища технически не е възможно. Следователно налагането на тези държави членки на задължение за транспониране на настоящата директива би представлявало непропорционална административна тежест за тях.

[…]

43) Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз информацията, която държавите членки са длъжни да предоставят на Комисията във връзка с транспонирането на дадена директива, трябва да е ясна и точна. Това се отнася и за настоящата директива, която предвижда специален целенасочен подход за транспониране“.

7 Съгласно член 1 („Предмет“) от тази директива:

„Настоящата директива определя условията и процедурите за издаване на свидетелствата за квалификация на лицата, участващи в експлоатирането на плавателни средства, плаващи по вътрешните водни пътища на Съюза, както и за признаването на тези квалификации в държавите членки“.

8 Член 2 („Обхват“) от посочената директива предвижда в параграф 3:

„Без да се засяга член 39, параграф 3, настоящата директива не се прилага и по отношение на лица, които плават в държави членки без вътрешни водни пътища, свързани с плавателната мрежа на друга държава членка, и които извършват само:

a) ограничени пътувания от местно значение, когато разстоянието от мястото на заминаване никога не е повече от десет километра; или

б) сезонно корабоплаване“.

9 Член 3 („Определения“) от същата директива гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1) „вътрешен воден път“ означава воден път, различен от море, отворен за корабоплаване за плавателните средства, посочени в член 2;

2) „плавателно средство“ означава плавателен съд или елемент от плаващо оборудване;

[…]“.

10 Член 39 („Транспониране“) от Директива 2017/2397 предвижда:

„1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 17 януари 2022 г. Те незабавно информират Комисията за това.

[…]

3. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член държава членка, в която всички лица се ползват от освобождаване съгласно член 2, параграф 3, е задължена да въведе в сила само онези мерки, които са необходими за осигуряване на съответствие с член 10 по отношение на признаването на свидетелствата за квалификация и моряшката служебна книжка, с член 38 по отношение на признаването на валидните свидетелства, както и с член 15. Държавата членка […] въвежда в сила тези мерки до 17 януари 2022 г.

[…]

4. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дадена държава членка не е задължена да транспонира настоящата директива, доколкото корабоплаването по вътрешните водни пътища не е технически възможно на нейната територия.

[…]

5. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена от настоящата директива“.

Директива 2021/1233

11 Член 2 от Директива 2021/1233 гласи:

„1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 17 януари 2022 г. Те незабавно информират Комисията за това.

[…]

Дерогацията, предвидена в член 39, параграф 4 от Директива (ЕС) 2017/2397, се прилага mutatis mutandis спрямо настоящата директива.

2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

Досъдебната процедура

12 На 24 март 2022 г. Комисията изпраща на Кралство Дания официално уведомително писмо, тъй като то не ѝ е съобщило националните разпоредби, приети в изпълнение на задълженията, произтичащи от директиви 2017/2397 и 2021/1233, чийто срок за транспониране е изтекъл на 17 януари 2022 г. Комисията уточнява, че освен това възнамерява да поиска от Съда да наложи на тази държава членка имуществена санкция на основание член 260, параграф 3 ДФЕС.

13 На 25 април 2022 г., в приложено писмо в отговор на уведомление от Комисията относно липсата на транспониране на Делегирана директива (ЕС) 2020/12 на Комисията от 2 август 2019 година за допълване на Директива (ЕС) 2017/2397 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартите за компетентности и съответни знания и умения, за практическите изпити, за одобряването на тренажори и за здравословна годност (ОВ L 6, 2020 г., стр. 15), Кралство Дания изтъква, основавайки се на член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397, че при липсата на вътрешни водни пътища на своя територия не е било длъжно да транспонира тази директива. От представената на Съда преписка е видно, че на 19 август 2021 г., преди изтичането на срока за транспониране на посочената директива, Кралство Дания е уведомило Комисията, че се счита, по силата на последната разпоредба, за освободено от задължението за транспониране на Делегирана директива 2020/12.

14 На 25 май 2022 г. в отговора си на официалното уведомително писмо Кралство Дания повтаря същите доводи.

15 На 28 септември 2023 г., след няколко безплодни обмена на мнения, Комисията изпраща на Кралство Дания мотивирани становища, с които го приканва да вземе необходимите мерки, за да се съобрази със задълженията, произтичащи от директиви 2017/2397 и 2021/1233, в срок от два месеца, считано от получаването на тези становища.

16 На 28 ноември 2023 г. Кралство Дания потвърждава в отговор на посочените становища, че при липсата на вътрешни водни пътища на своята територия не е длъжно да транспонира нито Директива 2017/2397, в съответствие с член 39, параграф 4 от нея, нито Директива 2021/1233.

17 Тъй като счита, че Кралство Дания все пак е било длъжно да транспонира в ограничена степен Директива 2017/2397 на основание член 39, параграф 3 от нея, както и да транспонира Директива 2021/1233, и като констатира, че не ѝ е била съобщена никаква мярка за транспониране, Комисията предявява настоящия иск.

По иска

По неизпълнението на задължения по смисъла на член 258 ДФЕС

Доводи на страните

18 Комисията припомня, че съгласно член 288, трета алинея ДФЕС директивите обвързват държавите членки по отношение на постигането на даден резултат, като оставят на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Те са длъжни да приемат необходимите разпоредби, за да осигурят транспонирането на директивите в националния си правен ред в определените от тези директиви срокове, и да съобщават незабавно тези разпоредби на Комисията. Тя припомня също, че наличието на неизпълнение на тези задължения трябва да се преценява с оглед на положението в държавата членка към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, което е изпратила на същата.

19 В случая Комисията поддържа, че Кралство Дания — за разлика от Република Кипър и Република Малта, които при липсата на вътрешни водни пътища са освободени, по силата на член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397, от задължението за транспониране на Директива 2017/2397 — разполага с вътрешни водни пътища, по които е възможно вътрешното корабоплаване, по-специално в пристанището на Олбор, както и по реките Гудено и Оденсе О. Условията по член 2, параграф 3 от Директива 2017/2397 били изпълнени за някои датски пристанища, канали и водни пътища, поради което Кралство Дания било длъжно да транспонира, в съответствие с член 39, параграф 3 от Директива 2017/2397, членове 10, 15 и 38 от нея, както и Директива 2021/1233, която изменя посочените членове 10 и 38.

20 Тази институция добавя, че е ирелевантно направеното от Кралство Дания препращане към други документи или правни актове, в които се посочвала липсата на вътрешни водни пътища на датска територия, независимо дали става въпрос за картата на трансевропейските мрежи или за Директива 2016/1629, чието приложно поле било различно от това на Директива 2017/2397.

21 В писмената си защита Кралство Дания поддържа, на първо място, че Комисията трябва да докаже наличието, на датска територия, на вътрешни водни пътища по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 2017/2397, което тя не направила. Тъй като обаче в тази държава членка нямало такива пътища, предвиденото в член 39, параграф 4 от тази директива условие за освобождаване на държава членка от задължението за транспонирането ѝ, свързано с техническата невъзможност за плаване, било изпълнено. Следователно Кралство Дания не било длъжно да транспонира нито Директива 2017/2397, нито следователно Директива 2021/1233.

22 Тази държава членка възразява, от една страна, че някои от пристанищата, фиордите или каналите, посочени от Комисията, като Лимфиорд, в който се намира пристанището на Олбор, фиорд Оденсе, в който се намира пристанището на Оденсе, както и каналите на Копенхаген и пристанището на Копенхаген, са свързани с морето и следователно не могат да се считат за „вътрешни водни пътища“ по смисъла на тази разпоредба. От друга страна, езера или реки, като Гудено и Оденсе О, не били отворени за корабоплаване за плавателните съдове, обхванати от член 2 от Директива 2017/2397, тъй като се използвали за развлекателно плаване и малки плавателни съдове, за разлика от големите речни мрежи, които тази директива основно има за цел да уреди.

23 На второ място, Кралство Дания изтъква, че подготвителните работи по Директива 2017/2397 потвърждават това тълкуване, тъй като Кралство Дания, Република Кипър и Република Малта са били изрично изключени от приложното ѝ поле до почти три седмици преди окончателното споразумение, довело до приемането ѝ.

24 На трето място, тази държава членка поддържа, че приложното поле на директиви 2017/2397 и 2021/1233 трябва да се преценява в светлината на Директива 2016/1629, която установява техническите изисквания за плавателните съдове, които се движат по вътрешните водни пътища, и член 40 от която изключва Кралство Дания от приложното си поле.

25 На четвърто място, посочената държава членка се позовава на други правни инструменти на Съюза и на международни правни инструменти, като например картата на вътрешните водни пътища и на пристанищата от основната мрежа на държавите членки, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕС) 2024/1679 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013 (ОВ L, 2024/1679), или картата на мрежата от европейски водни пътища и пристанища, създадена с Европейското споразумение за основните вътрешни водни пътища с международно значение (AGN), които не показвали никакви вътрешни водни пътища на датска територия.

26 На пето място, същата държава членка изтъква, че действащото датско законодателство гарантира признаването на професионалните квалификации на притежателите на свидетелство за вътрешно корабоплаване.

27 В писмената си реплика Комисията поддържа, че Кралство Дания, което се позовава на освобождаването, предвидено в член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397, не е доказало, че условията за прилагане на това освобождаване са изпълнени.

28 Тази институция поддържа също, че подготвителните работи по тази директива не позволяват да се възприеме защитаваното от Кралство Дания тълкуване, тъй като окончателно приетият от Европейския парламент и от Съвета текст не изключва изрично Кралство Дания от приложното поле на посочената директива.

29 Накрая, Комисията счита, че нито Директива 2016/1629, нито другите правни инструменти, на които се позовава Кралство Дания, позволяват да се направи извод, че в тази държава членка не съществуват вътрешни водни пътища. В това отношение тя изтъква, че свързаността на воден път с морето е без значение за квалификацията му с оглед на член 3, точка 1 от Директива 2017/2397. Освен това Комисията отбелязва, че макар тази държава членка да признава наличието на развлекателно плаване и малки плавателни съдове по езерата Силкеборг, Гудено и Оденсе О, тя оспорва прилагането на член 2, параграф 3 от тази директива с мотива, че последната обхваща само „големи мрежи от реки и канали“. В посочената директива обаче такова понятие липсвало.

30 В писмената си дуплика Кралство Дания поддържа, първо, че предвидените в Директива 2016/1629 изключения трябва да се вземат предвид при прилагането на изключенията, предвидени в Директива 2017/2397, за да се избегнат различия в тълкуването на понятието „вътрешен воден път“. Второ, то изтъква, че различните водни пътища, които Комисията посочва, не са достатъчни, за да се установи наличието на вътрешни водни пътища на негова територия по смисъла на последната директива. Трето, тази държава членка счита, че съгласно постоянната практика на Съда относно съдържанието на подготвителните работи по разпоредба от правото на Съюза при тълкуването ѝ, следва да се вземат предвид изявленията, направени от Парламента и от Съвета при изготвянето на член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397.

Съображения на Съда

31 Съгласно член 39, параграф 1 от Директива 2017/2397 и член 2, параграф 1 от Директива 2021/1233 държавите членки са длъжни най-късно до 17 януари 2022 г. да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тези директиви, и незабавно да информират Комисията за това.

32 Член 39, параграф 3 от Директива 2017/2397 обаче обвързва държавите членки, в които всички лица се ползват от освобождаване съгласно член 2, параграф 3 от тази директива, със задължение за транспониране, ограничено само до членове 10, 15 и 38 от нея.

33 Освен това съгласно член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397 държава членка не е задължена да транспонира последната, доколкото корабоплаването по вътрешните водни пътища не е технически възможно на нейната територия. Както се посочва в съображение 16 от тази директива, налагането на държавите членки, на територията на които корабоплаването по вътрешните водни пътища технически не е възможно, на задължение за транспониране на тази директива, би представлявало непропорционална административна тежест за тях.

34 Освен това член 2, параграф 1 от Директива 2021/1233 гласи, че дерогацията, предвидена в посочения член 39, параграф 4, се прилага mutatis mutandis спрямо тази директива.

35 В случая Комисията твърди, че в съответствие с член 39, параграф 3 от Директива 2017/2397 Кралство Дания е било длъжно да транспонира членове 10, 15 и 38 от нея, както и Директива 2021/1233, която изменя тези членове 10 и 38. Безспорно е, че към момента на изтичането на срока, определен в мотивираните становища от 28 септември 2023 г., Кралство Дания не е съобщило на Комисията нито една мярка, предназначена да транспонира разпоредбите на Директива 2017/2397, посочени в член 39, параграф 3 от нея, нито тези на Директива 2021/1233.

36 Кралство Дания оспорва неизпълнението, в което е упрекнато, като изтъква, че е освободено напълно от задължението за транспониране по силата на член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397.

37 На първо място, следва да се отбележи, че понятието „технически невъзможно корабоплаване по вътрешните водни пътища“, съдържащо се в този член 39, параграф 4, не е дефинирано в Директива 2017/2397. Все пак в член 3, точка 1 от тази директива е дефинирано понятието „вътрешен воден път“, съществен елемент от понятието „вътрешно корабоплаване“, определено широко като „воден път, различен от море, отворен за корабоплаване за плавателните средства, посочени в член 2“. Последните са определени в член 3, точка 2 от посочената директива като плавателни съдове или елементи от плаващо оборудване.

38 Така, от една страна, противно на поддържаното от Кралство Дания, от текста на посочения член 3, точка 1 по никакъв начин не следва, че понятието „вътрешен воден път“ изключва всички водни пътища, които са свързани с морето. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, изразът „различен от море“ не изключва възможността воден път, който е свързан с морето или се влива в него, да бъде квалифициран като „вътрешен воден път“ за целите на посочената директива, при условие че този воден път е отворен за корабоплаване на „плавателни съдове или елементи от плаващо оборудване“ по смисъла на член 3, точка 2 от нея.

39 От друга страна, противно на твърдяното от тази държава членка, приложимостта на Директива 2017/2397 не зависи от условието държавите членки да разполагат с „големи речени и канални мрежи“. Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 61 и 62 от заключението си, фактът, че вътрешните води се използват само за развлекателно плаване и малки плавателни съдове, не означава, че вътрешното корабоплаване е технически невъзможно по смисъла на член 39, параграф 4 от тази директива. В такива случаи Директива 2017/2397 предвижда в специални разпоредби, че съответните държави членки са длъжни да транспонират ограничено тази директива в съответствие с член 39, параграф 3 от нея.

40 Всъщност от член 39, параграф 3 във връзка с член 2, параграф 3 от Директива 2017/2397 следва, че, чрез дерогация от параграф 1 от посочения член 39, държава членка без вътрешни водни пътища, свързани с плавателната мрежа на друга държава членка, и чиито лица, които извършват корабоплаване в нея, са освободени при определени условия от предвидените в тази директива задължения, тъй като извършват само ограничени пътувания от местно значение, въпреки това е задължена „да въведе в сила“ до 17 януари 2022 г. мерките, които са необходими за осигуряване на съответствие с член 10 по отношение на признаването на свидетелствата за квалификация и моряшката служебна книжка, с член 38, по отношение на признаването на валидните свидетелства, както и с член 15 от тази директива.

41 Както се посочва в съображение 15 от Директива 2017/2397, след като в редица държави членки вътрешното корабоплаване е рядко извършвана дейност, обслужваща единствено местни или сезонни интереси по водни пътища, които нямат връзки с други държави членки, задължението за транспониране на тази директива трябва да бъде ограничено до някои минимални разпоредби, за да не се създава непропорционална административна тежест. В такъв случай Директива 2017/2397 „предвижда специален целенасочен подход за транспониране“, както следва от второто изречение на съображение 43 от нея.

42 От всички тези разпоредби на Директива 2017/2397 следва, че обстоятелството, че съществуващите в дадена държава членка вътрешни водни пътища по смисъла на член 3, точка 1 от тази директива са свързани с морето, както и обстоятелството, че те се използват само за развлекателно плаване и от малки плавателни съдове, не са достатъчни, за да освободят тази държава членка от задължението ѝ за ограничено транспониране, предвидено в член 39, параграф 3 от посочената директива.

43 Следователно по съображенията, изложени в точки 37—42 от настоящото решение, Кралство Дания не може валидно да се позове на липсата на „вътрешни водни пътища“ на своя територия по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 2017/2397.

44 На второ място, тази преценка не се поставя под въпрос от останалите доводи на Кралство Дания, изведени от Директива 2016/1629, член 40 от която изрично изключва тази държава членка от приложното ѝ поле, от приложение I към Регламент 2024/1679 или от Европейското споразумение за основните вътрешни водни пътища с международно значение (AGN), в чиито приложения не фигурира никакъв вътрешен воден път, намиращ се на датска територия.

45 Всъщност, както следва от член 1 от Директива 2016/1629, тя има за цел да установи техническите изисквания, необходими за осигуряване на безопасността на плавателните средства по вътрешните водни пътища, посочени в член 4 от нея. Макар последният член да извършва класификация на тези водни пътища, в параграф 1 от него изрично се уточнява, че тя се установява „по смисъла на настоящата директива“. Следователно Директива 2016/1629 не може да определя приложното поле на Директива 2017/2397. Впрочем, както посочва генералният адвокат в точка 67 от заключението си, в последната директива законодателят на Съюза е предвидил целенасочен подход за транспонирането ѝ, който е базиран на съображения, различни от тези, на които се основава Директива 2016/1629.

46 Също така, макар в съображение 27 от Директива 2016/1629 да се посочва, че единадесет държави членки, сред които Кралство Дания, са изключени от приложното поле на тази директива, тъй като в тези държави членки няма вътрешни водни пътища на тяхна територия или че вътрешното корабоплаване по тези пътища не се използва в значителна степен, това обстоятелство е без значение за прилагането на Директива 2017/2397 към Кралство Дания, както следва от точки 42 и 43 от настоящото решение. Всъщност територията на тази държава членка включва „вътрешните водни пътища“ по смисъла на член 3, точка 1 от последната директива.

47 По същите причини фактът, че в приложение I към Регламент 2024/1679 и в Европейското споразумение за основните вътрешни водни пътища с международно значение (AGN) не се споменават никакви вътрешни водни пътища, разположени на датска територия, също е без значение за прилагането на Директива 2017/2397 към Кралство Дания.

48 На трето място, набелязаните с Директива 2017/2397 цели потвърждават този извод. Всъщност, както следва от член 1 във връзка със съображение 5 от тази директива, тя има за цел да се улесни мобилността, да се гарантира безопасността на корабоплаването и опазването на човешкия живот и околната среда, като определя условията и процедурите за издаване на свидетелствата за квалификация на лицата, участващи в експлоатирането на плавателни средства, плаващи по вътрешните водни пътища на Съюза, както и реда и условията за признаването на тези квалификации от държавите членки.

49 Тези цели изискват държавата членка, чиято територия включва вътрешни водни пътища, по които се извършва дейност по корабоплаване, дори рядка или сезонна, да е задължена да осигури ограниченото транспониране на тази директива, предвидено в член 39, параграф 3 от нея.

50 На четвърто място, генезисът на Директива 2017/2397 също не поставя под въпрос тълкуването, възприето в точки 42 и 43 от настоящото решение. Всъщност от подготвителните работи по тази директива е видно, че, след предложение на Парламента, Кралство Дания, Република Кипър и Република Малта са изрично освободени от задължението за транспониране на тази директива по време на тристранния междуинституционален диалог между Парламента, Съвета на Европейския съюз и Комисията от 7 юни 2017 г.

51 Обстоятелството, че това освобождаване все пак не е включено в окончателно приетия текст, води до заключението, че в хода на законодателната процедура законодателят на Съюза не е успял да формира окончателна позиция относно държавите членки, в които корабоплаването по вътрешните водни пътища трябва да се счита за „технически невъзможно“ по смисъла на член 39, параграф 4 от тази директива. Следователно такова обстоятелство не позволява да се приеме, че законодателят на Съюза е възнамерявал да освободи Кралство Дания, Република Кипър и Република Малта от задължението за транспониране, предвидено в Директива 2017/2397, противно на твърденията на Кралство Дания.

52 От всички гореизложени съображения следва, че Кралство Дания е било длъжно да осигури ограничено транспониране на Директива 2017/2397 в съответствие с член 39, параграф 3 от нея, както и да транспонира изцяло Директива 2021/1233 в съответствие с член 2, параграф 1 от нея.

53 Следователно, като не е приело към момента на изтичане на предвидения в мотивираните становища на Комисията от 28 септември 2023 г. срок всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с член 39, параграф 3 от Директива 2017/2397 и член 2, параграф 1 от Директива 2021/1233, и съответно като не ги е съобщило на Комисията, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по тези разпоредби.

По исканията, отправени на основание член 260, параграф 3 ДФЕС

По приложимостта на член 260, параграф 3 ДФЕС

– Доводи на страните

54 Според Комисията условията за прилагане на член 260, параграф 3 ДФЕС в случая са изпълнени, тъй като Кралство Дания не е изпълнило задължението си да ѝ съобщи до 17 януари 2022 г. мерките за транспониране на директиви 2017/2397 и 2021/1233, които са приети по обикновената законодателна процедура.

55 В писмената си защита Кралство Дания изтъква, че е налице несъгласие по същество с Комисията по въпроса дали вътрешното корабоплаване е „технически възможно“ в Дания по смисъла на член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397. Следователно според тази държава членка въпросът не се отнася за липсата на приемане или съобщаване на мерки за транспониране, а за самото наличие на задължение за транспониране на тези две директиви.

56 Според Кралство Дания условията за прилагане на член 260, параграф 3 ДФЕС не са изпълнени, тъй като спорът се отнася до определянето на приложното поле на директиви 2017/2397 и 2021/1233. В подобен случай от практиката на Съда следвало, че имуществена санкция можело да се наложи на държава членка само в производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 260, параграф 2 ДФЕС.

57 Тази държава членка добавя, че в случая още преди изтичането на срока за транспониране, а след това в хода на цялата досъдебна процедура, тя многократно и недвусмислено е посочвала на Комисията, че счита, че не е длъжна да транспонира директиви 2017/2397 и 2021/1233. При тези условия прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС по настоящото дело би означавало тя да бъде лишена от възможността да представи на Съда възприетото от нея тълкуване на член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397.

58 В писмената си реплика Комисията изтъква, че в рамките на настоящия иск Съдът не трябва да преценява съдържанието на мерките за транспониране, щом те не са ѝ били съобщени, като Кралство Дания единствено твърди, че не е било длъжно да ги приеме.

59 В писмената си дуплика Кралство Дания отбелязва, че в случая се оспорва именно наличието на задължение за съобщаване на мерките за транспониране, тъй като информацията, която то е предоставило на Комисията, не оставя никакво съмнение относно факта, че то счита, че не е длъжно да транспонира директиви 2017/2397 и 2021/1233.

– Съображения на Съда

60 Член 260, параграф 3, първа алинея ДФЕС предвижда, че когато Комисията сезира Съда с иск по силата на член 258 ДФЕС, тъй като счита, че държавата членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, тя може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава членка трябва да заплати и която според тази институция е съобразена с обстоятелствата. Втората алинея на този член 260, параграф 3 гласи, че ако Съдът установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на съответната държава членка да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция в рамките на размера, определен от Комисията, като задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда.

61 Член 260, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува по такъв начин, че да позволява, от една страна, да се гарантират както правомощията на Комисията за осигуряване на ефективно прилагане на правото на Съюза, така и правото на защита и процесуалните възможности на държавите членки по член 258 ДФЕС във връзка с член 260, параграф 2 ДФЕС, а от друга страна, да позволява на Съда да прецени в рамките на едно производство дали съответната държава членка е изпълнила задълженията си за съобщаване на мерките за транспониране на разглежданата директива и евентуално да наложи имуществената санкция, която счита за най-подходяща с оглед на обстоятелствата по случая (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Испания (Директива за личните данни — наказателно право), C‑658/19, EU:C:2021:138, т. 29 и цитираната съдебна практика).

62 „[З]адължението [за съобщаване н]а мерките за транспониране“, предвидено в член 260, параграф 3 ДФЕС, налага на държавите членки да предоставят достатъчно ясна и точна информация за мерките за транспониране на директивите. За да изпълнят изискването за правна сигурност и за да гарантират транспонирането на разпоредбите от дадена директива на цялата си територия, държавите членки са длъжни да посочат за всяка от разпоредбите на тази директива с коя национална разпоредба или с кои национални разпоредби е транспонирана (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Испания (Директива за личните данни — наказателно право), C‑658/19, EU:C:2021:138, т. 30 и цитираната съдебна практика).

63 В случая е безспорно, че Кралство Дания не е съобщило на Комисията никаква мярка за транспониране на основание член 39, параграф 3 от Директива 2017/2397 и член 2, параграф 1 от Директива 2021/1233, като само е уведомило Комисията, че се счита за освободено от задължението за транспониране на директиви 2017/2397 и 2021/1233. Тази държава членка обаче твърди, след като се позовава на член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397, че настоящият иск всъщност се отнася до правилното транспониране на тези директиви и че следователно имуществена санкция може да ѝ бъде наложена едва при приключването на производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 260, параграф 2 ДФЕС.

64 Само по себе си обаче обстоятелството, че в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС държава членка счита, че някои разпоредби на дадена директива не са приложими за нея, не може да я освободи от задължението ѝ да приеме законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобрази с тази директива, нито от задължението ѝ да съобщи на Комисията мерките за транспониране на посочената директива (вж. в този смисъл решение от 6 март 2025 г., Комисия/Чешка република (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑152/23, EU:C:2025:147, т. 66). Всъщност, с оглед на член 260, параграф 3 ДФЕС, държава членка не може да се освободи от задължението си за транспониране с мотива, че е необходимо тълкуване на директивата, която трябва да транспонира, макар доводите ѝ, които целят да докажат, че е освободена от това задължение, да не са явно неоснователни.

65 След като е установено, както следва от точки 52 и 53 от настоящото решение, че към момента на изтичането на определения в мотивираните становища на Комисията от 28 септември 2023 г. срок Кралство Дания нито е приело, нито съответно е съобщило на Комисията всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за ограниченото транспониране на Директива 2017/2397 в съответствие с член 39, параграф 3 от нея, както и за транспонирането на Директива 2021/1233 в съответствие с член 2, параграф 1 от последната, така установеното неизпълнение на задължения попада в приложното поле на член 260, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2020 г., Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), C‑550/18, EU:C:2020:564, т. 57, и от 6 март 2025 г., Комисия/Чешка република (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑152/23, EU:C:2025:147, т. 77).

66 Освен това, противно на твърденията на Кралство Дания, производство, образувано на основание член 260, параграф 3 ДФЕС, по никакъв начин не го е лишило от възможността да представи на Съда тълкуването си на член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397, за да докаже, че Комисията неправилно го упреква в неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 39, параграф 3 от тази директива и от член 2, параграф 1 от Директива 2021/1233.

67 Ето защо следва да се приеме, че член 260, параграф 3 ДФЕС е приложим в настоящия случай.

По налагането на еднократно платима сума и периодична имуществена санкция

– Доводи на страните

68 Комисията иска от Съда да наложи на Кралство Дания еднократно платима сума и подневна периодична имуществена санкция на основание член 260, параграф 3 ДФЕС. За тази цел тя се основава на Съобщение на Комисията 2023/C 2/01, озаглавено „Финансови санкции при производства за установяване на нарушение“ (ОВ C 2, 2023 г., стр. 1), актуализирано със Съобщение C/2024/1123 на Комисията (ОВ C, C/2024/1123) (наричано по-нататък „съобщението от 2023 г.“), за да определи размера на тези санкции в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението, както и от необходимостта да се гарантира възпиращото действие на тези санкции, за да се избягват бъдещи нарушения.

69 Що се отнася, най-напред, до тежестта на нарушението, Комисията предлага да се приложи коефициент за тежест 4 по скала от 1 до 20, тъй като Кралство Дания не е пристъпило към ограниченото транспониране на Директива 2017/2397 и към транспонирането на Директива 2021/1233, като същевременно отчита последиците от нетранспонирането на членове 10, 15 и 38 от Директива 2017/2397 и относително малкия размер на сектора на вътрешното корабоплаване в Дания.

70 По-нататък, що се отнася до продължителността на нарушението, Комисията отбелязва, че по силата на точка 3.3 от съобщението от 2023 г. коефициентът за продължителност се изразява като множител между 1 и 3 и се изчислява при ставка от 0,10 на месец, считано от деня, следващ изтичането на срока за транспониране на въпросната директива, до момента, в който Комисията решава да сезира Съда. Тъй като продължителността на този период в настоящия случай е 32 месеца, Комисията счита, че коефициентът за продължителност, който трябва да се вземе предвид, е 3.

71 Що се отнася, накрая, до критерия, свързан с необходимостта да се осигури възпиращото действие на санкцията, като се вземе предвид платежоспособността на съответната държава членка, той се изразява чрез актуализирания фактор „n“, определен за всяка държава членка в точка 3 от приложение I към съобщението от 2023 г. За Кралство Дания този актуализиран фактор „n“ възлиза на 0,53.

72 Следователно, първо, Комисията предлага еднократно платимата сума да се определи в по-високия размер между, от една страна, актуализираната минимална еднократно платима сума от 1 599 000 евро и от друга страна, подневна сума от 2 289,60 евро, получена съгласно точка 4.2 от съобщението от 2023 г. чрез умножаване на актуализираната фиксирана сума на еднократно платимата сума от 1 080 евро на ден по възприетия в случая коефициент за тежест на нарушението, който е 4, и по актуализирания фактор „n“ за тази държава членка, а именно 0,53, изчислен считано от 18 януари 2022 г., тоест от деня, следващ изтичането на срока за транспониране на двете директиви, до деня на преустановяване на нарушението или, ако то не бъде преустановено, до деня на обявяване на съдебното решение по настоящото дело.

73 Второ, Комисията предлага размерът на периодичната имуществена санкция да се определи, като се умножи актуализираната фиксирана сума на периодичната имуществена санкция, определена в точка 1 от приложение I към съобщението от 2023 г., възлизаща на 3 230 евро на ден, по коефициента за тежест 4, по коефициента за продължителност 3, както и по актуализирания фактор „n“ от 0,53. От това следва, че размерът на дължимата периодична имуществена санкция е 20 542,80 евро на ден, считано от обявяването на съдебното решение по настоящото дело.

74 В писмената си защита Кралство Дания, което оспорва главно приложимостта на член 260, параграф 3 ДФЕС, изтъква при условията на евентуалност, че трябва да бъде наложена само периодична имуществена санкция, за да го насърчи да приведе националното си законодателство в съответствие с правото на Съюза във възможно най-кратък срок. Освен това то изтъква, че коефициентът за тежест на тази периодична имуществена санкция трябва да се намали на 1, предвид ограничените последици от липсата на транспониране за пазара на вътрешното корабоплаване.

75 В писмената си реплика Комисията поддържа, че тъй като Кралство Дания не е било в състояние да докаже, че е освободено от задължението за транспониране, предвидено в член 39, параграф 4 от Директива 2017/2397, то следва да бъде осъдено да заплати еднократна сума и периодична имуществена санкция, тъй като ограничената тежест на нарушението вече е била взета предвид при изчисляването на коефициента за тежест.

– Съображения на Съда

76 Съдът е длъжен по всяко дело в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от нивото на убеждаването и възпирането, които той счита за необходими, да определи подходящи имуществени санкции с цел по-специално да предотврати повторни нарушения на правото на Съюза, аналогични на тези в настоящия случай (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑147/23, EU:C:2024:346, т. 62 и цитираната съдебна практика).

77 Докато налагането на периодична имуществена санкция изглежда особено подходящо, за да се насърчи държавата членка да преустанови неизпълнението във възможно най-кратък срок, осъждането да се заплати еднократна сума почива по-скоро на преценката какви са последиците за частните и обществените интереси от това, че съответната държава членка не е изпълнила задълженията си, особено когато неизпълнението е продължило дълъг период от време (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑147/23, EU:C:2024:346, т. 59 и цитираната съдебна практика).

78 В случая установеното неизпълнение на задължения произтича от неправилното тълкуване от страна на Кралство Дания на обхвата на задължението му за транспониране на Директива 2017/2397 с оглед на член 39, параграфи 3 и 4 от нея, който предвижда изключения от транспонирането на тази директива. Още в досъдебната процедура тази държава членка систематично твърди, като излага свързани с тълкуването на тези изключения доводи, които не са явно неоснователни, че според нея не e задължена да транспонира директиви 2017/2397 и 2021/1233. Освен това в практиката си Съдът все още не се е произнасял по прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС в такъв контекст. В конкретните обстоятелства осъждането да се заплати еднократна сума не изглежда необходимо, за да се предотврати повторното извършване на нарушения на правото на Съюза, аналогични на тези в настоящия случай.

79 От гореизложеното следва, че Кралство Дания трябва да бъде осъдено да заплати само подневна периодична имуществена санкция.

80 Що се отнася до размера на тази периодична имуществена санкция, определен от Комисията на 20 542,80 евро на ден в съответствие с метода за изчисляване, припомнен в точка 73 от настоящото решение, важно е да се подчертае, че ограничената тежест на неизпълнението вече е била взета предвид при определянето на коефициента за тежест.

81 Освен това Комисията иска тази периодична имуществена санкция да влезе в сила, считано от датата на обявяване на съдебното решение по настоящото дело.

82 В случая не се оспорва, че към датата на приключване на устната фаза на производството Кралство Дания нито е приело, нито съответно е съобщило необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за ограниченото транспониране във вътрешното си право на Директива 2017/2397 в съответствие с член 39, параграф 3 от нея и за транспонирането на Директива 2021/1233. Все пак с оглед на особените обстоятелства по случая, припомнени в точка 78 от настоящото решение, на тази държава членка следва да се предостави шестмесечен срок, считано от обявяването на настоящото съдебно решение, за да се съобрази с произтичащите от него задължения.

83 Ето защо Кралство Дания следва да бъде осъдено да заплати на Комисията, след изтичането на шестмесечен срок, считано от обявяването на настоящото съдебно решение, в случай че установеното в точка 53 от настоящото решение неизпълнение продължава при изтичането на този срок, периодична имуществена санкция в размер на 20 542,80 евро на ден до преустановяване на това неизпълнение от посочената държава членка.

По съдебните разноски

84 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Дания и последното е загубило делото, Кралство Дания трябва да бъде осъдено да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1) Като не е приело до изтичането на определения в мотивираните становища на Европейската комисия от 28 септември 2023 г. срок всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с член 39, параграф 3 от Директива (ЕС) 2017/2397 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година относно признаването на професионалните квалификации за вътрешното корабоплаване и за отмяна на директиви 91/672/ЕИО и 96/50/ЕО на Съвета, и с член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2021/1233 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/2397 по отношение на преходните мерки за признаването на свидетелства от трети държави, и съответно като не ги е съобщило на Комисията, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по тези разпоредби.

2) Осъжда Кралство Дания да заплати на Европейската комисия, след изтичането на шестмесечен срок, считано от обявяването на настоящото съдебно решение, в случай че установеното в точка 1 от диспозитива на настоящото решение неизпълнение продължава при изтичането на този срок, периодична имуществена санкция в размер на 20 542,80 евро на ден, докато посочената държава членка преустанови това неизпълнение.

3) Отхвърля иска в останалата му част.

4) Осъжда Кралство Дания да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

Подписи

* Език на производството: датски.