Details
ECLI
Source
Decision form
Issue date
Last update
File mark
Court
Jurisdiction
Judge
Žiadne známe citácie.
62025TJ0569_fr.html
HTML · 70.82 KB
No categories available
62025TJ0569
Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори петчленен състав)
14 октомври 2026 година(*)
По дело T‑569/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) с акт от 19 февруари 2025 г., постъпил в Съда на 30 юли 2025 г., в рамките на производство по дело
X-GmbH
срещу
Finanzamt Y,
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав),
състоящ се от: N. Półtorak, председател, G. Hesse, G. Steinfatt, D. Petrlík (докладчик) и I. Dimitrakopoulos, съдии,
генерален адвокат: M. Brkan,
секретар: T. Henze, изпълняващ функцията секретар,
предвид това, че на 19 август 2025 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,
предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква а) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за германското правителство, от J. Möller и V. Piegsa, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. Herold и L. Hohenecker, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 314 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. (ОВ L 189, 2010 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), във връзка с принципа на ефективност.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между X-GmbH, дружество с ограничена отговорност по германското право, и Finanzamt Y (данъчна служба Y, Германия) по повод на приложимостта на режима за облагане на маржа на печалбата, предвиден в член 314 от Директивата за ДДС (наричан по-нататък „режимът за облагане на маржа на печалбата“), спрямо препродажбата на някои стоки, облагана с данък върху оборота (ДДС).
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 313, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда:
„По отношение на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, извършвана от данъчнозадължени дилъри, държавите членки прилагат специален режим за данъчно облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел“.
4 Член 314 от Директивата за ДДС гласи:
„Режимът за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, когато тези стоки са му били доставени в рамките на [Съюза] от едно от следните лица:
a) данъчно незадължено лице;
б) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е освободена от данък в съответствие с член 136;
в) друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е обхваната от режима за освобождаване от данък на малки предприятия, предвиден в членове 282—292 и е свързана с дълготрайни активи;
г) друг данъчнозадължен дилър, доколкото ДДС се прилага по отношение на доставката на стоки от този друг данъчнозадължен дилър в съответствие с настоящия режим за маржа на печалбата“.
5 Съгласно член 315 от Директивата за ДДС:
„Данъчната основа по отношение на доставката на стоки, както е посочено в член 314, е маржът на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър, минус размера на ДДС върху маржа на печалбата.
Маржът на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена“.
Германското право
6 Член 25а от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота) от 21 февруари 2005 г. (BGBl. 2005 I, стр. 386, наричан по-нататък „UStG“) е озаглавен „Режим за облагане на маржа на печалбата“ и предвижда:
„(1) Доставки по смисъла на член 1, параграф 1, точка 1 на движими материални вещи се облагат съгласно следващите разпоредби (режим за облагане на маржа на печалбата), когато са изпълнени следните предпоставки:
1. Търговецът е дилър. За дилър се счита лице, което по занятие търгува с движими материални вещи или предлага такива вещи на публичен търг от свое име.
2. Вещите са били доставени на дилъра на територията на Общността. За тази доставка:
a) не е бил дължим данък или той не е бил начислен по член 19, параграф 1,
или
b) е бил приложен режим за облагане на маржа на печалбата.
[…]“.
7 Abgabenordnung (Данъчен кодекс) (BGBl. 2002 I, стр. 3866), в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „AO“), съдържа член 163 („Определяне на данъчни задължения, отклоняващо се от общите правила поради съображения за справедливост“), който гласи:
„Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая установените задължения за данъци са несправедливи, размерът им би могъл да се намали, като в данъчната основа биха могли да не се включат някои водещи до увеличаването им суми […]. Мярка по съображения за справедливост по параграф 1 може да се постанови заедно със съответния акт за установяване на данъчно задължение“.
8 Съгласно член 227 от AO:
„Данъчните органи могат изцяло или частично да опростят задължения за данъци, ако с оглед на конкретните обстоятелства по случая събирането им би било несправедливо; при същите условия вече събрани задължения за данъци могат да бъдат възстановени или приспаднати“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
9 Жалбоподателят в главното производство осъществява дейност по търговия на дребно и на едро с бижута и часовници, по-специално чрез онлайн платформи. В своите справки-декларации за данъка върху оборота за 2013 г. и 2014 г. той прилага за някои стоки режима за облагане на маржа на печалбата, предвиден в член 25а от UStG.
10 Спрямо Х е извършена ревизия, след която данъчната администрация стига до извода, че това дружество неправомерно е приложило режима за облагане на маржа на печалбата при препродажбата на определени часовници. Тази администрация счита, че продавачите, от които Х е получило доставките, неправилно са приложили този режим, тъй като разглежданите стоки са били нови, което пречело на Х да приложи въпросния режим на свой ред. В ревизионните актове от 19 февруари 2020 г. Данъчна служба Y преизчислява ДДС за част от тези сделки, като прилага общия режим за облагане на пълната стойност на насрещните престации. Данъчната администрация отхвърля като неоснователни подадените по административен ред жалби срещу тези актове.
11 Жалбата, подадена от Х до Finanzgericht (финансов съд, Германия), е отхвърлена с мотива, че не са изпълнени условията за прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата. Според този съд доставчиците, от които жалбоподателят в главното производство е придобил въпросните часовници с цел тяхната препродажба, са нямали право да приложат режима за облагане на маржа на печалбата. Всъщност тези доставчици погрешно посочили в издадените на жалбоподателя фактури, че е извършено облагане по член 25a от UStG. В рамките обаче на производството за определяне на размера на ДДС чрез акт за установяване на данъчни задължения по смисъла на член 155 от АО (наричано по-нататък „производството по установяване на данъчно задължение“), което единствено е предмет на главното производство, било без значение дали Х е имало основание да се довери на сведенията, предоставени от доставчиците. В това отношение Finanzgericht (финансов съд) уточнява, че член 25а от UStG не предвижда защита на добросъвестността на данъчнозадълженото лице при проверката за спазване на предвидените в този член условия. Така според този съд, доколкото липсва разпоредба в този смисъл, оправданите правни очаквания биха могли да се защитят само в рамките на производството по съображения за справедливост, предвидено в членове 163 и 227 от АО (наричано по-нататък „производството по съображения за справедливост“).
12 Х подава ревизионна жалба пред Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия), който е запитващата юрисдикция, като твърди по-специално, че би противоречало на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз Х да бъде насочено към производството по съображения за справедливост за целите на разглеждането на въпроса за оправданите му очаквания за изпълнение на условията за прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата.
13 Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно националното право и постоянната съдебна практика защитата на оправданите правни очаквания може да бъде разгледана в рамките на производството по установяване на данъчно задължение единствено в предвидените от закона случаи. Според нея обаче, тъй като UStG не предвижда защита на добросъвестността на данъчнозадълженото лице, такава защита може да бъде осигурена само в рамките на производството по съображения за справедливост, което е отделно от производството по установяване на данъчно задължение.
14 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че производството по установяване на данъчно задължение и производството по съображения за справедливост са уредени от различни правила. В рамките на производството по установяване на данъчно задължение данъчните органи изясняват фактите служебно и вземат предвид всички обстоятелства, които имат значение за конкретния случай, включително благоприятните за участниците. В производството по съображения за справедливост, което по принцип започва по искане на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация разглежда посочените съображения за справедливост, упражнява правото си на преценка и се произнася с отделен административен акт.
15 Освен това съгласно информацията от запитващата юрисдикция, макар данъчната администрация да разполага с възможността да съедини производството по установяване на данъчно задължение и производството по съображения за справедливост, обичайната практика е тя да се произнесе, първо, само относно установяването на данъчно задължение, а едва след това и с отделен акт — по въпросите на справедливостта.
16 Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно съвместимостта с член 314 от Директивата за ДДС на такава практика, която води до това, че добросъвестността на данъчнозадълженото лице, що се отнася до спазването на условията за прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата, се разглежда единствено в производството по съображения за справедливост.
17 При тези обстоятелства Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Като се има предвид принципът на ефективност, недопустима ли е съгласно член 314 от [Директивата за ДДС] национална практика, съгласно която добросъвестността на дилъра относно изпълнението на условията за прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата от неговия предходен доставчик, който е посочил във фактурите си, че е приложил режима за облагане на маржа на печалбата към доставката за дилъра, се взема предвид само извън производството по установяване на данъчно задължение, в рамките на отделно производство по съображения за справедливост?“.
По преюдициалния въпрос
По допустимостта
18 Макар формално да не повдига възражение за недопустимост, германското правителство посочва в писменото си становище, че не е необходимо да се отговаря на преюдициалния въпрос, тъй като режимът за облагане на маржа на печалбата не се прилага за разглежданите в главното производство стоки, защото те са нови и не представляват стоки втора употреба. Поради това преюдициалното запитване било хипотетично.
19 В това отношение следва да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на съда на Съюза. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на норма от правото на Съюза, съдът на Съюза по принцип е длъжен да се произнесе (вж. решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 27 и цитираната съдебна практика).
20 Оттук следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът на Съюза може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато съдът на Съюза не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 28 и цитираната съдебна практика).
21 В настоящия случай отговорът от Общия съд на поставения въпрос ще позволи на запитващата юрисдикция, която е сезирана с ревизионна жалба, да реши дали Finanzgericht (финансов съд) правилно е отхвърлил на първа инстанция жалбата, подадена от жалбоподателя в главното производство, с мотива, че Данъчна служба Y не е била длъжна да провери за наличието на добросъвестност на жалбоподателя в производството по установяване на данъчно задължение, а е можела да се ограничи до това да разгледа този въпрос в рамките на евентуално производство по съображения за справедливост.
22 При тези обстоятелства не е очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или че поставеният проблем е хипотетичен.
23 Освен това Съдът разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставения въпрос.
24 От изложените по-горе съображения следва, че преюдициалното запитване е допустимо.
По същество
25 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 314 от Директивата за ДДС, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, се противопоставя на национална практика, която не отчита добросъвестността на дилъра, що се отнася до спазването от неговия доставчик на условията за прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата, в хода на производството по установяване на данъчно задължение, през което данъчните органи установяват фактите служебно и вземат предвид всички обстоятелства, които имат значение за конкретния случай, включително благоприятните за участниците, а отчита добросъвестността единствено в рамките на отделно производство, в хода на което данъчната администрация разглежда съображенията за справедливост, изтъкнати от дилъра, упражнява правото си на преценка и приема отделен административен акт.
26 В това отношение, най-напред, следва да се припомни, че режимът за облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, представлява специален режим за облагане с ДДС, който дерогира общия режим по Директивата за ДДС (решение от 18 май 2017 г., Litdana, C‑624/15, EU:C:2017:389, т. 23).
27 От членове 314 и 315 от Директивата за ДДС следва, че режимът на облагане на маржа на печалбата позволява на данъчнозадължения дилър да начисли ДДС само върху маржа на печалбата, получена при препродажбата на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, придобити от някое от лицата, посочени в член 314, букви a)—г) от тази директива, като маржът на печалбата съответства на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките, и покупната цена (решение от 18 май 2017 г., Litdana, C‑624/15, EU:C:2017:389, т. 24).
28 Условията, които трябва да са изпълнени, за да може данъчнозадълженото лице да приложи режима за облагане на маржа на печалбата, са предвидени в член 314 от Директивата за ДДС. Този член, освен че уточнява вида на стоките, които данъчнозадълженият дилър може да достави при режим за облагане на маржа на печалбата, посочва в букви a)—г) списък на лицата, към които данъчнозадълженият дилър следва да се обърне за придобиване на тези стоки, така че да може да приложи посочения специален режим. Общото между тези различни лица е, че те не са имали право да приспаднат платения при покупката на тези стоки ДДС, и следователно са понесли цялата тежест на този данък (решение от 18 май 2017 г., Litdana, C‑624/15, EU:C:2017:389, т. 27).
29 В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, че във фактурите, които Х е получило от своите доставчици, има вписвания относно член 25а от UStG, свързани с режима за облагане на маржа на печалбата. Както обаче следва от акта за преюдициално запитване, след ревизия данъчната администрация е приела, че посочените доставчици са нямали право да приложат този режим спрямо разглежданите в главното производство стоки. Посочената администрация е заключила от това, че Х няма право да приложи този режим, тъй като не са изпълнени условията за прилагането му.
30 В това отношение следва да се припомни, че когато предвидените в член 314 от Директивата за ДДС условия не са изпълнени, националните органи и съдилища по принцип следва да откажат да признаят на данъчнозадълженото лице правото на прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата, дори когато доставчикът му е приложил този режим в рамките на сделка с това данъчнозадължено лице, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Такъв отказ е израз в частност на общия принцип, че никой не може да се ползва от правата, произтичащи от правния ред на Съюза, с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл решение от 18 май 2017 г., Litdana, C‑624/15, EU:C:2017:389, т. 32).
31 Съгласно постоянната практика това е така не само когато самото данъчнозадължено лице е извършило данъчна измама, но и когато то е знаело или е трябвало да знае, че със съответната сделка е участвало в измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки (вж. решение от 18 май 2017 г., Litdana, C‑624/15, EU:C:2017:389, т. 33 и цитираната съдебна практика).
32 Данъчната администрация обаче не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото да приложи режима за облагане на маржа на печалбата, от една страна, да провери по-специално, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС или че е изпълнил други условия за прилагането на посочения режим, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение (вж. в този смисъл решение от 18 май 2017 г., Litdana, C‑624/15, EU:C:2017:389, т. 40).
33 Следователно член 314 от Директивата за ДДС не допуска компетентните органи на държава членка да откажат на данъчнозадължено лице, получило фактура, съдържаща вписвания за режима за облагане на маржа на печалбата, правото да приложи този режим, дори и ако от извършена от посочените органи последваща проверка се установи, че данъчнозадълженият дилър, доставил стоките, е приложил погрешно този режим при доставката на стоките, освен ако компетентните органи установят, че данъчнозадълженото лице не е действало добросъвестно или не е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че сделката, която осъществява, не води до участието му в данъчна измама (вж. в този смисъл решение от 18 май 2017 г., Litdana, C‑624/15, EU:C:2017:389, т. 48 и диспозитивът).
34 Следователно, макар Директивата за ДДС да оправомощава държавите членки да приемат мерките, необходими, за да се осигури правилното прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата и за да се предотвратят данъчните измами, тази директива не съдържа разпоредби, уточняващи конкретно съдържанието на мерките, които за тази цел трябва да бъдат взети от държавите членки (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 февруари 2015 г., Surgicare, C‑662/13, EU:C:2015:89, т. 25).
35 В отсъствието на правна уредба на Съюза в тази област именно във вътрешния правен ред на всяка държава членка в съответствие с принципа на процесуална автономия трябва да се определят компетентните органи, които да противодействат на измамата с ДДС, и да се приемат правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, стига тези правила да не са по-неблагоприятни от уреждащите аналогични вътрешни положения (принцип на равностойност) и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на тези права (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2015 г., Surgicare, C‑662/13, EU:C:2015:89, т. 26).
36 Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да прецени съвместимостта на националните мерки с принципите на равностойност и ефективност, като вземе предвид всички обстоятелства по главното производство. Все пак съдът на Съюза, сезиран с преюдициално запитване, може да ѝ даде полезните в това отношение насоки (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2015 г., Surgicare, C‑662/13, EU:C:2015:89, т. 27).
37 Що се отнася до принципа на ефективност, за който единствено става дума във въпроса на запитващата юрисдикция, следва да се припомни, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за неговия ход и за особеностите му пред различните национални инстанции. В тази насока следва, когато е необходимо, да се вземат предвид принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като гарантирането на правото на защита, принципът на правна сигурност и правилното развитие на производството (решение от 27 ноември 2025 г., Gryczara, C‑746/24, EU:C:2025:925, т. 47).
38 В настоящия случай запитващата юрисдикция отбелязва, че когато данъчнозадълженото лице е длъжно да изтъкне своята добросъвестност, що се отнася до спазването на условията за прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата, извън производството по установяване на данъчно задължение, тоест в отделното производство по съображения за справедливост, това води до процесуални неудобства за него, свързани в частност с разходите по тези производства и с тяхната продължителност, както и с доказването.
39 В това отношение следва да се уточни, че съгласно информацията, предоставена от запитващата юрисдикция, член 136, параграф 2 от AO позволява на данъчния орган да съедини производството по установяване на данъчно задължение и производството по съображения за справедливост, без обаче този орган да има задължение да го направи. Така по силата не на националната правна уредба, а на обикновена практика въпросният орган често се произнася, първо, само относно установяването на данъчно задължение, а едва след това и с отделен акт — по въпросите на справедливостта.
40 На първо място, най-напред, що се отнася до разходите по разглежданите производства, когато данъчнозадълженото лице се обърне за съдействие към данъчен консултант или адвокат, може да му се наложи да понесе двойни разходи за това съдействие в рамките на административните и съдебните производства, в които оспорва акта за установяване на данъчно задължение и акта, приет по съображения за справедливост. Тези разходи са свързани, от една страна, с две обжалвания по административен ред, насочени съответно срещу посочените актове, и от друга страна, с две обжалвания по съдебен ред на решенията по подадените по административен ред жалби, както и евентуално с ревизионните жалби. От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че на съответното данъчнозадължено лице могат да бъдат възстановени такива разходи, направени в хода на производствата по административно обжалване, само ако тези производства са последвани от съдебно дело, спечелено от данъчнозадълженото лице, и ако компетентният съд установи, че участието на данъчния консултант или на адвоката е било необходимо.
41 По-нататък, ако жалбата по съдебен ред на данъчнозадълженото лице — било срещу акта за установяване на данъчно задължение, било срещу акта, приет по съображения за справедливост — бъде отхвърлена, според информацията от запитващата юрисдикция това лице следва да понесе съдебните разноски, чийто размер зависи от финансовия интерес по жалбата. Така, разглежданата национална практика води до двойно определяне на финансовия интерес и следователно до двойно отчитане на оспорения размер на данъка за целите на изчисляването на съдебните разноски, които посоченото данъчнозадължено лице да понесе.
42 Накрая, видно от акта за преюдициално запитване, когато съответното данъчнозадължено лице подаде ревизионна жалба срещу решението, постановено при съдебното обжалване на акта за установяване на данъчно задължение или на акта, приет по съображения за справедливост, или пък когато това лице обжалва недопускането на ревизионната жалба, то трябва да понесе допълнителни съдебни разноски, ако загуби някое от тези дела.
43 Поради самостоятелността на производството по установяване на данъчно задължение спрямо производството по съображения за справедливост обаче съдилищата са длъжни по принцип да отхвърлят жалбите, подадени от данъчнозадълженото лице в рамките на първото производство, въпреки че това лице би могло да се ползва от правото да приложи режима за облагане на маржа на печалбата, ако неговата добросъвестност бъде проверена и установена. Така, подобно данъчнозадължено лице би могло да понесе окончателно разходите, свързани с производството по установяване на данъчно задължение, които според запитващата юрисдикция понякога могат да бъдат значителни.
44 В този контекст запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали тези процесуални правила могат да доведат до прекомерни разходи за данъчнозадълженото лице и да имат за последица да го разубедят да сезира съда предвид разходите, които евентуалното съдебно производство би създало с оглед на размера на оспорваното задължение (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., Caixabank, C‑385/20, EU:C:2022:278, т. 55).
45 На второ място, що се отнася до продължителността на съответните производства, от акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданата в главното производство национална практика може да има за последица да удължи, дори с години, общата продължителност на производството по установяване на данъчно задължение и производството по съображения за справедливост, като резултатът от това е значително забавяне при предоставянето на съдебна защита, свързана с упражняването на предвиденото в Директивата за ДДС право на данъчнозадълженото лице да приложи режима за облагане на маржа на печалбата. Всъщност според сведенията от запитващата юрисдикция е възможно данъчната администрация да изчака произнасянето на компетентния съд по акта за установяване на данъчно задължение, включително евентуално след ревизионно обжалване, преди да разгледа въпроса за добросъвестността на данъчнозадълженото лице в рамките на производството по съображения за справедливост. Така през цялата продължителност на производството по установяване на данъчното задължение, както в административната, така и в съдебната му фаза, данъчнозадълженото лице може да се окаже лишено от възможността добросъвестността му да бъде разгледана и да се възползва в разумен срок от правото на прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата.
46 На трето място, що се отнася до доказването, видно от съдебната практика, припомнена в точки 32 и 33 по-горе, съответното данъчнозадължено лице има право да приложи режима за облагане на маржа на печалбата, освен ако националните органи установят, че то не е действало добросъвестно или не е взело всички разумни мерки в своите възможности, за да се увери, че сделката, която осъществява, не води до участието му в данъчна измама.
47 От акта за преюдициално запитване обаче следва, че в производството по съображения за справедливост по принцип се разглеждат само доказателствата, представени от данъчнозадължено лице в подкрепа на искането му. Следователно разглежданата в главното производство национална практика може да накърни правото на данъчнозадълженото лице да приложи режима за облагане на маржа на печалбата.
48 При тези обстоятелства и освен ако запитващата юрисдикция не установи друго в това отношение, национална практика с характеристики като посочените в точки 37—48 по-горе може да направи прекомерно трудно за съответното данъчнозадължено лице упражняването на правото на прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата.
49 Този извод не се опровергава от довода на германското правителство, че съгласно решение от 19 септември 2000 г., Schmeink & Cofreth и Strobel (C‑454/98, EU:C:2000:469), разглеждането на въпроса за добросъвестността на данъчнозадълженото лице в рамките на производството по съображения за справедливост е съвместимо с правото на Съюза. Всъщност в това решение Съдът е уточнил, че именно държавите членки трябва да определят производството, в рамките на което неправилно фактурираният ДДС може да бъде коригиран, стига това коригиране да не зависи от дискрецията на данъчната администрация. В този контекст Съдът се е ограничил до това да постанови, че държавите членки могат да решават дали такова коригиране следва да се извърши в производството по установяване на данъчно задължение, или в хода на последващо производство. При това Съдът не се е произнесъл по обхвата на евентуални процесуални неудобства, произтичащи от характеристиките на такова последващо производство. Ето защо Съдът всъщност не е постановил, че коригирането на ДДС може да се извърши в последващо спрямо производството по установяване на данъчно задължение производство (каквото е производството по съображения за справедливост) с характеристики като разгледаните в точки 37—48 по-горе.
50 По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 314 от Директивата за ДДС, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, която не отчита добросъвестността на дилъра, що се отнася до спазването от неговия доставчик на условията за прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата, в хода на производството по установяване на данъчно задължение, през което данъчните органи установяват фактите служебно и вземат предвид всички обстоятелства, които имат значение за конкретния случай, включително благоприятните за участниците, а отчита добросъвестността единствено в рамките на отделно производство, в хода на което данъчната администрация разглежда съображенията за справедливост, изтъкнати от дилъра, упражнява правото си на преценка и приема отделен административен акт.
По съдебните разноски
51 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Общия съд, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав)
реши:
Член 314 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., във връзка с принципа на ефективност
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална практика, която не отчита добросъвестността на дилъра, що се отнася до спазването от неговия доставчик на условията за прилагане на режима за облагане на маржа на печалбата, в хода на производството по установяване на данъчно задължение, през което данъчните органи установяват фактите служебно и вземат предвид всички обстоятелства, които имат значение за конкретния случай, включително благоприятните за участниците, а отчита добросъвестността единствено в рамките на отделно производство, в хода на което данъчната администрация разглежда съображенията за справедливост, изтъкнати от дилъра, упражнява правото си на преценка и приема отделен административен акт.
Półtorak
Hesse
Steinfatt
Petrlík
Dimitrakopoulos
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 октомври 2026 година.
Подписи
* Език на производството: немски.