Details
ECLI
Source
Decision form
Issue date
Last update
File mark
Court
Jurisdiction
Judge
Žiadne známe citácie.
62025TJ0773_fr.html
HTML · 89.03 KB
No categories available
62025TJ0773
Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори петчленен състав)
7 октомври 2026 година(*)
По дело T‑773/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) с акт от 7 октомври 2025 г., постъпил в Съда на 15 октомври 2025 г., в рамките на производство по дело
Finanzamt für Großbetriebe,
при участието на
F GmbH,
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав),
състоящ се от: N. Półtorak, председател, G. Hesse, G. Steinfatt (докладчик), D. Petrlík и I. Dimitrakopoulos, съдии,
генерален адвокат: M. Brkan,
секретар: V. Di Bucci,
предвид това, че на 10 ноември 2025 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,
предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква а) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за австрийското правителство, от F. Koppensteiner и E. Pürgy, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от L. Březinová, L. Halajová и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. Herold и L. Hohenecker, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 42, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. (ОВ L 189, 2010 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Finanzamt für Großbetriebe (данъчна служба за големи предприятия, Австрия, наричана по-нататък „данъчната администрация“) и F GmbH по повод на отказа на тази служба да вземе предвид размер на корекция при определянето на данъка върху добавената стойност (ДДС) за данъчната 2015 г.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи:
„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
[…]
б) възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава членка от:
i) данъчнозадължено лице в това си качество, или данъчно незадължено юридическо лице, където продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, което не отговаря на условията за освобождаване на малки предприятия, предвидени в членове 282—292, и което не е обхванато от член 33 или 36“.
4 Дял V от Директивата за ДДС е озаглавен „Място на облагаемите сделки“. В глава 2 от този дял членове 40—42 определят мястото на вътреобщностното придобиване на стоки.
5 Съгласно член 40 от посочената директива „[з]а място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива“.
6 В член 41 от Директивата за ДДС се уточнява:
„Без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i) се счита, че се намира на територията на държавата членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, установи че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40.
Ако ДДС е приложен за придобиването в съответствие с първия параграф и впоследствие е приложен в съответствие с член 40 за придобиването в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването“.
7 Текстът на член 42 от Директивата за ДДС е следният:
„Член 41, алинея първа не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътреобщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:
а) лицето, придобиващо стоките, установи, че е извършило вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата членка, идентифицирана в съответствие с член 40, за която лицето, за което е извършена доставката, е определено в съответствие с член 197 като платеца на ДДС.
б) лицето, придобиващо стоките, е удовлетворило задълженията, изложени в член 265 по отношение на представянето на обобщена декларация“.
8 Дял IX от Директивата за ДДС е озаглавен „Освобождавания“. Глава 4 от този дял е посветена на освобождаванията на вътреобщностни сделки. Раздел 2 от тази глава се отнася до освобождаванията на вътреобщностни придобивания на стоки. Член 141 от този раздел гласи:
„Всяка държава членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:
а) придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава членка;
б) придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава членка от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а);
в) стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държава членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последващата доставка;
г) лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава членка;
д) лицето, посочено в буква г), е определено в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата членка, в която се дължи данъка“.
9 В дял XI от Директивата за ДДС, озаглавен „Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица“, член 197, параграф 1 предвижда:
„ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия:
а) облагаемата сделка е доставка на стоки, извършена в съответствие с условията, предвидени в член 141;
б) лицето, на което се доставят стоките, е друго данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която се извършва доставката;
в) фактурата, издадена от данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата членка на лицето, на което са доставени стоките, се изготвя в съответствие с глава 3, раздели 3—5“.
10 Съдържанието на фактурите е уточнено в дял XI, глава 3, раздел 4 от Директивата за ДДС. Член 226, който е една от разпоредбите на този раздел, гласи:
„Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:
[…]
11а. когато клиентът е платец на ДДС, вписване „обратно начисляване“;
[…]“.
Австрийското право
11 Член 3 („Място на вътреобщностно придобиване“) от Umsatzsteuergesetz 1994 (Закон за данъка върху оборота от 1994 г.) от 23 август 1994 г. (BGBl. 663/1994, наричан по-нататък „UStG 1994“), в приложимата си в случая редакция, гласи в параграф 8 следното:
„Вътреобщностното придобиване се счита за извършено на територията на държавата членка, където стоката пристига или завършва превозът ѝ. Ако придобиващият използва в отношенията си с доставчика идентификационен номер по ДДС, който е получило от друга държава членка, то придобиването се счита за извършено на територията на тази държава членка, докато придобиващият не докаже, че придобиването е било обложено в посочената в първото изречение държава членка […]“.
12 Член 25 („Тристранна операция“) от UStG 1994 предвижда:
„Понятие […]
(1) Тристранна операция е налице, когато три данъчнозадължени лица в три различни държави членки сключват търговски сделки за една и съща стока, тази стока достига директно от първия доставчик до последния купувач и посочените в параграф 3 условия са изпълнени. Същото важи и когато последният купувач е юридическо лице, което не е данъчнозадължено лице или не придобива стоката за своята икономическа дейност.
Място на вътреобщностното придобиване при тристранна операция
(2) Вътреобщностното придобиване по смисъла на член 3, параграф 8, второ изречение се счита за обложено с ДДС, когато данъчнозадълженото лице (придобиващият) докаже, че е налице тристранна операция и че е изпълнило задължението си за деклариране съгласно параграф 6. Ако данъчнозадълженото лице не изпълни задължението си за деклариране, освобождаването от облагане отпада с обратна сила.
Освобождаване при вътреобщностно придобиване на стоки
(3) Вътреобщностното придобиване се освобождава от ДДС при следните условия:
а) данъчнозадълженото лице (придобиващият) няма местоживеене или седалище на територията на страната, но е регистрирано за целите на ДДС на територията на Общността;
б) придобиването се извършва за целите на последваща доставка на данъчнозадълженото лице (придобиващия) на територията на страната в полза на друго данъчнозадължено лице или юридическо лице, което е регистрирано за целите на ДДС на територията на страната;
в) придобитите стоки са с произход от държава членка, различна от тази, в която данъчнозадълженото лице (придобиващият) е регистрирано за целите на ДДС;
г) правото на разпореждане с придобитите стоки преминава директно от първото данъчнозадължено лице или първия купувач към последния купувач (получател);
д) данъкът се дължи съгласно параграф 5 от получателя“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 F е дружество с ограничена отговорност, установено в Австрия, което извършва дейност по търговия на едро с работно облекло за различни марки.
14 През периода 2011—2014 г. F извършва доставки на стоки на предприятия, установени в други държави членки (наричани по-нататък „клиентите на F“). Като използва своя австрийски идентификационен номер по ДДС, F поръчва доставяните стоки от установени в Швеция и Дания предприятия, регистрирани за целите на ДДС в държавата, в която са установени, като тези предприятия изпращат стоките директно на клиентите на F. По този начин доставяните стоки са изпращани директно от Швеция или Дания към други държави — членки на Съюза, с изключение на Австрия. Клиентите на F използват идентификационния си номер по ДДС, издаден от държавата членка по местоназначение на стоките.
15 Първоначално F декларира тези сделки в Австрия като вътреобщностни доставки както в декларациите по ДДС и в обобщените декларации, така и във фактурите, които издава на своите клиенти. Първоначалните фактури на F за неговите клиенти са издавани без посочване на ДДС и не съдържат данни за наличие на тристранна операция или за преминаване на данъчното задължение по ДДС върху получателя на доставката.
16 При данъчна ревизия данъчната администрация установява, че условията за прилагане на опростения режим при тристранните операции не са изпълнени, тъй като във фактурите липсват данни за тристранна операция. Следователно ставало въпрос за „неуспешни тристранни операции“, за които данъчната администрация прилага общите правила относно верижните сделки. В резултат на това тя установява наличието на кумулативно вътреобщностно придобиване в Австрия по смисъла на член 3, параграф 8, второ изречение от UStG 1994 и отказва право на приспадане на данъчен кредит за платения по получени доставки ДДС във връзка с това придобиване.
17 През 2015 г. F коригира съответните фактури, като добавя отбелязване за наличието на тристранна операция и за преминаването на данъчното задължение. То коригира и обобщените декларации за периода 2011—2014 г., като посочва наличието на тристранна операция. В справка-декларация за ДДС за март 2015 г. F посочва размер на корекция, съответстваща на (кумулативния) платен по получените доставки ДДС при вътреобщностното придобиване.
18 Данъчната администрация не взема предвид размера на корекцията при определянето на данъка.
19 F подава жалба срещу решението на данъчната администрация пред Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия), в която поддържа, че с корекциите на съответните фактури и на обобщените декларации са отстранени всички нередности. Поради тази причина всички условия за прилагане на опростения режим били изпълнени.
20 Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) уважава жалбата на F. Той приема, че въз основа на данните, събрани от част от клиентите, и на други доказателства, като например значителното увеличаване на разходите за доставка през март 2015 г., може да се приеме, че коригираните фактури действително са били получени от клиентите.
21 Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) стига до извода, че издадените през март 2015 г. фактури не могат да имат обратно действие за периода 2011—2014 г. Той обаче приема, че тези фактури имат действие ex nunc, така че размерът на корекцията е трябвало да бъде приет през 2015 г.
22 Данъчната администрация подава ревизионна жалба срещу това решение пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), който е запитващата юрисдикция, за отмяна на решението на Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд).
23 Запитващата юрисдикция има съмнения дали издаването — няколко години след извършването на доставките, за които вече са били издадени първоначални фактури, които не съдържат отбелязване „обратно начисляване“ — на фактура, съдържаща за първи път това отбелязване, необходимо за прилагането на режима на опростяване за тристранните операции, поражда правните последици на този дерогационен режим с действие ex nunc. Ако това е така, запитващата юрисдикция иска да се установи дали прилагането на този режим на опростяване с действие ex nunc би могло да зависи от датата на издаване на фактурата, и по-специално от това дали разглежданата сделка вече е била обложена, или от това дали в държавите членки по местоназначение все още е възможно да се направят евентуални промени в определянето на дължимия от получателите на доставките ДДС за годините, през които са извършени доставките. Освен това при утвърдителен отговор на първия въпрос възниква и въпросът дали действително трябва да се докаже получаването на новоиздадените фактури от клиентите, или такова получаване може да се предположи въз основа на общия житейски опит.
24 При това положение Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 42, буква а) от [Директивата за ДДС], да се тълкува в смисъл, че първоначалното издаване на фактура, необходима за прилагането на изключението, предвидено за тристранни операции, която обаче е издадена едва няколко години след извършването на доставките, поражда правните последици на режима за административно опростяване с действие ex nunc?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, зависи ли действието ex nunc на първоначалното издаване на такава фактура от това дали издателят на фактурата е извършил данъчно облагане в съответствие с приложимите общи разпоредби в държавата членка по местоназначение за периода преди нейното издаване?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в каква форма междинният придобиващ трябва да представи доказателство, че първоначално издадената изискуема фактура действително е била получена от крайния придобиващ?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
25 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 42, буква а) от Директивата за ДДС във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че издаването — няколко години след извършването на доставки, за които вече са издадени фактури, които не съдържат отбелязване „обратно начисляване“ по член 226, точка 11а от посочената директива — на фактури, съдържащи за първи път това отбелязване, необходимо за прилагането на дерогационния режим за тристранните операции, поражда за тези доставки правните последици на този режим за административно опростяване, като по този начин размерът на корекцията на ДДС за тези доставки може да бъде деклариран за текущия данъчен период или за бъдещ данъчен период.
26 Според съдебната практика тристранната операция е операция, при която доставчик, регистриран за целите на ДДС в една държава членка, доставя стока на междинен придобиващ, регистриран за целите на ДДС във втора държава членка, който на свой ред доставя тази стока на краен придобиващ, регистриран за целите на ДДС в трета държава членка, като стоката се превозва директно от първата държава членка до третата държава членка (решения от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 41, и от 3 декември 2025 г., MS KLJUČAROVCI, T‑646/24, EU:T:2025:1081, т. 33).
27 За тази тристранна операция може да се приложи режим, дерогиращ правилото по член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, че възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава членка подлежи на облагане с ДДС (решения от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 42, и от 3 декември 2025 г., MS KLJUČAROVCI, T‑646/24, EU:T:2025:1081, т. 34).
28 Този дерогационен режим се състои, от една страна, в освобождаването на вътреобщностното придобиване, извършено от междинния придобиващ, регистриран за целите на ДДС във втората държава членка, и от друга страна, в пренасянето на данъчното облагане на това придобиване на равнището на крайния придобиващ, установен и регистриран за целите на ДДС в третата държава членка, като междинният придобиващ е освободен от задължението за регистрация по ДДС в последната държава членка. Посоченият режим произтича от съотношението между правилото по член 40 от тази директива и дерогацията по член 42 от нея (решения от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 43, и от 3 декември 2025 г., MS KLJUČAROVCI, T‑646/24, EU:T:2025:1081, т. 35).
29 Всъщност член 40 от Директивата за ДДС закрепва правилото, че мястото на облагане на вътреобщностното придобиване е мястото, където стоките пристигат или където завършва превозът им до придобиващия. За да се гарантира правилното прилагане на това правило, член 41 от тази директива предвижда, че когато придобиващият не докаже, че придобиването е било обложено с ДДС в съответствие с член 40 от посочената директива, за място на вътреобщностното придобиване се счита територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС, под който придобиващият е придобил стоките (решения от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 44, и от 3 декември 2025 г., MS KLJUČAROVCI, T‑646/24, EU:T:2025:1081, т. 36).
30 Член 42 от същата директива дерогира прилагането на посоченото правило за тристранните операции, дефинирани в член 141 от Директивата за ДДС, когато, от една страна, придобиващият докаже, че е осъществил съответното вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка, която е извършена на територията на определена в съответствие с член 40 от тази директива държава членка и за която получателят е определен в съответствие с член 197 от посочената директива като лицето —платец на данъка, и от друга страна, придобиващият е изпълнил задълженията във връзка с представянето на обобщената декларация, предвидена в член 265 от същата директива (решения от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 45, и от 3 декември 2025 г., MS KLJUČAROVCI, T‑646/24, EU:T:2025:1081, т. 37).
31 Съгласно член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС издаваната от междинния придобиващ фактура трябва да е съставена в съответствие с разпоредбите на дял XI, глава 3, раздели 3—5 от тази директива. Сред тези разпоредби член 226, точка 11а изисква фактурата да съдържа отбелязване „обратно начисляване“, когато клиентът е лицето — платец на ДДС. В това отношение Съдът вече е уточнил, че това условие е материалноправно условие, което непременно трябва да бъде изпълнено, за да може придобиване в рамките на тристранна операция да се счита за облагаемо с ДДС съгласно член 40 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 19 април 2018 г., Firma Hans Bühler, C‑580/16, EU:C:2018:261, т. 49, и от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 49)
32 В хипотезата, при която това условие първоначално не е било изпълнено, но впоследствие е издадена фактура, допълнена с отбелязване „обратно начисляване“, Съдът вече е постановил, че последващото изпълнение на необходимото условие за преминаването на задължението за ДДС върху получателя на доставка не е коригиране. Става въпрос за първоначалното фактуриране, което не може да има обратно действие (решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 61).
33 С първия преюдициален въпрос се поставя въпросът дали фактура, издадена няколко години след извършването на доставките, при условията, посочени в точка 32 по-горе, поражда правните последици на режима на опростяване с действие ex nunc, т.е. дали междинният придобиващ може, след като за първи път и няколко години след съответните сделки е издал фактурата, отговаряща на условията, които позволяват да се приложи този дерогационен опростен режим, да декларира размер на корекция на ДДС за текущия данъчен период или за бъдещ данъчен период.
34 За да се отговори на първия въпрос, следва да се вземат предвид не само текстът на член 42, буква а) от Директивата за ДДС, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тази разпоредба е част (решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 47).
35 Що се отнася до текста на член 42, буква а) от Директивата за ДДС, той не дава ясен отговор на въпроса дали междинният придобиващ може, след като за първи път и няколко години след съответните сделки е издал фактурата, отговаряща на условията за прилагането на режима на опростяване, да декларира размер на корекция на ДДС за текущия данъчен период или за бъдещ данъчен период.
36 Всъщност член 42, буква а) от Директивата за ДДС не предвижда срок за прилагане на разглеждания режим на опростяване. Освен това използването на причастие в минало време („е определено“) в член 42, буква а) и член 141, буква д) от Директивата за ДДС позволява само да се направи изводът, че трябва да бъде съставена фактура, съдържаща отбелязване „обратно начисляване“, преди да може да се приложи този режим на опростяване. Текстът на тези разпоредби обаче не посочва до кой момент трябва да бъде издадена тази фактура.
37 Що се отнася до контекста, в който се вписва член 42 от Директивата за ДДС, от практиката на Съда следва, че в този член се уточняват и допълват условията за прилагане на мярката за опростяване, предвидена в член 141 от тази директива (решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 50). Член 42, буква а) от Директивата за ДДС обаче обвързва прилагането на този режим с определянето на получателя на последващата доставка като лицето — платец на ДДС, на основание член 197 от посочената директива. Съгласно член 197, параграф 1, буква в) от тази директива издаваната от междинния придобиващ фактура трябва да е съставена в съответствие с разпоредбите на дял XI, глава 3, раздели 3—5 от посочената директива. Сред тези разпоредби член 226, точка 11а от същата директива изисква фактурата да съдържа отбелязване „обратно начисляване“, когато клиентът е лицето — платец на ДДС.
38 Що се отнася до целта на член 42 от Директивата за ДДС, тя следва да се разглежда заедно с целта на член 141 от тази директива, тъй като двете разпоредби заедно формират разглеждания режим на опростяване (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2025 г., MS KLJUČAROVCI, T‑646/24, EU:T:2025:1081, т. 49).
39 Въпреки че с член 141 от Директивата за ДДС се цели да се избегне положение, при което междинният придобиващ трябва да изпълнява изисквания за регистриране и деклариране в държавата членка по местоназначение на стоките, членове 41 и 42 от посочената директива имат за цел да гарантират, че съответното вътреобщностно придобиване ще бъде обложено с ДДС на равнището на крайния придобиващ, който е получател на последващата доставка, като същевременно се избягва двойното данъчно облагане на тази сделка (вж. решения от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 53 и цитираната съдебна практика, и от 3 декември 2025 г., MS KLJUČAROVCI, T‑646/24, EU:T:2025:1081, т. 49 и цитираната съдебна практика).
40 Що се отнася до първата цел, а именно да се избегне междинният придобиващ да носи задължения за регистриране и деклариране в държавата членка по местоназначение на стоките, от практиката на Съда следва, че последващото издаване на фактура, съдържаща за първи път отбелязване „обратно начисляване“, не може да има обратно действие (решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 61). От тази съдебна практика не може да се направи извод, че когато за дадена доставка вече е издадена фактура, в която не се съдържа това отбелязване, режимът на опростяване става приложим за същата доставка, считано от издаването, няколко години по-късно, на фактура, съдържаща това отбелязване. Всъщност, що се отнася до периода между извършването на съответните доставки и издаването на тези фактури, при всички положения режимът, предвиден в членове 40 и 41 от Директивата за ДДС, остава приложим и прилагането на този режим няма да отпадне с обратно действие от момента на издаване на допълнената фактура. От това следва, че както правилно подчертава Република Австрия в становището си по преюдициалното запитване, данъчното задължение във връзка с вътреобщностните придобивания по член 41, параграф 1 от Директивата за ДДС и задълженията за регистриране, деклариране и облагане, които има междинният придобиващ в държавата членка по местоназначение, вече са възникнали и не отпадат с обратно действие. Следователно целта за опростяване на административните процедури вече не може да бъде постигната впоследствие.
41 Тълкуването на член 42 от Директивата за ДДС във връзка с втората цел, а именно да се гарантира облагането с ДДС на разглежданото вътреобщностно придобиване на равнището на придобиващия, който е получател на последващата доставка, като същевременно се избягва двойното данъчно облагане на тази сделка, също е в подкрепа на тълкуването, че издаването на нови фактури няколко години след съответните сделки не може да породи последиците на режима на опростяване.
42 Всъщност, ако режимът на опростяване се прилага едва години след извършването на облагаемите сделки, възможно е междувременно да са настъпили по-специално фактически промени, като например изчезването на крайния придобиващ. По този начин последващото прилагане на този режим би могло да застраши постигането на целта да се осигури правилно данъчно облагане в държавата членка по местоназначение.
43 Освен това този риск не може да бъде преодолян чрез обвързване на последващото прилагане на режима на опростяване, както предлага Комисията в становището си по преюдициалното запитване, с условието междинният придобиващ да е бил добросъвестен или да е гарантирано облагането в държавата членка по местоназначение, по аналогия със съдебната практика относно коригирането на фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, изведена в точки 26 и 27 от решение от 11 април 2013 г., Руседеспред (C‑138/12, EU:C:2013:233). Всъщност проверката дали тези условия са изпълнени, би наложила да се разгледат поотделно облагаемите сделки, така че би била в противоречие с целта за опростяване, преследвана от дерогационния режим.
44 Освен това член 226, точка 11а от Директивата за ДДС изисква фактурата да съдържа отбелязване „обратно начисляване“ именно за да се даде възможност на получателя на доставката да узнае за качеството си на платец и да плати данъка в държавата членка по местоназначение (решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 54). Тъй като предвиденият в членове 42 и 141 от Директивата за ДДС дерогационен режим е незадължителен, изискваното по член 226, точка 11а от тази директива отбелязване „обратно начисляване“ гарантира, че крайният получател на доставка е запознат с данъчните си задължения. Всъщност особеността на режима на опростяване се дължи именно на факта, че ако между доставчика и данъчнозадълженото лице — получател на доставката, не се извършва никакво плащане на ДДС, това е, защото последното е лицето — платец на данъка за тази доставка. В това отношение съответно няма неяснота (решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 55).
45 Издаването обаче на фактури, съдържащи отбелязване „обратно начисляване“, няколко години след извършването на доставки, за които вече са издадени фактури, които не съдържат това отбелязване, би било явно несъвместимо с това изискване.
46 Освен това принципът на данъчна неутралност не изисква да е възможно последващо прилагане на режима на опростяване въз основа на нова фактура, допълнена с отбелязване „обратно начисляване“.
47 От съдебната практика несъмнено следва, че за да осигурят неутралността на ДДС, държавите членки следва да предвидят във вътрешния си правен ред възможността да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при положение че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност или когато той своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи (вж. в този смисъл решение от 11 април 2013 г., Руседеспред, C‑138/12, EU:C:2013:233, т. 26 и 27).
48 Тази съдебна практика обаче не може да се приложи към настоящото дело, тъй като коригирането на фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, се различава от последващото изпълнение на материалноправно условие на дерогационния режим, свързано с преминаването на задължението за ДДС върху получателя, тъй като в последния случай администрацията правилно е поискала данъка (решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 61). По този начин наличието на национални способи за коригиране, с които разполага издателят на фактурата, който доказва своята добросъвестност или който своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи, не може да направлява тълкуването на изискванията, присъщи на режима на тристранните операции.
49 Накрая, в точка 61 от решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil (C‑247/21, EU:C:2022:966), Съдът вече е приел, че последващото изпълнение на необходимото условие за преминаването на задължението за ДДС върху получателя на доставка не е коригиране. Както обаче правилно констатира запитващата юрисдикция, да се приеме, че издаването на фактури, допълнени с отбелязване „обратно начисляване“, няколко години след съответните сделки би довело до промяна на приложимия режим на данъчно облагане, в крайна сметка би довело до това да им се придаде обратно действие именно защото режимът, който е бил приложим за тези сделки до момента на издаването на тези нови фактури, ще бъде изменен впоследствие. Фактът, че междинният придобиващ декларира размер на корекцията само за текущия данъчен период или за бъдещ данъчен период, не променя това с обратно действие, по-специално защото правното положение на крайния придобиващ се променя впоследствие.
50 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 42, буква а) от Директивата за ДДС във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че издаването — няколко години след извършването на доставки, за които вече са издадени фактури, които не съдържат отбелязване „обратно начисляване“ по член 226, точка 11а от посочената директива — на фактури, съдържащи за първи път това отбелязване, необходимо за прилагането на дерогационния режим за тристранните операции, не поражда за тези доставки правните последици на този режим за административно опростяване, като по този начин размерът на корекцията на ДДС за тези доставки не може да бъде деклариран за текущия данъчен период или за бъдещ данъчен период.
По втория и третия въпрос
51 Предвид отговора на първия въпрос не следва да се дава отговор на втория и третия въпрос.
По съдебните разноски
52 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Общия съд, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав)
реши:
Член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
издаването — няколко години след извършването на доставки, за които вече са издадени фактури, които не съдържат отбелязване „обратно начисляване“ по член 226, точка 11а от посочената директива — на фактури, съдържащи за първи път това отбелязване, необходимо за прилагането на дерогационния режим за тристранните операции, не поражда за тези доставки правните последици на този режим за административно опростяване, като по този начин размерът на корекцията на ДДС за тези доставки не може да бъде деклариран за текущия данъчен период или за бъдещ данъчен период.
Półtorak
Hesse
Steinfatt
Petrlík
Dimitrakopoulos
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 октомври 2026 година.
Подписи
* Език на производството: немски.