Prehliadač alebo jeho nastavenia nie sú podporované.

Praktik.ai používa moderné webové technológie kvôli bezpečnosti, rýchlosti a spoľahlivému prihlasovaniu. Tento prehliadač ich nepodporuje alebo blokuje JavaScript, preto sa aplikácia nemusí správne načítať.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox alebo Safari na najnovšiu verziu a stránku potom obnovte.

Ak používate Windows 7, Windows 8 alebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusia ponúkať novú verziu. V takom prípade použite novšie zariadenie alebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Prohlížeč nebo jeho nastavení nejsou podporované.

Praktik.ai používá moderní webové technologie kvůli bezpečnosti, rychlosti a spolehlivému přihlašování. Tento prohlížeč je nepodporuje nebo blokuje JavaScript, proto se aplikace nemusí správně načíst.

Aktualizujte prosím Chrome, Edge, Firefox nebo Safari na nejnovější verzi a stránku potom obnovte.

Pokud používáte Windows 7, Windows 8 nebo Windows 8.1, Chrome a Edge už nemusí nabízet novou verzi. V takovém případě použijte novější zařízení nebo kontaktujte podporu Praktik.ai.

Your browser or its settings are not supported.

Praktik.ai uses modern web technologies for security, speed, and reliable sign-in. This browser does not support them, or JavaScript is blocked, so the app may not load correctly.

Please update Chrome, Edge, Firefox, or Safari to the latest version and then reload this page.

If you use Windows 7, Windows 8, or Windows 8.1, Chrome and Edge may no longer offer a newer version. In that case, use a newer device or contact Praktik.ai support.

62024TJ0659

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

17 юни 2026 година ( *1 )

„Обща политика в областта на рибарството — Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1382 — Дерогация от Регламент (ЕО) № 1967/2006 по отношение на забраната за риболов над защитени местообитания с траулери с мрежи „gangui“ в определени териториални води на Франция — Член 4, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Регламент № 1967/2006 — Възможност за дерогиране на забраната за риболов с теглени уреди в защитени зони по „Натура 2000“ с оглед опазване на защитени местообитания на основание член 4 от Регламент № 1967/2006 — Член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Грешка при прилагане на правото — Явна грешка в преценката“

По дело T‑659/24,

Bloom, установено в Париж (Франция), представлявано от F. Lafforgue и H. Baron, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от C. Calvo Langdon, F. Le Bot и D. Milanowska,

ответник,

подпомагана от

Френска република, представлявана от B. Travard и P. Chansou,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: I. Gâlea (докладчик), председател, T. Tóth и L. Spangsberg Grønfeldt, съдии,

секретар: H. Eriksson, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 3 март 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Bloom, иска отмяна на решението на Европейската комисия от 18 октомври 2024 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което се отхвърля искането му за вътрешно преразглеждане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1382 на Комисията от 23 май 2024 година за удължаване на срока на дерогация от Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета по отношение на забраната за риболов над защитени местообитания, минималното разстояние от брега и минималната дълбочина за риболов с траулери с мрежи „gangui“ в определени териториални води на Франция (Provence-Alpes-Côte d’Azur) (ОВ 2024/1382).

I. Обстоятелствата по спора

2 Жалбоподателят е неправителствена организация (НПО), чиято цел е да допринася за опазването на морското биологично разнообразие и морските местообитания.

3 На 21 декември 2006 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 1967/2006 относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 (ОВ L 409, 2006 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 10, стр. 163).

4 Член 4, параграфи 1, 2, 4, параграф 5, първа алинея и параграф 6 от Регламент № 1967/2006, изменен, е озаглавен „Защитени местообитания“ и предвижда следното:

„1. Забранява се риболовът с тралове, драги, гъргъри, лодкови грибове, брегови грибове или подобен род мрежи над пластовете с морска трева, по-специално риболова на Posidonia oceanica или на други морски явнобрачни растения.

Чрез дерогация от първата алинея, използването на гъргъри, лодкови грибове или подобни мрежи, чието цялостно спускане и поведение при риболовни операции предполага гъргъра, водещото въже или теглещите въжета да не допират пласта с морска трева, може да бъде разрешено в рамките на плановете за управление, предвидени по смисъла или на член 18 или на член 19 от настоящия регламент.

2. Забранява се риболовът с тралове, драги, гъргъри или подобен род мрежи над местообитанията с организми от вида coralligenous и mäerl коритата.

4. Забраната, установена в параграф 1, първа алинея и параграф 2, се прилага за всички места от програмата Натура 2000, от датата на влизане в сила на настоящия регламент, както и за всички специално защитени области и всички специално защитени зони от средиземноморски интерес (SPAMI), които са били посочени за целите на съхранението на тези местообитания съгласно Директива 92/43/ЕИО или Решение 1999/800/ЕО.

5. Чрез дерогация от първа алинея на параграф 1 риболовът с кораби, които са с габаритна дължина по-малка или равна на 12 m и с мощност на двигателя по-малка или равна на 85 kW с дънно теглени мрежи, традиционно предприемани в пластове от Posidonia, може да бъде разрешен от Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, при условие че:

i) засегнатите риболовни дейности са регулирани с план за управление, предвиден съгласно член 19 от настоящия регламент;

ii) засегнатите риболовни дейности засягат не повече от 33 % от зоната, покрита с пласт от морска трева на растението Posidonia oceanica вътре в зоната, обхваната от плана за управление.

iii) засегнатите риболовни дейности засягат не повече от 10 % от пласта с морска трева в териториалните води на съответната държава членка.

[…]

6. Държавите членки предприемат подходящите стъпки, за да осигурят събирането на научна информация с оглед определянето и изготвянето на карти за местообитанията, които трябва да бъдат защитени съгласно настоящия член“.

5 На 18 май 2011 г. френските органи подават до Комисията искане за дерогация от член 4, параграф 1 от Регламент № 1967/2006, за да се даде възможност за риболов с траулери с мрежи „gangui“ над пластовете с морска трева Posidonia в териториалните води на Франция, прилежащи към крайбрежието на регион Provence-Alpes-Côte d’Azur (наричано по-нататък „въпросната дерогация“).

6 Мрежата „gangui“ е бавно теглен по дъното трал с малки размери. Към момента на подаване на жалбата това съоръжение, което обикновено се състои от железни или дървени плоскости с желязна арматура, се използва само за малки риболовни кораби в крайбрежната зона на департамент Вар (Франция) (доклад на френското министерство по морски въпроси до Комисията от 17 октомври 2023 г. относно мониторинга на дерогацията във връзка с риболова с тралове „gangui“, съдържащ се в приложение A.14 към жалбата).

7 По-специално териториалните води, за които се отнася въпросното искане за дерогация, се намират в защитена зона по „Натура 2000“ Rade d’Hyères (Франция), определена от френските органи като специална защитена зона в съответствие с член 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“), с цел опазване на няколко местообитания, сред които подводни ливади от Posidonia, посочени под номер 1120 в приложение I към тази директива. Защитената зона по „Натура 2000“ Rade d’Hyères е включена в националния парк Port-Cros (Франция), който е обект на защита като специално защитена зона от средиземноморско значение (наричана по-нататък „SPAMI“) в съответствие с Протокола относно специално защитените територии и биологичното разнообразие в Средиземноморието (ОВ L 322, 1999 г., стр. 3).

8 На 2 юни 2014 г. на основание член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 Комисията предоставя въпросната дерогация до 6 юни 2017 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) № 586/2014 за дерогация от Регламент (ЕО) № 586/2014 на Съвета по отношение на забраната за риболов над защитени местообитания, минималното разстояние от брега и дълбочината за риболов с траулери с мрежи „gangui“ в определени териториални води на Франция (Provence-Alpes-Côte d’Azur) (ОВ L 164, 2014 г., стр. 10).

9 С няколко последователни регламента за изпълнение Комисията удължава срока на разглежданата дерогация до 11 май 2024 г.

10 На 27 октомври 2023 г. френските органи изпращат искане за удължаване на въпросната дерогация до 11 май 2026 г. На 4 март 2024 г. те решават да ограничат поисканото подновяване до една година.

11 На 23 май 2024 г. Комисията приема Регламент за изпълнение 2024/1382, с който удължава разглежданата дерогация за периода от 12 май 2024 г. до 11 май 2025 г.

12 На 18 юли 2024 г. жалбоподателят подава до Комисията искане за вътрешно преразглеждане на Регламента за изпълнение на основание член 10 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126), изменен с Регламент (ЕС) 2021/1767 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2021 г. (ОВ L 356, 2021 г., стр. 1).

13 На 18 октомври 2024 г. Комисията приема обжалваното решение, с което отхвърля искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане, с мотива че последният не е доказал, че Регламент за изпълнение 2024/1382 нарушава екологичното право.

II. Искания на страните

14 Жалбоподателят моли Общия съд:

– да отмени обжалваното решение,

– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

15 Комисията моли Общия съд:

– да отхвърли жалбата,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

16 Френската република моли Общия съд да отхвърли жалбата.

III. От правна страна

17 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква само едно основание, а именно нарушение на член 4, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Регламент № 1967/2006.

А. По предмета на спора и по допустимостта

18 В писмената си защита Комисията отбелязва, че жалбата може да бъде допустима само ако се приеме, че е насочена срещу обжалваното решение, а не срещу Регламент за изпълнение 2024/1382. Освен това в защитата си Комисията изразява съмнения относно допустимостта на някои доводи на жалбоподателя, тъй като счита, че те просто повтарят искането за вътрешно преразглеждане и поради това са насочени срещу Регламент за изпълнение 2024/1382, а не срещу обжалваното решение.

19 Съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, изменен, „[в]сяка неправителствена организация или други представители на обществеността, които отговарят на критериите, определени в член 11, имат право да представят искане за вътрешно преразглеждане пред институцията или органа на Съюза, които са приели административния акт, или, в случай на твърдяно административно бездействие, е трябвало да приемат такъв акт, на основание, че такъв акт или такова бездействие нарушава закон за околната среда“. Член 12, параграф 1 от същия регламент предвижда, че „[н]еправителствената организация, която е направила искането за вътрешно преразглеждане съгласно член 10, може да образува производство пред [Съда на Европейския съюз]“.

20 От член 10, параграф 1 и от член 12, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, изменен, следва, че искането за вътрешно преразглеждане на административен акт има за цел да се установи дали съответният акт не е незаконосъобразен или неоснователен, като след това молителят може да сезира съда на Европейския съюз с жалба, с която да твърди липса на компетентност, съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на всяка правна норма, свързана с тяхното изпълнение, или злоупотреба с власт срещу решението, с което се отхвърля като неоснователно искането за вътрешно преразглеждане. От това следва, че в производството по обжалване жалбоподателят няма право да изтъква доводи, с които пряко да оспорва законосъобразността или обосноваността на акта, за който е поискал вътрешно преразглеждане, тъй като предвидената в Договорите система за съдебен контрол не предвижда възможност за Общия съд да отмени решение, което не е предмет на пряка жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС (вж. решение от 19 ноември 2025 г., PAN Europe/Комисия, T‑412/22, EU:T:2025:1034, т. 33 и цитираната съдебна практика).

21 В случая някои от изложените в жалбата оплаквания са много сходни с повдигнатите в искането за вътрешно преразглеждане и в тях се посочва, че Регламент за изпълнение 2024/1382 „е незаконосъобразен“. Също така в съответните им заглавия двете части на единственото основание се отнасят изрично до нарушението с Регламент за изпълнение 2024/1382 на някои разпоредби от Регламент № 1967/2006.

22 Този извод не може да бъде оборен обаче с довода, че поради самата цел на процедурата за вътрешно преразглеждане и логиката на членове 10 и 12 от Регламент № 1367/2006, изменен, може да има известно припокриване между доводите в искането за вътрешно преразглеждане и в жалбата за отмяна на решението, с което това искане е отхвърлено като неоснователно (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2025 г., PAN Europe/Комисия, T‑412/22, EU:T:2025:1034, т. 36). Всъщност, като се има предвид, че с искането за вътрешно преразглеждане се цели да се установи предполагаема незаконосъобразност или липсата на обоснованост на посочения в него акт, фактът, че Комисията е допуснала едни и същи грешки в преценката в акта, чието преразглеждане се иска, и в отговора си на това искане, не може да доведе до недопустимост на основанията, с които се твърдят такива грешки, доколкото тези основания почиват на мотиви, вече изтъкнати в рамките на същото искане, и които са насочени конкретно към отмяната на решението, с което то е отхвърлено (вж. в този смисъл решение от 29 октомври 2025 г., ClientEarth и Collectif Nourrir/Комисия, T‑399/23, EU:T:2025:1002, т. 28 (непубликувано).

23 В случая от жалбата ясно следва, че представените от жалбоподателя доводи, чиято допустимост Комисията поставя под съмнение, са насочени срещу обжалваното решение.

24 Всъщност, от една страна, предмет на жалбата е отмяната на обжалваното решение, а не на Регламент за изпълнение 2024/1382.

25 От друга страна, в подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква само едно основание, насочено пряко срещу обжалваното решение, а не срещу Регламент за изпълнение 2024/1382. По-специално във въведението на частта от жалбата относно правните доводи жалбоподателят посочва, че Комисията „е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката“, като е приела, че Регламент за изпълнение 2024/1382 не нарушава екологичното право, въпреки обстоятелствата, които той е изтъкнал в искането си за вътрешно преразглеждане.

26 Така, когато жалбоподателят излага оплаквания, с които цели да установи незаконосъобразността на Регламент за изпълнение 2024/1382, това е именно за да докаже, че самото обжалвано решение е незаконосъобразно, доколкото с него се отхвърля искането за вътрешно преразглеждане по отношение на посочения регламент за изпълнение.

27 При тези обстоятелства Комисията не може да упреква жалбоподателя, че се е ограничил до това да повтори някои доводи, които е изложил в искането си за вътрешно преразглеждане.

28 От изложеното следва, че с разглежданата жалба се иска само отмяна на обжалваното решение и че изложените в нея оплаквания в подкрепа на единственото основание на жалбоподателя са допустими.

Б. По единственото основание

29 Единственото основание, изтъкнато от жалбоподателя, се разделя на две части, първата от които е главна, а втората — при условията на евентуалност.

30 С първата част жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката с оглед на член 4, параграфи 1, 2 и 5 от Регламент № 1967/2006, тъй като по същество е отказала да преразгледа Регламент за изпълнение 2024/1382, въпреки че в нарушение на тези разпоредби с него е предоставена дерогация от забраната за риболов с тралове в зоната на Rade d’Hyères, която е определена като защитена зона по „Натура 2000“ и се намира в рамките на SPAMI, за целите на опазването на местообитания, посочени в същите разпоредби.

31 С втората част жалбоподателят твърди, че при всички положения Комисията е нарушила член 4, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1967/2006, като не е извършила вътрешно преразглеждане на Регламент за изпълнение 2024/1382, въпреки че последният не е ограничил въпросната дерогация до пластовете морска трева от вида Posidonia oceanica, а е позволил риболова с мрежи „gangui“ над други пластове морска трева.

1. По първата част от единственото основание — нарушение на член 4, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Регламент № 1967/2006

32 В подкрепа на първата част от единственото основание жалбоподателят изтъква две оплаквания, първото от които е изведено главно от грешка при прилагане на правото, произтичаща от неправилно тълкуване на член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1967/2006, и второто, при условията на евентуалност, от явна грешка в преценката с оглед на член 4, параграфи 1, 2, 4 и 5 от същия регламент.

а) По оплакването поради неправилно тълкуване на член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1967/2006

33 Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено от грешка при прилагане на правото. От една страна, Комисията неправилно приела, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 не предвижда забрана за риболов с някои теглени уреди, които позволяват активен улов на целевия вид, като например действието на тралове и драги (наричани по-нататък „теглени уреди“), в цялата територия, определена като защитена зона по „Натура 2000, специално защитена зона (наричана по-нататък „СЗЗ“) или SPAMI за целите на опазването на пластове морска трева, местообитания на коралодайни или червени коралови водорасли (Maërl). От друга страна, пак в нарушение на член 4, параграф 5 от същия регламент Комисията приела, че дерогация от забраната за риболов с теглени уреди над пластовете морска трева от вида Posidonia oceanica е възможна в територия, определена като защитена зона по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI за целите на опазването на тези пластове морска трева.

1) По обхвата на забраната по член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006

34 В обжалваното решение Комисията приема, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 не представлява забрана, която не е независима от предвидената в член 4, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от същия регламент забрана за риболов с теглени уреди над пластове морска трева, местообитания на коралодайни или червени коралови водорасли (Maërl). От това тя стига до извода, че теглени уреди са забранени над тези местообитания, когато се намират в защитени зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI, но не и на цялата територия на тези зони.

35 Жалбоподателят оспорва това твърдение и счита, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 представлява специална и допълнителна мярка, която предполага, че риболовът с теглени уреди е забранен във всички защитени зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI, а не само над местообитанията, визирани в член 4, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от посочения регламент. Според него всяко друго тълкуване би лишило от полезно действие член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006, като го прави излишен с член 4, параграфи 1 и 2 от същия регламент, с който се установява обща забрана за риболов с теглени уреди над пластове морска трева от вида Рosidoniа oceanica, местообитания на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl).

36 Жалбоподателят оспорва и извода, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 се прилага само докато не бъде извършено картографиране на защитените местообитания на равнището на държавите членки. Всъщност, от една страна, посоченият член не съдържал никакво ограничение във времето, нито връзка с картографирането на местообитанията, които трябва да бъдат защитени, въпреки че то е предвидено в член 4, параграф 6 от Регламент № 1967/2006. От друга страна, прилагането на член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1967/2006 било незабавно и следователно не било обусловено от такова картографиране.

37 Според жалбоподателя предложеното тълкуване е, от една страна, единственото съвместимо с член 11 и член 191, параграф 1 ДФЕС, и от друга страна, единственото възможно тълкуване с оглед на изискванията за опазване, свързани със статута на СЗЗ и SPAMI, които са предвидени в Протокола относно специално защитените територии и биологичното разнообразие в Средиземноморието, както и с изискванията, произтичащи от статута на защитена зона по „Натура 2000“ и предвидени в Директивата за местообитанията. Впрочем самата генерална дирекция (ГД) „Околна среда“ на Комисията признала, че риболовът с теглени уреди не можел да бъде разрешен в защитени зони по „Натура 2000“.

38 Комисията и Френската република оспорват доводите на жалбоподателя.

39 Съгласно постоянната практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се имат предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част. Също така съгласно постоянната съдебна практика значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение и не препраща към правото на държавите членки, трябва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (вж. решение от 12 февруари 2026 г., Stichting Koskea, C‑490/24, EU:C:2026:89, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).

40 В случая, на първо място, от буквалното тълкуване на член 4 от Регламент № 1967/2006, чийто текст е възпроизведен в точка 4 по-горе, следва, че в параграф 1, първа алинея от тази разпоредба се установява принципът на забрана за риболов с теглени уреди, сред които и тралове, „над“ пластовете с морска трева, каквато по-конкретно е Posidonia oceanica. Параграф 2 от същия член предвижда по същество забрана за риболов със същите теглени уреди „над“ местообитания на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl).

41 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 2, точки 11—13 от Регламент № 1967/2006 пластове морска трева, местообитания на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl) са определени като „област, където морският басейн се характеризира с преобладаващо присъствие“, по същество на тези видове местообитания, или където „е съществувала“ или „за нея съществува необходимост от възстановителна дейност“.

42 Ето защо, като се има предвид обичайното значение на наречието „над“ в общоупотребимия език, следва да се констатира, че буквалното тълкуване на член 4, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент № 1967/2006 изключва възможността забраната за риболов с теглени уреди над морското дъно, характеризиращо се с преобладаващото присъствие на пластове морска трева, местообитания на коралодайни или червени коралови водорасли (Maërl), или над морското дъно на зоните, в които тези местообитания съществуват, или където за тях съществува необходимост от възстановителна дейност, да се разпростре и върху такъв риболов над друго морско дъно.

43 Това тълкуване се потвърждава от текстовете на различните езици на член 4, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент № 1967/2006, в които се използва наречие със същото значение, като например на английски (above), немски (über), италиански (su), испански (por encima) или румънски език (deasupra).

44 Що се отнася до член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006, той гласи, че забраната, предвидена в член 4, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от същия регламент, се прилага за всички защитени зони по „Натура 2000“, както и за обозначените за целите на опазването на „тези местообитания“ СЗЗ и SPAMI.

45 В това отношение следва да се отбележи, както правят Комисията и Френската република, че формулировката на член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 свидетелства за избора, направен от законодателя на Съюза, изрично да посочи „[з]абраната, установена в параграф 1, първа алинея, и в параграф 2“, т.е. към забраната за риболов с теглени уреди над морското дъно, характеризиращо се с преобладаващо наличие на пластове морска трева и местообитанията на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl), като посочва, че тази забрана се прилага за всички защитени зони по „Натура 2000“, всички СЗЗ и всички SPAMI, определени за опазването на тези местообитания.

46 Изричното им посочване налага буквално тълкуване на член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 в смисъл, че тази разпоредба предвижда забрана за риболов с теглени уреди над пластовете морска трева и местообитанията на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl) в защитените зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI, които имат за цел опазването на тези местообитания, а не на цялата територия на тези зони.

47 На второ място, що се отнася до контекстуалното тълкуване, следва да се констатира, че в член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 законодателят на Съюза изрично е предвидил, че забраната по член 4, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от същия регламент се прилага за защитените зони по „Натура 2000“, СЗЗ и SPAMI „от датата на влизане в сила“ на посочения регламент.

48 В това отношение, както по същество обяснява Комисията в обжалваното решение, този израз трябва да се тълкува в светлината на член 4, параграф 6 от Регламент № 1967/2006, съгласно който „[д]ържавите членки предприемат подходящите стъпки, за да осигурят събирането на научна информация с оглед определянето и изготвянето на карти за местообитанията, които трябва да бъдат защитени съгласно настоящия член“, което по необходимост предполага възможност за локализиране на посочените местообитания, за да бъдат картографирани. От съвместния прочит на член 4, параграфи 4 и 6 от Регламент № 1967/2006 следва, че от датата на влизане в сила на Регламент № 1967/2006 е забранен риболовът с теглени уреди над пластовете с морска трева и местообитанията на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl) в защитени зони като тези по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI с оглед на опазването на тези три вида местообитания, независимо че към тази дата тези местообитания все още да не са картографирани, както изисква член 4, параграф 6 от същия регламент.

49 Тази преценка се потвърждава от обстоятелството, че още към момента на влизане в сила на Регламент № 1967/2006 обозначаването на територии като защитени зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI за целите на опазването на пластовете морска трева и местообитанията на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl) вече предполагало да може да се определят местата, в които съществуват такива местообитания, какъвто не е непременно случаят със същите местообитания, когато се намират извън такива защитени зони.

50 В това отношение в редакцията си, която е в сила към момента на приемане на Регламент № 1967/2006, Директивата за местообитанията, в която се урежда мрежата „Натура 2000“, вече е предвиждала в член 4, параграф 1, първо изречение относно определянето на територии от значение за Общността, които могат да бъдат включени в такава мрежа, че „[в]ъз основа на критериите, установени в приложение III (етап 1), и съответната научна информация всяка държава членка представя списък на териториите, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания от приложение I“. Съгласно точка А, букви а) и б) от приложение III към посочената директива при оценката, извършена от държавите членки, трябва да се вземе предвид степента на представителност на естествения тип местообитание за съответната област, както и „[площтa] от областта, покрита от естествени типове местообитания, в сравнение с общата площ, покрита от същия тип естествени местообитания в границите на националната територия“. Към момента на приемане на Регламент № 1967/2006 това приложение се изпълнява с Решение 97/266/ЕО на Комисията от 18 декември 1996 година относно формуляра за предоставяне на информация за предложените в рамките на Натура 2000 обекти (ОВ L 107, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 3), чиято точка 3.1 изисква да се представят срещащи се там типове местообитания, както и процентът на зоната, който те представляват.

51 Следователно определянето на дадена територия като защитена зона по „Натура 2000“ за целите на опазването на някое от местообитанията, посочени в член 4, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент № 1967/2006, задължително изисква към момента на приемането на този регламент тези местообитания да могат да бъдат локализирани.

52 Също така разпоредбите на Протокола относно специално защитените територии и биологичното разнообразие в Средиземноморието потвърждават, че определянето на дадена морска зона като СЗЗ или SPAMI предполага и възможност за локализиране на срещащите се там защитени местообитания. От една страна, що се отнася до СЗЗ, член 7, параграф 1 от посочения протокол налага приемането на мерки за планиране, управление и контрол на СЗЗ, което съгласно член 7, параграф 2, буква б) от този протокол трябва да включва „продължителен мониторинг на екологичните процеси, местообитанията, динамиката на популацията, ландшафта, както и въздействието на човешките дейности“. От друга страна, що се отнася до SPAMI, член 9, параграф 3 от същия протокол предвижда, че „[с]траните, които направят предложение за включване в ССЗТС списъка, предоставят на [регионалния център за действие за СЗЗ] първоначален доклад, съдържащ информация за географското разположение на зоната, нейните физически и екологични характеристики, правен статут, планове за управление и средствата за тяхното прилагане, както и изложение, с които се мотивира важността за Средиземноморието“.

53 От буквалното тълкуване на член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006, което се потвърждава от контекстуалното му тълкуване, следва, че тази разпоредба не предвижда забрана за риболов с теглени уреди на цялата територия на защитените зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI с оглед на опазване на пластовете морска трева и местообитанията на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl), а само над самите местообитания.

54 На трето място, що се отнася до телеологичното тълкуване на член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006, следва да се констатира, че този регламент урежда средиземноморския риболов и че за тази цел законодателят на Съюза е включил в него изисквания за висока степен на опазване на околната среда в съответствие с разпоредбите на членове 11 и 191 ДФЕС. В това отношение в съображение 5 от същия регламент се посочва, че „Общността е поела ангажимента да прилага предпазлив подход при предприемането на мерки, които са предназначени да защитават и опазват живите водни ресурси и морските екосистеми, както и да осигурява тяхната устойчива експлоатация“. Именно с оглед на тези изисквания в член 4, параграфи 1 и 2 от посочения регламент законодателят на Съюза е установил принципа на забрана за риболов с теглени уреди над пластовете морска трева и местообитанията на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl), което включва и зоните, където тези местообитания съществуват и където са взети мерки за възстановяването им (вж. т. 41 по-горе).

55 Както посочва в съображение 4, Регламент № 1967/2006 има за цел да установи специфична рамка за управление с оглед на „[б]иологичните, социални и икономически характеристики на риболовните дейности в Средиземно море“. Освен това в съображение 18 този регламент предвижда, че „[ч]аст от крайбрежната зона следва да бъде запазена за селективните риболовни съоръжения, използвани от рибарите за дребен крайбрежен риболов, с цел да бъдат защитени зоните за отглеждане на риби и чувствителните местообитания и да се засили социалната устойчивост на риболовната дейност в Средиземно море“.

56 От това следва, че тълкуването на Регламент № 1967/2006 налага балансирано отчитане както на социални и икономически, така и на екологични съображения.

57 При тези обстоятелства, от една страна, защитата на чувствителните местообитания по член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 не може да изключи използването по-специално от дребните рибари на теглени уреди в защитени зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI, но не и в частите от тези територии, обхващащи посочените местообитания, или по отношение на които се прилагат мерки за възстановяване.

58 От друга страна, такова тълкуване е в съответствие с разпоредбите на членове 11 и 191 ДФЕС, чиито изисквания са взети предвид от законодателя на Съюза (вж. т. 54 по-горе), противно на твърденията на жалбоподателя. Впрочем последният само цитира текста на тези разпоредби от първичното право, без да обясни защо според него предполагат тълкуване на член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 в смисъл, че забраната за риболов с теглени уреди се разпростира върху цялата територия на защитените зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI.

59 От всички изложени по-горе съображения следва, че в обжалваното решение Комисията правилно е приела, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 не трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда забрана за риболов с теглени уреди на цялата територия на защитените зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI за целите на опазването на пластовете морска трева, местообитанията на коралодайни или червените коралови водорасли (Maërl).

60 Този извод не може да бъде оборен с останалите доводи на жалбоподателя.

61 Първо, жалбоподателят твърди, че защитаваното от него тълкуване на член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 е единственото съвместимо тълкуване с разпоредбите на член 6 от Директивата за местообитанията, който урежда защитените зони по „Натура 2000“. По същество той поддържа, че тази директива позволява разрешаването на човешки дейности в защитена зона по „Натура 2000“ само ако е сигурно, че няма никаква опасност от увреждане на защитеното местообитание и че такъв не може да бъде случаят с риболова с теглени уреди в защитените зони по „Натура 2000“, определени по-специално за целите на опазването на пластовете морска трева от вида Posidonia oceanica.

62 Във връзка с това член 6, параграфи 2—4 от Директивата за местообитанията предвижда:

„2. Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания [и местообитанията] на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3. Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката] за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху [целостта на] съответната територия[…] и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

4. Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други наложителни причини от приоритетен обществен интерес съгласно становището на Комисията“.

63 Така, най-напред, от член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията следва, че държавите членки трябва да оценяват въздействието на човешките дейности в защитените зони по „Натура 2000“ и евентуално при упражняване на свободата си на преценка да забраняват дейности, които биха могли да доведат до влошаване на състоянието на защитените местообитания в рамките на тази територия. Това е задължение за обща защита, насочена към приемането на подходящи защитни мерки, за да се предотврати влошаването на състоянието и обезпокояването, които могат да имат значително въздействие с оглед на целите на Директивата за местообитанията (вж. решение от 14 януари 2016 г., Grüne Liga Sachsen и др., C‑399/14, EU:C:2016:10, т. 37 и цитираната съдебна практика). Макар с тази разпоредба да се въвежда общо задължение, насочено към приемането на подходящи защитни мерки, по-специално за да се предотврати влошаването на състоянието на местообитанията, но не предвижда конкретни мерки, които държавите членки да са длъжни да приемат, и следователно им оставя свобода на преценка при прилагането на тази разпоредба (вж. решение от 14 ноември 2024 г., Комисия/Германия (Влошаване на състоянието на низинните сенокосни ливади) (C‑47/23, EU:C:2024:954, т. 92 и цитираната съдебна практика).

64 По-нататък, член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията предвижда процедура за оценяване, която да гарантира, чрез предварителен контрол, че планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които могат да окажат значително влияние върху територията, се одобряват само след като се установи, че няма да окажат отрицателно влияние върху нея (вж. решение от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C‑258/11, EU:C:2013:220, т. 28 и цитираната съдебна практика).

65 Накрая, член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията предвижда възможност даден проект или план да бъде осъществен, въпреки че има негативна оценка на въздействието върху територията, поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, както предвижда член 6, параграф 3, второ изречение от същата директива, и поради липсата на алтернативно решение.

66 От това следва, че член 6 от Директивата за местообитанията, който е адресиран до държавите членки, не ги задължава по принцип да забраняват всяка човешка дейност в защитените зони по „Натура 2000“, а по същество винаги обуславя съответната дейност от необходимостта да се установи, че няма опасност тя да засегне значително целите за опазване на местообитанията, които тази територия има за цел да защити, като следва да се уточни, че в някои случаи дори при наличие на такъв риск държавите могат да запазят възможността за осъществяване на тази дейност.

67 Ето защо не може да се приеме, че член 6 от Директивата за местообитанията предполага тълкуване на член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 в смисъл, че по необходимост не допуска риболов с теглени уреди в цялата защитена зона по „Натура 2000“, определена за целите на опазването на пластовете морска трева и местообитанията на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl), включително в зоните на такава територия, където няма такива местообитания. Впрочем в случая от материалите по делото е видно, че френските органи са извършили „анализ на риска от риболова“ в Rade d’Hyères и са стигнали до извода, че рискът риболовът с мрежи „gangui“ да засегне целите за опазване на пластовете морска трева от вида Рosidoniа oceanica е умерен, а не съществен, както посочва Комисията в съображение 7 от Регламент за изпълнение 2024/1382.

68 Освен това, както уточнява Комисията в съображение 25 от Регламент за изпълнение 2024/1382, „[този] регламент не засяга позицията [ѝ] относно съответствието на дейността, обхваната от дерогацията, с други законодателни актове на Съюза, по-специално с Директива[та за местообитанията]“. Всъщност, ако в изпълнение на задълженията си по Директивата за местообитанията стигне до извода, че риболовът с теглени уреди в защитените зони по „Натура 2000“ може значително да засегне целите за опазване на посочените три местообитания, съответната държава членка трябва да вземе необходимите мерки, за да регулира или дори да забрани такава дейност, независимо от каквито и да било мерки, приети на основание на Регламент № 1967/2006.

69 Ето защо доводите на жалбоподателя относно Директивата за местообитанията следва да се отхвърлят.

70 Второ, същият извод се прилага и за доводите на жалбоподателя, изведени от Протокола относно специално защитените територии и биологичното разнообразие в Средиземноморието.

71 Несъмнено, както подчертава жалбоподателят, член 6, буква з) и член 8, параграф 3, буква б) от посочения протокол по същество задължават договарящите страни по Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, подписана в Барселона на 16 февруари 1976 г. (ОВ L 240, 1977 г., стр. 3), да не разрешават дейности, които могат да засегнат защитените ресурси в СЗЗ или SPAMI, и по-конкретно пластовете с морска трева от вида Posidonia oceanica. При все това, от една страна, от тези разпоредби не следва, че риболовът с теглени уреди в СЗЗ или SPAMI без такива ресурси трябва да се счита като вредно за тях. От друга страна, установеното в тези разпоредби правило не е абсолютно, тъй като член 18, параграф 1 от същия протокол предвижда, че „[п]ри определяне на мерките за защита, страните вземат предвид традиционните средства за съществуване и културната дейност на местното население [и] разрешават изключения, ако е необходимо, за да се отговори на такива нужди“.

72 Така от Протокола относно специално защитените територии и биологичното разнообразие в Средиземноморието не може да се направи извод, че при всички обстоятелства и върху цялото морско дъно на такава зона риболовът с теглени уреди в СЗЗ или SPAMI е дейност, за която непременно се счита, че може да засегне ресурси, чието опазване се цели с определянето на тези територии като такива.

73 Трето, жалбоподателят твърди, че в рамките на заседание на комисията по рибно стопанство към Европейския парламент от 1 март 2023 г. и в съвместно писмо с ГД „Морско дело и рибарство“, адресирано до Кралство Испания през 2011 г., самата ГД „Околна среда“ поддържа, че риболовът с теглени уреди трябва да бъде забранен в защитените зони по „Натура 2000“.

74 При все това, от една страна, що се отнася до публичното изказване на представител на ГД „Околна среда“ на 1 март 2023 г., следва да се отбележи, че то не се е състояло в анализ на законосъобразността на риболова с теглени уреди в защитените зони по „Натура 2000“ с оглед на Регламент № 1967/2006, нито по-общо на действащото към тази дата право. Всъщност посоченото изказване се вписва в рамките на обсъждане с членовете на комисията по рибно стопанство към Парламента относно мерки, които все още не са приети, а само са предвидени от Комисията в нейното съобщение до Парламента, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 21 февруари 2023 г., озаглавено „План за действие на ЕС: Опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство (COM(2023) 102 final). По-специално, подчертаният от жалбоподателя пасаж се отнася до обявената в посоченото съобщение цел за постепенна забрана на дънния риболов в морските защитени зони за 2030 г.

75 От друга страна, текстът на писмото, изпратено съвместно от ГД „Околна среда“ и ГД „Морско дело и рибарство“ до Кралство Испания през 2011 г., не противоречи на позицията, възприета от Комисията в обжалваното решение. Всъщност съгласно това писмо „[в] защитена зона по „Натура 2000“, която не е определена изключително за опазване на тези местообитания, забраните, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2 [от Регламент № 1967/2006], се прилагат за морско дъно, където се намират съответните местообитания (или за морско дъно, където съществуват такива местообитания и е налице необходимост от мерки за възстановяване), а не за цялото морско дъно в тази защитена зона по „Натура 2000“. Следователно Комисията ясно посочва, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 по принцип не може да обоснове забраната за риболов с теглени уреди на цялата територия на защитена зона по „Натура 2000“.

76 Вярно е, че в същото писмо се уточнява, че „в някои случаи и при определени обстоятелства, като например в случаите на зони, определени изключително за опазване на посочените местообитания, ефективната защита на местообитанията, посочени в член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 1967/2006], може да наложи забрана на риболовните методи [посредством теглени уреди] на цялото морско дъно в защитена зона по „Натура 2000“. Както обаче поддържа Комисията, това уточнение се обяснява с обстоятелството, че защитена зона по „Натура 2000“, чиято единствена цел е опазването на едно или няколко местообитания, посочени в член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1967/2006, в крайна сметка се състои изцяло от средства, покрити от такива местообитания, или от средства, предназначени за тяхното възстановяване, над които следователно използването на теглени уреди е забранено съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1967/2006, към който препраща член 4, параграф 4 от същия регламент.

77 Така, противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията не твърди, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 предвижда забрана за риболов с теглени уреди във всички морски защитени зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI, като във всеки случай се припомня, че изключителната компетентност за тълкуване на правото на Съюза принадлежи на съда на Съюза, а не на Комисията (вж. в този смисъл становище 1/17 (ВИТС EС—Канада) от 30 април 2019 г., EU:C:2019:341, т. 111 и цитираната съдебна практика).

78 Четвърто, в писмената си реплика жалбоподателят поддържа, че защитата, предоставена с член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006, трябва да важи за цялата територия на защитените зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI с цел опазване на посочените в тази разпоредба местообитания, като обозначаването за такива зони предполага наличие не само на такива местообитания, но и на необходимите за възстановяването, реколонизацията и растежа им условия.

79 Този довод обаче трябва да се отхвърли като неоснователен, без да е необходимо произнасяне по неговата допустимост, оспорена от Комисията с мотива, че той не е бил представен в искането за вътрешно преразглеждане.

80 Всъщност Регламент № 1967/2006 определя местообитанията, посочени в член 4 от него, като включващи едновременно зоните, в които те действително са налице преобладаващо, но също и тези, в които те са „налице“ и „по отношение на кои[то] трябва да се вземат мерки за възстановяване“ (вж. т. 41 по-горе). Следователно тълкуването, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 не се прилага за всички защитени зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI, без оглед на целите, свързани с възстановяването, растежа или реколонизацията на пластовете морска трева и местообитанията на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl), като се има предвид, че секторите, определени за възстановяването им, са обхванати от забраната за риболов с теглени уреди.

81 С оглед на изложеното доводът на жалбоподателя, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда специфична забрана, по-широка от предвидената в член 4, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от същия регламент, трябва да се отхвърли.

82 При това положение следва да се разгледат доводите на жалбоподателя относно невъзможността по силата на член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 да се предостави дерогация от забраната за теглени уреди в защитена зона по „Натура 2000“, СЗЗ или ССЗТС за опазването на пластовете морска трева от вида Posidonia oceanica.

2) По приложимостта на член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 по отношение на защитена зона по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI, определени за целите на опазването на пластовете морска трева от вида Рosidoniа oceanica

83 В обжалваното решение Комисията е счела, че член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 позволява дерогация от забраната за риболов с теглени уреди над пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, включително когато те са разположени в защитени зони по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI, визирани в член 4, параграф 4 от посочения регламент, при условие че това използване се прилага от дребномащабния крайбрежен риболов и не е вреден за това местообитание.

84 Жалбоподателят оспорва тази преценка и твърди, че член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 позволява единствено да се дерогира забраната по член 4, параграф 1 от същия регламент, към който той препраща изрично, но не и забраната, предвидена в член 4, параграф 4 от посочения регламент, към който той не препраща. Жалбоподателят добавя, че всяко друго тълкуване би било в противоречие със защитата на зоните по „Натура 2000“, гарантирана от член 6 от Директивата за местообитанията, параграф 4, втора алинея от който изключва възможността икономически съображения да позволят извършването на човешка дейност, която може да навреди на естествени местообитания, считани за приоритетни по силата на същата директива, сред които фигурира морска трева от вида Posidonia oceanica. Така според жалбоподателя член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява да се предостави въпросната дерогация, тъй като тя се прилага за защитената зона по „Натура 2000“ Rade d’Hyères, която има за цел опазването на пластовете морска трева от вида Рosidoniа oceanica.

85 Комисията и Френската република оспорват доводите на жалбоподателя.

86 Съгласно член 4, параграф 5, първа алинея от Регламент № 1967/2006 „[ч]рез дерогация от първа алинея на параграф 1 риболовът с кораби, които са с габаритна дължина по-малка или равна на 12 m и с мощност на двигателя по-малка или равна на 85 kW с теглени уреди, традиционно предприемани в пластове от Posidonia [oceanica], може да бъде разрешен от Комисията“ при следните три условия: първо, „засегнатите риболовни дейности [да] са регулирани с план за управление, предвиден съгласно член 19 от [посочения] регламент“, второ, „засегнатите риболовни дейности [да] засягат не повече от 33 % от зоната, покрита с пластове морска трева от вида Posidonia oceanica вътре в зоната, обхваната от плана за управление“, и трето, „засегнатите риболовни дейности [да] засягат не повече от 10 % от пластовете морска трева в териториалните води на съответната държава членка“.

87 Несъмнено, както подчертава жалбоподателят, член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 препраща единствено към член 4, параграф 1, първа алинея от същия регламент, а не към член 4, параграф 4 от него.

88 Следва обаче да се констатира, че самият член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006 препраща към член 4, параграф 1, първа алинея от същия регламент. Така, както по същество подчертава Комисията в точка 8 на обжалваното решение, не става въпрос за две отделни забрани, така че когато член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 предвижда възможност за дерогация от член 4, параграф 1, първа алинея от същия регламент, това води и до възможност за предоставяне на такава дерогация, когато въпросните местообитания, а именно пластовете морска трева от вида Posidonia oceanica, са разположени в зона, определена за целите на тяхното опазване като защитена зона по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI.

89 От една страна, това буквално тълкуване се потвърждава от избора на законодателя на Съюза да постави дерогацията от забраната за риболов с теглени уреди в член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006, тоест след член 4, параграф 4 от същия регламент, отнасящ се до установяването на тази забрана в защитените зони по „Натура 2000“, СЗЗ и SPAMI.

90 От друга страна, както е видно от анализа на обхвата на член 4, параграф 4 от Регламент № 1967/2006, тази разпоредба не представлява самостоятелна забрана спрямо посочената в член 4, параграф 1, първа алинея от този регламент. По-специално, що се отнася до доводите на жалбоподателя, изведени от защитата, произтичаща от статута на защитена зона по „Натура 2000“, следва да се подчертае, че по същите съображения като посочените в точка 68 по-горе, евентуално, ако държава членка стигне до извода, че извършването на риболов с теглени уреди над пластове морска трева от вида Posidonia oceanica в защитена зона по „Натура 2000“, определена за опазване на това местообитание, може да засегне това опазване, по силата на Директивата за местообитанията тя би могла да не разреши такова извършване, дори да се ползва от дерогация на основание член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006.

91 Както обяснява Френската република в съдебното заседание, въпросната дерогация не представлява общо разрешение за извършване на риболов с мрежи „gangui“ в Rade d’Hyères и разрешения се издават за всеки конкретен кораб. Всъщност съгласно член 4, параграф 5, първа алинея, подточка i) от Регламент № 1967/2006 тази дерогация е регулирана с план за управление, изготвен в съответствие с член 19 от същия регламент, параграф 6 от който изисква да се предвиди „издаване на специални разрешителни за риболов в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94“. В това отношение съгласно член 123 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (OВ L 343, 2009 г., стр. 1), във връзка с приложение II към посочения регламент позоваванията на Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета от 27 юни 1994 година относно постановяване на общите разпоредби за специалните разрешителни за риболов (ОВ L 171, 1994 г., стр. 7) се разбират като позовавания на член 7 от Регламент № 1224/2009, озаглавен „Разрешение за риболов“. Съгласно член 4, точка 10 от Регламент № 1224/2009 обаче „разрешително за риболов“ е разрешително предшестващо дейността по риболова, издадено за кораб, което допълва лицензията за риболов и дава правото на кораба да извършва дейността си за определен период от време, в определена зона и на определено място за риболов, съобразно мерките определени от Съвета“.

92 Ето защо, ако издаването на разрешение за риболов на кораб противоречи на разпоредбите на Директивата за местообитанията, френските органи следва да не издават такова разрешение независимо от наличието на разглежданата дерогация.

93 Освен това възможността за предоставяне на дерогация от забраната, предвидена в член 4, параграф 1 от Регламент № 1967/2006, в защитена зона по „Натура 2000“ се потвърждава и от ограничителния и кумулативен характер на условията по член 4, параграф 5, първа алинея от същия регламент. Съгласно тази разпоредба такава дерогация може да доведе до разрешаване на риболов с теглени уреди само ако същият се извършва: първо, традиционно, второ, над пластове с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, тоест не над пластове с друга морска трева, трето, от кораби, за които се прилага двойно ограничение — за дължина и за мощност, и четвърто, на не повече от 33 % от зоната, покрита с пласт от морска трева от вида Рosidoniа oceanica, вътре в зоната, обхваната от плана за управление, и най-много до 10 % от пластовете с морска трева в териториалните води на съответната държава членка. В същия смисъл член 4, параграф 5, четвърта и пета алинея от Регламент № 1967/2006 предвижда съответно невъзможност за повторно предоставяне на разрешена по силата на същата дерогация риболовна дейност, когато съответният кораб е изтеглен от флота с публични средства, и задължение за съответните държави членки да изготвят план за наблюдение и да изпращат отчет на всеки три години доклад за състоянието на обхванатите от същата дерогация пластове с морска трева от вида Posidonia oceanica.

94 Предвид тези основания следва да се направи извод, че Комисията правилно е счела, че по силата на член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 е съществувала възможност за предоставяне на дерогация, с която се разрешава риболовът с теглени уреди от някои кораби над пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, независимо дали тези пластове се намират в защитена зона по „Натура 2000“, СЗЗ или SPAMI.

95 Подчертаното от жалбоподателя обстоятелство, че пластовете с морска трева от вида Posidonia oceanica представляват „приоритетно местообитание“ по смисъла на Директивата за местообитанията и по този начин се ползват от засилена защита по силата на член 6, параграф 4, втора алинея от тази директива, не означава, че не е възможно да се дерогира забраната за риболов на дънно теглени мрежи по силата на член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006, що се отнася до такива пластове морска трева, намиращи се в зона, определена като защитена зона по „Натура 2000“ за целите на опазването им.

96 В това отношение, както бе посочено в точки 64 и 65 по-горе, член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията се прилага само в хипотезата, при която в предвидената в член 6, параграф 3 от същата директива оценка на въздействието на план или проект в защитена зона по „Натура 2000“ се прави изводът, че е налице опасност този план или проект да накърни целостта на тази територия, което националните органи на държавите членки следва евентуално да преценят под контрола на Комисията.

97 Следователно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията не може да се тълкува в смисъл, че член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 не допуска във всички случаи да се предостави дерогация от забраната за риболов с теглени уреди над пластовете с морска трева от вида Posidonia oceanica в зони по „Натура 2000“, защитени с цел опазване на това местообитание.

98 От изложеното следва, че жалбоподателят не е успял да докаже, че в обжалваното решение Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, произтичаща от неправилно тълкуване на член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1967/2006.

б) По оплакването, свързано с явна грешка в преценката с оглед на член 4, параграфи 1, 2 и 5 от Регламент № 1967/2006

99 В точка 14 от обжалваното решение Комисията приема по същество, че въпросната дерогация е предназначена да се прилага само за риболов с мрежи „gangui“, извършван над пластове с морска трева от вида Posidonia oceanica, а не над други защитени местообитания в защитената зона по „Натура 2000“ Rade d’Hyères.

100 Жалбоподателят поддържа, че по този начин Комисията е допуснала явна грешка в преценката с оглед на член 4, параграфи 1, 2 и 5 от Регламент № 1967/2006.

101 В този смисъл жалбоподателят изтъква, че дори да се предположи, че член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 позволява дерогация от защитата, предоставена с член 4, параграф 4 от посочения регламент, такава дерогация би могла да се ограничи само до риболова с теглени уреди над пластове с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, с изключение на морското дъно, защитено съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от същия регламент. В конкретния случай по отношение на разглежданото морско дъно не можело да се приеме дерогация, тъй като Rade d’Hyères и националният парк Port-Cros са съответно определени като зона по „Натура 2000“ и SPAMI за защита не само на пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, но и, от една страна, на добре сортирани фини пясъци с пластове морска трева от вида Cymodocea nodosa, и от друга страна, на местообитания на коралодайни.

102 В писмената реплика жалбоподателят изтъква също, че посочените в точка 101 по-горе местообитания могат да се припокриват или да са свързани помежду си и следователно не представляват непременно отделни географски зони.

103 Комисията и Френската република оспорват доводите на жалбоподателя.

104 На първо място, следва да се приеме, че в съответствие с преценката на твърдяната от жалбоподателя грешка при прилагане на правото, когато една територия има за предмет опазването, освен на пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, и на местообитанията на коралодайни и червени коралови водорасли (Maërl) или на други пластове морски треви, дерогацията от забраната за риболов с теглени уреди остава възможна на основание член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006, но е предназначена да се прилага само по отношение на риболовни дейности с теглени уреди, които традиционно се извършват над пластове морска трева от вида Рosidoniа oceanica на тази територия (вж. точка 93 по-горе). С други думи, противно на твърденията на жалбоподателя, посочената дерогация не може да доведе до допускане на риболов с теглени уреди над пластове с други видове морска трева, различни от вида Posidoniа oceanica, като Cymodocea nodosa, нито над местообитания на коралодайни.

105 Следователно в случая, макар зоната на Rade d’Hyères да е определена за зона по „Натура 2000“ за защита и на други местообитания, различни от пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, Регламент за изпълнение 2024/1382 не може да послужи като основание за издаване на разрешение за риболов с мрежи „gangui“ в тази територия над други защитени местообитания, различни от пластовете с морска трева от вида Posidonia oceanica.

106 На второ място, що се отнася до възможността защитените местообитания в зоната на Rade d’Hyères да са свързани или да се припокриват, вярно е, че в описателния фиш на местообитанията, включен в представения от жалбоподателя документ за целите на защитената зона по „Натура 2000“ Rade d’Hyères (наричан по-нататък „DOCOB“), се споменава, че „[к]ато долна граница пластовете с морска трева [от вида Рosidoniа] в отделни случаи могат да бъдат в контакт с местообитания на коралодайни“ и че местообитанията на коралодайни се намират основно в долната граница на пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, на няколко десетки метра дълбочина и дори, както подчертава жалбоподателят във връзка със сектора на нос Brégançon до връх Esquillette (Франция), „под формата на малки блокове в пластовете морска трева от вида Рosidoniа oceanica край нос Cap Blanc“.

107 От материалите по делото обаче е видно, че Комисията е разполагала с картографска информация, от една страна, относно местоположението на пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica и местообитанията на коралодайни в Rade d’Hyères, и от друга страна, относно географското покритие на риболова с мрежи „gangui“ в същата зона през 2022 г., които позволяват да се констатира, че по същество риболовът с мрежи „gangui“ е съсредоточен в зони, където морското дъно се характеризира с преобладаващо наличие на пластове с морска трева от вида Рosidoniа oceanica и липсата на местообитания на коралодайни.

108 Надеждността на информацията относно местоположението на пластовете морска трева от вида Рosidoniа oceanica и местообитанията на коралодайни се потвърждава от описателния фиш на местообитанията, включен в DOCOB, в който се прави изводът, че „може да се счита, че картографирането на пластовете морска трева от вида Рosidoniа в защитената зона по „Натура 2000“ Rade d’Hyères е точно“, и що се отнася до местообитанията на коралодайни, че „[к]артографирането на това местообитание е резултат от библиографски данни около островите и от звукови данни за останалата част от защитената зона по „Натура 2000“, допълнени от трансектни гмуркания и отделни гмуркания във всеки сектор“, и че „[в]ъзможната статистическа грешка при разпределянето на местообитанията на коралодайни е незначителна“.

109 Освен това в отговор на искане за представяне на документ, направено в рамките на процесуално-организационно действие, предприето от Общия съд, Френската република представя подробен картографски атлас, включен в DOCOB, от който е видно, че местообитанията на коралодайни се намират именно в зоната Rade d’Hyères, включително и сред пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica. Освен това, като сравнява картата на географското покритие на риболова с мрежи „gangui“ в Rade d’Hyères през 2022 г. с подробните карти от същия атлас, в които е включено това покритие, а именно карти № 32.1—32.3 и № 32.7—32.10, по същество се установява, че секторът, обхванат от риболова с мрежи „gangui“, не се отнася до зони, в които сред пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica съществуват местообитания на коралодайни.

110 Накрая, що се отнася до пластовете с морска трева от вида Cymodocea nodosa, за които жалбоподателят не твърди изрично, че се припокриват с пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica в Rade d’Hyères, при всички положения изглежда, че тези два вида пласта с морска трева се разграничават един от друг. Всъщност в частта, отнасяща се до добре сортирани фини пясъци, в които има пластове с морска трева от вида Cymodocea nodosa, в описателния фиш на местообитанията, включен в DOCOB, се посочва, че „[д]анните за разпределението на това местообитание са точни, тъй като са видими на въздушната снимка до долната ѝ граница“ и че „[к]огато точният и верен обхват относно терена е извършен в ширини от фин пясък, по-специално за да се разграничат пластовете морска трева от вида Рosidoniа oceanica върху пясък от растителни отпадъци или от пластове с морска трева от вида Cymodocea“.

111 При тези обстоятелства не може да се приеме, че разрешението за риболов с мрежи „gangui“ над пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica в Rade d’Hyères означава, че този риболов се извършва и над местообитания на коралодайни или в пластове с морска трева от вида Cymodocea nodosa в тази зона.

112 От изложеното следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че Регламент за изпълнение 2024/1382 не нарушава екологичното право, като предоставя въпросната дерогация в зона по „Натура 2000“ за защита не само на пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, но и на Cymodocea nodosa и на местообитания на коралодайни, като следва да се припомни, че посочената дерогация не може да доведе до разрешаване на риболова с мрежи „gangui“ над последните две местообитания.

113 С оглед на изложените съображения първата част от единственото основание трябва да се отхвърли.

2. По втората част от единственото основание — нарушение на член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006

114 В обжалваното решение Комисията посочва, че съгласно член 1 от Регламент за изпълнение 2024/1382 въпросната дерогация се прилага само за пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica. В това отношение тя отбеляза, че първо, в преамбюла на посочения регламент за изпълнение се прави позоваване на член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006, който позволява дерогация от забраната за риболов с теглени уреди единствено над такива пластове, второ, че някои от съображенията на същия регламент за изпълнение съдържат анализ на условията, предвидени в тази разпоредба, и се посочват единствено пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, трето, че френският план за управление, докладът на френските органи относно прилагането на въпросната дерогация и докладът на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) се позовават единствено на посочените пластове с морска трева, и четвърто, че Регламент за изпълнение № 586/2014 съдържа изрично позоваване на същите пластове с морска трева.

115 Жалбоподателят оспорва тази преценка и упреква Комисията, че в обжалваното решение не е установила незаконосъобразност на Регламент за изпълнение 2024/1382 поради обстоятелството, че в разпоредителната част член 4, параграф 1 от Регламент № 1967/2006 е приет за изцяло неприложим. Според жалбоподателя с оглед на този текст Регламент за изпълнение 2024/1382 представлява недостатъчно ясна разпоредба, която позволява риболов с теглени уреди над всички пластове с морска трева, а не само над пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, и така нарушава член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006.

116 Комисията и Френската република оспорват доводите на жалбоподателя.

117 Съгласно практиката на Съда, от една страна, регламент за изпълнение трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с разпоредбите на основния регламент (решение от 29 април 2021 г., Natumi, C‑815/19, EU:C:2021:336, т. 52 и цитираната съдебна практика). От друга страна, от практиката на Съда следва също, че разпоредителната част на даден акт е неразривно свързана с мотивите към него, така че, когато се налага тълкуването му, трябва да се вземат предвид мотивите, които са довели до неговото приемане (вж. решение от 4 декември 2019 г., Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena, C‑432/18, EU:C:2019:1045, т. 29 и цитираната съдебна практика).

118 В случая член 1 от Регламент за изпълнение 2024/1382 предвижда, че „[ч]лен 4, параграф 1, първа алинея, член 13, параграф 1, първа алинея и член 13, параграф 2 от Регламент […] № 1967/2006 не се прилагат в териториалните води на Франция, прилежащи към крайбрежието на региона Provence-Alpes-Côte d’Azur, по отношение на [някои] траулери[…] с мрежи „gangui“.

119 Наистина, както подчертава жалбоподателят, тази формулировка предвижда дерогация от член 4, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1967/2006, без да се посочва, че такава дерогация се прилага само над пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, като се изключват други пластове морска трева, визирани в тази разпоредба.

120 При все това, на първо място, е важно да се припомни, че както е видно от анализа на първата част от единственото основание, член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006 позволява дерогация от член 4, параграф 1, първа алинея от същия регламент, що се отнася до използването на теглени уреди само над пластове морска трева от вида Рosidoniа oceanica, но не и над други пластове морска трева или защитени местообитания.

121 В случая, както отбелязва Комисията в обжалваното решение, от текста на Регламент за изпълнение 2024/1382 ясно следва, че той е приет на основание член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006. Всъщност, първо, именно тази разпоредба е цитирана във второто позоваване на разглеждания регламент за изпълнение. Второ, в съображение 4 от посочения регламент за изпълнение Комисията посочва, че „[у]дължаване[то] на срока на [въпросната] дерогация се отнася до риболовните дейности, традиционно извършвани над пластове морска трева от вида Posidonia oceanica от кораби с габаритна дължина до 12 m, мощност на двигателя до 85 kW и с дънно теглени мрежи, в съответствие с изискванията в член 4, параграф 5, първа алинея от Регламент […] № 1967/2006“. Трето, в съображение 20 от същия регламент за изпълнение Комисията стига до извода, че „удължаване на срока на [въпросната] дерогация отговаря на условията, определени в член 4, параграф 5 […] от Регламент […] № 1967/2006“, и „следва да бъде предоставено“.

122 Следователно, като се тълкуват разпоредбите на Регламент за изпълнение 2024/1382 в светлината на правното му основание, а именно член 4, параграф 5 от Регламент № 1967/2006, достатъчно ясно е, че посочената в тези разпоредби неприложимост на член 4, параграф 1 от посочения регламент може да се отнася само до риболова с мрежи „gangui“, извършван над пластовете с морска трева от вида Posidonia oceanica, но не и над други пластове морска трева.

123 На второ място, както подчертава Комисията в обжалваното решение, в съображения 4, 5, 7 и 8 от Регламент за изпълнение 2024/1382 изрично се посочва обстоятелството, че риболовът с мрежа „gangui“ се извършва над пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, без да се споменават други пластове морска трева.

124 Също така, както тя посочва и в обжалваното решение, в съображения 2 и 3 от Регламент за изпълнение 2024/1382 Комисията се позовава на други публични документи, в които се разглежда изключително въздействието на риболова с мрежи „gangui“ върху пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, а не върху други пластове морска трева. Такъв е по-специално случаят с доклада на френските органи до Комисията относно мониторинга на въпросната дерогация от 17 октомври 2023 г., представен от жалбоподателя като приложение към жалбата, и с доклада на НТИКР, към който Комисията препраща в писменото си становище чрез хипервръзка.

125 Така става ясно, че мотивите на Регламент за изпълнение 2024/1382, въз основа на които е предоставена въпросната дерогация, се отнасят единствено до риболова над пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica.

126 При тези условия, макар разпоредителната част на Регламент за изпълнение 2024/1382 да не ограничава изрично въпросната дерогация до риболова с мрежи „gangui“, извършван над пластове морска трева от вида Рosidoniа oceanica, от тълкуването на този механизъм в светлината както на правното му основание, така и на мотивите му недвусмислено следва, че той трябва да се тълкува в смисъл, че тази дерогация може да се прилага само над пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica, а не над пластове с други видове морска трева.

127 Този извод се потвърждава и от Регламент № 586/2014, с който Комисията е предоставила за пръв път въпросната дерогация (вж. т. 8 по-горе), чието съображение 5 се отнася до искане за дерогация, подадено от френските органи, „с оглед на използването на траулери с мрежи „gangui“ в някои морски зони във вътрешните териториални води на Франция, над пластовете с морска трева от вида Рosidoniа oceanica“, както отбелязва Комисията в обжалваното решение.

128 От това следва, че втората част от единственото основание също трябва да се отхвърли.

129 Съответно единственото основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли изцяло, както и жалбата в нейната цялост.

IV. По съдебните разноски

130 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на Комисията в съответствие с исканията на последната.

131 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1) Отхвърля жалбата.

2) Bloom понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3) Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

( *1 ) Език на производството: френски.